-
1 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
2 acceptation
f. (lat. acceptatio) 1. приемане, съгласие; donner son acceptation давам съгласието си; l'acceptation du risque приемане на риска; 2. търг. приемане, съгласие ( за издължаване на полица). Ќ Ant. refus; protestation. -
3 agrément
m. (de agréer) 1. одобрение, съгласие; donner son agrément давам съгласието си; 2. развлечение, удоволствие; 3. муз. украшение; украса; 4. привлекателност. Ќ arts d'agrément изящни изкуства (най-вече за жени - бродерия и др.). Ќ Ant. désapprobation, refus, désagrément. -
4 blanc-seing
m. (de blanc et seing "signe") (pl. blancs-seings) подпис на бял лист. Ќ donner son blanc-seing прен. давам картбланш. -
5 consentement
m. (de consentir) съгласяване, съгласие; consentement par écrit писмено съгласие; par consentement mutuel по взаимно съгласие; donner son consentement давам съгласието си. Ќ Ant. refus, opposition, désaccord. -
6 jugement
m. (de juger) 1. разсъдък, разум; avoir le jugement droit разсъждавам правилно; homme de jugement разсъдлив, предвидлив човек; 2. лог. съждение; jugement analytique аналитично съждение; jugement de valeur съждение, с което се прави преценка на нещо; 3. мнение; donner son jugement sur давам мнението си за; soumettre un livre au jugement de qqn. подлагам книга на преценката на някого; 4. съдене; poursuivre qqn. en jugement изправям някого пред съда, съдя някого; jugement par défaut съдене задочно, при отсъствие на обвиняемия; 5. присъда, съдебно решение; en vertu d'un jugement по силата на съдебно решение; jugement en premier ressort неокончателна присъда, от първа инстанция; jugement en dernier ressort окончателна присъда; minute de jugement оригинал на съдебно решение; le jugementde l'histoire присъдата на историята. Ќ jugement dernier (ou le Jougement) рел. Страшният съд. -
7 reste
m. (subst. verb. de rester) 1. остатък от сума, ресто; 2. следа, известно малко количество; des restes de verdure следа, слаби остатъци от зеленина; on voyait dans ses yeux un reste de colère в очите му личеше следа от гняв; 3. останало, остатък, останала част; le reste de la vie остатъкът от живота; le reste du temps през останалата част от времето; ne t'occipe pas du reste не се занимавай с останалото; avoir de beaux restes все още съм красив; 4. мат. остатък; 5. последен представител; cette aristocratie, reste des familles autrefois nobles тази аристокрация, която е последен представител на някога благородни фамилии; 6. остатъци (от храна); 7. останки, отломки; 8. лит. тленни останки, прах; 9. loc. adv. de reste повече, отколкото трябва, доста; du reste, au reste лит. впрочем; 10. останалите хора. Ќ être (demeurer) en reste avec qqn. длъжник съм на някого; donner son reste а qqn. уволнявам някого, като му давам остатъка от заплатата, която му дължа; et le reste и така нататък. -
8 visa
m. (lat. visa "choses vues", plur. neutre de visus, p. p. de videre "voir") виза, заверка; visa d'entrée входна виза; visa de transit транзитна виза. Ќ visa sanitaire санитарен сертификат; visa de censure разрешение от цензурата (за филм); donner son visa давам одобрението си. -
9 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
10 congé
m. (lat. commeatus "action de s'en aller", de meare "circuler") 1. отпуск, отпуска; demander un congé искам отпуск; congé de convalescence отпуск за възстановяване след болест; congé payé платен отпуск; congé de maladie отпуск по болест; congé de maternité отпуск по майчинство; prendre une semaine de congé вземам една седмица отпуск; 2. ваканция; congé de semestre семестриална ваканция; 3. оставка, уволнение, уволняване; recevoir son congé уволнен съм; donner congé а qqn. уволнявам някого; prendre son congé излизам в оставка, уволнявам се; congé définitif (absolu) окончателно освобождаване от военна служба; congé de réforme (de renvoi) освобождаване от военна служба по здравословни причини; 4. сбогуване, прощаване; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; audience de congé прощална аудиенция; 5. ост. позволение, разрешение; 6. архит. полужлеб на колона; 7. акт, с който се прекратява договор; donner congé а un locataire прекратявам договор с наемател; 8. документ, с който се разрешава транспорта на стоки, за които се плащат акцизи и такси. Ќ Ant. occupation, travail. -
11 paquet
m. (de l'a. fr. pacque, du néerl. pak) 1. пакет; вързоп, връзка; 2. пощенска пратка, поща; 3. мор., в съчет. paquet de mer голяма вълна ( като се стоварва върху кораба). Ќ donner а qqn. son paquet казвам някому истината в очите; paquet de голямо количество; les paquets de l'épousée мъжки полови органи; paquet de nerfs нервен човек; paquet d'os слаб човек; avoir son paquet пиян съм; mettre le paquet рискувам голяма сума, за да спечеля; полагам голямо усилие; faire son paquet вдигам си багажа, отивам си; par petits paquets на малки части, групи; risquer le paquet рискувам всичко; recevoir son paquet получавам заслужен отговор. -
12 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
13 brosse
f. (p.-к. lat. °bruscia, de bruscum "nњud de l'érable") 1. четка; brosse а dents четка за зъби; brosse de peintre четка за рисуване; brosse а chaussures четка за обувки; donner un coup de brosse а son pantalon brosse изчетквам панталона си; 2. зоол. косъмчета по крачетата на някои насекоми за събиране на прашец. Ќ cheveux en brosse ниско подстригани коси; passer la brosse подмазвам се; travail fait а la brosse работа, извършена набързо; se donner un coup de brosse оправям си косата; porter la brosse нося косите си ниско подстригани. -
14 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
15 sac1
m. (lat. saccus, gr. sakkos, d'o. sémitique) 1. чувал; торба; sac1 de papier книжен чувал; sac1 en matière plastique; sac1 plastique найлонов чувал; sac1 de couchage спален чувал; 2. чанта; sac1 а main дамска ръчна чанта; sac1 de plage плажна чанта; sac1 а ouvrage чанта за шивашки принадлежности; 3. съдържанието на една чанта, на един чувал, на една торба; un sac1 de café цял чувал кафе; 4. кесия; 5. раница; sac1 d'alpiniste раница на алпинист; 6. дреха от чувал (която носят членовете на някои религиозни ордени); 7. анат. обвивка, ципа, торбичка; 8. ост. търбух, корем; 9. ученическа чанта; 10. ост. досие (в което се пазят документите от дадено дело); 11. ост. пари, богатство; avoir le gros sac1 богат съм. Ќ l'affaire est dans le sac1 разг. работата е в кърпа вързана, сигурна е; le fond du sac1 скътаните пари; prendre qqn. la main dans le sac1 залавям някого на местопрестъплението; sac1 а papier разг. по дяволите!; vider son sac1 казвам всичко, което ми тежи на сърцето; gros sac1 богат човек; богат наследник; sac1 а charbon свещеник, облечен в расо; sac1 а viande риза; sac1 а vin пияница; donner (ficher, foutre) son sac1 а qqn. уволнявам някого; en avoir son sac1 отвратен съм от нещо; до гуша ми е дошло; être ficelé (fagoté) comme un sac1 много лошо съм облечен; mettre dans le même sac1 обърквам нещата. -
16 tour2
m. (de tourner, tourner) 1. завъртване, въртене; tour2 de manivelle въртене на манивела; donner un tour2 de clef завъртам ключ; 2. обиколка; tour2 de France колоездачна обиколка на Франция; prendre son tour2 de poitrine, de hanches измервам гръдната си обиколка, обиколката на ханша; faire le tour2 de обикалям нещо; прен. преглеждам, разглеждам; 3. разходка; faire un tour2 излизам на кратка разходка, излизам за малко; 4. окръжност, обиколка (мярка); 5. кръг, обиколка, пирует (при танцуване); 6. тур (при състезание на шахмат и др.); 7. ред; attendre son tour2 чакам реда си; passer son tour2 минавам реда си; 8. сръчност, ловкост, фокус; tour2 de main d'un artisan сръчност на майстор; tour2s de cartes фокуси с карти; 9. номер, изиграване; faire, jouer un tour2 а qqn. изигравам номер на някого; 10. прен. начин на мислене; ход, обрат (на мисли, дела); obsever le tour2 des événements наблюдавам хода на събитията; 11. loc.adv. tour2 а tour2, а tour2 de rôle ред по ред, последователно. Ќ а tour2 de bras с всички сили; un tour2 de phrase синтактичен израз. -
17 idée
f. (gr. idea "forme visible") 1. понятие, представа; идея; l'idée du beau, du bien представа (понятие) за красивото, за доброто; donner une idée de давам (обща) представа за; 2. идея, мисъл, замисъл; l'idée fondamentale d'une њuvre основната идея на творба; 3. възглед, схващане, мнение; идея; idées politiques политически възгледи; idée reçue предразсъдък; 4. намерение; changer d'idée променям намерението си; 5. въображение, идея. Ќ avoir en idée имам наум; cette idée a fait son chemin тази идея си е пробила път (наложила се е); idée fixe фикс-идея; se forger des idées въобразявам си несъществуващи неща; se mettre dans l'idée вкарвам си в ума (главата); une idée; une idée de разг. много малко от; avoir une haute idée de soi претенциозен съм, имам високо мнение за себе си; avoir des idées noires имам черни мисли; idée-force водеща идея; ne faire qu'а son idée карам както си знам. -
18 naissance
f. (de naître) 1. рождение, раждане; de naissance от рождение; 2. ост. възникване, зараждане, произход, произхождение; начало; 3. извиране, начална точка; la naissance d'une rivière извор ( място на извиране на река). Ќ acte (extrait) de naissance акт за раждане, кръщелно свидетелство; de haute naissance от голям род; donner naissance пораждам; jour de naissance рожден ден; prendre naissance водя начало, произлизам; avaler son acte (son bulletin) de naissance умирам; thème de naissance рождена звездна карта. Ќ Ant. mort, fin. -
19 plein,
e adj. (lat. plenus) 1. пълен; verre plein, jusqu'aux bords чаша, пълна догоре; plein, succès пълен успех; 2. изобилен; 3. цял; aspirer а plein,s poumons дишам с целите си дробове; 4. кръгъл; пълен; des joues plein,es пълни, кръгли бузи; 5. плътен; 6. бременен, труден (за животно jument plein,e бременна кобила); 7. прен. обзет, обхванат, погълнат; plein, de soi самодоволен; 8. m. пълно пространство; пълнота, цялост; 9. adv. пълно; 10. loc. adv. en plein, сред, посред, направо, по; нар. много. Ќ а plein,es mains с пълни ръце, щедро; а plein,e voix с пълен глас; donner plein, pouvoir давам пълномощно, пълна свобода на действие; de plein, droit с пълно право; en plein,e mer в открито море; battre son plein, в разгара съм; plein, а craquer, а crever препълнен до крайна степен; plein, comme un boudin, une bourrique, un њuf, une outre пълен до краен предел; il est plein, напълно е пиян; plein, de soupe дебел човек, дете; le plein, de lune пълнолуние; le plein, de mer прилив; faire le plein, напълвам догоре резервоар; tout plein, изцяло, много; avoir son plein, пиян съм; mettre dans le plein,, en plein, успявам напълно; достигам целта. Ќ Ant. vide, désert, inoccupé, libre. -
20 promettre
v.tr. (lat. promittere) 1. обещавам; il lui a promis son aide той му (Ј) обеща помощта си; promettre son amour обещавам любовта си; 2. предвещавам, предсказвам; on promet du beau temps pour demain предвещават хубаво време за утре; 3. разг. уверявам, потвърждавам; 4. давам надежда; se promettre вземам твърдо решение; обещавам си; обещаваме си един на друг. Ќ se ruiner а promettre et s'enrichir а ne rien donner погов. правя много обещания, които не удържам.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Donner son compte à quelqu'un — ● Donner son compte à quelqu un lui payer son salaire et le congédier … Encyclopédie Universelle
donner — [ dɔne ] v. <conjug. : 1> • 842; lat. donare « faire un don » I ♦ V. tr. REM. Donner, ayant pour complément un subst. qui désigne une action, équivaut généralt au verbe d action. Donner congé (⇒ congédier) , une réponse (⇒ répondre) , un… … Encyclopédie Universelle
donner — DONNER. v. a. Faire don, faire présent à quelqu un, le gratifier de quelque chose. Donner libéralement. C est un homme qui donne tout ce qu il a. Il donne tout son bien aux pauvres. Donner quelque chose pour étrennes. Donner les étrennes. Donner… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
donner — Donner. v. a. Faire don, faire present, gratifier quelqu un de quelque chose. Donner liberalement. c est un homme qui donne tout ce qu il a. il donne tout son bien aux pauvres. donner quelque chose en estreines. donner les estreines. donner une… … Dictionnaire de l'Académie française
Son Goku (Dragon Ball) — Son Gokû (Dragon Ball) Pour les articles homonymes, voir Son Gokû. Son Goku Personnage de Dragon Bal … Wikipédia en Français
DONNER — v. a. Faire don à quelqu un de quelque chose, l en gratifier, lui en transmettre gratuitement la propriété ou la jouissance. Donner de l argent, une terre, une maison. Donner en toute propriété. Il lui donna une fort belle dot. C est un homme qui … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
donner — (do né) v. a. 1° Faire don ou donation. 2° accorder. 3° procurer. 4° causer, être cause de. 5° communiquer, transmettre. 6° donner la vie. 7° faire le sacrifice de. 8° remettre. 9° attribuer, supposer. 10° donner pour, vouloir … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DONNER — v. tr. Mettre à la disposition de quelqu’un, sans rétribution, une chose que l’on possède ou dont on jouit pour que lui même en ait la propriété. Donner de l’argent, une terre, une maison. Donner en toute propriété. Il lui donna une fort belle… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
son — 1. son [ sɔ̃ ] , sa [ sa ] , ses [ se ] adj. poss. 3e pers. • son 842; formes atones des adj. lat. suus, sua, suos, suas→ sien. REM. Liaison : Son amie [ sɔ̃nami ] ou vieilli et région. [ sɔnami ] . I ♦ (Personnes) 1 … Encyclopédie Universelle
Son Gokû (Dragon Ball) — Pour les articles homonymes, voir Son Gokû. Son Goku Personnage de fiction apparaissant dans … Wikipédia en Français
donner — vt. , faire don ; accorder ; offrir, proposer ; faire l aumône ; produire, rapporter. vi. , déboucher, conduire ; éclairer, illuminer ; fructifier, porter des fruits : BALYÉ (Aillon Jeune 234, Aillon Vieux 273, Aix 017, Albertville 021, Arvillard … Dictionnaire Français-Savoyard
