-
1 bryony
{brai'ɔni}
1. n бот. дива тиква
2. black BRYONY брей (Tamus communis)* * *{brai'ъni} n бот. 1. дива тиква; 2. black bryony брей (Tamus commun* * *1. black bryony брей (tamus communis) 2. n бот. дива тиква* * * -
2 biocénose
f. (du gr. bios "vie" et kionos "commun") биол. биоценоза. -
3 cénobite
m. (lat. ecclés. cњnobita, de cњnobium "monastère", gr. koinobion "vie en commun") инок. -
4 communal,
e, aux adj. et n. (de commun) 1. adj. общински; biens communal,aux общински имоти; 2. m. pl. общински имоти; 3. f. общинско училище; 4. (Белгия) maison communal,e кметство; conseil communal, общински съвет. -
5 communauté
f. (de commun) 1. общност; асоциация, дружество; communauté économique икономическа общност; la Communauté Européenne Европейската общност; 2. еднаквост; communauté de vues еднаквост на възгледите; 3. юр. общ съпружески имот; 4. общество; 5. религиозна общност, конгрегация, религиозен орден; 6. манастир, в който живее религиозна общност. -
6 commune
f. (lat. communia, de communis "commun") 1. община; 2. ист. град, който не принадлежи на феодал и е свободен; 3. комуна; commune populaire народна комуна (в Китай през 1958 - 1978 г.). Ќ la Commune Парижката комуна; Chambre des communes камара на общините ( долна камара на английския парламент). -
7 communément
adv. (de commun) общо, изобщо, въобще; обикновено, обичайно. Ќ Ant. exceptionnellement, extraordinairement, rarement. -
8 communisme
m. (de commun) комунизъм. Ќ Ant. capitalisme, fascisme, libéralisme. -
9 communiste
adj. et n. (de commun) 1. комунистически; 2. m., f. комунист. Ќ Ant. capitaliste, fasciste, libéral. -
10 curieux,
se adj. et n. (lat. curiosus "qui а soin de") 1. любопитен; любознателен; 2. странен, забавен, рядък; une curieux,se tenue странно облекло; 3. m., f. любопитен човек, зяпач; 4. m. любопитното, интересното; 5. ост. който е заинтересован, има грижа за нещо; 6. недискретен, прекалено любопитен; 7. m., f. човек, който се интересува от редки предмети, колекционер. Ќ pièce curieux,se рядка вещ; esprit curieux, търсещ, любознателен дух, който се интересува от всичко ново. Ќ Ant. indifférent; commun, banal, ordinaire; discret. -
11 élégant,
e adj. (lat. elegans) 1. елегантен; изящен; style élégant, елегантен, изискан стил; 2. m., f. елегантен човек. Ќ Ant. commun, grossier, inélégant. -
12 épicène
adj. (lat. epicњnus, gr. epikoinos "commun") 1. който означава и мъжкия и женската от даден вид; nom épicène masculin съществително в мъжки род, което се използва и за означаване на женската (напр. le rat плъх); 2. който не се променя по род (напр. enfant). -
13 galant,
e adj. et m. (p. prés. de l'a. v. galer "s'amuser", frq. °walare, de °wala "bien") 1. галантен, учтив, любезен, вежлив, благовъзпитан; homme galant, благороден, благовъзпитан човек; 2. любовен; aventure galant,e любовна авантюра; conte galant, любовен разказ; 3. m. ост. любовник; Дон Жуан; влюбен човек; 4. un galant, homme ост. джентълмен, човек с рицарски обноски, галантен човек; 5. ост. грациозен, изискан, кокетен, елегантен; 6. m. ост. хитър и буден човек. Ќ femme galant,e кокетка; лека жена; vert galant, стар женкар; ост. бандит, който е правил засади в горите. Ќ Ant. froid, lourdaud; goujat, impoli, mufle; commun. -
14 inaccoutumé,
e adj. (de in- et accoutumé) 1. лит. непривикнал, ненавикнал; 2. необичаен, необикновен; 3. неразбираем, недостъпен, херметичен (за текст); 4. недостъпен (за човек); 5. безчувствен, непроницаем ( за чувство). Ќ Ant. commun, habituel; habitué. -
15 individuel,
le adj. (de individu) 1. индивидуален, личен, едноличен, частен; qualités individuel,les индивидуални качества; exploitation individuel,le еднолично стопанство; liberté individuel,le лична свобода; chambre individuel,le самостоятелна стая; sport individuel, индивидуален спорт; 2. m., f. спорт. състезател, който не принадлежи към някой клуб, към някой отбор; 3. m. едвоместно купе в спален вагон. Ќ Ant. collectif, commun, général, générique, universel; public, social. -
16 isolé,
e adj. (it. isolato "séparé comme une île (isola)") 1. изолиран, отделен; 2. отделен, единичен; un cas isolé, единичен случай; 3. уединен, самотен; 4. физ. изолиран ( за проводник). Ќ Ant. joint; fréquenté; commun. -
17 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише. -
18 marché
m. (lat. mercatus, de merx, mercis "marchandise") 1. пазар, тържище, борса; marché couvert покрит пазар; marché а ciel ouvert открит пазар; marché de contrats а terme фючърсен пазар; marché des valeurs mobilières пазар на ценни книжа; marché haussier пазар на повишение на борсовите котировки; 2. голям търговски център, пазар; 3. пазаруване, покупки; faire son marché, aller au marché пазарувам; 4. сделка, търговия; marché а terme срочна сделка; 5. спазаряване, договаряне; 6. adj.inv. евтин, на добра цена; изгоден; articles bon marché евтини продукти. Ќ avoir bon marché de qqn. лесно се разправям с някого; bon marché, а bon marché евтино; être quitte а bon marché с малко се отървавам; faire un bon marché купувам нещо евтино; продавам нещо скъпо; faire bon marché de qqch. не отдавам голямо значение; marché а terme сделка, платима по курса в деня на изплащането; marché au comptant продажба в брой; marché noir черна борса; par-dessus le marché отгоре на всичко; marché aux puces битпазар; économie de marché пазарна економика; marché des actions пазар на акции; marché de la zone franc свободен (безмитен) пазар; marché commun общият пазар (между Франция, Германия, Италия, Холандия и т. н.); étude, analyse de marché маркетингово проучване; l'offre et la demande sur un marché предлагане и търсене на пазара; marché du travail трудов пазар, трудова борса; marché de dupes пазар, при който единият от договарящите е ощетен; marché des capitaux капиталов пазар; marché de produits, de services пазар на стоки и услуги. -
19 mise
f. (de mettre) 1. слагане, поставяне; mise en place поставяне на място; 2. залог, миза (в игра); 3. вноска, капитал; mise de fonds инвестиция; 4. наддаване (на търг); 5. начин на обличане, стил; 6. пускане; mise en vente пускане в продажба. Ќ mise а jour привеждане в порядък, в известност; mise а mort привеждане в изпълнение на смъртна присъда; mise а nu разголване, разобличаване; mise а part отделяне, поставяне настрана; mise а prix оценяване; mise au point уточняване, изработване; mise au secret изолиране (на затворник); mise de fonds капиталовложение; mise en commun обединяване; mise en demeure юр. заставяне; mise en évidence изтъкване; mise en garde предупреждаване, предупреждение; mise en jugement (en accusation) привличане към съдебна отговорност; mise en њuvre започване, осъществяне, производство; mise en scène театр. мизансцена; mise en valeur експлоатация (на имот, на някакъв дял и др.); être de mise благоприличен, с добри обноски; sauver la mise а qqn. спасявам някого от разочарование, от грешна стъпка. -
20 nom
m. (lat. nomen) 1. грам. съществително име; nom commun нарицателно име; nom propre съществително собствено име; 2. име; название; фамилия; petit nom малко, собствено име; nom de famille фамилно име; nom de plume псевдоним; nom commercial название на фирма на търговец, производител и др.; noms de lieux названия на местности; noms de rues имена на улици; 3. знатен род, знатност; une famille de nom знатна фамилия; 4. loc. prép. au nom de в името на. Ќ nom de nom! nom de...! nom de Dieu! да те вземат дяволите! nom а rallonge, а tiroirs, qui se dévisse име на благородник; se faire un nom ставам известен; traiter qqn. de tous les noms обиждам, ругая някого.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
commun — commun, une [ kɔmœ̃, yn ] adj. et n. m. • 842; lat. communis I ♦ Adj. 1 ♦ (XIIe) Qui appartient, qui s applique à plusieurs personnes ou choses. Ces choses ont un usage commun. Un puits, un passage commun. Terres communes (⇒ communal) . Maison… … Encyclopédie Universelle
commun — commun, une (ko mun, mu n ; au singulier masculin, l n se lie devant une voyelle ou une h muette : un commun intérêt, dites : un ko munn intérêt ; d autres, ne conservant pas à la syllabe un la nasalité, disent : un ko mu n intérêt) adj. 1° Qui … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
commun — COMMUN, UNE. adj. Dans l acception la plus générale, il se dit Des choses à quoi tout le monde participe, ou a droit de participer; et c est dans ce sens qu on dit, que Le Soleil, l air, les élémens sont communs. La lumière est commune à tous les … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
commun — Commun, Communis, Vulgatus, Vulgaris, Ce dont on use communéement et pour le plus. Foüillous en la venerie, La race des chiens fauves fut premierement commune au temps du Roy François pere des veneurs, c est à dire en usage à tous, usitée de tous … Thresor de la langue françoyse
Commun — steht für Grand Commun, Bauwerk in Versailles Transport en Commun, belgische Verkehrsgesellschaft Siehe auch Chem. Commun. Kommun Commune … Deutsch Wikipedia
Commūn — (v. lat.), 1) gemeinschaftlich, s. Communis; 2) gemein, in der Handlungsweise; 3) (Commune), Gemeinde, s.d. Daher Communal, einer Gemeinde gehörig, od. betreffend, s. Gemeinde; so Communalverfassung, so v. w. Gemeindeverfassung; Communalbeamte,… … Pierer's Universal-Lexikon
Commun — (lat. communis), gemeinschaftlich; Commune, Gemeinde, Communal, einer Gemeinde angehörig … Herders Conversations-Lexikon
Commun — Porté en Picardie (02, 80), le nom a désigné au moyen âge un bourgeois, mais il peut aussi s agir d un toponyme avec le sens de bien communal … Noms de famille
commun — obs. pa. pple. of come … Useful english dictionary
COMMUN — UNE. adj. Dans l acception la plus générale, il se dit Des choses auxquelles tout le monde participe, ou a droit de participer. Le soleil, l air, sont communs. La lumière est commune à tous les hommes. Dans une acception moins étendue, il se dit… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
COMMUN, UNE — adj. Qui sert, qui peut servir à tout le monde ou seulement à plusieurs personnes. La lumière est commune à tous les hommes. Un puits commun. Une cour commune. Passage, escalier, chemin commun. Cela est commun à tout le bourg, commun aux deux… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
