-
41 persona
grata n. attribut (mots lat. "personne bienvenue") персона грата (положение на дипломат, който е приет от друга държава). Ќ Ant. persona non grata. -
42 personnage
m. (de personne) 1. важна личност; персона, видно лице; 2. личност, особа, лице; 3. театр. действащо лице, герой; personnage principal главен герой. -
43 personnalisme
m. (de personne) 1. себичност, себелюбие, егоизъм; 2. филос. персонализъм. -
44 personne1
f. (lat. persona "personnage, personne", mot d'o. étrusque "masque de théвtre") 1. човек, лице, личност, особа; personne1 de qualité (de condition) знатна особа; 2. грам. лице; 3. loc. adv. en personne1 лично. Ќ personne1 du sexe жена, момиче; payer de sa personne1 излагам се на опасност, рискувам. -
45 personnifier
v.tr. (de personne) олицетворявам, въплъщавам; Harpagon personnifie l'avarice Арпагон олицетворява алчността. -
46 présenter
v. (lat. imp. prњsentare) I. v.tr. 1. поднасям, подавам; présenter son billet au contrôleur подавам билета си на контрольора; 2. представям; présenter une personne а une autre представям някого за друг; 3. показвам; présenter un nouveau bijou показвам ново бижу; 4. изказвам, поднасям; présenter en détail une théorie поднасям в детайли дадена теория; 5. представлявам; имам; le passage présente beaucoup de difficultés преходът има много трудни моменти; 6. предлагам; présenter qqn. pour un emploi предлагам някого за работа; II. v.intr. présenter (emploi critique) bien (mal) изглеждам добре (зле); se présenter 1. показвам се; 2. представям се; 3. поднасям се, подавам се; 4. изказвам се; обяснявам се, излагам се; 5. представям си, идва ми наум. Ќ Ant. conclure. -
47 puissant,
e adj. (anc. p. prés. de pouvoir) 1. могъщ, силен; 2. мощен, силен; 3. влиятелен, властен, богат, силен; une personne puissant,e влиятелна личност; 4. обемист, едър, мощен. -
48 quelqu'un,
e pron. indéf. (de quelque et un) (pl. quelques-uns, quelques-unes) 1. някой, който и да е; quelqu'un, de ces garçons някое от тези момчета; comme si quelqu'un, jouait du piano сякаш някой свиреше на пиано; parler а quelqu'un, говоря на някого; 2. разг. важна личност; être quelqu'un, важна личност съм; se croire quelqu'un, смятам се за голяма работа; 3. quelques-uns, quelques-unes pl. неколцина, някои; quelques-unes des plaisanteries de mon père някои от шегите на баща ми; il ne faut plus réserver l'enseignement а quelques-uns не трябва да се пази образованието само за неколцина, само за някои; je passe auprès de quelques-uns pour un grand spécialiste пред някои минавам за голям специалист. Ќ Ant. personne. -
49 question
f. (lat. quæstio) 1. въпрос, питане; poser une question а qqn. поставям въпрос на някого; question sans réponse въпрос без отговор; 2. проблем, въпрос; question de droit правен въпрос; question insoluble неразрешим проблем; la question juive еврейският въпрос; 3. ост., ист. разпит чрез изтезание. Ќ faire question съмнителен съм; спорен съм; създавам проблем; mettre en question поставям на разискване; question а cent francs въпрос, чийто отговор е трудно да бъде намерен; il est question de става дума за; pas question! hors de question! и дума не може да става; la personne en question човекът, за когото става въпрос. Ќ Ant. réponse. -
50 souvenir2
v.intr. et pron. (lat. subvenire "se présenter а l'esprit") I. v.intr.impers. спомням си, припомням си, помня; il ne me souvient pas de les avoir rencontrés не си спомням да съм ги срещал; II. v.imp. 1. спомням си; se souvenir2 de qqn. спомням си за някого; 2. не забравям, мисля; souviens-toi de ma personne мисли за мен. Ќ Ant. oublier. -
51 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм. -
52 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
53 tutoyer
v.tr. (de tu, toi et suff. -eyer, -oyer, avec t de liaison) говоря на "ти" на някого; tutoyer une personne qu'on connaît говоря на "ти" на човек, когото познавам; se tutoyer говорим си на "ти", близки сме. -
54 unipersonnel,
le adj. (de uni- et personne) който се употребява само в едно лице (най-често трето л. ед. ч.). Ќ entreprise unipersonnel, le а responsabilité limitée (EURL) еднолично дружество с ограничена отговорност; едноличен ( за глагол). -
55 verre
m. (lat. vitrum) 1. стъкло; verre double дебело стъкло; verre opalin, verre dépoli матово стъкло; verre fumé опушено стъкло; verre coloré оцветено стъкло; verre armé (grillagé) армирано стъкло; verre apyre (pyrex или verre d'Jéna (Jéna) огнеупорно стъкло; verre а vitre обикновено стъкло; verre au plomb оловен кристал; 2. стъклено изделие (чаша, шише и др.); verre а lunettes стъкло на очила; verre de vin чаша с вино; verre а vin винена чаша; verre а champagne чаша за шампанско; verre а dents чашка за изплакване на устата след миене на зъбите; 3. съдържанието на чаша с питие; boire un verre изпивам чаша алкохол. Ќ papier de verre шкурка; personne а metre sous verre разг. много изнежен човек; qui casse les verres les paie който чупи, купи; se briser comme du verre чупя се, троша се лесно; maison de verre къща, в която няма никакви тайни; laine de verre стъклена вата; verre organique плексиглас; verre de volcan обсидиан; verre de montre стъкло на часовник (предпазващо циферблата); porter des verres нося очила; verres de contact контактни лещи; une tempête dans un verre d'eau буря в чаша вода. Ќ Ant. vair, ver, vers, vert.
См. также в других словарях:
PERSONNE — La notion de personne a longtemps été du seul ressort de la psychologie et de la philosophie: une longue tradition occidentale s’est interrogée sur la persona , devenue progressivement la catégorie permettant de subsumer l’âme et le corps pensés… … Encyclopédie Universelle
Personne physique en droit francais — Personne physique en droit français Pour les autres articles nationaux, voir Personne physique. Droit des personnes | Personnalité juridique en France … Wikipédia en Français
Personne humaine — Personne Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Personne grammaticale — Personne (grammaire) Pour les articles homonymes, voir Personne. En linguistique et en grammaire, la personne représente le trait grammatical décrivant le rôle qu occupent les acteurs d un dialogue (émetteur, récepteur, référents extérieurs au… … Wikipédia en Français
personne — PERSONNE. s. f. Terme qui ne se dit que de l homme & de la femme, & dont on se sert esgalement pour signifier, Un homme ou une femme. C est une personne de merite. une personne de condition. les personnes de qualité. c est la personne du monde… … Dictionnaire de l'Académie française
Personne morale (France) — Personne morale en droit français Droit des personnes | Personnalité juridique en France : Personne physique et morale Acquisition de la personnalité : Naissance Perte de la personnalité : Absence … Wikipédia en Français
Personne morale de droit public — Personne morale en droit français Droit des personnes | Personnalité juridique en France : Personne physique et morale Acquisition de la personnalité : Naissance Perte de la personnalité : Absence … Wikipédia en Français
Personne morale en droit francais — Personne morale en droit français Droit des personnes | Personnalité juridique en France : Personne physique et morale Acquisition de la personnalité : Naissance Perte de la personnalité : Absence … Wikipédia en Français
Personne privée — Personne morale Pour les articles homonymes, voir Personne. Droit des personnes | Personnalité juridique en France : Personne physiq … Wikipédia en Français
PERSONNE (PHILOSOPHIES DE LA) — Expression ultime de cette «découverte de la subjectivité » qui, selon Merleau Ponty, s’est approfondie en trois siècles, de Montaigne à Kierkegaard, les philosophies de la personne ne se sont guère systématisées qu’au XXe siècle, sous la double… … Encyclopédie Universelle
PERSONNE GRAMMATICALE — Modalité portée, explicitement ou implicitement, par le verbe dans l’énoncé et renvoyant aux différents cas du schéma de communication. Si l’on envisage la phrase nominale, et sans tenir compte de certains éléments isolés qui peuvent à eux seuls… … Encyclopédie Universelle
