-
81 réserve
f. (de réserver) 1. юр. уговорка, условие; faire, émettre des réserves sur une opinion изказвам резерви относно някакво мнение; 2. воен. запас; резерв, резервни войски; officiers de réserve офицери от запаса; 3. запазен периметър за лов (в гора); 4. юр. запазена част от наследство; 5. прен. сдържаност, резервираност, дискретност, предпазливост; parler avec réserve говоря резервирано; se tenir sur la réserve имам резервирано, сдържано поведение; 6. запазено място; 7. pl. уговорки, условия; 8. pl. запаси, резерви; puiser dans ses réserves черпя от резервите си; réserve monétaires валутни резерви; 9. loc. adv. en réserve настрана; mettre en réserve оставям настрана, в запас, съхранявам; sans réserve без изключение, безусловно, неограничено, без уговорки; sous toute réserve с известна уговорка; 10. loc. prép. ост. а la réserve de с изключение на; 11. фин. част от печалба, която се отделя за резерв, провизия; 12. биол. резервни вещества за организъм; 13. резерват; réserve de chasse ловен резерват; réserve indienne индиански резерват; 14. раздел в библиотека, където се съхраняват най-ценните книги, които се заемат със специално разрешение; 15. склад в къща; 16. складово помещение в музей, където се съхраняват предметите, които не се излагат. Ќ Ant. audace, familiarité, hardiesse, impudence. -
82 restaurant
m. (de restaurer) ресторант, гостилница; tenir un restaurant държа, имам ресторант. -
83 rigueur
f. (lat. rigor) 1. строгост, суровост; user de rigueur envers qqn. постъпвам строго, прилагам сурови мерки спрямо някого; la rigueur d'un châtiment суровостта на наказание; 2. суровост (на климат); 3. pl. ост., лит. непримиримост, неумолимост, жестокост; 4. точност, правилност, безпогрешност; rigueur dans l'exécution de qqch. точност, безпогрешност в изпълнението на нещо; 5. loc. adv. а la rigueur в краен случай; ост. с най-голяма точност. Ќ être de rigueur крайно съм необходим, наложителен; tenir rigueur а qqn. не прощавам на някого, изпитвам злоба; politique de rigueur рестриктивна политика на ограничаване на разходите; délai de rigueur окончателен срок, който не може да бъде продължен. Ќ Ant. douceur, indulgence; approximation, incertitude. -
84 route
f. (lat. médiév. rupta, ellipse de via rupta, lat. class. rumpere viam "ouvrir un passage") 1. път; шосе; grande route главен път, главно шосе; route de montagne планински път; revêtement d'une route настилка на пътм 2. път, пътуване, ходене; perdre la route изгубвам пътя; faire route vers Paris пътувам към Париж; pendant la route по време на пътуването; 3. ход, обиколка, път, изминато разстояние. Ќ faire fausse route сбърквам пътя; мамя се, заблуждавам се; tailler la route отивам си, тръгвам; tenir la route върви (за проект); arriver а Genève par la route пристигам в Женева с автомобил; faire de la route пътувам много по пътищата; faire la route тръгвам на път без много средства (най-често на стоп); mettre en route пукскам в движение (машина, двигател); започвам (сделка, работа). -
85 sellette
f. (de selle) 1. ист. подсъдима скамейка; 2. седалка на зидар, използвана при работа по външни високи фасади; 3. поставка за статуя; 4. поставка за цветя и др. Ќ tenir qqn. sur la sellette разг. дълго, продължително разпитвам някого. -
86 soulier
m. (lat. pop. °subtelare, bas lat. subtel "courbe de la plante du pied") обувка; souliers plats ниски, равни обувки; souliers а talons hauts обувки с висок ток; soulier de sport спортни обувки. Ќ être dans ses petits souliere разг. намирам се натясно, чувствам се неловко; soulier а dormir debout големи обувки; tenir pied en soulier разумен съм; mettre son pied dans tous les souliers меся се навсякъде; il n'y a si beau soulier qui ne devienne savate красивата жена също остарява и погрознява. -
87 station
f. (lat. statio, de stare "se tenir debout, s'arrêter") 1. престой, спирка; 2. положение на тялото, стойка; 3. станция, гара, спирка; station de taxis спирка за таксита; station de métro, d'autobus спирка на метро, автобусна спирка; station de chemin de fer железопътна спирка; 4. станция; station synoptique метеорологична станция; station télégraphique (téléphonique) телеграфна (телефонна) станция; station d'émission излъчвателна станция; station orbitale орбитална станция; station de production de courant électrique електрическа централа; 5. почивна станция, курорт; station balnéaire морски бани; station d'altitude планинска почивна станция; station de sports d'hiver курорт за зимни спортове; 6. църк. тържествена служба; 7. рел. олтар, пред който се спира за молитва по време на процесия; 8. ост. поредица от проповеди (на великите пости и др.); 9. мор. морска територия, където са разположени корабите на морската брегова охрана; 10. кораби на морската брегова охрана; 11. ареал (на растителен или животински вид); 12. обиталище; station préhistorique праисторическо обиталище; 13. station de lavage автомивка. -
88 superstition
f. (lat. superstitio, probabl. de superstes "survivant", de superstare "se tenir dessus", pour désigner ceux qui prient pour que leurs enfants leur survivent) суеверие. -
89 surestarie
f. (esp. sobrestaria, de sobre "sur" et estar "se tenir") мор. непредвидено удължаване на работата ( при товарене и разтоварване на кораб). -
90 suspicion
f. (lat. suspicio, de suspicere) подозрение; tenir en suspicion подозирам някого. -
91 tenable
adj. (de tenir) удържим, търпим, поносим; ce n'est pas tenable не е поносимо, непоносимо е. -
92 tenace
adj. (lat. tenax, -acis, de tenere "tenir") 1. който прилепва силно, който държи здраво; устойчив; 2. прен. който мъчно се изкоренява; упорит; une douleur tenace упорита болка. Ќ mémoire tenace отлична памет. -
93 tenaille
f. (du bas lat. tenacula, pl. neutre fém. de tenaculum "lien, attache", de tenere "tenir") 1. клещи, щипци; 2. ист. уред за мъчение във формата на клещи. -
94 tenancier,
ère m., f. (de l'a. fr. tenance "propriété, tenure", de tenir) 1. ист. васал; 2. съдържател (на заведение); 3. управител на малко кооперативно дружество, което зависи от по-голямо. -
95 tenant,
e adj. (de tenir) 1. в съчет. séance tenant,e веднага, тутакси, в същия миг; 2. m. борец, шампион в турнир (през средните векове); 3. m. застъпник, привърженик, защитник; 4. m. pl. в съчет. les tenant,s et les aboutissants d'une terre юр. съседните участъци на едно имение. -
96 tènement
m. (de tenir) 1. земя на феодал; 2. събиране, съединяване, обединяване на съседни имения. -
97 teneur2,
euse m., f. (de tenir) 1. съдържател, притежател; 2. човек, който се занимава с; teneur2, de livres човек, който се занимава със счетоводството на определена дейност. -
98 tenon
m. (de tenir) тех. клин, шип, болт. -
99 ténor
m. (it. tenore; du lat. tenor, de tenere "tenir") 1. муз. тенор; partie de ténor тенорова партия; 2. човек, който е много известен в областта, в която работи; голям специалист. -
100 tenu,
e adj. (de tenir) 1. гледан; поддържан; bien tenu, добре поддържан; 2. задължен; le médecin est tenu, au secret professionnel лекарят е задължен да пази професионална тайна; 3. m. спорт. задържане на топката (при баскетбол, хандбал и др.).
См. также в других словарях:
tenir — [ t(ə)nir ] v. <conjug. : 22> • Xe; lat. pop. °tenire, class. tenere I ♦ V. tr. 1 ♦ Avoir (un objet) avec soi en le serrant afin qu il ne tombe pas, ne s échappe pas. Tenir son chapeau à la main. « Il tenait un luth d une main, De l autre… … Encyclopédie Universelle
TENIR — Tenir, v. act. et quelquefois n. La signification naturelle et primordiale de tenir est d avoir quelque chose entre ses mains; tenir un livre, une épée, les rênes des chevaux, le timon, le gouvernail d un vaisseau; tenir un enfant par les… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
tenir — à fable, Pro fabula ac nugis habere. Herberay au prologue de Josephe, Dont plusieurs Romans parlent et escrivent si loing de la verité, que toute personne de bon esprit le doit tenir plus à fable qu autrement. Tenir, Tenere. Tenir à perdu, c est… … Thresor de la langue françoyse
Tenir la cape, tenir le plus près — ● Tenir la cape, tenir le plus près se maintenir à ces allures … Encyclopédie Universelle
Tenir feu et lieu — est une locution verbale en français jadis utilisée. Elle signifiait un ensemble de conditions imposées aux seigneurs ou aux colons en Nouvelle France comme : bâtir une habitation et y habiter, construire et entretenir les chemins, bâtir un… … Wikipédia en Français
Tenir compte de quelque chose — ● Tenir compte de quelque chose le prendre en considération : Il faut tenir compte de la conjoncture économique … Encyclopédie Universelle
Tenir le choc — ● Tenir le choc résister efficacement, tenir le coup … Encyclopédie Universelle
Tenir le haut du pavé — ● Tenir le haut du pavé tenir le premier rang, jouir d une grande considération … Encyclopédie Universelle
Tenir quelqu'un en respect — ● Tenir quelqu un en respect le tenir à distance et lui interdire de bouger en le menaçant avec une arme ; lui en imposer … Encyclopédie Universelle
Tenir quelqu'un à distance — ● Tenir quelqu un à distance se tenir à distance ne pas laisser approcher quelqu un de soi ou lui ôter tout prétexte de familiarité, ne pas se mêler de quelque chose … Encyclopédie Universelle
Tenir quelqu'un à sa merci — ● Tenir quelqu un à sa merci le tenir dans une dépendance totale … Encyclopédie Universelle
