-
1 finir
v. (lat. finire "borner, finir") I. v.tr. 1. свършвам, завършвам, довършвам; 2. прекратявам; il est temps de finir nos querelles време е да прекратим недоразуменията между нас; 3. използвам, употребявам докрай; II. v.intr. 1. завършвам; 2. преставам; 3. умирам; finir dans un accident умирам при катастрофа; 4. в съчет. finir par (+ inf.) най-после; 5. en finir свършвам, слагам край; отървавам се; en finir avec qqn. отървавам се от някого. Ќ Ant. commencer; entamer; débuter. -
2 catalectique
adj. (gr. katalêktikos, de katalêgein "finir") в съчет. vers catalectique непълен стих ( в старогръцката поезия). -
3 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
4 débuter
v.intr. (de dé- et but) 1. играя пръв (при някои игри); 2. дебютирам, започвам. Ќ Ant. achever, conclure, finir, terminer. -
5 dégrossir
v.tr. (de dé- et gros d'apr. grossir) 1. дялам, одялвам грубо; 2. прен. нахвърлям в общи черти; 3. образовам, цивилизовам (ученик и др.); se dégrossir дялам се, одялвам се. Ќ Ant. fignoler, finir; abêtir. -
6 destinée
f. (de destiner) съдба, участ, предопределение, орисия. Ќ finir sa destinée умирам; unir sa destinée а celle de qqn. живея с някого; женя се. -
7 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
8 existence
f. (bas lat. existentia) 1. съществуване, живеене, живот, поминък; finir son existence прекратявам съществуването си, умирам; 2. наличие, присъствие. -
9 fini,
e adj. (de finir) 1. ограничен, който има граници; univers fini, ограничено пространство; 2. голям, краен; 3. изхабен; un homme fini, изхабен човек; 4. завършен, приготвен изцяло, готов; produits fini,s готови продукти; produits semi-fini,s полуфабрикати; 5. добре изработен; vêtement bien fini, добре изработена дреха; 6. неодобр. пълен, изпечен; c'est un menteur fini, изпечен лъжец; 7. изминал, минал, отминал, изчезнал; c'est un monde fini, отминал свят; 8. m. съвършенство; ограниченото; le fini, et l'infini ограниченото и безграничното. -
10 finissage
m. (de finir) завършване, последно преглеждане на творба, на работа. -
11 finissant,
e adj. (de finir) зъвършващ; залязващ. -
12 finisseur,
euse m., f. (de finir) човек, който завършва окончателно дадена работа. -
13 naître
v.intr. (lat. pop. °nascere) 1. раждам се; je suis né а Genève роден съм в Женева; 2. покълвам, никна; 3. прен. être né, e pour раждам се (със специални заложби); 4. прен. възниквам, произхождам; 5. появявам се. Ќ faire naître пораждам. Ќ Ant. mourir, finir. -
14 ouvrir
v. (lat. class. aperire) I. v.tr. 1. отварям; ouvrir la porte отварям вратата; 2. разтварям; ouvrir les lèvres разтварям устни; 3. построявам; прокопавам; ouvrir un passage прокопавам проход; 4. разрязвам; chirurgien qui ouvre un abcès хирург, който разрязва абсцес; 5. започвам, водя, стоя начело на; ouvrir les hostilités започвам нападение срещу; 6. прен. откривам; ouvrir une session откривам заседание; ouvrir le score спорт. откривам резултата; ouvrir le feu откривам огъня, стрелбата; ouvrir la chasse откривам лова; ouvrir un compte а qqn. откривам текуща сметка на някого; 7. основавам; 8. правя, изказвам; II. v.intr. 1. отварям, отворен съм (за магазин, учреждение); отварям се; 2. водя; започвам; les cours ouvrent la semaine prochaine лекциите започват следващата седмица; s'ouvrir 1. отварям се, разтварям се; la fleur s'ouvre цветето се разтваря; 2. започвам; l'exposition qui allait s'ouvrir изложбата, която трябваше да започне. Ќ ne pas ouvrir la bouche дума не продумвам; ouvrir de grands yeux опулвам се, гледам с изненада, с любопитство; ouvrir les yeux de qqn. отварям очите на някого, давам му възможност по-добре да разбере; ouvrir l'њil разг. нащрек съм; ouvrir l'appétit отварям, възбуждам апетита; ouvrir sa bourse а qqn. предлагам някому пари; ouvrir sa maison а qqn. приемам някого като добре дошъл в къщата си; ouvrir son cњur а qqn. разкривам някому сърцето си; ouvrir une parenthèse (les guillemets) отварям скоба (кавички); s'ouvrir а qqn. разкривам се някому, споделям мислите си с някого; s'ouvrir un passage пробивам си път. Ќ Ant. fermer; boucher, clore; barrer, finir, terminer. -
15 perpétuer
v.tr. (lat. perpetuare, de perpetuus) продължавам, увековечавам; se perpétuer продължавам се; възпроизвеждам се; възраждам се. Ќ Ant. changer; cesser, finir.
См. также в других словарях:
finir — [ finir ] v. <conjug. : 2> • fenir 1080; refait en finir, d apr. fin; lat. finire « borner, finir » I ♦ V. tr. (Personnes) Mener à sa fin (I). 1 ♦ Conduire (une occupation, un travail) à son terme en faisant ce qui reste à faire. ⇒… … Encyclopédie Universelle
finir — Finir. v. act. Achever, terminer. Finir un discours. finir une affaire. finir ses jours dans la penitence. finir un ouvrage. On dit, Finir un ouvrage, pour dire, Y mettre la derniere main. Il se met aussi absolument. Finissez donc, vous estes… … Dictionnaire de l'Académie française
finir — (del lat. «finīre»; ant. y usado aún en Col., Chi., Ven.) tr. *Terminar. * * * finir. (Del lat. finīre). intr. ant. Finalizar, acabar. U. en Colombia … Enciclopedia Universal
Finir bien, mal — ● Finir bien, mal avoir une fin, une issue heureuse ou, au contraire, malheureuse … Encyclopédie Universelle
Finir en beauté — ● Finir en beauté se terminer de manière brillante, réussie … Encyclopédie Universelle
Finir en queue de poisson — ● Finir en queue de poisson se terminer brusquement, sans conclusion … Encyclopédie Universelle
Finir mal — ● Finir mal apporter des complications, aboutir à une situation fâcheuse ; en arriver à des actions répréhensibles … Encyclopédie Universelle
finir — фр. [фини/р] finire ит. [фини/рэ] окончить см. также fin … Словарь иностранных музыкальных терминов
finir — (Del lat. finīre). intr. ant. Finalizar, acabar. U. en Colombia … Diccionario de la lengua española
finir — (fi nir) v. a. 1° Conduire à achèvement, à terme. Finir un ouvrage. Finir un procès. Finir un discours. 2° Mettre fin à, faire cesser. • Rien ne peut m empêcher de finir ma misère, MAIR. Mort d Asdrub. v, 2. • Je vous rends Aristie et… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
FINIR — v. a. Achever, terminer, cesser. Finir un discours. Finir un discours par une belle péroraison. Finir une affaire. Finir ses jours dans la pénitence. Finir un ouvrage. Finissons ce badinage. Finir un ouvrage, Y mettre la dernière main. Finir un … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
