en+donde

adv където; там, където; a donde накъдето (за цел); de donde откъдето (за произход); en donde където; hacia donde накъдето (за посока); por donde откъдето (за преминаване); donde no adv напротив, обратно.

adv interr къде?; їa dónde? накъде? їde dónde? откъде? їpor dónde? откъде (за преминаване)?

prep на, в; до, към, за, по, при, с, след и съюза да (когато се слива с члена el приема формата al): 1) като допълнение: а) вин. падеж (без предлог на български): Ўrespeta a los sabios! уважавай мъдреците!; б) вин. падеж (с предлог на български): на, при; contestar a la pregunta отговарям на въпроса; в) дат. падеж: на, за, към; suscribirse al periódico абонирам се за вестник; 2) направление, място: на, в, за, до, към; їa dónde? накъде?; voy a la universidad отивам в университета; 3) място, близост, положение: на, до, при; a la salida на изхода; 4) разстояние: до, на; їa cuàntos kilómetros? на колко километра; 5) време, възраст: на, в, след, при; a tiempo навреме; їa qué hora? в колко часа?; 6) разпределение, последователност: в, по; dos veces al mes два пъти месечно; 7) цена, процент: на, по; їa qué precio? на каква цена?; 8) съответствие, сравнение: в, на; huele a flores мирише на цветя; 9) причина: по; a requerimiento de Ud. по Ваше искане; 10) цел, условие: за, на; їa qué te atienes? на какво разчиташ?; 11) намерение, цел, решение (а + inf, зависещ от глагол): да; enseñar a leer уча да четe; 12) начало (а + inf, зависещ от глагол): да; se puso a cantar започна да пее; 13) начин: а) по; a la española по испански; a mi gusto по мой вкус; б) (а + sust) (наречия на бълг.); a pie пеша; a la fuerza насила; в) като начало на адвербиални изрази: a oscuras на тъмно; a ciegas сляпо; a escondidas скришом; a tontas y a locas неумело; 14) средство, оръдие; a màquina на машина; a mano на ръка; 15) al + inf (деепричастие на бълг. или същ. с предлог) при; al verlo виждайки го; al entrar при влизането; 16) в елиптични изречения: а) призив, заповед, покана (a + inf и а + sust); Ўa su salud! за Ваше здраве!; Ўa las armas! на оръжие!; б) а + que: a que no sabes нима знаеш; 17) заменя: conj si: a saberlo yo lo diría ако знаех, щях да го кажа; conj con: a cuchillo с нож; prep hacia: se fue a ellos отиде към тях; prep hasta: con el agua a la cintura във вода до кръста; prep para: a beneficio de в полза на; prep por: a ruego suyo по негова молба; prep según: a la ley de Castilla според законите на Кастилия.

intr 1) падам (също prnl); 2) опадвам, окапвам (листа на дърво, зъби, коса - също prnl); 3) с предл. de и име на част от тяло; caer(se) de espaldas падам по гръб, caer de cabeza върху главата си; 4) с предл. en попадам в клопка, капан; 5) прен. придобивам форма, прилягам; el mantel cae en pliegues покривката е нагъната; el vestido le cae bien (mal) роклята ви (Ј) стои добре (зле); 6) прен. неочаквано изпадам в беда, нещастие; 7) прен. преставам да съществувам, изчезвам; caer un imperio, gobierno пада империя, правителство; 8) прен. претърпявам неуспех; 9) прен. с предл. en разбирам; ahora caigo en lo que querías decir сега разбирам какво искаше да кажеш; 10) прен. изтича срок на плащане; 11) падам се, намирам се на определено място: la puerta cae a la derecha вратата е (се пада) вдясно; 12) прен., разг. умирам, загивам; caer bien (mal) una persona прен., разг. харесва ми (не ми харесва) някой; caer gordo a alguien прен. антипатичен съм някому; cayendo y levantando loc прен., разг. неопределено; и добре, и зле; estar una cosa al caer прен. скоро ще се случи; no tener dónde caerse muerto прен. в крайна бедност съм.

f 1) камбана; 2) прен. територия, принадлежаща на една църква или енория; 3) прен. форма, подобна на камбана; a campana herida (tañida) loc adv при, със забиване на камбаните; doblar las campanas бия (за камбана) на мъртвец; echar las campanas a vuelo прен., разг. ликуващо оповестявам нещо; oír uno campanas y no saber dónde прен., разг. чул-недочул, зле разбрал.

m: dondiego цвете; donde digo "digo", no digo "digo", sino digo "Diego" разг. при объркване, изпадане в противоречие, което задължава да се поправиш, т. е. нямах това предвид, не исках да кажа това.

adv поет. съкращение от donde.

m 1) огън; 2) пожар; 3) сигнален огън; 4) огън, стрелба; 5) огън, висока температура (на болен); 6) прен. дом, огнище; 7) прен. разпаленост, буйност, живост; 8) прен. огън, страст; 9) pl фойерверки; fuego fatuo блуждаещ огън, синкаво припламване над гниещи животински и растителни отпадъци; fuego graneado воен. огнен дъжд; fuego infernal адски камък; fuegos artificiales фойерверки; a fuego lento (manso) прен. на бавен огън; Ўalto el fuego! воен. спри стрелбата! apagar el fuego con aceite прен. наливам масло в огъня; atizar el fuego прен. подклаждам огъня; dar fuego прен. подавам огън (със запалка, кибрит); echar uno fuego por los ojos прен. очите му мятат огън и жупел; entre dos fuegos прен. между два огъня, две опасности; estar hecho un fuego прен. горя от гняв, страст и др.; Ўfuego! а) воен. огън! стрелба! б) възглас при пожар; huir del fuego y dar en las brasas прен., разг. от трън, та на глог; jugar con fuego прен. играя си с огъня; levantar fuego прен. разпалвам спор, дискусия; meter fuego прен. подклаждам, съживявам; pegar fuego запалвам; poner a fuego y sangre опустошавам неприятелска страна, превръщам я в руини; tocar a fuego бия камбаната за пожар; a sangre y fuego с огън и меч; por el humo se sabe dónde està el fuego няма дим без огън.

f желание, охота, апетит (с предл. de, по-често pl)); de buena gana охотно; de mala gana неохотно; me da gana много ми се иска; venir en gana пожелавам; donde hay gana hay maña погов. който иска, може; abrir(se) las ganas de comer събуждам, възбуждам (си) апетита; hacer uno lo que le da la gana разг. правя, каквото си искам, не се съобразявам с никого и нищо; quedarse uno con las ganas оставам си само с желанието да направя нещо; tener gana de fiesta прен., разг. подстрекавам някого към свада; tenerle ganas a uno прен., разг. имам му зъб.

f 1) брашно; 2) прен. фин прах; harina en flor пресято, чисто брашно; harina integral непресято брашно; estar metido en harina а) разг. изцяло съм погълнат от някаква работа; б) прен. плувнал съм в тлъстина; hacer (hacerse) harina una cosa разг. разрушавам, ставам на прах; ser una cosa harina de otro costal прен. съвсем друга работа; съвършено друго нещо; hacer buena (mala) harina прен., разг. работя, действам добре (зле); donde no hay harina todo es mohina proverb гладът е и от чумата по-лош.

1. tr 1) слагам, поставям; 2) вкарвам, влагам, пъхам; 3) пускам (слух, приказка); 4) предизвиквам, причинявам (страх, шум и т. н.); 5) включвам (в сделка, мероприятие); 6) залагам пари (на хазартна игра); оставям в залог; 7) подгъвам плат (при шев); 8) представям, подавам (молба, иск); 9) измамвам, вкарвам в заблуда; 10) притискам, смествам, помествам, сгъстявам (букви, редове); 11) поставям, потапям; 12) разг. удрям, нанасям плесници, побой; 13) мор. поставям, закрепвам платната; 14) карам настойчиво някого да разбере нещо; 2. prnl 1) намесвам се, бъркам се, пъхам се; 2) влизам в близки отношения с някого; 3) прен. забърквам се, оплитам се; meter en un berenjenal прен. попадам в небрано лозе; 4) вливам се (за река, ручей); 5) хвърлям се срещу врага; 6) залавям се с нещо, ставам някакъв (за професия; с предл. a, de); 7) с предл. a залавям се с нещо, което не разбирам; meter a enseñar хващам се да преподавам (без да разбирам нищо); 8) навлизам навътре в морето (за нос, ивица земя), вклинявам се навътре в сушата (за море); 9) с предл. con скарвам се с някого; a todo meter с пълна скорост, с голям порив; estar uno muy metido con una persona прен. много съм близък с някого; estar uno muy metido en una cosa прен. доста съм се увлякъл в нещо, затънал съм до шия; meter a uno con otro въвеждам някого в компанията на друг, за да му помага; meterse uno con otro забърквам се с някого; meterse uno donde no le llaman (en lo que no le importa, en lo que no le toca, en lo que no le va ni le viene) разг. бъркам се, меся се, пъхам си носа, където не ми е работа; meterse uno en sí (mismo) прен. мисля, разсъждавам; meterse uno en todo прен., разг. пъхам се навсякъде, във всичко; meterse hasta el cuello en un asunto прен., разг. затънал съм до гуша в нещо; meterse uno por medio прен., разг. а) намесвам се в спор, проблем, ставам посредник; б) преча на нещо, възпрепятствам; no meterse uno en nada не искам да имам нищо общо; meterse en barajas обезпечавам успех (на работа); meterse de hoz y de coz разг. действам безразсъдно.

a 1. adj 1) мъртъв; умрял; починал; hojas muerto,as окапали листа; naturaleza muerto, нежива природа; 2) разг. убит; 3) гасен (за вар); 4) потъмнял; помътнял (за цвят); 5) замрял, неактивен, бездействен; màs muerto, que vivo изплашен до смърт; ni vivo, ni muerto, ни жив, ни умрял; dinero muerto, мъртъв капитал; echar a uno el muerto, прен. приписвам някому вината; 2. m 1) мъртвец, покойник; 2) мор. шамандура, неподвижна котва; 3) прен. смърт; досадно, неприятно нещо; 4) жарг. угарка от трева; desenterrar los muerto,s прен., разг. повдигам костите на мъртвите, говоря за тях; espantóse la muerto,a de la degollada прен., разг. не виждам гредата в своите очи, а сламката в чуждите; estar uno muerto, прен., разг. трупясал съм, скапан съм от умора; estar uno muerto, por una persona o cosa прен., разг. умирам за нещо или някого; hacerse uno el muerto, прен. мълча, трая си, за да не ме забележат; medio muerto, прен. полумъртъв; много уморен, стреснат, впечатлен и т. н.; muerto, de hambre прен. изнемогващ, бедстващ; no tener uno dónde caerse muerto, прен., разг. беден съм, нищо си нямам.

m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст.

1. intr 1) спирам, преустановявам да работя; 2) отсядам, настанявам се; 3) стигам (до край, цел); 4) влизам във владение на собственост; 5) намалявам, превръщам се в различно нещо; 2. tr 1) спирам, задържам (движение, действие); 2) подготвям, предпазвам; 3) залагам пари или скъпоценности в игра (хазарт); 4) довеждам до ново състояние; ставам друг (и prnl); 5) фехт. парирам удар; 3. prnl 1) спирам малко преди опасността; 2) прен. въздържам се, прекратявам изпълнението на план; 3) Амер. изправям се, стоя прав; 4) кацвам (за птица); 5) Амер. ставам, събуждам се; Ўdónde va a parar! докъде може да стигне, накъде повече!; no parar en... (плюс име на място) разг. не ми се иска, не ми харесва много (мястото); quedar (salir) bien o mal parado имам късмет в нещо или не ми върви; sin parar веднага, незабавно; venir (ir) a parar a съгласявам се с някакъв извод след спор, проучване и др.

prep за, през, чрез, от, из, на, по, като, защото; 1) за средство, посредничество (особено при глагол в страдателен залог): escrito por написано от; 2) за повод, причина, цел: eso le pasa por tonto това му се случва, защото е глупав; 3) за начин: por escrito писмено; por dicha за щастие; 4) за цена: lo comprè por 100 pesetas купих го за 100 песети; 5) за посока: partir por (para) Sofía заминавам за София; 6) за място: por aquí оттук; 7) за време: por febrero през февруари; 8) за интерес, пожертване, привързаност: por ella lo daría todo за нея всичко бих дал; 9) за заменяне, съпоставяне, определение: la tengo por mabre тя ми е като майка; 10) за мнение, оценка: pasar por listo минавам за хитър; 11) за делба, разпределение: dos veces por año два пъти годишно; 12) за умножение: dos por dos две по две; 13) за съотношение: el cinco por ciento пет на сто; 14) за сравнение: libro por libro, prefiero el mío ако става дума да избирам между двете книги, предпочитам моята; 15) що се отнася: por una y otra proposición относно двете предложения; 16) за търсене: ir por agua отивам за вода; 17) с inf: за бъдеще, отсъствие, неизпълнение: està por llegar още не е дошъл; 18) por = para: por decirlo así тъй да се каже; 19) употреба като съюз: а) за цел: por que (= porque) понеже, тъй като; б) като въпрос: їpor qué no viene? защо не идва?; 20) между два еднакви инфинитива, означава: безсмисленост, безполезност; hablar por hablar говори само за да се намира в работа, ей така си говори; 21) с отрицателната частица no, означава: отстъпване; no por mucho madrugar, amanece màs temprano от ранното ставане не съмва по-рано (разг. от бързане голяма файда няма); 22): por + прилагателно + que sea колкото и да е..., въпреки че е; por donde от което; їpor qué? защо?; por si, por si acaso за всеки случай.

m обувка; estar como niño con zapatos nuevos разг. много съм доволен; no llegarle a alguien a la suela del zapato разг. на малкото му пръстче не може да се намаже; andar con zapatos de fieltro прен. действам потайно и предпазливо; saber uno dónde le aprieta el zapato прен., разг. знам къде ме стяга чепикът; como tres en un zapato разг. наблъскани като сардели.