-
1 eaux-vannes
f. pl. (de eau et vanne) техн. отпадъчни води от отходните канали и септични ями. -
2 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
3 branchement
m. (de brancher) 1. разклонение (на тръба, път и пр.); 2. комп. прекъсване в изпълнението на операциите в комютърна програма. Ќ branchement d'évacuation des eaux втори кръг от канализационната отводна мрежа. -
4 captation
f. (du lat. captatio, de captare "capter") 1. използване на незаконни методи за получаване на наследство, дарения със завещание; 2. улавяне, приемане, прибиране, каптиране; captation des eaux каптиране на водите. -
5 confondre
v.tr. (lat. confondere "mêler") 1. смесвам, размесвам, разбърквам; confondre les noms смесвам, бъркам имената; 2. не различавам; не правя разлика; 3. обърквам, озадачавам, смайвам, смущавам; son insolence me confond нахалството му ме озадачава; 4. засрамвам, изобличавам; confondre un menteur изобличавам лъжец; 5. вливам се един в друг; fleuves qui confondent leurs eaux реки, които се вливат една в друга; se confondre 1. смесвам се, размесвам се, разбърквам се; 2. обърквам се, смущавам се, озадачавам се; 3. засрамвам се. Ќ toutes choses confondues глобално, без да се влиза в подробности; que le ciel te confonde! нека небето те накаже!; rester confondu оставам смутен, озадачен; confondre autour et alentour ост. не правя достатъчна разлика. Ќ Ant. discerner, distinguer, séparer, démêler; défendre. -
6 croupi,
e adj. (de croupir) застоял; eaux croupi,es застояли води. -
7 dormant,
e adj. (de dormir) 1. спящ; застоял; eaux dormant,es застояли води; 2. неподвижен; manњuvres dormant,es мор. неподвижни въжета по мачти на кораб; ligne dormant,e закрепена на определено място риболовна въдица, която не се държи от рибаря; 3. m. спящ човек. Ќ Ant. courant; mobile, ouvrant. -
8 eau-de-vie
f. (lat. alchim. aqua vitњ) (pl. eaux-de-vie) ракия. -
9 eau-forte
f. (lat. alchim. aqua fortis) (pl. eaux-fortes) 1. азотна киселина; 2. худ. офорт, гравюра; щампа, отпечатана на гравюра. -
10 écoulement
m. (de écouler) 1. течене, изтичане; écoulement des eaux-vannes изтичане на отпадните води; 2. изнизване, извървяване; faciliter l'écoulement de la foule улеснявам изнизването на тълпата; 3. търг. продаване, разпродаване; пазар, пласмент. Ќ Ant. stagnation. -
11 égout
m. (de égoutter) 1. оттичане, изтичане, изцеждане; 2. ост. вода, която се оттича постепенно; 3. редица от керемиди, които излизат извън покрива; 4. наклон на покрив, на стряха; 5. водосточна тръба, капчук; 6. канализационна мрежа, канал; eaux d'égout отпадъчни води (домакински, дъждовни и др.); 7. прен. място на разврат и поквара. -
12 entre
prép. (lat. inter) 1. между, измежду; entre les deux между двамата; entre la vie et la mort между живота и смърта; entre nous soit dit между нас казано; 2. помежду, между; la plupart d'entre nous повечето от нас; 3. във; entre mes mains в ръцете си; 4. loc.adv. entre temps междувременно; entre autres между другото. Ќ entre deux âges зряла възраст; entre chien et loup привечер, по здрач; entre la poire et le fromage на края на обяда, когато човек става по-приказлив; entre les deux ни добре, ни зле; entre vent et marée мор. тласкан от вятъра в една посока, а от прилив или отлив в друга; entre deux chaises деликатно положение; entre deux eaux не вземам ничия страна; entre deux feux между две опасни положения; entre quillemets прен. в кавички; entre quatre murs затворен (насила или не); entre quatre planches умрял, мъртвец в ковчег; entre deux portes набързо, без много церемонии; entre promettre et tenir il y a du chemin по-лесно е да се обещава, отколкото да се изпълнява обещаното; entre le zist et le zest горе-долу, що-годе, нито много лош, нито много добър. -
13 ferrugineux,
se adj. (du lat. ferrugo, inis "rouille") който съдържа желязо; eaux ferrugineux,ses води, които съдържат желязо. -
14 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
15 gras,
se adj. (lat. crassus "épais", avec infl. probable de grossus "gros") 1. който се състои от мазнина, мазен; substances gras,ses мазни вещества; corps gras, хим. мазнини, естери на глицерина; peau gras,se мазна кожа; 2. тлъст, дебел, угоен; un porc gras, угоено прасе; visage gras, подпухнало, тлъсто лице; 3. блЂжен, мазен; bouillon gras, блажен бульон, с мазнина; choux gras, зеле с мазнина от месо; 4. зацапан с мазнина, мазен; avoir les mains gras,ses ръцете ми са мазни; 5. месест, тлъст; plantes gras,ses растения с месести листа; 6. прен., ост. нецензурен; propos gras, нецензурни думи; 7. m. тлъстина, мазнина; мас, лой; avoir du gras, имам тлъстини; 8. adv. мазно; 9. лепкав, който прилича на мас; boue gras,se лепкава гъста кал; 10. m. разг. печалба. Ќ avoir la langue gras,se пелтеча, заеквам; faire la gras,se matinée излежавам се до късно; eaux gras,ses помия; fromage gras, небито сирене; foie gras, гъши дроб (от угоена по специален начин гъска); pavage gras, кален и хлъзгав паваж; chaux gras,se гъста, блажна боя; jeudi gras, последен четвъртък преди Великите пости; jours gras, дни, през които може да се яде блажно; manger (faire) gras, ям блажно; mardi gras, последен ден от карнавала; temps gras, влажно и мъгливо време; toux gras,se кашлица, придружена с храчки; le gras, de la jambe най-дебелата част на крака, прасеца на крака; sol gras, плодородна почва; il n'y a pas gras, а manger няма много нещо за ядене. Ќ Ant. maigre, décharné, étique, pauvre, sec. Ќ Hom. grâce. -
16 infiltration
f. (de infiltrer) 1. инфилтрация, инфилтриране, процеждане, просмукване; infiltration des eaux de pluie dans le sol просмукване на дъждовните води в почвата; 2. мед. инфилтрат; 3. прен. проникване; infiltration d'espions проникване, инфилтриране на агенти; 4. инжектиране на медикамент. -
17 irruption
f. (lat. irruptio) 1. нахлуване, нахълтване, нашествие; faire irruption нахлувам; l'irruption des Barbares dans l'Empire romain нахлуването на варварите в Римската империя; 2. внезапно наводняване, прииждане; l'irruption des eaux прииждане на водите. -
18 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
19 ligne
f. (lat. linea "(corde) de lin") 1. линия, черта; tracer (tirer) une ligne начертавам линия; ligne droite права линия; en ligne directe в права линия; ligne de flottaison линията, докъдето параходът стои потопен във водата; ватерлиния; 2. ред, редица; la ligne нов ред (при писане); 3. въдица; pêcher а la ligne ловя риба с въдица; 4. отвес; ligne de maçon отвес на зидар; 5. линия (за съобщения); ligne de chemin de fer железопътна линия; ligne aérienne въздушна линия; 6. воен. линия, укрепена линия, преден ред; ост. пехота; ligne de défense отбранителна линия; ligne de mire мерна линия; bâtiment de ligne линеен кораб; 7. граница, предел; ligne de partage des eaux вододел; ligne de démarcation демаркационна линия; ligne de départ, ligne d'arrivée спорт. старт, финал; 8. екватор; passer la ligne преминавам екватора; 9. прен. линия (начертан път); родствена линия, потомци; ligne de conduite линия на поведение; ligne paternelle, maternelle бащина, майчина линия; en ligne directe преки потомци; 10. разг. линия, фигура (на човек); 11. контур, очертание; 12. стара мярка за дължина, 1/144 от стъпката (2,25 mm); 13. мярка за дължина в Канада, 1/8 от инча (3,175 mm). Ќ en première ligne на първо място (най-напред); hors (de) ligne извънреден, изключителен; garder sa ligne оставам слаб; ligne de produits търг. серия от продукти. -
20 morte-eau
f. (de mort2 et eau) (pl. mortes-eaux) 1. най-слабият прилив (при сменяне на луната); 2. времето, когато става такъв прилив.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
eaux — ● eaux nom féminin pluriel Eau jaillissante, fournie par des fontaines artificielles : Les grandes eaux de Versailles. Grande masse d eau (mer, inondation, etc.) : Les eaux se retirent : c est la décrue. Vieux. Lieu qui possède un établissement d … Encyclopédie Universelle
-eaux — is a common ending for historically Cajun surnames like Babineaux, Boudreaux, Breaux, Marceaux and Thibodeaux. Despite its somewhat confusing appearance, this combination of letters is pronounced with a long O sound. pelling originAlthough there… … Wikipedia
eaux — «oh», noun, French. plural of eau … Useful english dictionary
Eaux — Eau Pour les articles homonymes, voir eau (homonymie). « H2O » redirige ici. Pour la série télévisée australienne, voir H2O (série télévisée). L’eau (ce nom provient du nom … Wikipédia en Français
-eaux — mortes eaux … Dictionnaire des rimes
Eaux-bonnes — Pays … Wikipédia en Français
Eaux Blanches (Laiterie) — Eaux blanches de laiterie Pour les articles homonymes, voir eau blanche. Les eaux blanches sont constituées des eaux de lavage des laiteries et des salles de traite, contenant les différents détergents utilisés ainsi que des résidus de lait.… … Wikipédia en Français
Eaux Blanches (laiterie) — Eaux blanches de laiterie Pour les articles homonymes, voir eau blanche. Les eaux blanches sont constituées des eaux de lavage des laiteries et des salles de traite, contenant les différents détergents utilisés ainsi que des résidus de lait.… … Wikipédia en Français
Eaux blanches (laiterie) — Eaux blanches de laiterie Pour les articles homonymes, voir eau blanche. Les eaux blanches sont constituées des eaux de lavage des laiteries et des salles de traite, contenant les différents détergents utilisés ainsi que des résidus de lait.… … Wikipédia en Français
EAUX MINÉRALES ET THERMOMINÉRALES — EAUX MINÉRALES & THERMOMINÉRALES Naturelles, les eaux minérales sont des eaux spécifiquement caractérisées par leur teneur en sels dissous, leur température et les gaz qu’elles contiennent. Du fait de leur composition, où interviennent encore des … Encyclopédie Universelle
Eaux Usées — ██████████1 … Wikipédia en Français
