-
1 drag down
свличам;* * *drag down 1) повличам надолу (прен.), опропастявам; 2) подтискам, обезсърчавам; обезсилвам; -
2 fight
{fait}
I. 1. боря се, бия се, сражавам се, водя борба (с, срещу, против)
to FIGHT (against, with) the enemy боря се с неприятеля
to FIGHT against disease боря се срещу болестите
to FIGHT a battle участвувам в сражение
to FIGHT someone's battle вземам страната на някого
to FIGHT a good fight сражавам се добре
to FIGHT the good fight боря се за добро дело
to FIGHT one's way пробивам си път с мъка
to FIGHT an action (at law) защищавам се пред съда, отстоявам исканията си пред съда
to FIGHT a point защищавам/отстоявам факт/принцип и пр., споря върху даден въпрос
an army FIGHTs on its belly празна раница не пази граница
2. управлявам, направлявам (кораб, войска при сражение)
3. насъсквам за борба (кучета, петли и пр.)
fight back съпротивлявам се
fight down побеждавам, надвивам, превъзмогвам
fight off отблъсквам (неприятел), боря се срещу, надвивам (на болест)
fight out боря се/сражавам се докрай
to FIGHT it out боря се докрай, решавам с борба
II. 1. борба, бой, битка, сражение, борене, спор
to have a hard FIGHT to с мъка успявам да
to make a FIGHT of it, to put up a FIGHT съпротивлявам се
2. борчески дух, желание за борба, умение да се бори човек
to show FIGHT показвам желание за борба, показвам си ноктите, съпротивлявам се, не се предавам
this took all the FIGHT out of him това го накара да изгуби всякакво желание за борба, това сломи борческия му дух* * *{fait} v (fought {fъ:t}) 1. боря се, бия се, сражавам се, вод(2) {fait} n 1. борба; бой, битка, сражение; борене; спор; to h* * *сражение; сражавам се; спор; сбиване; преборвам; битка; борене; бия; бой; борба; боря; воювам; караница; карам се;* * *1. an army fights on its belly празна раница не пази граница 2. fight back съпротивлявам се 3. fight down побеждавам, надвивам, превъзмогвам 4. fight off отблъсквам (неприятел), боря се срещу, надвивам (на болест) 5. fight out боря се/сражавам се докрай 6. i. боря се, бия се, сражавам се, водя борба (с, срещу, против) 7. ii. борба, бой, битка, сражение, борене, спор 8. this took all the fight out of him това го накара да изгуби всякакво желание за борба, това сломи борческия му дух 9. to fight (against, with) the enemy боря се с неприятеля 10. to fight a battle участвувам в сражение 11. to fight a good fight сражавам се добре 12. to fight a point защищавам/отстоявам факт/принцип и пр., споря върху даден въпрос 13. to fight against disease боря се срещу болестите 14. to fight an action (at law) защищавам се пред съда, отстоявам исканията си пред съда 15. to fight it out боря се докрай, решавам с борба 16. to fight one's way пробивам си път с мъка 17. to fight someone's battle вземам страната на някого 18. to fight the good fight боря се за добро дело 19. to have a hard fight to с мъка успявам да 20. to make a fight of it, to put up a fight съпротивлявам се 21. to show fight показвам желание за борба, показвам си ноктите, съпротивлявам се, не се предавам 22. борчески дух, желание за борба, умение да се бори човек 23. насъсквам за борба (кучета, петли и пр.) 24. управлявам, направлявам (кораб, войска при сражение)* * *fight [fait] I. v ( fought[fɔ:t]) 1. боря се, бия се, сражавам се, воювам, водя борба, участвам в борба (сражение, битка) ( against, with с, срещу, против); споря; to \fight an army бия се с (срещу) армия; to \fight an election участвам в избори, боря се за пост; to \fight s.o.'s battle вземам страната на някого; to \fight a losing battle боря се отчаяно, без да имам шансове за успех; to \fight the good \fight боря се за доброто дело; to \fight o.'s way (in, out) пробивам си път с борба; to \fight o.'s way in life ( in the world) боря се с трудностите в живота; to \fight a case in court ( a court action) защищавам се в съда, отстоявам исканията си пред съда; to \fight a point защищавам (отстоявам) факт, принцип и пр.; споря върху въпрос; to \fight shy of отбягвам, страня от, дърпам се от; an army \fights on its belly празна раница не пази граница; 2. управлявам, направлявам (кораб при сражение); насочвам, стрелям с ( оръдие); 3. насъсквам за борба (кучета, петли и пр.); II. n 1. борба; бой, битка, сражение; борене; спор; to have a hard \fight to с мъка успявам да; to make a poor \fight of it оказвам слаба съпротива; a knock-down drag-out \fight разгорещен спор; ожесточен бой; свирепа борба; a running \fight воен. отстъпление с бой; a sham \fight воен. маневри, учение; single \fight ост. двубой, дуел; a stand up \fight бой с юмруци; to spoil for a \fight търся (силно желая) да вляза в бой; 2. борчески дух, желание за борба, умение да се боря; to show \fight показвам желание за борба; съпротивлявам се; "показвам си ноктите"; to put up a good ( poor) \fight оказвам силна (слаба) съпротива; защитавам се (боря се) добре (зле); to put some \fight into s.o. повдигам борческия дух на някого.
См. также в других словарях:
drag down — verb exert a force with a heavy weight The snow bore down on the roof • Syn: ↑bear down, ↑bear down on, ↑press down on, ↑weigh down • Hypernyms: ↑press • Verb Frames … Useful english dictionary
drag down — v. (usu. fig.) (D; tr.) to drag down into (to drag smb. down into the gutter) * * * (usu. fig.) (D; tr.) to drag down into (to drag down smb. down into the gutter) … Combinatory dictionary
drag down — phrasal verb [transitive] Word forms drag down : present tense I/you/we/they drag down he/she/it drags down present participle dragging down past tense dragged down past participle dragged down 1) to cause someone s social position or standards… … English dictionary
drag down — 1) PHRASAL VERB To drag someone down means to reduce them to an inferior social status or to lower standards of behaviour. [V n P (not pron)] She dragged him down with her... [be V ed P by n] There were fears he would be dragged down by the… … English dictionary
drag — drag1 W3S3 [dræg] v past tense and past participle dragged present participle dragging ▬▬▬▬▬▬▬ 1¦(pull something)¦ 2¦(pull somebody)¦ 3 drag yourself to/into/out of etc something 4¦(persuade somebody to come)¦ 5¦(computer)¦ 6¦(be boring)¦… … Dictionary of contemporary English
drag — drag1 [ dræg ] verb ** ▸ 1 pull with difficulty ▸ 2 pull someone against will ▸ 3 make someone do something ▸ 4 touch ground ▸ 5 when time seems slow ▸ 6 in computing ▸ 7 search water with net ▸ + PHRASES 1. ) transitive to pull something or… … Usage of the words and phrases in modern English
drag — I UK [dræɡ] / US verb Word forms drag : present tense I/you/we/they drag he/she/it drags present participle dragging past tense dragged past participle dragged ** 1) [transitive] to pull something or someone along with difficulty, for example… … English dictionary
drag — [[t]dræ̱g[/t]] ♦♦♦ drags, dragging, dragged 1) VERB If you drag something, you pull it along the ground, often with difficulty. [V n prep/adv] He got up and dragged his chair towards the table. 2) VERB If someone drags you somewhere, they pull… … English dictionary
drag sth down — UK US drag sth down Phrasal Verb with drag({{}}/dræg/ verb ( gg ) ► to make something decrease or get worse: »He said that any deal on emissions must not drag down growth. »The company said earnings have been dragged down by high start up costs … Financial and business terms
Drag Me to Hell — Theatrical poster Directed by Sam Raimi Produced by Gr … Wikipedia
Drag racing — Drag racer and Drag race redirect here. For other uses, see Drag racing (disambiguation). The Christmas tree counting down at SIR. Note the blinder, to prevent the driver from being distracted by the light for the other lane. Drag racing is a… … Wikipedia
