-
1 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
2 que3
conj. (lat. médiév. que, forme affaiblie de qui, simplification de quia, emplayé en bas lat. au sens de quod "le fait que; que") 1. че, защото (в подчинени изречения); je vois que3 vous êtes là виждам, че сте тук; voilà que3 vous souriez ето, че вие се усмихвате; а condition que3 при положение, че; non qu'il soit malade не защото е болен...; 2. откакто; voilà une semaine que3 ето седмица откакто; 3. когато, щом като; lorsque je l'ai vu et qu'il est assis когато го видях и когато той седна...; 4. в съчет. ne... que3 само; il ne pense qu'а partir той мисли само да замине; 5. от, отколкото (при сравн. степен); on le croit plus riche qu'il n'est смятам го за по-богат, отколкото е; 6. нека; qu'il entre! нека да влезе! 7. loc. conj. avant que3 преди да; pour que3 (afin que3) за да; bien que3 въпреки че; malgré que3 макар и да; sans que3 без да; 8. за подсилване на твърдение или отрицание: je joue si mal. Oh! que3 non! свиря толкова лошо. О, не, нищо подобно! -
3 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
4 inverse
adj. (lat. inversus, de invertere "retourner") 1. обратен, който е на обратната страна, опаков; dans le sens inverse des aignilles d'une montre в посока, обратна на движението на часовниковите стрелки; 2. m. опака страна (на нещо); обратното; противоположното; vous faites l'inverse de ce que je vous dis вие правите обратното на това, което ви казвам; 3. обърнат, противоположен; figures inverses геом. фигури, които са обърнати една спрямо друга. Ќ а l'inverse de в противоположност на. Ќ Ant. même. -
5 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
6 présent2,
e adj. (lat. prњsens) 1. който присъства, присъстващ; être présent2, а un endroit присъствам някъде; 2. настоящ, актуален; le siècle présent2, настоящият век; 3. сегашен; temps présent2, грам. сегашно време; 4. m. настоящето, сегашното; vivre dans le présent2, живея в настоящето; 5. f. настоящото писмо, текст; 6. interj. présent2,! тук! 7. loc. adv. а présent2, сега; 8. loc. conj. а présent2, que сега, когато. -
7 représenter
v. (lat. repræsentare "rendre présent", de præsens "présent") I. v.tr. 1. представям повторно; 2. показвам, представям; représenter qqn. comme aventurier показвам някого като авантюрист; 3. напомням; 4. изобразявам, възпроизвеждам; représenter une fonction par une courbe изобразявам математическа функция чрез крива; représenter fidèlement un objet възпроизвеждам вярно предмет; 5. театр. представям, давам (спектакъл); изпълнявам, играя ролята на; 6. представлявам; il représente tout ce que je déteste той представлява всичко това, което ненавиждам; cela représente plus d'un million това представлява повече от милион; 7. ост., лит. обръщам внимание на някого, правя забележка; 8. представлявам някого; représenter un gouvernement представлявам правителство; représenter en justice представлявам пред съда (за адвокат); II. v.intr. 1. имам хубав вид, представителен съм; 2. импонирам; водя живот, държа се, харча според ранга си, според своето обществено положение; se représenter 1. представям си; se représenter le visage de qqn. представям си лицето на някого; 2. явявам се отново (на изпит, на избори); 3. представям се отново ( за случай). -
8 subtil,
e adj. (lat. subtilis "fin, délié") 1. тънък, фин; ситен; 2. силен, остър; le goût n'est que le plus subtil, des sens вкусът е най-силният от всички сетива; 3. ловък, сръчен; 4. извършен сръчно, умело; 5. проницателен, изобретателен, остроумен, хитър; esprit subtil, проницателен разум; 6. който лесно прониква (за миризма и др.); 7. лесно усвоим ( за понятие).
См. также в других словарях:
sens — 1. (san ; l s se lie : un sen z actif ; il ne faut pas faire entendre l s, ni dire : les cinq sans , un homme de sans , Au XVIIe siècle, Chifflet, Gramm. p. 211, recommande de toujours prononcer l s finale pour le distinguer de sang, c est ainsi … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
que — 1. (ke) pron. relatif, ou mieux conjonctif 1° Lequel, laquelle, lesquels, lesquelles. Il ne s emploie que comme régime ; il est des deux genres, et des deux nombres ; l e s élide devant une voyelle ou une h muette. Ces hommes que vous avez vus … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sens — SENS. s. m. Faculté de l animal, par laquelle il reçoit l impression des objets exterieurs & corporels. Les cinq sens de nature, la veuë, l oüye, l odorat, le toucher, le goust, sont les cinq sens de nature. la veuë est le sens le plus subtil. ce … Dictionnaire de l'Académie française
sens — 1. sens [ sɑ̃s ] n. m. • 1080; lat. sensus, de sentire → sentir I ♦ 1 ♦ Faculté d éprouver les impressions que font les objets matériels (⇒ sensation); physiol. Système récepteur unitaire d une modalité spécifique de sensations (correspondant, en … Encyclopédie Universelle
SENS — s. m. Faculté de l homme et des animaux, par laquelle ils reçoivent l impression des objets extérieurs et corporels. Les cinq sens de nature. La vue, l ouïe, l odorat, le toucher, le goût, sont les cinq sens. Le sens de la vue, de l ouïe, du… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Sens temporel — Temps Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Guenther … Wikipédia en Français
SENS — n. m. Faculté de l’homme et des animaux de percevoir les impressions faites par les objets extérieurs. La vue, l’ouïe, l’odorat, le toucher, le goût sont les cinq sens. Le sens de la vue, de l’ouïe, du toucher, etc. Les organes des sens. Cela… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
sens — Le sens est un rapport social concret dont l etablissement est le but de l acte de parole. Un enonce donne indique a l auditeur une classe positive des sens a laquelle appartient le sens que le locuteur veut transmettre, par opposition a la… … Glossaire de linguistique computationnelle
Sens — LE BON (Gustave) Bio express : Médecin et sociologue français (1841 1931) «Pour progresser, il ne suffit pas de vouloir agir, il faut d abord savoir dans quel sens agir.» Source : Hier et Demain Mot(s) clé(s) : Agir… … Dictionnaire des citations politiques
Sens de conduite — Sens de circulation (route) Volant à droite dans les pays où l on roule à gauche Le sens de circulation automobile est l un des points fondamentaux du code de la route. Chaque pays possède un côté de la route, gauche ou droite, sur lequel l… … Wikipédia en Français
Sens de la conduite — Sens de circulation (route) Volant à droite dans les pays où l on roule à gauche Le sens de circulation automobile est l un des points fondamentaux du code de la route. Chaque pays possède un côté de la route, gauche ou droite, sur lequel l… … Wikipédia en Français
