-
41 ganté,
e adj. (de ganter) с ръкавици; ganté, de blanc с бели ръкавици. -
42 interleukine
f. (de inter-, gr. leukos "blanc" et kinein "mettre en mouvement") биол. интерлевкин, протеин, секретиран от лимфоцитите, който активизира имунната система. -
43 lapin
m. (ibéro-romain °lapparo) 1. заек; lapin sauvage див заек; lapin domestique, lapin de choux питомен заек; 2. прен. разг. гальовно название на любим човек, зайче; mon petit lapin мое малко зайче. Ќ avoir les yeux rouges comme un lapin blanc имам много зачервени очи; courir comme un lapin тичам много бързо; poser un lapin разг. не идвам на среща; pattes de lapin къси бакенбарди; un chaud lapin темпераментен човек; voyager en lapin ост. пътувам гратис; un lapin ост. гратисчия. -
44 lessive
f. (bas lat. lixiva, de lix, ou lixa "eau pour la lessive") 1. луга за пране; 2. пране, изпиране; faire la lessive пера; 3. бельо, което се пере; 4. прен. чистене, пречистване, подобряване. Ќ blanc de lessive изпрано, неносено бельо. -
45 linge
m. (lat. lineus "de lin") бельо; linge de table покривка, кърпи за маса; linge de lit спално бельо; linge de cuisine кърпи за ръце, за чинии; linge de corps долни дрехи, бельо; linge de rechange бельо за смяна. Ќ devenir blanc comme un linge побледнявам като платно; il faut laver son linge sale en famille кирливите ризи не се излагат на показ; linge de pansement превръзка, компрес. -
46 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
47 man
m. (frq. °mado) ларва на майския бръмбар (наричана още ver blanc). -
48 mariage
m. (de marier) 1. брак, женитба, оженване, омъжване, задомяване; венчавка, венчило; mariage civil граждански брак; mariage religieux черковен брак; mariage de convenance, mariage de raison брак по разум; mariage blanc фиктивен брак; demande en mariage предложение за женитба; contrat de mariage брачен договор; mariage d'argent, d'intérêt брак по сметка; mariage d'amour брак по любов; mariage de la main gauche свободно съжителство (без брак); prendre en mariage женя се; rompre un mariage разтрогвам брак; aller, assister а un mariage присъствам на венчавка; 2. прен. съединение, съюз, съчетание; 3. вид игра на карти. Ќ mariage de la carpe et du lapin неподходящ брак, съюз. -
49 merle
m. (bas lat. merulus) зоол. кос, Turdus merula. Ќ faute de grives on mange des merles като няма риба и ракът е риба; fin merle хитрец; merle blanc ценен предмет. -
50 nègre,
euse m., f. (esp. ou port. negro "noir") 1. негър; nègre, blanc, nègre,esse blanche негър с по-светла кожа; 2. adj. негърски, чернокож; art nègre,, musique nègre, негърско изкуство, негърска музика; 3. тъмнокафяв ( за цвят). Ќ vouloir blanchir un nègre, искам невъзможното; travailler comme un nègre, работя много; parler petit nègre, говоря лошо френски; un combat de nègre,s dans un tunnel събитие, което е станало в пълен мрак, тъмнина; faire comme le nègre, продължавам. -
51 neige
f. (de neiger) 1. сняг; 2. прен. de neige бял като сняг; 3. neige artificielle, carbonique изкуствен сняг; 4. арго кокаин. Ќ њufs а la neige разбит белтък със захар, белтъци на сняг; blanc comme la neige невинен; чист, без петна; faire boule de neige придобивам все по-значителни размери; fondre comme neige au soleil изчезвам постепенно. -
52 or2
m. (lat. aurum) 1. злато; le veau d'or2 библ. златният телец; or2 natif, or2 fin чисто злато; mine d'or2 златна мина; chercheur d'or2 златотърсач; or2 jaune, blanc жълто, бяло злато; or2 rouge червено злато (с примеси от мед); lingot, barre d'or2 златно кюлче; or2 massif масивно злато; couvrir d'une feuille d'or2 позлатявам; étoffe brodée d'or2 брокат; l'or2 noir петрол; 2. златен предмет, блюдо; 3. златни монети; 4. златист цвят; 5. злато, пари, богатство. Ќ affaire (marché) d'or2 много изгодна работа, сделка; cњur d'or2 прекрасно (златно) сърце; des jours filés d'or2 et de soie спокойни и щастливи дни; cousu d'or2 потънал в злато, много богат; pour tout l'or2 du monde за нищо на света; rouler sur l'or2 тъна в злато; tout ce qui brille n'est pas or2 погов. всичко, което блести, не е злато; couvrir qqn. d'or2 плащам щедро; valoir son pesant d'or2 много съм ценен; parler d'or2 казвам ценни неща, говоря смислено; franc comme l'or2 много честен; le silence est d'or2 мълчанието е злато. -
53 pain
m. (lat. panis) 1. хляб; pain bis черен, типов хляб; pain de fantaisie луксозен хляб; pain de munition войнишки хляб; pain d'épice медно хлебче; pain de boulanger обикновен хляб; pain de ménage домашен хляб; petit pain сладка пита, сладко хлебче; pain rassis корав хляб; pain azyme хляб без мая (за причастие); 2. прехрана, препитание, хляб; gagner son pain изкарвам прехраната си, печеля хляба си; 3. калъп, пита; pain de cire пита восък; 4. пита (от кюспе); 5. в съчет. pain а cacheter тестена лепенка (за писма); arbre а pain бот. хлебно дърво; 6. нар. удар, плесница. Ќ avoir du pain sur la planche предстои ми много работа; manger son pain blanc le premier изпаднал съм в сиромашия, след като съм бил богат; le pain quotidien насъщният хляб; être bon comme du pain много добър човек; long comme un jour sans pain много дълго, продължително; avoir son pain cuit имам резерви; manger de plus d'un pain обичам разнообразието, удоволствията; rompre le pain avec qqn. деля по братски; emprunter (prendre) un pain sur la fournée имам дете, без да съм женена; зачевам преди да се оженя; c'est pain bénit pour lui заслужава си го; pour une bouchée de pain много евтино; se vendre comme des petits pains разпродавам се лесно. -
54 pâlichon,
ne adj. (arg. "double blanc" au jeu de domino, de pâle) разг. бледничък. -
55 peuplier
m. (du lat. populus) топола, Populus; peuplier blanc бяла топола; peuplier noir черна топола; peuplier tremble трепетлика. -
56 phalère
f. (gr. phaleros "tacheté de blanc") нощна пеперуда, Phalera. -
57 requin
m. (p.-к. de quien, forme norm. de chien (de mer) ou ourquin, de l'it. orchino, d'orca "orgue") 1. зоол. акула; requin blanc бяла акула; 2. прен. лихвар, финансова акула, безскрупулен финансист. -
58 rougeaud,
e adj. et n. (de rouge) разг. 1. червендалест; 2. m., f. червендалест човек. Ќ Ant. blafard, blanc, pâle. -
59 six-blancs
m. (de six et blanc) стара медна монета, равна на две и половина су. -
60 terne2
adj. (de ternir) 1. замъглен, неясен, мрачен; blanc terne2 мръсно бяло; 2. прен. безжизнен, безизразен, безцветен; посърнал; увехнал; regard terne2 безизразен поглед; 3. безинтересен, отегчителен; conversation terne2 отегчителен разговор.
См. также в других словарях:
blanc — blanc, blanche 1. (blan, blan ch ; le c ne se lie pas : blanc et noir, dites : blan et noir ; excepté dans cette locution où d ordinaire on le fait entendre : du blanc au noir, dites : du blan k au noir ; l s au pluriel se lie : blancs et noirs,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Blanc — ist der Familienname folgender Personen: Adalbert von Blanc (1907–1976), deutscher Flottillenadmiral Adolphe Blanc (1828–1885), französischer Geiger und Komponist Anne Marie Blanc (1919–2009), Schweizer Schauspielerin Bertrand Blanc (* 1973),… … Deutsch Wikipedia
Blanc (Homonymie) — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
blanc-seing — [ blɑ̃sɛ̃ ] n. m. • 1573; blanc signé 1454; de blanc et seing « signe » ♦ Dr. Signature apposée à l avance sur un document dont la rédaction sera ultérieurement complétée par la personne à laquelle le titre est remis. Des blancs seings. Fig.… … Encyclopédie Universelle
Blanc (cheval) — Pour les articles homonymes, voir Blanc (homonymie) et Cheval blanc. Étalon pur sang anglais blanc. Le pelage est complètement … Wikipédia en Français
blanc-estoc — blanc étoc [ blɑ̃ketɔk ] ou blanc estoc [ blɑ̃kɛstɔk ] n. m. • 1751, 1730; de 1. blanc et estoc ♦ Sylvic. Coupe complète d une forêt. Des blancs étocs [ blɑ̃ketɔk ]. ⇒BLANC É(S)TOC, (BLANC ÉTOC, BLANC ÉSTOC)subst. masc. SYLVIC. Coupe d un bois… … Encyclopédie Universelle
blanc-étoc — [ blɑ̃ketɔk ] ou blanc estoc [ blɑ̃kɛstɔk ] n. m. • 1751, 1730; de 1. blanc et estoc ♦ Sylvic. Coupe complète d une forêt. Des blancs étocs [ blɑ̃ketɔk ]. ⇒BLANC É(S)TOC, (BLANC ÉTOC, BLANC ÉSTOC)subst. masc. SYLVIC. Coupe d un bois qui n en… … Encyclopédie Universelle
blanc-bec — [ blɑ̃bɛk ] n. m. • 1752; de 1. blanc et bec ♦ Vieilli Jeune homme sans expérience et sûr de soi. « Il est bien honteux qu une trentaine de blancs becs aient l impertinence de vous aller faire la guerre » (Voltaire). ● blanc bec, blancs becs nom… … Encyclopédie Universelle
Blanc Misseron — Locomotive à vapeur du chemin de fer Paris Arpajon … Wikipédia en Français
Blanc D'œuf — Pour les articles homonymes, voir Œuf. Coupe d’un œuf de poule domestique : le jaune, au centre, est entouré par le blanc … Wikipédia en Français
Blanc d'oeuf — Blanc d œuf Pour les articles homonymes, voir Œuf. Coupe d’un œuf de poule domestique : le jaune, au centre, est entouré par le blanc … Wikipédia en Français
