-
1 mesure
f. (lat. mensura, rac. metiri "mesurer") 1. мярка, размер; mesures de longueur мерки за дължина; 2. муз. такт; battre la mesure тактувам; marquer la mesure отбелязвам такта; 3. прен. чувство на мярка, на сдържаност; граница, мярка; passer la mesure нямам мярка, не съм тактичен; ne garder aucune mesure надминавам всякаква граница; combler la mesure достигам до крайност, прекалявам; mesure de contrainte мярка за принуждение; принудителна мярка; mesures de relance мерки за преодоляване на кризата; 4. размер, стъпка (на стих); 5. loc. adv. а mesure, au fur et а mesure постепенно, съразмерно; en mesure ритмично; умерено; 6. loc. conj. а mesure que постепенно, докато. Ќ dans la mesure de в кръга на; en quelque mesure в някаква степен; vêtement sur mesure дреха по поръчка; outre mesure извънмерно; faire bonne mesure щедър съм. Ќ Ant. démesure, excès. -
2 mesuré,
e adj. (de mesurer) 1. измерен, премерен, отмерен; pas mesuré, отмерена стъпка; 2. прен. сдържан, предпазлив; обмислен. Ќ Ant. démesuré. -
3 contre-mesure
f. (de contre- et mesure) (pl. contre-mesures) 1. противомярка; 2. военни средства, които превръщат противниковите действия в неефикасни. -
4 demi-mesure
f. (de demi- et mesure) (pl. demi-mesures) 1. муз. полутакт; 2. прен. полумярка. -
5 démesure
f. (de dé- et mesure) прекомерност; прекаленост; крайност. Ќ Ant. mesure, modération. -
6 fur
m. (lat. forum "marché") 1. в съчет. au fur et а mesure loc. adv. постепенно, последователно; 2. колкото повече; au fur et а mesure qu'on avance... колкото повече се напредва... -
7 aéromètre
m. (de aéro- et gr. metron "mesure") науч., ост. аерометър, уред за измерване гъстотата на въздуха. -
8 amétropie
f. (du gr. ametros "non conforme а la mesure") опт. аметропия, дефект в оптичната система на окото, който води до астигматизъм, късогледство или далекогледство. Ќ Ant. emmétropie. -
9 baromètre
m. (du gr. baros "pesanteur" et metron "mesure") физ. барометър. -
10 barre
f. (lat. pop. °barra "barrière") 1. пръчка, прът; or en barre кюлче злато; 2. лост; 3. черта; рязка; 4. бастунче; 5. юр. преграда в съдебна зала; съд; 6. мор. кормило; 7. геол. глинеста жилка в каменовъглените пластове; 8. чертичка; задраскване; 9. пясъчен нанос, който прегражда входа в пристанище; прибой, успореден на брега; 10. остра вътрешна болка с хоризонтално разположение; 11. жилищен блок с издължена форма. Ќ barre а sphère гимн. гири; barre de porte дълго плоско желязо за залостване на врата; barre fixe гимн. лост; barres parallèles гимн. успоредка; comparaître а barre явявам се в съд; jeu de barres гоненица (детска игра); c'est le coup de barre това е много скъпо; avoir un coup de barre чувствам се внезапно много изморен; barre de danse закрепен на стената лост за упражнения на танцьори; barres asymétriques спорт. женска успоредка; barre de torsion торсионна щанга (в автомобил); barres de commande техн. пръчки за контролиране скоростта на ядрения разпад в ядрен реактор; être а la barre управлявам, ръководя; avoir barre sur qqn. имам предимство пред противник; barre de mesure тактова черта ( в петолиние). -
11 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
12 brusque
adj. (it. brusco "âpre, non poli, rude") 1. внезапен, ненадеен, неочакван; brusque retour ненадейно завръщане; 2. бърз; 3. груб, рязък, суров; un ton brusque рязък тон; un homme brusque брутален човек. Ќ Ant. doux, mesuré, posé; progressif. -
13 capacité
m. (lat. capacitas, de capax "qui peut contenir") 1. вместимост, обем; mesure de capacité мярка за вместимост; capacité d'un coffre de voiture вместимост на багажник на кола; 2. физ. капацитет, мощност, сила; capacité électrique електрически капацитет; capacité de rendement prévue проектна мощност; 3. способност, дееспособност; capacité de travail трудоспособност; capacité de payement платежоспособност; capacité de jouissance юр. способност за упражняване на право; 4. прен. способност, заложба; 5. капацитет, много способен и вещ човек. Ќ capacité en droit диплома за юридическа правоспособност, издавана след двугодишно следване. Ќ Ant. incapacité, impuissance, inaptitude, impéritie, inhabilité. -
14 combler
v.tr. (lat. cumulare "amonceler") 1. запълвам, попълвам; combler les ornières засипвам коловозите; combler un jour запушвам цепнатина; 2. препълвам; 3. покривам; combler un déficit покривам дефицит; combler un retard наваксвам закъснение; 4. прен. обсипвам; combler qqn. de compliments обсипвам някого с комплименти; 5. задоволявам, удовлетворявам; cela me comble de joie това ме изпълва с радост; combler qqn. удовлетворявам напълно някого. Ќ combler la mesure прехвърлям мярката, прекалявам; combler les vњux de qqn. изпълнявам желанията на някого. Ќ Ant. creuser, vider; nuire. -
15 commensurable
adj. (bas lat. commensurabilis, de mensura "mesure") мат. съизмерим. Ќ Ant. incommensurable, incomparable. -
16 custom
m. (d'apr. l'angl. amér. custom motorcycle "moto sur mesure") сериен автомобил, който е доработен според изискванията на собственика. -
17 démesuré,
e adj. (de dé- et mesure) 1. огромен; 2. прен. прекомерен, прекален, краен. Ќ Ant. modéré. -
18 dévergondage
m. (de se dévergonder) безсрамие, безочливост; голямо отклонение, отбиване от правия път. Ќ Ant. austérité, sagesse, mesure. -
19 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
20 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
MESURE — DÈS qu’un phénomène d’apparence bien définie est justiciable d’une quantification, de manière répétable et suffisamment précise, il est considéré comme une grandeur . On peut caractériser son état ou son intensité par un nombre ou valeur et faire … Encyclopédie Universelle
MESURE - Mesures électriques et électroniques — Les mesures électriques et électroniques, grâce à l’apport des semiconducteurs, des méthodes numériques et des systèmes asservis, apparaissent à l’heure actuelle comme une technique clé dans le domaine des mesures en général. L’existence de… … Encyclopédie Universelle
Mesure (solfege) — Mesure (solfège) Pour les articles homonymes, voir mesure. Dans le solfège, la mesure désigne un type de structure rythmique organisée en une succession de temps (un, deux, trois...) se répétant de manière cyclique, et dont le premier de chaque… … Wikipédia en Français
MESURE (musique) — Une œuvre musicale s’inscrit dans le temps, et la musique est un art temporel; l’importance de la perception du temps en musique se comprend aisément si l’on fait une comparaison avec les arts plastiques. En regardant un tableau, on a la… … Encyclopédie Universelle
Mesure Physique — Pour les articles homonymes, voir Mesure. La mesure physique est l estimation ou la détermination d une dimension spécifique (longueur, capacité, etc.), habituellement en relation avec un étalon (ou standard en anglais) ou une unité de mesure. Le … Wikipédia en Français
Mesure en physique — Mesure physique Pour les articles homonymes, voir Mesure. La mesure physique est l estimation ou la détermination d une dimension spécifique (longueur, capacité, etc.), habituellement en relation avec un étalon (ou standard en anglais) ou une… … Wikipédia en Français
MESURE - Mesures mécaniques — On rassemble généralement sous le vocable «mesures mécaniques» l’examen des moyens et des techniques de mesure des grandeurs qui interviennent dans l’étude du fonctionnement d’une machine. Ces grandeurs sont nombreuses et fort diverses, mais leur … Encyclopédie Universelle
mesure — Mesure, f. penac. Signifie ores la quotité d une quantité, comme de terres, prez, vignes, bois, draps, toiles. Selon laquelle signification l on dit l arpent estre la mesure d un terroir, et la perche estre la mesure de l arpent, et le pied celle … Thresor de la langue françoyse
mesure — MESURE. s. f. Ce qui sert de regle pour determiner l estenduë d une quantité. Mesure juste. fausse mesure. mauvaise mesure. vendre à faux poids & à fausse mesure. mesure rase. mesure comble. les mesures du bled, du vin &c. sont differentes selon… … Dictionnaire de l'Académie française
Mesure (mathematiques) — Mesure (mathématiques) Pour les articles homonymes, voir mesure. En mathématiques, une mesure est une fonction qui associe une « longueur », un « volume » ou encore une « probabilité » à certaines parties d un… … Wikipédia en Français
Mesure (mathématique) — Mesure (mathématiques) Pour les articles homonymes, voir mesure. En mathématiques, une mesure est une fonction qui associe une « longueur », un « volume » ou encore une « probabilité » à certaines parties d un… … Wikipédia en Français
