-
41 différentiel,
le adj. (bas lat. differentialis) 1. мат. диференциален, който борави с крайни разлики; calcul différentiel, диференциално смятане; 2. m., f. авт. диференциал. Ќ droit différentiel, търг. мито според произхода на стоките; engrenage différentiel, техн. механизъм за предаване на назъбено колело движение, което е равно на сбора или разликата от други две движения; tarif différentiel, тарифа, която не е точно пропорционална на разстоянията. -
42 droite
f. (de droit) 1. дясна страна; 2. права линия, права; 3. полит. десница; 4. loc. adv. а droite надясно. -
43 école
f. (lat. schola, gr. skholê) 1. училище, учебно заведение; aller а l'école отивам на училище, посещавам училище, ученик съм; école cellulaire килийно училище; école primaire основно училище; école secondaire (lycée, collège) средно училище; école de musique, de médecine музикално, медицинско училище; école commerciale търговско училище (гимназия); école d'adultes, du soir вечерно училище (за възрастни); école militaire военно училище; école professionnelle професионално училище (техникум); école d'apprentissage rurale селскостопанско училище (техникум); école en plein air училище на открито; école maternelle детска градина; Ecole d'arts et métiers Училище за приложни изкуства; Ecole centrale des arts et manufactures Инженерно-техническо училище (в Париж); 2. висше училище, университет, факултет; висша школа, институт; Ecole de droit Юридически, правен факултет; Ecole de médecine Медицински институт; Ecole normale Педагогически институт; Ecole normale supérieure Висш педагогически институт (в Париж); Ecole polytechnique Политехническо висше училище; Ecole spéciale militaire de Saint-Cyr Военно училище за артилеристи и пехотинци; Ecole supérieure de guerre Военна академия; Ecole supérieure de la Marine Военноморска академия; les hautes écoles висши учебни заведения; 3. школа, учение; école française френска школа; école de Socrate учението на Сократ. Ќ basse école обучение по езда; être а bonne école в добра среда съм; faire l'école buissonnière не ходя на училище, бягам от училище; sentir l'école имам вид на педант; la vieille école традицията; faire une école сбърквам, правя глупост; faire école имам последователи, привърженици. -
44 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
45 endroit
m. (de en- et droit) 1. място; un endroit perdu уединено място; 2. населено място; les gens de l'endroit местните жители; 3. страна, място; 4. лице, лицева страна (на плат, лист); 5. пасаж (в книга); 6. loc. prép. а l'endroit de към, спрямо, по отношение на; 7. loc. adv. а l'endroit откъм хубавата, лицевата страна; par endroits на места. Ќ le petit endroit разг. тоалетна. -
46 étudiant,
e adj. et n. (de étudier) студент; étudiant, en droit студент по право; étudiant, en médecine студент по медицина; étudiant, en lettres студент по език и литература. -
47 exercer
v.tr. (lat. exercere) 1. обучавам, уча; exercer des soldats обучавам войници; 2. дресирам; упражнявам; exercer sa mémoire упражнявам паметта си; 3. практикувам, упражнявам, работя; exercer une profession упражнявам професия; 4. изпитвам, подлагам на изпитание; 5. изпълнявам; exercer des fonctions изпълнявам функции; 6. упражнявам, оказвам; exercer un droit упражнявам право (върху нещо); exercer une influence оказвам влияние; 7. приучвам; exercer а (+ inf.) приучавам да прави нещо; 8. фин. правя проверка, проверявам; s'exercer упражнявам се; в действие съм, протичам. -
48 fallacieux,
euse adj. (lat. fallaciosus) лъжлив, измамлив, коварен. Ќ Ant. droit, franc, sincère. -
49 fonder
v.tr. (lat. fundare) 1. слагам основи (на здание); 2. създавам, основавам (град и др.); 3. учредявам, основавам (институция и др.); 4. прен. основавам, мотивирам; se fonder основавам се, облагам се; se fonder sur основавам се на. Ќ être fondé имам основание да; fonder en droit основавам се на правото; fonder en raison почивам на разума; être fondé а (+ inf.) имам основание да; être fondé а croire имам основание да вярвам. -
50 gauche
adj. et n. (o. i., p.-к. de gauchir) 1. ляв; main gauche лява ръка; du côté gauche от лявата страна; 2. изкривен, полегат, неравен (за плоскост); planche gauche изметната, изкривена дъска; figure géometrique gauche мат. геометрична фигура, точките на която не лежат в една плоскост; 3. прен. неестествен; attitude gauche неестествена стойка; 4. несръчен, непохватен; geste gauche несръчен жест; 5. m. несръчност; 6. f. лява ръка; лява страна; prendre la gauche отбивам се, тръгвам наляво; 7. левица; extrême gauche крайна левица (в парламент); 8. loc. adv. а gauche наляво; 9. m. ляв юмрук. Ќ ménage de la main gauche свободен брак; passer l'arme а gauche разг. умирам; être né du côté gauche ост. роден съм като извънбрачно дете; se lever du pied gauche в лошо настроение съм цял ден; jusqu'а la gauche разг. напълно; de droite et de gauche на всички страни; voter а gauche гласувам за левицата. Ќ Ant. droit, plan; adroit, habile; dextre; droite. -
51 grâce
f. (lat. gratia) 1. грация; прелест; изящество; grâce des gestes грациозност на жестовете; danser avec grâce танцувам грациозно; 2. разположение, благоразположение, милост; grâce! милост! trouver grâce devant qqn. спечелвам благоразположението на някого; la grâce de Dieu Божията милост; par la grâce de Dieu roi de France по Божията милост крал на Франция; 3. прощаване, прошка; помилване; faire grâce а qqn. d'une dette опрощавам дълг на някого; le droit de grâce правото на помилване; 4. благодарност; je vous rends grâce благодаря ви; 5. светлост, милост; votre grâce ваша светлост; 6. pl. чар, финес, привлекателност; 7. pl. мит. грации; 8. loc. adv. de grâce! за Бога! 9. loc. prép. grâce а благодарение на; 10. pl. благодарствена молитва, която се чете след ядене. Ќ avec grâce приятно; coup de grâce окончателен удар; смъртоносен удар; de bonne grâce доброволно; de mauvaise grâce принудително; grâce а Dieu! слава Богу! délai de grâce гратисен период; an de grâce лето Господне; état de grâce период на еуфория, когато правителството не се критикува. Ќ Ant. dette, obligation; défaveur, haine; condamnation, disgrâce; laideur, maladresse; grossièreté. Ќ Hom. grasse (gras). -
52 guingois
(de) loc. adv. (du rad. germ. gîga "violon") разг., в съчет. de guingois накриво, наопаки, косо, неправилно; regarder de guingois гледам косо; tout va de guingois всичко върви наопаки. Ќ Ant. droit. -
53 I
m.inv. девета буква от френската азбука; un I majuscule главно "И"; un i minuscule малко "и". Ќ droit comme un i прав като свещ; mettre les points sur les i внасям съществени уточнения, изразявам се точно и ясно. -
54 inattaquable
adj. (de in- et attaquable) 1. който не може да се атакува, да се нападне, непристъпен; 2. прен. безупречен, неоспорим; droit inattaquable неоспоримо право; 3. неповредим, ненарушим; métal inattaquable par l'acide метал, който не се разрушава от киселина. Ќ Ant. attaquable, critiquable, douteux. -
55 incessibilité
f. (de incessible) юр. неотстъпимост; incessibilité d'un droit неотстъпимостта на право. -
56 incontesté,
e adj. (de in- et contesté) безспорен, неоспорим; droit incontesté, безспорно право; chef incontesté, неоспорим началник. -
57 infléchi,
e adj. (de infléchir) 1. огънат, прегънат; 2. мед. прегънат ( за орган). Ќ Ant. droit. -
58 jouir
v.tr.ind. (lat. pop. °gaudire, de gaudere "se réjouir") jouir de 1. ползвам се; jouir d'un privilège ползвам се от привилегия; jouir d'un droit юр. ползвам право, титуляр съм на някакво право; 2. използвам, възползвам се; jouir de sa victoire възползвам се от победата си; jouir de l'instant използвам момента; 3. радвам се; jouir d'une bonne santé радвам се на добро здраве; 4. изпитвам голямо удоволствие, наслаждавам се; jouir de qqn. наслаждавам се от присъствието на някого; ça le fait jouir de nous voir dans cette situation изпитва голямо удоволствие да ни види в това положение; 5. изпитвам оргазъм. Ќ appartement qui jouit d'une belle vue апартамент, който има хубав изглед. Ќ Ant. partir, souffrir; manquer de. -
59 jugement
m. (de juger) 1. разсъдък, разум; avoir le jugement droit разсъждавам правилно; homme de jugement разсъдлив, предвидлив човек; 2. лог. съждение; jugement analytique аналитично съждение; jugement de valeur съждение, с което се прави преценка на нещо; 3. мнение; donner son jugement sur давам мнението си за; soumettre un livre au jugement de qqn. подлагам книга на преценката на някого; 4. съдене; poursuivre qqn. en jugement изправям някого пред съда, съдя някого; jugement par défaut съдене задочно, при отсъствие на обвиняемия; 5. присъда, съдебно решение; en vertu d'un jugement по силата на съдебно решение; jugement en premier ressort неокончателна присъда, от първа инстанция; jugement en dernier ressort окончателна присъда; minute de jugement оригинал на съдебно решение; le jugementde l'histoire присъдата на историята. Ќ jugement dernier (ou le Jougement) рел. Страшният съд. -
60 juridique
adj. (lat. juridicus, de jus "droit") юр. правен, юридически; vocabulaire juridique юридически речник; vide juridique липса на правилна норма относно юридически казус; conseiller juridique юридически съветник.
См. также в других словарях:
DROIT — LE DROIT occupe, dans le monde « occidental », une place de premier plan. Il est regardé comme le grand régulateur de la vie sociale. Héritiers de Rousseau et de Montesquieu, Kant et les rédacteurs de la Déclaration des droits de l’homme et du… … Encyclopédie Universelle
droit — droit, droite 1. (droi, droi t ; le t se lie : un homme droi t et juste ; au pluriel, l s se lie : les hommes droî z et justes ; la prononciation dret, qui est normande, était encore usitée, à côté de l autre, dans le XVIIe siècle ; Vaugelas… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DROIT — des gens, droit naturel. SECTION PREMIÈRE. Je ne connais rien de mieux sur ce sujet que ces vers de l Arioste, au chant XLIV (st. 2): Fan lega oggi re, papi e imperatori, Doman saran nimici capitali: Perchè, qual l apparenze… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
Droit — [drwa, französisch] das, / s, Recht. Droit écrit, das geschriebene Recht, besonders das römische Recht, das teilweise bis zum Code civil (Code, Recht) galt; Droit coutumier, das Gewohnheitsrecht in Frankreich (Coutume, Recht); Droit civil,… … Universal-Lexikon
Droit — (droit), n. [F. See {Direct}.] A right; law in its aspect of the foundation of rights; also, in old law, the writ of right. Abbott. [1913 Webster] {Droit d aubaine}. See under {Aubaine}. {Droits of the Admiralty} (Eng. Law), rights or perquisites … The Collaborative International Dictionary of English
droit — I noun appurtenance, authority, authorization, birthright, certification, claim, due, dueness, easement, eligibility, empowerment, entitlement, faculty, franchise, just claim, legal power, legal right, legal title, license, licitness, power,… … Law dictionary
droit — droit; mal·a·droit; mal·a·droit·ly; mal·a·droit·ness; … English syllables
Droit — ist der Name folgender Personen: Michel Droit (1923–2000), französischer Autor und Journalist Roger Pol Droit (* 1949), französischer Journalist, Akademiker und Philosoph Diese Seite ist eine Begriffsklärung zur Unterscheidu … Deutsch Wikipedia
Droit — Droit objectif: ensemble des règles régissant la vie en société et sanctionnées par la puissance publique Droit subjectif: prérogative attribuée à un individu dans son intérêt lui permettant de jouir d une chose d une valeur ou d exiger d… … Lexique de Termes Juridiques
Droit au cœur — ou Reviens moi (titre Français au Canada) (Return to Me dans la version originale) est un film américain de Bonnie Hunt réalisé en 2000. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution … Wikipédia en Français
Droit — Le nom est porté dans l Aisne. On le trouve aussi dans la Haute Saône et la Haute Marne. Il désigne en principe celui qui est droit, juste … Noms de famille
