-
1 conseil
m. (lat. consilium "délibération, projet") 1. съвет; demander un conseil искам съвет; suivre les conseils de qqn. следвам съветите на някого; conseil d'ami приятелски съвет; 2. съвет, съвещание, заседание; assister au conseil присъствам на съвета; conseil suprême върховен съвет; tenir conseil заседавам; conseil municipal общински съвет; conseil d'Etat Държавен съвет; conseil des Ministres Министерски съвет; conseil d'administration управителен съвет в предприятие; conseil de sécurité съвет за сигурност (в ООН); conseil de surveillance надзорен съвет в предприятие; conseil des prud'hommes съд, който се занимава с въпросите от трудовото законодателство и трудовите спорове; 3. ост. обмислено решение; 4. pl. ост. ръководни принципи; 5. ост. съветник; conseil juridique юридически съветник. Ќ la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от вечерта. -
2 assembler
v.tr. (lat. assimulare) 1. ост. събирам; свързвам, съчетавам; 2. свиквам, събирам; assembler le conseil свиквам съвет; 3. техн. съединявам, сглобявам, свързвам; 4. печ. свързвам, набирам; s'assembler събирам се; натрупвам се. Ќ qui se ressemblent s'assemblent посл. които си приличат, се привличат. Ќ Ant. séparer, désassembler. -
3 aulique
adj. (lat. aulicus, de aula) ост. придворен. Ќ conseil aulique върховен съд; conseiller aulique член на върховния съд ( в старата германска и австрийска империя). -
4 chambre
f. (lat. camera "voûte"; gr. kâmara) 1. стая; chambre а coucher спалня; chambre а louer стая за даване под наем; 2. камара, събрание; chambre des députés народно събрание; chambre haute горна камара (на лордовете, в Англия); chambre basse долна камара (на общините в Англия); chambre de commerce търговска камара; 3. съд, отделение (в съдилище); chambre criminelle углавно отделение; chambre civile гражданско отделение; chambres assemblées съд в целия си състав; 4. палата (учреждение); chambre de compensation клирингова палата; 5. техн. камера, отделение; chambre а air въздушна камера; chambre des machines отделение за машините; chambre de combustion горивна камера; chambre de vapeur парно отделение; chambre frigorifique хладилна камера; chambre obscure тъмна стая, камера обскура; 6. стаята на краля в дворец; 7. офицерски кабини на кораб; 8. минна галерия или кухина. Ќ chambre ardente ист. съд за съдене на държавни престъпници; en chambre du conseil юр. в разпоредително заседание; garder la chambre пазя стаята (при болест); faire chambre а part спя в отделни стаи (за съпрузи); musique de chambre камерна музика; artisan de chambre занаятчия, който работи вкъщи; pot de chambre цукало; chambre de sûreté полицейски арест; chambre а gaz газова камера (в концентрационните лагери); стая за екзекуция с газ в някои американски затвори; chambre forte трезор, блиндирана каса; chambre de compensation фин. клирингова палата; chambre pliante d'un appareil de photo ост. черен кожух, подобен на акордеон, на старите фотоапарати; chambre а air вътрешна автомобилна гума; chambre antérieure de l'њil анат. пространство между ириса и роговицата; chambre postérieure de l'њil анат. пространство между ириса и очното дъно. -
5 communal,
e, aux adj. et n. (de commun) 1. adj. общински; biens communal,aux общински имоти; 2. m. pl. общински имоти; 3. f. общинско училище; 4. (Белгия) maison communal,e кметство; conseil communal, общински съвет. -
6 discipline
f. (lat. disciplina) 1. ост. дисциплина; 2. сбор от закони и правилници за поддържане на реда, дисциплина; la discipline militaire военна дисциплина; conseil de discipline дисциплинарен съвет; compagnie de discipline дисциплинарна рота; 3. дисциплина, (учебен) предмет; 4. църк. камшик за бичуване. Ќ Ant. indiscipline, anarchie, désordre. -
7 guerre
f. (frq. °werra) 1. война; état de guerre състояние на война; mutilé de guerre военноинвалид; la guerre éclate избухва война; la guerre de Cent Ans Стогодишната война; guerre éclair светкавична война; guerres de Religion религиозните войни през XVI и XVII век във Франция между католици и протестанти; guerre de propagande пропагандна война; la guerre froide студената война; guerre civile гражданска война; guerre mondiale световна война; guerre de positions позиционна война; guerre de tranchées окопна война; guerre chimique химическа война; guerre atomique, nucléaire атомна война; déclaration de guerre обявяване на война; honneurs de la guerre военни почести; guerre sainte кръстоносен поход; entrer en guerre започвам война; 2. борба; faire la guerre а qqn. боря се срещу някого; 3. военно дело; étudier la guerre изучавам военното дело; Ministère de la Guerre Министерство на отбраната, Военно министерство; conseil de guerre военен съвет; Ecole de guerre Военно училище. Ќ homme de guerre човек, изкусен във военното дело, воин; un foudre de guerre голям, прославен военачалник; а la guerre comme а la guerre погов. на война като на война; prisonnier de guerre военнопленник; guerre de plume ост. писателски спор; de guerre lasse отказвайки се от съпротива; de bonne guerre без лукавство и притворство, честно. Ќ Ant. paix; concorde, entente. Ќ Hom. guère. -
8 ministre
m. (lat. minister "serviteur") 1. министър; fonction de ministre министерска длъжност; 2. посланик; ministre conseiller dans une ambassade съветник в посолство; 3. рел. свещеник. Ќ Conseil des ministres Министерски съвет; ministre adjoint помощник-министър; ministre suppléant заместник-министър; ministre sans portefeuille министър без портфейл; premier ministre министър-председател; bureau ministre голямо бюро, писалище; ministre de Jésus-Chris наместник на Христос. -
9 nuit
f. (lat. nox, noctis) 1. нощ; nuit opaque тъмна нощ; nuit blanche безсънна нощ; nuits blanches бели нощи; bonne nuit! лека нощ! 2. мрак, тъма. Ќ la nuit des temps тъмното средновековие; la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от нощта; la nuit, tous les chats sont gris всичко си прилича нощем; всичко е еднакво, когато е тъмно. -
10 sécurité
f. (lat. securitas, de securus) 1. сигурност, безопасност; le Conseil de sécurité Съветът за сигурност; sécurité nationale национална сигурност; ceinture de sécurité колан за безопасност (в автомобил); 2. обезпеченост, гаранция; sécurité matérielle материална обезпеченост. Ќ sécurité sociale социално осигуряване. -
11 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
12 tutelle
f. (lat. tutela, de tutus, p. p. de tueri "regarder, surveiller") 1. юр. опекунство, настойничество; se trouver en tutelle намирам се под опекунство; conseil de tutelle настойнически съвет; régime de tutelle режим на подопечно управление (на ООН върху някои територии); 2. прен. защита, покровителство; être sous la tutelle des lois под закрилата на законите съм; 3. силен ограничаващ контрол, наложен на някого; зависимост от някого. Ќ Ant. autonomie, indépendance. Ќ territoire sous tutelle подопечна на ООН територия.
См. также в других словарях:
conseil — [ kɔ̃sɛj ] n. m. • 980; lat. consilium « délibération, projet, conseil » I ♦ Ce qui tend à diriger, à inspirer la conduite, les actions. 1 ♦ Opinion donnée à qqn sur ce qu il convient de faire. ⇒ admonition, avertissement, avis, exhortation,… … Encyclopédie Universelle
Conseil Constitutionnel (France) — 48°51′49.76″N 2°20′11.51″E / 48.8638222, 2.3365306 … Wikipédia en Français
Conseil Constitutionnel français — Conseil constitutionnel (France) 48°51′49.76″N 2°20′11.51″E / 48.8638222, 2.3365306 … Wikipédia en Français
Conseil Du Roi De France — Le Conseil du Roi désignait, sous l Ancien Régime, un ensemble d organes collégiaux, institutionnalisés et permanents chargés de préparer les décisions du Roi et de le guider de leurs avis. La formule « Car tel est notre plaisir » (et… … Wikipédia en Français
Conseil constitutionnel (france) — 48°51′49.76″N 2°20′11.51″E / 48.8638222, 2.3365306 … Wikipédia en Français
Conseil constitutionnel français — Conseil constitutionnel (France) 48°51′49.76″N 2°20′11.51″E / 48.8638222, 2.3365306 … Wikipédia en Français
Conseil d'Etat (France) — Conseil d État (France) Pour les articles homonymes, voir Conseil d État. Logotype du Conseil d État … Wikipédia en Français
Conseil d'État français — Conseil d État (France) Pour les articles homonymes, voir Conseil d État. Logotype du Conseil d État … Wikipédia en Français
Conseil d'état français — Conseil d État (France) Pour les articles homonymes, voir Conseil d État. Logotype du Conseil d État … Wikipédia en Français
Conseil du roi de france — Le Conseil du Roi désignait, sous l Ancien Régime, un ensemble d organes collégiaux, institutionnalisés et permanents chargés de préparer les décisions du Roi et de le guider de leurs avis. La formule « Car tel est notre plaisir » (et… … Wikipédia en Français
Conseil d’Etat (France) — Conseil d État (France) Pour les articles homonymes, voir Conseil d État. Logotype du Conseil d État … Wikipédia en Français
