-
1 eau-de-vie
f. (lat. alchim. aqua vitњ) (pl. eaux-de-vie) ракия. -
2 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
3 vin
m. (du lat. vinum) 1. вино; mettre le vin en fûts, en tonneaux наливам виното в бъчви; vin rouge червено вино; vin rouge червено вино; vin blanc бяло вино; vin rosé вино розе; vin d'A.O.C. вино със запазено наименование за произход; vin sec сухо вино; vin d'orange червено вино, в което се накисват портокали; eau-de-vie de vin коняк; pichet de vin каничка с вино; vin mousseux пенливо, газирано вино; vin âpre стипчиво, тръпчиво вино; grand vin известно вино; vin de pays, du cru местно, обикновено вино; vin coupé (baptisé) разредено с вода вино; reposer le vin, laisser vieillir le vin оставям вино да отлежи; être pris de vin виното ме е хванало; 2. разш. ликьор, получен от ферментирането на различни растителни продукти; vin de pêches ликьор от праскови. Ќ avoir le vin bon (gai) ставам весел, когато пия; avoir le vin mauvais (triste) става тъжен, когато пия; chaque vin a sa lie погов. всяка роза си има и тръни (всяко нещо си има и лоши страни); entre deux vins в полупияно състояние; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; quand le vin est tiré il faut le boire погов. хванал ли си се на хорото, трябва да го играеш; tâche de vin червено петно по кожата; le bon vin réjouit le cњur de l'homme погов. хубавото вино радва човешкото сърце; sac а vin пияница; être entre deux vins леко съм пиян; vin de messe вино, използвано по време на литургия. Ќ Hom. vain, vingt. -
4 jaja
m. (de jarret "coup d'eau de vie") арго 1. вино; 2. чаша. -
5 poivrot
m. (de poivre "eau-de-vie") нар. пияница. -
6 rudesse
f. (de rude) 1. грапавина, грапавост, грубост, коравост; 2. прен. грубост, грубоватост; жестокост, бруталност, суровост, непоносимост; traiter qqn. avec rudesse отнасям се жестоко, грубо с някого; 3. необработеност, недодяланост; 4. тръпчивост; la rudesse de l'eau-de-vie тръпчивостта на ракията. Ќ Ant. raffinement; gentillesse; douceur. -
7 bâton
m. (bas lat. bastum, de °bastare "porter") 1. пръчка; donner des coups de bâton а qqn. бия с пръчка някого; 2. тояга, сопа; бастун; bâton de vieillese бастун на стар човек; щека за ски; 3. жезъл; bâton de maréchal маршалски жезъл; bâton pastoral владишки жезъл; 4. bâton de chaise пръчка на стол; ост. дръжка на носилка; 5. пръчка на барабан; 6. цилидричен предмет; bâton de craie парче тебешир; bâton de rouge а levres червило; 7. чертичка (при обучение на деца да пишат); 8. разг. сума от един милион сантима (или преди паричната реформа от 1960 г. - сума от един милион франка). Ќ а bâtons rompus с прекъсване; bâton de vieillesse разг. опора на стари години; batte l'eau avec un bâton разг. правя дупка в морето; mener une vie de bâton de chaise разг. водя разгулен живот; mettre (jeter) des bâtons dans la roue разг. спирам, попречвам нещо да стане (слагам прът в колелото); tour de bâton разг. незаконна печалба; retour de bâton неочаквана реакция, отговор; bâton de berger овчарска гега. -
8 changer
v. (bas lat. cambiare, lat. imp. cambire, probablt. d'orig. celtique) I. v.tr. 1. меня, изменям, променям, разменям, сменям, заменям; changer une chose pour (contre) une autre заменям едно нещо за друго; changer de l'argent сменям пари; changer la roue d'une voiture сменям колело на кола; changer sa voix променям гласа си (за да не бъда разпознат); changer qqn. променям някого; changer qqch. en bien променям нещо към по-добро; ne changer rien а ses habitudes не променям нищо от навиците си. 2. превръщам; le froid change l'eau en glace студът превръща водата в лед; changer un métal en or превръщам метал в злато; 3. сменям бельо; changer un malade, un enfant сменям бельото на болен, на дете; II. v.intr. изменям се, променям се, меня се; le temps change времето се променя; III. v.tr.ind. changer de; changer de logement променям жилището си; changer de vie променям начина на живот; changer de direction обръщам посоката; changer de vitesse сменям скоростта на автомобил; changer de chaîne сменям телевизионния канал; changer d'avis променям мнението си; changer de visage изменям изражението си (поради смущение); se changer изменям се, променям се; se changer en превръщам се в; преобличам се; se changer pour dîner преобличам се за вечеря. Ќ Ant. maintenir, perpétuer, persévérer, conserver, garder, persister; demeurer, durer, subsister. -
9 château1
m. (lat. castellum, de castrum "camp") (pl. château1x) 1. феод. замък, крепост, кула, дворец; château1 fort укрепен замък; 2. богата частна къща, замък; 3. мор. надстройка на горната палуба на кораб. Ќ château1 d'eau воден резервоар на високо място за снабдяване на селище с вода; château1x en Espagne въздушни кули, неосъществими мечти; Le Château кралският двор; шег. Елисейския дворец (президенството); mener une vie de château1 водя охолен живот в безделие; château1 branlant дете, което се учи да ходи. -
10 croupissant,
e adj. (de croupir) 1. застоял; eau croupissant,e застояла вода; 2. vie croupissant,e бездеен, безполезен живот.
См. также в других словарях:
eau-de-vie — [ od(ə)vi ] n. f. • XIVe; lat. alchim. aqua vitæ ♦ Liquide alcoolique consommable provenant de la distillation du jus fermenté des fruits (eau de vie naturelle) ou de la distillation de substances alimentaires (céréales, tubercules). ⇒ alcool;… … Encyclopédie Universelle
Eau-De-Vie — Une distillerie d’eau de vie en Afrique du Sud. Du latin aqua vitæ, l eau de vie est un produit de la distillation d’un liquide faiblement alcoolisé produit à partir de vin, de fruits, d’herbe ou de grains. Elle désigne couramment de nombre … Wikipédia en Français
Eau de vie — Une distillerie d’eau de vie en Afrique du Sud. Du latin aqua vitæ, l eau de vie est un produit de la distillation d’un liquide faiblement alcoolisé produit à partir de vin, de fruits, d’herbe ou de grains. Elle désigne couramment de nombre … Wikipédia en Français
Eau de vie — (franz. Lebenswasser) ist die französische Bezeichnung für aus Obst oder Weintrester destillierte Schnäpse. Verarbeitet wird eine Vielzahl von Früchten, am häufigsten Äpfel, Birnen, Mirabellen, Pflaumen, Kirschen und … Deutsch Wikipedia
Eau de Vie — 〈[o: də vi:] n.; , x [o:] 〉 Branntwein, Schnaps [frz., eigtl. „Lebenswasser“] * * * Eau de Vie [oː dwiː; französisch »Lebenswasser«] das, auch die, , französische Bezeichnung für Branntwein, z. B. eau de vie de vin »Weinbrand« (für alle fr … Universal-Lexikon
Eau de Vie — (Dune) L’Eau de Vie est une substance de l’univers de fiction de Dune, issue de l’eau dans laquelle est noyé un ver nouveau né. Au cours des rites Fremen, une Révérende Mère peut transformer l’Eau poison, en adaptant son de son métabolisme. L’Eau … Wikipédia en Français
Eau de vie — [F., water of life; eau (L. aqua) water + de of + vie (L. vita) life.] French name for brandy. Cf. Aqua vit[ae], under {Aqua}. Bescherelle. [1913 Webster] || … The Collaborative International Dictionary of English
Eau de Vie — [ vi:] das od. die; , x [ o: ] <aus gleichbed. fr. eau de vie, eigtl. »Wasser des Lebens«> Weinbrand, Branntwein … Das große Fremdwörterbuch
eau de vie — ► NOUN (pl. eaux de vie pronunc. same) ▪ brandy. ORIGIN French, water of life … English terms dictionary
eau de vie — [ōd vē′] n. pl. eaux de vie [ōd vē′] [Fr, lit., water of life] brandy, esp. a clear spirit distilled from fruit other than grapes … English World dictionary
Eau de Vie — 〈[o: də vi:] n.; Gen.: , Pl.: x [o:] 〉 Schnaps, Branntwein [Etym.: frz.] … Lexikalische Deutsches Wörterbuch
