-
1 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
2 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût.
См. также в других словарях:
tête — [ tɛt ] n. f. • teste, test « crâne », opposé à l a. fr. chef « tête », 1050; lat. méd. testa « boîte crânienne », sens spécialisé de « coquille dure » → 1. test I ♦ 1 ♦ Partie, extrémité antérieure (et supérieure chez les animaux à station… … Encyclopédie Universelle
coup — [ ku ] n. m. • colp 1080; lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos I ♦ 1 ♦ Mouvement par lequel un corps vient en heurter un autre; impression (ébranlement, bruit...) produite par ce qui heurte. ⇒ choc, ébranlement, heurt, tamponnement.… … Encyclopédie Universelle
donner — [ dɔne ] v. <conjug. : 1> • 842; lat. donare « faire un don » I ♦ V. tr. REM. Donner, ayant pour complément un subst. qui désigne une action, équivaut généralt au verbe d action. Donner congé (⇒ congédier) , une réponse (⇒ répondre) , un… … Encyclopédie Universelle
donner — DONNER. v. a. Faire don, faire présent à quelqu un, le gratifier de quelque chose. Donner libéralement. C est un homme qui donne tout ce qu il a. Il donne tout son bien aux pauvres. Donner quelque chose pour étrennes. Donner les étrennes. Donner… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
coup — COUP. s. mas. Impression que fait un corps sur un autre en le frappant, le perçant, le divisant, etc. Grand coup. Petit coup. Rude coup. Coup léger. Coup pesant. La force, la pesanteur du coup. Coup qui entre bien avant. Coup de poing. Coup de… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
tête-de-mort — tête [ tɛt ] n. f. • teste, test « crâne », opposé à l a. fr. chef « tête », 1050; lat. méd. testa « boîte crânienne », sens spécialisé de « coquille dure » → 1. test I ♦ 1 ♦ Partie, extrémité antérieure (et supérieure chez les animaux à station… … Encyclopédie Universelle
coup-de-poing — [ kud(ə)pwɛ̃ ] n. m. • 1783; de coup et poing 1 ♦ Arme de main, masse métallique percée pour le passage des doigts. Coup de poing américain. ♢ Fig., en appos. Une politique coup de poing, qui procède d une manière violente et soudaine. Opération… … Encyclopédie Universelle
Coup de poing — ● Coup de poing coup porté avec la main fermée. ⇒COUP( )DE( )POING, (COUP DE POING, COUP DE POING)subst. masc. A. Arme ou instrument destiné à être tenu à poing fermé. 1. PRÉHIST. Masse de pierre, taillée en forme d amande, utilisée à l époque… … Encyclopédie Universelle
DONNER — v. a. Faire don à quelqu un de quelque chose, l en gratifier, lui en transmettre gratuitement la propriété ou la jouissance. Donner de l argent, une terre, une maison. Donner en toute propriété. Il lui donna une fort belle dot. C est un homme qui … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
donner — (do né) v. a. 1° Faire don ou donation. 2° accorder. 3° procurer. 4° causer, être cause de. 5° communiquer, transmettre. 6° donner la vie. 7° faire le sacrifice de. 8° remettre. 9° attribuer, supposer. 10° donner pour, vouloir … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
COUP — s. m. Impression que fait un corps sur un autre en le frappant, le perçant, le divisant, etc. Grand coup. Petit coup. Rude coup. Coup léger. Coup sec. Coup pesant. Coup violent. La force, la pesanteur du coup. Frapper un coup, deux coups, trois… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
