-
1 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
2 car1
conj. (lat. quare "c'est pourquoi", critiqué au XVIIe par les puristes) защото, понеже, тъй като, че; je sais, car1 on me l'a dit, que c'est lui знам, защото ми казаха, че това е той. Ќ avec lui il y a toujors des si et des car1 с него не можеш нищо да свършиш. Ќ Ant. donc, néanmoins. Ќ Hom. carre, quart. -
3 cogito
m. (du lat. cogito, ergo sum "je pense, donc je suis") аргумент, на чиято основа Декарт е построил философската си система. -
4 comment
adv. et m.inv. (a. fr. com "comme") 1. как, защо; comment allez-vous? как сте?; comment ça va? разг. как сте? Dieu sait comment бог знае как; n'importe comment все едно как; без усърдие, небрежно; 2. m.inv. начин; chercher le pourquoi et le comment търся причината и начина (по който това е станало); 3. interj. как; comment vous voilà? как, това сте вие? comment donc! как така!; и още как! 4. loc. conj. comment que както и да; 5. защо; comment n'êtes-vous pas avec les autres? защо не сте с другите? -
5 don1
m. (lat. donum) 1. дар, дарение, подарък; 2. дарба, способност. Ќ don1s de Bacchus мит. гроздобер; don1s de Flore мит. цветя; don1 de soi себеотрицание, саможертвеност; faire don1 de son cњur давам любовта си. Ќ Ant. don2, dom, dont, donc. -
6 don2
m. (du lat. dominus) дон (титла на благородници в Испания); don2 Quichotte Дон Кихот. Ќ Hom. don1, dom, dont, donc. -
7 donques
conj. ост. вж. donc. -
8 eh
interj. (onomat.) I. при израз на: 1. (изненада) ах; eh te voilà ах, ето те! 2. (възхищение) ах; eh que c'est joli ах, колко е красиво това; II. при повикване или въпрос: е, ей, хей; III. без особено значение във възклицателни или въпросителни изречения: eh je le vois souvent виждам го често; IV. loc. intej. eh bien е добре, добре де; eh donc хайде; eh quoi е какво, та какво. -
9 ergoter
v.intr. (du lat. ergo "donc") разг. препирам се за празни неща. -
10 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
11 paix
f. (lat. pax, pacis) 1. мир, състояние на мир; en temps de paix в мирно време; traité de paix мирен договор; 2. мир, мирен договор; faire conclure la paix сключвам мир; 3. покой, тишина, спокойствие; 4. помирение, мир; juge de paix мирови съдия; 5. задружност, съгласие, мир; 6. paix! interj. paix donc! тихо! Ќ paix fourrée привидно спокойствие, мир; en paix спокойно; avoir la paix спокоен съм; faire la paix avec сдобрявам се с някого. -
12 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
13 ton1
adj. poss. (formes atones des adj. lat. tuum., tua) твой, твоят, свой, своят; ти, си; ton1 père et le mien твоят баща и моят; ferme donc ta porte затвори вратата си; tes lecteurs твоите читатели.
См. также в других словарях:
donc — donc … Dictionnaire des rimes
donc — [ dɔ̃k ] en tête de propos. ou devant voyelle; ailleurs [ dɔ̃ ] conj. • dunc Xe; donc et donques jusqu au XVIIe; lat. imp. dunc, crois. de dumque, de dum « allons ! » et tunc « alors » 1 ♦ Amène la conséquence ou la conclusion de ce qui précède,… … Encyclopédie Universelle
donc — DONC. Conjonction qui sert à marquer la conclusion d un raisonnement. Il respire, donc il vit. Je pense, donc je suis. [b]f♛/b] On s en sert quelquefois au commencement du discours, par une figure de Rhétorique. [b]f♛/b] Donc un nouveau labeur à… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
donc — DONC, ou Donques, particule qui sert à marquer la conclusion d un raisonnement. Il respire, donc il vit. On s en sert quelquefois au commencement du discours, par une figure de Rhetorique. Donc un nouveau labeur à tes armes s appreste … Dictionnaire de l'Académie française
Donc — bezeichnet folgendes: eine veraltete Schreibweise für den Ortsteil Neuwerk Donk der kreisfreien Großstadt Mönchengladbach in Nordrhein Westfalen, siehe Neuwerk Donk. eine veraltete Schreibweise für den Ortsteil Donk der Kreisstadt Viersen in… … Deutsch Wikipedia
donc — Donc, ou Doncques, Ergo. A toy doncques, Tibi ergo. Ce sera doncques du tien, Nempe de tuo. Doncques nies tu, etc. Nempe negas ad beate viuendum satis esse virtutem. Qu entend il doncques en ce lieu par ce mot Honneste? Quid ergo intelligit hoc… … Thresor de la langue françoyse
donc — (don ou donk, suivant les cas : on prononce don, sans lier le c, quand il est placé dans le milieu de la phrase et qu une voyelle ne le suit pas : Allons don nous promener ; jusqu à quand prétendez vous don me dicter des lois ? Au contraire, on… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
donc — cj. (introduisant une conclusion, un encouragement) ; (souvent explétif) : dan (Chable, Cordon.083, Monnetier Mornex, Morzine, Reyvroz.218, Saxel.002, Thônes, Villards Thônes), DON(K) (Aix, Albanais.001, Annecy.003, Balme Si., Bellecombe Bauges,… … Dictionnaire Français-Savoyard
DONC — Conjonction qui sert à marquer la conclusion d un raisonnement. Il respire, donc il vit. Je pense, donc j existe. On l emploie également Pour marquer toute autre espèce d induction, pour exprimer qu une chose est ou doit être la conséquence, le … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
donc — French for so. Used when someone says something really obvious or you don t know where she s heading next with what she s saying. A. I m going to go diving with some big, chunky octopuses tomorrow. B. Donc? … Dictionary of american slang
donc — French for so. Used when someone says something really obvious or you don t know where she s heading next with what she s saying. A. I m going to go diving with some big, chunky octopuses tomorrow. B. Donc? … Dictionary of american slang
