-
81 aveu
m. (des anc. formes de avouer: j'aveue) 1. признание, признаване, самопризнание; 2. съгласие; sans votre aveu без вашето съгласие. Ќ de l'aveu de tout le monde по всеобщо мнение; homme sans aveu човек без съвест; интригант. -
82 avis
m. (du lat. visum) 1. мнение; je suis d'avis que аз съм на мнение, че; 2. ост. съвет; donner un avis amical давам приятелски съвет; 3. известие, съобщение, предупреждение, обявление; обява; avis au public обявление (обява за гражданите); avis de sinistre известие за щета. Ќ avis au lecteur предисловие към читателя (в началото на книгата); autant de têtes, autant d'avis погов. колкото хора, толкова и мнения; être de l'avis de tout le monde нямам свое мнение; lettre d'avis търг. известително писмо, известие. -
83 bataclan
m. (onomat.) разг. куп излишни неща, вехтории. Ќ et tout le bataclan и всичко останало. -
84 bâtiment
m. (de bâtir) 1. сграда, постройка, здание; bâtiments communs обществени постройки; bâtiment particulier частна сграда; aile d'un bâtiment крило на сграда; 2. ост. строене, изграждане; строеж; 3. кораб с голям или среден тонаж; bâtiment de mer морски кораб; bâtiment de rivière речен кораб; bâtiment de guerre военен кораб; bâtiment de charge товарен кораб. Ќ il est du bâtiment нар. той е от същия занаят; наш човек е; quand le bâtiment va, tout va погов. като тръгне на добре, всичко върви. -
85 bien2
adv. et adj. (lat. bene) 1. adv. добре, хубаво; c'est bien2 добре; très bien2 много добре; se conduire bien2 държа се добре; bien2 faire постъпвам добре; bien2 faire et laisser dire погов. постъпвам както трябва, без да се интересувам от хорските приказки; 2. много, твърде, доста; il est bien2 grand той е доста голям; bien2 а propos твърде на място; bien2 sale доста мръсен; c'est bien2 dommage това е много жалко; 3. почти, поне, около; il y a bien2 une heure има поне час; 4. за усилване (обикновено не се превежда): je le vois bien2 аз го виждам; 5. adj. разг. добър; добре; être bien2 avec qqn. в добри отношения съм с някого; faire bien2 предизвиквам добър ефект; un monsieur très bien2 добре изглеждащ, изискан господин; 6. loc.prép. bien2 que (+ subj.) макар че, при все че, ако и да; si bien2 que (+ subj.) така че; тъй че. Ќ bien2 s'en faut още много трябва; tant bien2 que mal горе-долу; tout est bien2 qui finit bien2 погов. всичко е хубаво, което има добър край; bien2 sûr разбира се; bien2 entendu ясно, разбрано; merci bien2 благодаря много; bien2 de много; eh bien2! и какво? е, добре!; добре де!; il n'est pas bien2 той не е добре; той е луд; elle est encore très bien2 тя е още много красива. Ќ Ant. mal. -
86 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
87 bleu1,
e adj. (frq. °blao; cf. all. blau) 1. син; ciel bleu1, синьо небе; nappe bleue синя покривка; 2. посинял (от удар, студ или уплаха). Ќ cordon bleu1, голямата синя лента на ордена "Свети дух" (през време на френската монархия); носител на тая лента; разг. добра готвачка; en rester bleu1,, en être tout bleu1, разг. слисан съм, смаян съм; La grande bleue Средиземно море; l'heure bleu1,e времето точно преди изгрева на слънцето; le metal bleu1, кобалт; la houille bleu1,e енергията на приливите и вълните; sang bleu1, прен. синя, аристократична кръв; conte bleu1, ост. празни приказки; невероятен разказ; bifteck bleu1, едва изпечен бифтек, алангле; zone bleu1,e синя зона (с ограничения в паркирането в центъра на градовете); être fleur bleu1,e много съм сантиментален. -
88 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
89 bonnement
adv. (de bon) ост. искрено, чистосърдечно, откровено. Ќ tout bonnement чисто и просто; всъщност. -
90 bonnet
m. (o. i.; p.-к. du frq. °obbunnu "ce qui est attaché sur", ou var. de boune, du gallo-rom. °bottina) 1. шапка, шапчица, кепе; bonnet а poil калпак; bonnet de nuit нощно кепе; bonnet de bain плувна шапка; 2. зоол. сирище (втори стомах у преживните животни); 3. чашка на сутиен. Ќ avoir la tête tout près du bonnet разг. сприхав съм, лесно се разсърдвам; bonnet carré четириъгълна шапка, носена от съдии, лекари, професори и др.; bonnet d'âne книжна шапка с две дълги уши, поставяна някога на главата на мързеливите ученици за наказание; bonnet de Turquie чалма; bonnet phrygien шапка - емблема на Френската революция и на Републиката; casser le bonnet а qqn. досаждам на някого; c'est bonnet blanc et blanc bonnet не по врат, ами по шия; être triste comme un bonnet de nuit много съм тъжен; gros bonnet важна личност, големец; jeter son bonnet par-dessus les moulins разг. развявам си байрака (за жена); mettre son bonnet de travers ост. започвам да се сърдя; opiner du bonnet свалям шапка в знак, че се присъединявам към мнението на другите; присъединявам се към мнението на някого. -
91 bordel
m. (frq. °borda "cabane") 1. вулг. публичен дом, бордей; 2. разг., прен. пълен безпорядък; голяма врява; 3. bordel!; bordel de merde!; bordel de Dieu! по дяволите! Ќ et tout le bordel и всичко останало; ça va être le bordel pour... ще е трудно да... -
92 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
93 bribe
f. (probabl. d'un rad. expressif) (обикн. pl.) 1. парченце, фрагмент, късче; 2. прен. откъслечни, несвързани изречения, цитати; 3. прен. много повърхностно знание. Ќ Ant. masse, tout. -
94 briller
v.intr. (it. brillare) 1. блестя, светя; le diamant brille de mille feux диамантът блести с хиляди светлини; 2. прен. блестя, изпъквам, проявявам се; briller dans la société изпъквам сред обществото; son visage brille de joie лицето му блести от радост; briller а un examen проявавам се, блясвам на изпит. Ќ tout ce qui brille n'est pas or погов. не всичко, което блести, е злато; il ne brille pas de courage разг. той е по-скоро страхлив; il brille par son absence отсъствието му не минава незабелязано. Ќ Ant. s'assombrir; s'obscurcir; pâlir. -
95 brocher
v.tr. (de broche) 1. втъкавам злато, сърма в тъкан; 2. печ. подшивам коли; 3. разг. претупвам надве-натри; 4. забивам гвоздеи в копито на кон при подковаване; 5. фрезовам метал; 6. ост. пришпорвам. Ќ brochant sur le tout loc. в повече, в излишък, освен това. -
96 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
97 cependant
adv. (tout ce pendant; de pendant) 1. ост. през това време, в това време, в този момент; 2. conj. въпреки това, при все това, все пак, но, ала, обаче. Ќ cependant que докато. Ќ Ant. car. -
98 chacun,
e pron.indéf. (lat. pop. °casquunus, croisement du lat. quisque-unus "chaqu'un" et (unum) cata unum "un par un") 1. всеки; chacun, de nous всеки от нас; chacun, а sa place всеки на мястото си; 2. m. ост. un chacun, всеки човек; comme tout un chacun, както всеки човек. Ќ chacun, sa chacun,e шег. всяко момче с момиче; chacun, pour soi et Dieu pour tous погов. нека всеки да се грижи за себе си, а Господ ще свърши останалото. -
99 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
100 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur.
Страницы
См. также в других словарях:
tout — [ tu ] ; toute [ tut ] ; tous [ tu ] (adj.), [ tus ] (pron.) ; toutes [ tut ] adj., pron., adv. et n. • Xe; bas lat. tottus, forme expressive de totus « tout entier, intégral » I ♦ Adj. A ♦ (fin … Encyclopédie Universelle
tout — tout, toute (tou, tou t ; le t se lie : tou t homme ; au pluriel, l s se lie : tou z animaux ; tou z y sont ; quelques uns font sentir l s du pluriel même devant une consonne : tous viendront ; ils y sont tous ; c est une mauvaise prononciation ; … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
tout-Paris — tout [ tu ] ; toute [ tut ] ; tous [ tu ] (adj.), [ tus ] (pron.) ; toutes [ tut ] adj., pron., adv. et n. • Xe; bas lat. tottus, forme expressive de totus « tout entier, intégral » I ♦ Adj. A ♦ … Encyclopédie Universelle
Tout le monde deteste Chris — Tout le monde déteste Chris Tout le monde déteste Chris Titre original Everybody hates Chris Genre Sitcom Créateur(s) Ali LeRoi Chris Rock Pays d’origine États Unis … Wikipédia en Français
Tout le monde déteste Chris — Titre original Everybody hates Chris Genre sitcom Créateur(s) Ali LeRoi Chris Rock Acteurs principaux Tyler James Williams Tichina Arnold Terry Crews Pays d’origine … Wikipédia en Français
Tout le monde déteste chris — Titre original Everybody hates Chris Genre Sitcom Créateur(s) Ali LeRoi Chris Rock Pays d’origine États Unis … Wikipédia en Français
tout, toute, tous, toutes — ● tout, toute, tous, toutes adjectif indéfini (bas latin tottus, du latin classique totus) Au singulier, devant un nom, et comme seul déterminant, indique la considération de chaque élément d un ensemble indifféremment ; n importe quel, chaque :… … Encyclopédie Universelle
tout toute tous toutes — adj., Pron., n. m. et adv. (Seul le Pron. m. pl. se prononce [tus].) aA./a adj. rI./r (Suivi du Sing.) d1./d Entier, complet, plein. Tout l univers. Veiller toute la nuit. Tout ce qu il y a de bien. || Loc. Pron. indéf. Tout le monde: tous les… … Encyclopédie Universelle
tout — Tout, Totus tota totum. Tout ce que tu diras, Quicquid dixeris. Tout autant, Tantundem. Tout autant comme si, etc. AEque ac si Titus Manlius collega eius deuoueretur. Tout autant de chemin, Tantundem viae. Tout au plus, Ad summum. Tout d un coup … Thresor de la langue françoyse
tout-puissant — tout puissant, toute puissante [ tupɥisɑ̃, tutpɥisɑ̃t ] adj. • v. 1180; de tout et puissant ♦ Qui peut tout, dont la puissance est absolue, illimitée. ⇒ omnipotent. Relig. Dieu tout puissant, le Père tout puissant. Subst Le Tout Puissant : Dieu.… … Encyclopédie Universelle
tout-venant — [ tuv(ə)nɑ̃ ] n. m. inv. • 1837; de tout et venir 1 ♦ Techn. Houille non triée, mêlée de poussier. 2 ♦ (v. 1930) Cour. Tout ce qui se présente (sans triage, sans classement préalable). « il y avait des colonels, des généraux [...] le tout venant … Encyclopédie Universelle
