Перевод: с испанского на болгарский

el+aprendizaje+de+una+lengua+extranjera

  • 1 lengua

    f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.

    Diccionario español-búlgaro > lengua

  • 2 aprendizaje

    m учене на занаят, чиракуване.

    Diccionario español-búlgaro > aprendizaje

  • 3 cámara

    f 1) стая; 2) камара; cámara alta (de los lores) Сенат, горна камара, камара на лордовете; cámara baja (de los diputados) долна камара; 3): cámara real; cámara de compensación икон. клирингова палата; 4) зала в двор (кралски); pintor de cámara придворен художник; 5) камера; fotogràfica cámara фотографска камера; 6) мор. каюта; 7) опразване на стомаха, изпражнения, лайна (човешки); 8) f pl пат. вж. diarrea; 9): cámara de gas газова камера за смъртни присъди; 10): cámara frigorífica хладилна камера; chupar cámara прен., разг. заставам на преден план (на снимка, в телевизията); tener uno cámaras en la lengua прен., разг. недискретен съм.

    Diccionario español-búlgaro > cámara

  • 4 escorpión

    m 1) скорпион; lengua de escorpión прен. змийски език; 2) астр. съзвездието Скорпион; 3) катапулт; 4) уред за мъчения.

    Diccionario español-búlgaro > escorpión

  • 5 filo

    m 1) острие; 2) ръб, линия, разделяща нещо на равни части; 3) Арж. годеник; 4) Гват., Хонд., М. глад; filo del viento мор. посока на вятъра; filo rabioso остър нож; al filo точно (използва се с времеви изрази: al filo de la medianoche точно в полунощ); dar (un) filo точа, подострям; darse un filo прен., разг. подготвям се, наострям се; darse un filo (un par de filos) a la lengua прен., разг. мърморя, злословя; de doble filo а) с две остриета; б) прен. нож с две остриета, алтернативно добро или зло; embotar los filos прен. притъпявам, отнемам сила, ентусиазъм; en el filo de una espada прен., разг. по острието на бръснача; herir por los mismos filos прен. с твоите камъни по твоята глава (с моите камъни по моята глава); por filo точно, съвършено.

    Diccionario español-búlgaro > filo

  • 6 frenillo

    m анат. ципа, която съединява някои органи на тялото (напр. долната част на езика с устната кухина); no tener frenillo en la lengua прен., разг. нямам задръжки; говоря, каквото ми падне на езика.

    Diccionario español-búlgaro > frenillo

  • 7 ir

    1. intr 1) отивам, вървя, ходя; ir a pie ходя пеш; ir a caballo яздя; ir a pique потъвам; 2) пътувам; ir en coche, en avión, en barco, en tren, en bicicleta пътувам с кола, самолет, параход, влак, велосипед; 3) стои, прилича, отива; el luto le va bien траурът Ј отива; 4) съм, развивам се (за здраве); va de mal en peor отива от зле пҐ на зле; 5) имам посока, водя към; Este camino va a la aldea Този път води към селото; 6) простирам се; 7) с деепричастие се изразява постепенно действие, осъществяване: va anocheciendo мръква се постепенно; 8) с минало причастие замества estar: iba vestido de negro беше облечен с черно; allí va apuntado todo тук е записано всичко; ir montado яздя; 9) с предл. por: а) отивам за, търся; б) следвам кариера; ir por la música развивам се като музикант (по-често с предл. para); 10) с предл. a + infinitivo близко бъдеще време: voy a leer ще чета; 11) с предл. con + същ. озн. имам, нося в себе си + значението на същ.; ir con cuidado внимавам; ir con miedo страхувам се; 12) с предл. contra преследвам, против съм, чувствам обратното на това, което изразява съществителното; ir contra la corriente срещу, против установеното съм; ir contra la opinión de uno на противоположно мнение съм; 13) с предл. en интересува ме; nada te va en eso това не те интересува; 14) с предл. con (por) отнасям се за някого, засягам; Eso va por ti Това се отнася за теб; 15) с предл. de облечен по определен начин; voy de uniforme облечен съм униформено; 16) във възклицателни и въпросителни изречения: Ўallà voy! идвам веднага; Ўvamos! хайде!, не думай! стига! край!; Ўvamos claros! да сме наясно!; Ўvaya! хайде де! само това липсва! и таз хубава! їcuànto va? на какво се обзалагаш?; їquién va? кой? (въпрос на часови); 2. prnl 1) отивам си, чезна; 2) умирам; 3) изтичам, тека; 4) подхлъзвам се, губя равновесие; irse los pies подхлъзвам се; 5) изхабявам се, свършвам; 6) износвам се (за плат); старея; 7) изпускам се неволно (за естествени нужди); a eso voy разг. натам (към това) отивам, не съм забравил; allà se van прен., разг. все там, едно и също; приличат си, от един дол дренки са; el no va màs възможно най-доброто; estar ido прен., разг. луд съм, невероятно разсеян; ir adelante прен., разг. продължавам, напредвам; ir a lo mío (tuyo, nuestro) прен., разг. мисля (мислиш, мислим) само за себе си; ir alto пълноводен съм (за река, ручей); ir a màs разг. преуспявам, просперирам, забогатявам; ir a una имаме една и съща цел; ir bien прен., разг. добре вървя, развивам се добре; ir con uno а) прен., разг. съгласен съм с някого; б) прен., разг. на негова страна съм; ir uno descaminado а) отклонявам се от пътя; б) прен. заблуждавам се, отклонявам се от истината; ir lejos а) прен. далече съм от истината; б) преследвам голяма цел; ir pasando прен., разг. все в същото състояние съм, нямам напредък; ir uno perdido прен. губя (в състезание); írsele (írsele por alto) a uno una cosa прен., разг. не забелязвам нещо, не го разбирам; irse muriendo прен., разг. вървя бавно; мъкна се, влача се; ir sobre uno прен. по петите съм на някого; ir tirando разг. преодолявам трудностите, справям се; ir y venir непрестанно движение; ir y venir en una cosa прен., разг. настоявам, упорствам, мисля само за нещо; ni va ni viene прен., разг. ни насам, ни натам; нерешителен е; no irle ni venirle a uno nada en una cosa прен., разг. не ме интересува изобщо, не ме засяга; saber de qué va la cosa разг. наясно съм, знам за какво става въпрос (и в отрицателна форма); sin ir màs lejos прен. без да търсим другаде, без да отиваме по-надалече; irse de la mano удрям някого; irse de la lengua казвам повече, отколкото трябва, изтървавам се; irse abajo провалям се, опропастявам се; se le han ido las piernas подкосиха му се краката, падна; Ўvete a pasear (a paseo)! гледай си работата! vete a freír espàrragos; vete a esparragar; vete (idos) en hora mala разг. върви (вървете) по дяволите; vete tú a saber прен. откъде да знае човек, кой да ти каже; y yo fui y vine, y no me dieron nada заключителна фраза в приказките (в българските: И аз бях там, ядох, пих и се веселих...).

    Diccionario español-búlgaro > ir

  • 8 legión

    f 1) легион; legión extranjera чуждестранен легион; 2) прен. множество.

    Diccionario español-búlgaro > legión

  • 9 morder

    (-ue-) tr 1) хапя; ухапвам; 2) впивам се, вкопчвам се; 3) подкопавам; разяждам, прояждам; 4) прен. критикувам, злословя; 5) прен., разг. проявявам яда си; Juan està que muerde Хуан е готов да хапе (от яд); 6) мор. забивам се в дъното (за котва); 7) Анд., Куб., М., П. Рико, Вен. прен. мамя, измамвам; 8) вулг. целувам; morderse uno la lengua прен., разг. прехапвам си езика, въздържам се да кажа мнението си.

    Diccionario español-búlgaro > morder

  • 10 oc,

    lengua de oc, езикът ок, провансалски език ( лимузен).

    Diccionario español-búlgaro > oc,

  • 11 paladar

    m 1) небце; 2) прен. вкус; paladar blando анат. меко небце; paladar duro анат. твърдо небце; pegarse la lengua al paladar прен. много съм жаден.

    Diccionario español-búlgaro > paladar

  • 12 pastoso1,

    a adj 1) лепкав, клисав, кашав; 2) мек; 3) муз. пълнозвучен (за глас); lengua pastoso1,a обложен език.

    Diccionario español-búlgaro > pastoso1,

  • 13 paz

    1. f 1) мир; paz por separado сепаративен мир; juez de paz мирови съдия; concluir (concertar) la paz сключвам мир; 2) мир, спокойствие; 3) мирен договор (и pl); 4) помиряване (и pl); 5) миролюбив, спокоен характер; no dar paz a la lengua разг. говоря непрекъснато; dejar en paz разг. оставям на мира; ponerse en paz con разг. сдобрявам се с; andar la paz por el coro прен., (ирон.) скандали и неразбирателства в семейството, в общност и др.; dar paz a uno поздравявам някого с целувка; Ўque en paz descanse! мир на праха му! лека му пръст!; hacer las paces помирявам се; y en paz израз, с който се поставя край на нещо; paz sea en esta casa мир на този дом (поздрав); 2. interj тихо!

    Diccionario español-búlgaro > paz

  • 14 pelillo

    m разг., прен. незначителна причина или мотив за безпокойство; echar pelillos a la mar прен., разг. сдобрявам се с някого; no tener uno pelillos en la lengua прен., разг. не си меря много думите, говоря, каквото ми падне; pararse (reparar) uno en pelillos прен. обръщам внимание на дреболии.

    Diccionario español-búlgaro > pelillo

  • 15 pelo

    m 1) косъм; cortar un pelo en el aire прен. имам много остър ум; no falta un pelo разг. нищо не липсва; 2) събир. коса; pelo lacio права коса; pelo rizado къдрава коса; ponérsele a uno los pelos de punta разг. настръхва ми косата от страх; 3) мъх (по тялото); 4) мъх (на плод); 5) козина; цвят на козина; 6) пух; 7) сурова коприна; 8) тъмна жилка върху скъпоценен камък; 9) мастит (в гърда на жена); 10) прен., разг. мъничко, незначително нещо; pelo de aire прен. лек полъх на вятъра; pelo de camello камилска вълна; pelo de cofre (de Judas) прен., разг. а) рижа коса; б) риж човек; pelos y señales прен., разг. подробности, най-малки детайли; al pelo а) по посока на косъма; б) прен., разг. точно според желанието; навреме; a medios pelos прен., разг. полупиян; a (en) pelo разг. а) гологлав; б) яздене без седло; caérsele a alguien el pelo прен., разг. а) чувствам се много зле, когато се разкрие нещо; б) получавам упрек, наказание; contra pelo, a contrapelo прен., разг. ненавременно, неуместно; de poco pelo прен., разг. маловажен, незначителен; echar pelo прен., разг. имам много работа, работя много; estar uno hasta los pelos (el pelo) прен., разг. до гуша ми е дошло; hacer a pelo y a pluma вулг. бисексуален съм; ni un pelo нищо; por los pelos, por un pelo а) в последния момент; б) малко остава, малко липсва; tener pelos un negocio разг. трудна, объркана работа; tirarse uno de los pelos прен., разг. скубя си косата (от яд, мъка, разкаяние); un pelo прен., разг. много малко; le faltó un pelo para caer на косъм беше (без малко) да падне; pelo a pelo квит, танто за танто; de poco pelo разг. беден; no tener pelo de tonto прен. не съм вчерашен; no tener pelos en la lengua разг. нямам задръжки при говорене; tomar el pelo a uno разг., прен. подигравам се на някого.

    Diccionario español-búlgaro > pelo

  • 16 pico1

    m 1) човка, клюн; 2) прен., разг. уста; pico1 de oro прекрасен оратор; 3) връх; 4) връх (на планина); 5) кирка; 6) придатък, остатък над кръгла сума, цифра; 7) съвсем малко; 8) доза дрога за инжектиране; 9) разг. Кол. целувка; darse el pico1 а) разг. целувам се; б) много добре се разбирам с някого; de pico1 разг. устно, на думи; echar mucho pico1 разг. дрънкам много; perder (se) uno por su pico1 прен., разг. от устата (езика) си патя; Ўcierra el pico1! разг., вулг. затваряй си устата!; tiene 40 y pico1 той е на 40 и кусур години; mil pesetas y pico1 хиляда и нещо песети; cortado a pico1 стръмен, отвесен; hacer el pico1 разг. плащам остатъка; hincar el pico1 разг. умирам; lo tengo en el pico1 de la lengua на устата ми е (на езика ми е); andar (irse) de (a, con) pico1s pardos разг. пропилявам си времето.

    Diccionario español-búlgaro > pico1

  • 17 polilla

    f молец; polilla de biblioteca прен. книжен плъх; no tener polilla en la lengua прен., разг. говоря без задръжки.

    Diccionario español-búlgaro > polilla

  • 18 punta

    f 1) връх, острие; 2) край на нещо; la punta del pie върха на крака; la punta del banco края на пейката; 3) издатина, ръб; 4) угарка на цигара; 5) отлъчен от стадото добитък; 6) множество (хора, животни, предмети); 7) разклонение на рогата на елен; 8) рога на бик; 9) малък гвоздей; 10) земя, вдадена в морето; 11) край, връх на дърво; 12) кисел привкус (на вино и др.); 13) лов. спиране на ловджийско куче при преследване на дивеч; 14) прен. pl наченки на морални или интелектуални качества (малко); 15) спорт. нападател, острие (във футбола); 16) спорт. финално изкачване на връх (в алпинизма); 17) pl дантела; назъбена рамка; 18) извор на река, ручей и др.; acabar en punta una cosa разг. свършвам зле; a punta de lanza прен. твърдо, сурово (с гл. llevar); a punta pala прост. в изобилие; a torna punta прен., разг. взаимно; de punta a cabo (punta) открай докрай; de punta en blanco а) въоръжен до зъби (с гл. armar); б) прен., разг. според етикета, наконтен (с гл. estar, ir, ponerse); в) прен. открито, директно; estar de punta con прен., разг. на нож съм, скаран съм с някого; ser de punta прен. изявен, на преден план съм; tener en la punta de la lengua а) прен. на върха на езика ми е, готов съм да кажа нещо; б) прен. малко остава да се сетя; tener (sus) puntas y ribetes прен., разг. имам качества или недостатъци; hacer punta uno прен. а) пръв се отправям, насочвам; б) прен. открито се противопоставям на някого; в) прен. изпъквам сред останалите (с облекло, образованост и др.); sacar punta a una cosa а) разг. приписвам намерение или значение, което не съществува; б) използвам с различно предназначение; por la otra punta прен., разг. напротив, изобщо не е така.

    Diccionario español-búlgaro > punta

  • 19 sacar

    tr 1) вземам, отнемам; 2) извличам; 3) изваждам; измъквам; 4) добивам, извличам; 5) получавам; 6) узнавам (тайна и т.н.); 7) вадя (заключение); 8) спечелвам (на лотария, бас и др.); sacar la grande Амер. а) спечелвам голямата печалба; б) прен. провървява ми, проработва ми късмета; 9) преписвам, копирам; 10) посочвам, указвам; 11) издавам напред, изпъчвам; 12) полигр. печатам; 13) разбирам, откривам, намирам (по признаци); 14) избирам (с гласуване и др.); 15) постигам; 16) изключвам, отстранявам; 17) правя снимка или портрет; 18) изчиствам, премахвам; 19) цитирам; 20) печеля игра; 21) произвеждам, откривам, налагам, имитирам; 22) с предл. de + pron pers влудявам, подлудявам, карам да подлудее; 23) давам начален удар с топка; 24) правя бележки от книга, изваждам цитати; 25) лепвам прякор, приписвам грешка някому; 26) купувам билети (за кино, театър, мач и др.); 27) отпускам дреха (на дължина или широчина); 28) разг. имам предимство пред някого; 29) по-висок съм от някого; sacar adelante помагам да напредне (за човек); извеждам към успех (за работа); sacar a volar a uno прен. представям някого, премахвам стеснителността му; sacar en claro (limpio) стигам до ясен извод; sacar partido разг. използвам максимално, извличам полза; sacar a bailar каня на танц; sacar a la luz изваждам на бял свят; sacar de quicio влудявам (се); sacar fotos фотографирам; sacar la lengua а) плезя се, изплезвам се; б) присмивам се; sacar fruto извличам полза; sacar la brasa con la pata del gato прен. вадя с чужди ръце кестените от огъня.

    Diccionario español-búlgaro > sacar

  • 20 suelto,

    a 1. adj 1) освободен, пуснат; 2) лек, бърз, жив, пъргав; експедитивен; 3) отделен; 4) нахален, дързък; 5) свободен, естествен (за език, стил); 6) ост. неженен, ергенски; 7) насипен; 8) който не е в комплект; 9) незапасан (за дреха); 10) непакетиран; 11) страдащ от диария; 2. m бележка, малка статийка във вестник; dinero suelto, дребни монети; suelto, de lengua прен., разг. който не си мери приказките; с развързан език.

    Diccionario español-búlgaro > suelto,

См. также в других словарях:

  • aprendizaje — {{#}}{{LM A03056}}{{〓}} {{SynA03126}} {{[}}aprendizaje{{]}} ‹a·pren·di·za·je› {{《}}▍ s.m.{{》}} Adquisición de unos conocimientos, especialmente en un arte o en un oficio: • En el aprendizaje de una lengua extranjera resulta más difícil la… …   Diccionario de uso del español actual con sinónimos y antónimos

  • Aprendizaje Integrado de Contenidos y Lenguas Extranjeras — Este artículo o sección necesita referencias que aparezcan en una publicación acreditada, como revistas especializadas, monografías, prensa diaria o páginas de Internet fidedignas. Puedes añadirlas así o avisar …   Wikipedia Español

  • Lengua muerta — La escritura cuneiforme fue usada para representar diversas lenguas, como el sumerio, acadio, el hitita o el elamita que actualmente son lenguas muertas. Se llama lengua extinta o lengua muerta a una lengua que no es la lengua materna de ningún… …   Wikipedia Español

  • Segunda lengua — Se denomina segunda lengua o L2 de un individuo a cualquier idioma aprendido por el individuo, después de haber adquirido su lengua materna o lengua primera. Esta segunda lengua se adquiere con fines de conveniencia, por necesidad (en el caso de… …   Wikipedia Español

  • Crisis del cuarto de vida — Saltar a navegación, búsqueda La Crisis del Cuarto de Vida es un término aplicado al período de la vida que sigue inmediatamente después de la adolescencia, usualmente entre los 18 y los 23 años de edad. El concepto proviene de una analogía con… …   Wikipedia Español

  • Método comunicativo — El método comunicativo o enseñanza comunicativa de la lengua (en inglés, Communicative Language Teaching, CLT) es un enfoque en la enseñanza de idiomas en el que se da máxima importancia a la interacción como medio y como objetivo final en el… …   Wikipedia Español

  • Prueba de aptitud para lenguas extranjeras MLAT-ES — La prueba de aptitud para lenguas extranjeras ( versión de primaria en español MLAT ES ) es una adaptación en lengua española de la prueba en lengua inglesa (MLAT E), desarrollada por los doctores John Carroll y Stanley Sapon. La prueba se diseñó …   Wikipedia Español

  • Total Physical Response — (TPR) o Respuesta Física Total es un conjunto de métodos desarrollados por el Dr. James J. Asher, un profesor de psicología de la Universidad Estatal de San José, para colaborar en el aprendizaje del lenguaje. El método radica en la asunción de… …   Wikipedia Español

  • Idiomas de Suiza — Idiomas en Suiza: alemán (amarillo), francés (púrpura). italiano (verde), romanche (rojo) …   Wikipedia Español

  • Lingueo — Lema Habla como yo Servicios Aprendizaje de lenguas en línea Sitio web …   Wikipedia Español

  • Bilingüismo — ► sustantivo masculino 1 LINGÜÍSTICA Uso habitual de dos lenguas en un país. 2 LINGÜÍSTICA Capacidad de una persona para utilizar dos lenguas en las mismas condiciones de igualdad de uso. * * * bilingüismo m. Cualidad de bilingüe. ⊚ Circunstancia …   Enciclopedia Universal

Книги

Другие книги по запросу «el+aprendizaje+de+una+lengua+extranjera» >>


Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»

Мы используем куки для наилучшего представления нашего сайта. Продолжая использовать данный сайт, вы соглашаетесь с этим.