-
1 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
2 dormir
(-ue-, -u-) 1. intr 1) спя; 2) нощувам; 3) прен. проспивам, пропускам; 4) прен. успокоявам се; dormir sobre... прен. обмислям, давам си време да помисля; 2. tr приспивам, анестезирам; 3. prnl 1) прен. изтръпвам (за крак, ръка); 2) мор. размагнитвам се, спирам (за стрелка на компас); a duerme vela полузаспал. -
3 camisa
f 1) риза; camisa de día горна риза; camisa interior потник; camisa de noche (de dormir) нощница; 2) бот. ципа (шушулка) на плод; 3) грапава варна мазилка; 4) завивка; обвивка (книга, тетрадка); camisa de fuerza усмирителна риза; cambiar de camisa прен. сменям партията или политическите си идеи с користна цел; en camisa loc adv прен., разг. без зестра (за съпруга); jugar(se) hasta la camisa прен., разг. проигравам всичко. -
4 fama
f 1) слава, репутация, известност; 2) обществено мнение; 3) слух, мълва; correr fama носи се слух; dar fama прославям някого; echar fama публикувам, разпространявам; es fama знае се, говори се, известно е; cobrar fama спечелвам си слава, име; tener (echar) fama de прославям се, известен съм (с нещо); cobra buena fama y échate a dormir спечелЈ си слава и лжи върху лаврите Ј; màs vale fama que flama погов. доброто име струва повече от блясъка; unos tienen la fama, y otros cardan la lana един бие тъпана, друг обира парсата. -
5 leño
m 1) парче дърво за горене, цепеница; 2) разг. дръвник, пън; 3) поет. ладия, кораб; ser un leño разг. тъп съм като пън; estar (callar, dormir, quedar) como un leño прен., разг. стоя (мълча, спя, оставам) като пън ( неподвижен). -
6 lote
m 1) дял, част, порция; 2) дял от лотарията; 3) партида (стока, добитък); 4) поземлен участък; 5) група сходни предмети, вещи; 6) прен., разг. Арж. недоразвит човек; глупак; caer un lote a uno прен. пада ми се нещо неприятно; darse un lote прен., разг. а) наслаждавам се напълно и продължително на нещо (по изключение); б) правя голямо усилие, свършвам много работа; me he dado un lote de dormir отспах си. -
7 mona1
f 1) маймуна (самка); 2) преструванка; превзета жена; 3) прен. човек, който подражава във всичко на друг; 4) разг. напиване; пиянство; dormir la mona1 прен., разг. наспивам се след пиянство; corrido como (hecho) una mona1 прен., разг. на маймуна съм направен; 5) разг., прен. пияница. -
8 peña
f 1) скала; peña viva скала, която е естествена за терена; 2) скалист връх или планина; dormir como una peña прен. спя като заклан; 3) приятелска компания. -
9 piedra
f 1) камък; piedra afiladera, piedra amoladera точило, брус; piedra angular крайъгълен камък (и прен.); piedra de toque прен. пробен камък; piedra arenisca пясъчник; piedra berroqueña гранит; piedra de cal, piedra caliza варовик; piedra fina (preciosa) скъпоценен камък; piedra infernal адски камък; piedra pómez пемза; no dejar piedra sobre piedra прен. разрушавам до основи; dormir como una piedra прен. спя като пън; 2) зърно от град; 3) мед. камък в бъбрека (жлъчката); 4) воденичен камък; 5) едра градушка; 6) камък с надпис; 7) жарг. парче хашиш; bien està la piedra en el agujero прен., разг. всеки камък тежи на мястото си; dejar (quedar) de piedra прен., разг. окаменявам; ser la piedra del escàndalo прен. ябълката на раздора съм; tirar uno piedras a su tejado прен., разг. хвърлям камъни в собствената си градина. -
10 pierna
f 1) крак (от глезена нагоре); 2) бут; 3) крачол (на панталон); 4) неравност, неправилност (на отрязан плат); 5) pl марионетка (за човек); 6): pierna de nuez ядка от орех; echar piernas прен., разг. смятам се за красавец и смелчага; en piernas с голи крака; estirar uno la pierna прен., разг. умирам; pierna artificial; pierna postiza; de palo дървен крак, протеза; dormir a pierna suelta прен. спя дълбоко; con las piernas cruzadas с кръстосани крака; con una pierna sobre otra крак върху крак. -
11 saco
m 1) чувал; saco terreno воен. чувал с пясък; 2) тесен залив; 3) грубо вълнено на метало; 4) Амер. сако; 5) грабеж; 6) прен. всяко нещо, което съдържа в голямо количество други неща или качества; saco de mentiras прен. чувал с лъжи; 7) подаване (при игра); 8) вулг. задник; 9) биол. торбичка, мембрана; 10) мор. залив; 11) мор. издуване на платно; saco de dormir спален чувал; tener en el saco разг. в кърпа ми е вързан (някой или нещо); entrar a saco прен. грабя; no echar en saco roto прен. а) не пропускам удобен случай; б) не изпускам нищо от казаното. -
12 siesta
f 1) сиеста, следобедна почивка; 2) пладне, най-горещото време от деня; 3) следобеден сън; siesta del carnero разг. предобедна почивка; echar (dormir) la siesta лягам да спя след обяд. -
13 sueño
m 1) сън, сънно състояние; conciliar el sueño успявам да заспя; tener sueño спи ми се; descabezar un sueño прен., разг. дремвам, подремвам; 2) сънуване; сън, съновидение; 3) сънливост; enfarmedad del sueño сънна болест; 4) прен. мечта, блян; фантазия; ni por (en) sueños прен., разг. по никакъв начин; caerse uno de sueño прен., разг. оборва ме сънят; dormir uno a sueño suelto (a pierna suelta) прен. спя спокойно; entre sueños дремейки; sueño eterno смъртта. -
14 vino
m вино; vino tinto червено вино; vino clarete роз; vino generoso силно, отлежало вино; vino de dos orejas прен. силно вино; vino de mesa трапезно вино; vino de postre десертно вино; vino abierto наливно вино; vino abocado, vino embocado полусухо вино; vino peleón обикновено вино; tomarse uno del vino прен. напивам се; vino de dos, tres hojas две-тригодишно вино; bautizar el vino прен. разреждам (кръщавам) виното с вода; dormir el vino прен. спя, за да изтрезнея; tener mal vino прен. ставам свадлив, когато пия. -
15 zorra
f 1) лисица; 2) женска лисица; 3) прен., разг. хитрец, хитър човек; 4) талига, кола (за превозване на тежести); 5) прен., разг. проститутка; 6) прен., разг. пиянство, пияно състояние; no tener ni zorra (zorra idea) разг. нямам ни най-малка представа за нещо; desollar (dormir) la zorra разг. спя докато съм пиян; pillar una zorra разг. напивам се. -
16 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
17 bûche1
f. (p.-к. mot germ. °buskum "baguette") 1. пън, цепеница (за горене); 2. разг. дръвник, глупак; 3. вид сладкиш във форма на дънерче, който се прави на Коледа. Ќ bûche1 de Noël бъдник; rester comme une bûche1 стоя без да помръдвам, като пън; dormir comme une bûche1 спя дълбоко; avoir la tête dure comme une bûche1 своенравен, упорит съм; quelle bûche1! какъв глупав и апатичен човек! -
18 carton
m. (it. cartone, augment. de carta "papier") 1. картон; мукава; 2. предмет, направен от картон; 3. блок за рисуване; 4. кашон; 5. скица в естествена големина, етюд, проект; 6. картонена мишена; faire un carton стрелям по мишена; разг. стрелям срещу някого; отбелязвам точка (в състезание); 7. разг. покана; 8. жълт или червен картон във футбола; 9. малка географска карта, показваща с подробности част от пейзажа. Ќ battre, manier, taper le carton нар. играя на карти; dormir, rester dans les cartons напълно съм забравен; carton d'écolier ост. ученическа чанта; de, en carton-pâte изкуствено, фалшиво, неистинско. -
19 dodo1
interj. (onomat. tirée de dormir) 1. нани! спи! dodo1, mon petit, dodo1! нани, миличкият ми, нани! 2. m. на детски език: сън, спане; faire dodo1 нанкам; легло. -
20 dormant,
e adj. (de dormir) 1. спящ; застоял; eaux dormant,es застояли води; 2. неподвижен; manњuvres dormant,es мор. неподвижни въжета по мачти на кораб; ligne dormant,e закрепена на определено място риболовна въдица, която не се държи от рибаря; 3. m. спящ човек. Ќ Ant. courant; mobile, ouvrant.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
dormir — [ dɔrmir ] v. intr. <conjug. : 16> • 1080; lat. dormire 1 ♦ Être dans un état de sommeil (cf. Être dans les bras de Morphée). Dormir dans son lit, sous la tente, à la belle étoile. ⇒ 1. coucher. Dormir dans des draps, sous une couette. « La … Encyclopédie Universelle
dormir — DORMIR. v. n. Je dors, tu dors, il dort; nous dormons, vous dormez, ils dorment. Je dormois. Je dormis. Je dormirai. Dors. Que je dorme. Que je dormisse. Dormant. Reposer, être dans le sommeil. Dormir d un profond sommeil. Dormir le jour, la nuit … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
dormir — Dormir, Dormire, Capere somnum, Ducere somnos, Dormiscere, Requiescere, Somnos captare, Somno operam dare. Dormir et sommeiller, Quiescere, Dormitare. Dormir en asseurance, In aurem vtranuis dormire. Faim de dormir, Sopor. Aller dormir, Ad somnum … Thresor de la langue françoyse
dormir — DORMIR. v. n. Reposer, estre dans le sommeil. Dormir de bon somme. dormir d un profond sommeil, dormir le jour, la nuit, ou de jour, de nuit. il dort profondément. On dit, Dormir sur jour. dormir la grasse matinée, pour dire, Ne se lever que bien … Dictionnaire de l'Académie française
dormir — verbo intransitivo,tr.,prnl. 1. Estar (una persona o un animal) en un estado de reposo en el que se pierde la consciencia: Duermo la siesta todos los días. Se duerme en cualquier parte. Tú duermes hoy en el sofá del salón. verbo intransitivo 1 … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
dormir — (Del lat. dormīre). 1. intr. Estar en aquel reposo que consiste en la inacción o suspensión de los sentidos y de todo movimiento voluntario. U. t. c. prnl. y menos c. tr. Dormir la siesta, la borrachera. 2. pernoctar. 3. Descuidarse, obrar en un… … Diccionario de la lengua española
dormir — es el modelo de su conjugación. Infinitivo: Gerundio: Participio: dormir durmiendo dormido Indicativo presente imperfecto pretérito futuro condicional yo tú él, ella, Ud. nosotros vosotros ellos, ellas, Uds. duermo duermes duerme dormimos… … Wordreference Spanish Conjugations Dictionary
dormir — DORMIR: Trop dormir épaissit le sang … Dictionnaire des idées reçues
dormir — dormir(se) Dicho de una persona o un animal, ‘estar en el estado de reposo periódico en que se suspende toda actividad corporal voluntaria’, ‘quedarse dormido’ y ‘hacer que [alguien] se quede dormido’. Verbo irregular: v. conjugación modelo (→… … Diccionario panhispánico de dudas
dormir — v. intr. 1. Estar entregue ao sono. 2. Estar em repouso; conservar se imóvel. 3. Girar tão rapidamente (o píon ou a bola do bilhar) que parece estar imóvel. 4. Passar a noite. 5. Descansar na paz do túmulo. 6. Não fazer nada. 7. Estar entorpecido … Dicionário da Língua Portuguesa
dormir — (dor mir), je dors, tu dors, il dort, nous dormons, vous dormez, ils dorment ; je dormais ; je dormis ; je dormirai ; je dormirais ; dors, qu il dorme, dormons ; que je dorme, que nous dormions ; que je dormisse ; dormant, v. n. 1° Reposer dans … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
