-
21 igual
1. adj 1) равен, еднакъв, равностоен; 2) отговарящ, съответен; 3) равен, гладък; 4) подобен; 5) постоянен, неизменен; 6) на същата цена; 7) от една и съща класа, качество; encontrar su igual намирам си майстора; sin igual безподобен, несравним; tratar (hablar) de igual a igual отнасям се (разговарям) като равен с равен; dar igual algo a uno все ми е едно; 2. m мат. знак за равенство, равно на; dos y dos igual cuatro две плюс две равно на четири; 3. adv също така, по същия начин; толкова. -
22 incendio
m 1) пожар; incendio intencionado предумишлено опожаряване от самия собственик; seguro contra incendio застраховка против пожар; 2) прен. пламък, избухване; 3) прен. страст, силно чувство; hablar incendios прен., разг. Арж., Ч. злословя за някого. -
23 latamente
adv 1) обширно; 2) прен. общо, в най-общ смисъл, не буквално; hablar latamente прен. говоря дълго, многословно, не по същество, в най-общ смисъл. -
24 lengua
f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори. -
25 libro
m 1) книга; libro de texto учебник; 2) счет. приходо-разходна книга; libros de comercio счетоводни книги; libro mayor счет. главна книга; libro borrador счет. чернова книга; libro de caja икон. касова книга; libro de cuentas икон. фактурна книга; libro de inventario икон. инвентарна книга; libro de almacén икон. складова книга; 3) предмет на нагледно обучение; 4) анат. книжка, третата кухина на стомаха на преживни животни; libro de caballerías рицарски роман; ahorcar los libros прен., разг. зарязвам учение; libro de bolsillo джобно издание на книга; libro de cabecera настолно четиво; libro de Job книгата на Йов; libro de las cuarenta hojas прен. тесте карти; libro de mano ръкопис; libro facsímil факсимиле; libro talonario чекова книжка; hablar como un libro прен. говоря като по книга (правилно, уверено); hacer uno libro nuevo прен., разг. започвам нов живот; libro cerrado no saca letrado proverb затворената книга не може да те направи образован. -
26 mar
m, f 1) море; 2) прен. голямо изобилие от нещо; un mar de làgrimas море от сълзи; mar bonanza, mar en calma (en leche) спокойно море, безветрие, пълно затишие; mar de leva (de fondo) бурно море; alta mar открито море; por mar по море; hacerse a la mar излизам на море; a mares изобилно (с гл. llorar, llover, sudar); de mar a mar пищно, разкошно; mar arbolada (gruesa) много бурно море; arar en el mar прен. напразни усилия; arrojarse uno a la mar прен. поемам голям риск; la mar, un mar много, изобилно; la mar de, un mar de много; meter la mar en un pozo прен. невъзможността или трудността нещо обширно да се сведе до по-малки размери; picarse el (la) mar започвам да се вълнувам (за морето); romperse el mar разбивам се в скали, бряг и т. н. (за вълна); hablar de la mar а) прен., разг. невъзможно е да се извърши или разбере; б) прен. нужни са още много усилия. -
27 memoria
f 1) памет, способност да помня; de memoria наизуст; borrarse de la memoria заличава ми се от паметта; memoria a corto plazo информ. краткотрайна памет; memoria auxiliar информ. допълнителна памет; memoria buffer информ. буферна памет; memoria central информ. централна памет; memoria estàtica информ. статична памет; memoria intermedia информ. буферна памет; memoria RAM информ. оперативна памет; memoria ROM информ. постоянна памет; 2) спомен, памет; 3) списък, опис; 4) доклад, докладна записка; 5) pl мемоари, записки; 6) pl разг. привет, поклон; dar memorias предавам привети; acudir (venir) algo a la memoria прен. припомням си, спомням си; flaco de memoria (memoria de gallo, memoria de grillo) със слаба памет, забраван; hablar de memoria прен., разг. говоря наизуст; hacer memoria напомням, спомням си; huir (irse, pasàrsele) a uno una cosa de la memoria прен. забавям нещо; profanar la memoria de una persona прен. опетнявам честта на покойник; raer de la memoria прен. забравям какво искам да кажа; refrescar la memoria прен. освежавам паметта си; припомням си нещо; venir a la memoria una cosa прен. неочаквано изниква в паметта ми. -
28 misterio
m 1) тайна; 2) тайнство; 3) тайнственост, мистерия; 4) pl тайни религиозни церемонии; hablar uno de (con) misterio; hacer uno misterio говоря загадъчно, с намеци; no ser una cosa sin misterio прен. има нещо тъмно, има умисъл в нещо. -
29 mudo,
a adj 1) ням; 2) мълчалив, неразговорлив; 3) не издаващ обичайния си звук; cine mudo, нямо кино; 4) Екв. глупав; hacer una cosa hablar a los mudo,s прен. провокирам, карам и немите да проговорят. -
30 parábola
f 1) притча, алегория; 2) мат. парабола; hablar uno en parábolas прен., разг. изразявам се неясно, говоря с алегории, притчи. -
31 peluquín
m 1) частична перука; 2) перука с букли (от края на ХVIII и началото на ХIХ в.); ni hablar del peluquín прен., разг. и дума да не става. -
32 peste
f 1) мед. чума; 2) епидемия, свързана с голяма смъртност; 3) прен. зловоние, смрад; 4) прен. напаст, чума; 5) pl ругатни, заплахи; 6) прен., разг. прекалено струпване, изобилие; 7) Арж., Ч. вж. viruela; 8) Кол., Пер. вж. resfriado; decir (hablar) pestes de una persona прен., разг. злословя за някого. -
33 presto1,
a 1. adj 1) бърз; 2) готов; presto1, a (para) готов за; presto1, en hablar говоря бързо; 2. adv веднага, бързо; de presto1, скоро, с готовност. -
34 propiedad
f 1) собственост; 2) характеристика, особеност; свойство, качество; 3) имущество, владение; 4) право на собственост; 5) точност, акуратност (в работата); 6) пригодност; 7) прен. перфектна имитация (на произведение); 8) грам. индивидуално, своеобразно значение и смисъл на думата; propiedad literaria авторско право; propiedad intelectual икон. интелектуална собственост; hablar con propiedad говоря правилно ( чужд език). -
35 pícaro,
a 1. adj 1) лукав, мошенически; 2) нечестен, безсъвестен; 3) вреден; 4) забавен; 2. m 1) хитрец; мошеник, нехранимайко; 2) лит. герой на пикареска; 3): pícaro, de cocina помощник-готвач; novela pícaro,a роман на измамите; hablar a la pícaro,a говоря на престъпен жаргон. -
36 repente
m рязко, неочаквано движение; de repente внезапно, изведнъж; hablar de repente прен., разг. говоря необмислено, каквото ми дойде на ум; импровизирам. -
37 retintín
m 1) звънтене, прозвучаване; 2) прен. пародиране; 3) прен. вътрешно безпокойство, скръб, тъга; hablar con retintín прен. имитирам, подигравам. -
38 rodeo
m 1) заобикаляне, ходене в кръг; 2) околен път; 3) прен. разговор със заобикалки; 4) прен. заобиколка, извъртане; hablar sin rodeos говоря направо; andarse con rodeos прен. говоря със заобикалки, увъртам, извъртам; 5) мудност (в работата и пр.); 6) закарване, вкарване (на добитък); 7) събиране на добитък в едно стадо (за преброяване, отбиране и пр.); 8) родео, вид спорт. -
39 seña
f 1) знак, признак, белег; 2) сигнал, условен знак; hablar por señas обяснявам със знаци, жестове; 3) воен. парола; 4) Амер. аванс, капаро; 5) pl адрес; dar señas показвам, изразявам; señas personales отличителни белези; señas mortales прен. недвусмислени знаци или признаци за нещо. -
40 urraca
f 1) зоол. сврака; 2) прен. крадливо същество; hablar màs que una urraca прен., разг. бъбря, плямпам непрекъснато.
См. также в других словарях:
hablar — verbo intransitivo 1. Emitir (una persona) sonidos que forman palabras: Tan pequeño y ya habla. Ahora no habla porque lo han operado de la garganta. 2. Expresarse y comunicarse (una persona) con palabras: No sé con quién habla … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
hablar — (Del lat. coloq. fabulāri). 1. intr. Articular, proferir palabras para darse a entender. 2. Dicho de ciertas aves: Imitar las articulaciones de la voz humana. 3. Dicho de una persona: Comunicarse con otra u otras por medio de palabras. Ayer hablé … Diccionario de la lengua española
Hablar por hablar (Cadena SER) — Hablar por Hablar Madrugadas de radio Género Llamadas en vivo Director Macarena Berlín … Wikipedia Español
hablar — hablar, dar (mucho) que hablar expr. dar ocasión para que otros murmuren o critiquen. ❙ «Eres una vergüenza para nosotros vociferó él , un escándalo para tu madre y para mí, que nunca hemos dado que hablar en este barrio.» Care Santos, El tango… … Diccionario del Argot "El Sohez"
Hablar por hablar (Caracol Radio) — Hablar por Hablar Género Llamadas en vivo, noticias, selecciones musicales Productor William Rojas Presentador Patricia Pardo Presentado … Wikipedia Español
Hablar por hablar — puede referirse a: Hablar por hablar (Cadena SER) un programa radial de la Cadena SER en España Hablar por hablar (Caracol Radio) un programa radial de Caracol Radio en Colombia Esta página de desambiguación cataloga artículos relacionados con el … Wikipedia Español
Hablar de sexo con papá y mamá — Título Hablar de sexo con papá y mamá Presentado por Marian Frías País de origen España Idioma/s … Wikipedia Español
hablar — Cuando significa ‘comunicarse con alguien por medio de palabras’, es intransitivo y se construye con un complemento con de, sobre o acerca de que expresa el tema del que se habla, mientras que la persona a quien se habla se expresa mediante un… … Diccionario panhispánico de dudas
hablar en román paladino — Hablar de forma comprensible. . La expresión se usaba en contraposición con las hablas de los judíos y de los musulmanes, incomprensibles para los cristianos españoles. Se llamaba román paladino, literalmente romance claro, a la lengua que allá… … Diccionario de dichos y refranes
hablar — Se conjuga como: amar Infinitivo: Gerundio: Participio: hablar hablando hablado Indicativo presente imperfecto pretérito futuro condicional yo tú él, ella, Ud. nosotros vosotros ellos, ellas, Uds. hablo hablas habla hablamos habláis hablan… … Wordreference Spanish Conjugations Dictionary
hablar de mentira — hablar en broma; no decir la verdad; cf. en serio, hablar de verdad, de mentira; ¿estai hablando de verdad o de mentira? , estaba hablando de mentira, no se pongan tan serios … Diccionario de chileno actual
