-
1 domestique
adj. (lat. domesticus) 1. домашен; état domestique прислужничество; опитоменост; 2. разш. вътрешен; 3. m., f. домашен прислужник, слуга; 4. m. домашно животно; 5. домакинство, домашна обстановка. -
2 attacher
v. (de a- et a. fr. tache "agrafe") I. v.tr. 1. връзвам, завързвам, свързвам, привързвам; attacher deux ou plusieurs choses ensemble завързвам две или повече неща; 2. забождам; attacher avec une agrafe забождам с карфица; 3. зашивам; 4. приковавам; attacher ses yeux sur qqn. приковавам погледа си върху някого; 5. отдавам значение; 6. прен. привързвам; les sentiments qui m'attachent а vous чувствата, които ме свързват с вас; 7. присъединявам; attacher un domestique а son service вземам си помощник; 8. придавам; attacher un sens а un mot придавам смисъл на дадена дума; II. v.intr. загарям (за ядене); s'attacher връзвам се, завързвам се, свързвам се; привързвам се, лепя се, залепям се; залавям се; отдавам се; посвещавам се; старая се. Ќ Ant. détacher, libérer, renvoyer; détacher(se), ouvrir(s'). -
3 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
4 domestiquement
adv. (de domestique) като прислужник или прислужница. -
5 domestiquer
v.tr. (de domestique) 1. опитомявам; 2. прен. приучвам към раболепие; se domestiquer опитомявам се. Ќ Ant. affranchir, émanciper, libérer. -
6 électrodomestique
adj. (de électro- et domestique) електродомакински. -
7 engagement
m. (de engager) 1. юр. залагане; 2. обещание; respecter ses engagements държа на обещанията си; 3. юр. задължение, обвързване, договор; sans engagement de votre part без обвързване от ваша страна; 4. главяване, наемане; engagement d'un domestique наемане на прислужник; 5. воен. доброволно зачисляване, постъпване във войската; 6. договор за ползване на услуги от военните; 7. писмо, с което се уведомява за участие в състезание; 8. мед. навлизане на плода в горната част на таза; 9. състояние на нещо, което е вкарано в друго нещо; 10. кратък бой, схватка; вкарване на военна единица в битка; 11. начален удар, започване на играта ( за някои спортове). Ќ engagement de l'épée допиране на сабите преди двубой. -
8 engager
v.tr. (de en- et gage) 1. залагам; engager ses bijoux залагам бижутата си; 2. прен. залагам, давам; engager son honneur залагам своята чест; 3. свързвам, вкарвам едно в друго; 4. каня, подканвам; 5. обвързвам; 6. започвам, завързвам; engager une discussion започвам спор; 7. наемам; engager un domestique наемам домашен прислужник; 8. увещавам, съветвам; 9. воен. записвам (доброволци); набирам; 10. вкарвам, въвличам; 11. влагам; engager des capitaux влагам капитали; 12. вкарвам; engager la clef dans la serrure вкарвам ключ в ключалка; 13. мор. полягам на една страна (за кораб); s'engager 1. обвързвам се, наемам се, поемам задължение; s'engager а faire qqch. поемам задължение да направя нещо; 2. навлизам; engager dans une voie навлизам в даден път; 3. постъпвам; 4. прен. впускам се, залавям се; 5. участвам; 6. започвам. Ќ engager l'épée допирам сабята до сабята на противника преди започването на двубоя; engager sa foi кълна се в своята вяра; engager un cheval уведомявам, че конят ми ще участва в състезание. Ќ Ant. dégager; dissuader; terminer; désengager. -
9 lapin
m. (ibéro-romain °lapparo) 1. заек; lapin sauvage див заек; lapin domestique, lapin de choux питомен заек; 2. прен. разг. гальовно название на любим човек, зайче; mon petit lapin мое малко зайче. Ќ avoir les yeux rouges comme un lapin blanc имам много зачервени очи; courir comme un lapin тичам много бързо; poser un lapin разг. не идвам на среща; pattes de lapin къси бакенбарди; un chaud lapin темпераментен човек; voyager en lapin ост. пътувам гратис; un lapin ост. гратисчия. -
10 maréchal,
aux m. (a. frq. °marhskalk "domestique chargé de soigner les chevaux") маршал; bâton de maréchal, маршалски жезъл. Ќ maréchal, des logis подофицер (в кавалерията или в артилерията); сержант (в пехотата); maréchal, des logis-chef старши подофицер (в кавалерията и артилерията); старши сержант ( в пехотата). -
11 patron1,
ne m., f. (lat. patronus "protecteur", de pater "père") 1. ист. патрон, патриций; 2. застъпник, закрилник, защитник, покровител, патрон; 3. собственик ( на предприятие), работодател; стопанин, чорбаджия; майстор; 4. разг. господар; 5. m. шеф, капитан (на малък плавателен съд); 6. ръководител; patron1, de thèse научен ръководител на докторант и др. Ќ Ant. bonne, domestique; garçon; apprenti, employé, ouvrier, personnel. -
12 sauvage
adj. et n. (bas lat. salvaticus, altér. du class. silvaticus, de silva "forêt") 1. див; animaux sauvages диви животни; 2. див, нецивилизован, примитивен; 3. прен. необщителен, саможив; 4. див, пуст (за място); 5. жесток, животински; свиреп; 6. m., f. дивак; туземец. Ќ Ant. domestique, familier; civilisé, évolué, policé, délicat, poli, raffiné, sociable. -
13 tablier
m. (de table) 1. престилка; tablier de boucher престилка на месар; tablier а bavette лигавник; tablier de domestique престилка на домашен прислужник; tablier d'écolier ученическа престилка (която се закопчава отзад); 2. запушалка, затулка, капак на кюнеца на печка; 3. авт. табло; 4. дъска, върху която се играят различни игри (шах, дама, табла); 5. настилка на мост; 6. ост. шахматна дъска. Ќ rendre son tablier отказвам се от мястото си, от работата си. -
14 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
15 vernaculaire
adj. (du lat. vernaculus "indigène, domestique", de verna "esclave né dans la maison") местен; туземен; langue vernaculaire местен език ( използван от малка група хора). Ќ nom vernaculaire биол. разговорно име на растение или животно. -
16 vol2
m. (de voler2) 1. кражба, обир, грабеж; vol2 avec effraction кражба с взлом; vol2 а main armée въоръжен грабеж; vol2 а la tire джебчийство; commettre un vol2 извършвам кражба; vol2 domestique кражба на слуга от дома на господаря му; разш. кражба, която е извършена от някой от работещите на това място; 2. получаване на прекалено високи печалби от нещо.
См. также в других словарях:
DOMESTIQUE — Terme qui a servi, à toutes les époques, à désigner des fonctionnaires de la maison d’un prince. Il est encore utilisé actuellement pour qualifier une certaine catégorie de prélats théoriquement attachés à la maison du pape. Le terme de… … Encyclopédie Universelle
domestique — DOMESTIQUE. adj. des 2 g. Qui est de la maison, qui appartient à la maison. Serviteur domestique. Les affaires domestiques. Les Dieux domestiques. f♛/b] Il se prend substantivement pour Les serviteurs de la maison. Mon domestique. Mes domestiques … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
domestique — DOMESTIQUE. adj. de tout genre. Qui est de la maison, qui appartient à la maison. Serviteur domestique. les affaires domestiques. les Dieux domestiques. Il se prend substantivement pour les serviteurs de la maison. Mon domestique. mes domestiques … Dictionnaire de l'Académie française
domestiqué — domestiqué, ée (do mè sti ké, kée) part. passé. Amené à l état domestique. Les animaux domestiqués … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
domestique — (do mè sti k ) adj. 1° Qui appartient à la maison, à l intérieur de la famille. Services domestiques. Des soins domestiques. L hygiène domestique. Les vertus domestiques. • Moi, sans considérer aucun noeud domestique, CORN. Othon, III, 3.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Domestiqué — Domestication Le mouton, une des premières espèces domestiquées. La domestication d une espèce, animale ou végétale est l acquisition, la perte ou le développement de caractères morphologiques, physiologiques ou comportementaux nouveaux et… … Wikipédia en Français
DOMESTIQUE — adj. des deux genres Qui est de la maison, qui appartient à la maison ; ou Qui a rapport au ménage, à l intérieur de la famille. Économie domestique. La vie domestique. Le bonheur domestique. Affaires domestiques. Chagrins domestiques. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Domestique — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « domestique », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Domestique (du latin domesticus) se dit de… … Wikipédia en Français
DOMESTIQUE — adj. des deux genres Qui est de la maison, qui appartient à la maison ou Qui a rapport au ménage, à l’intérieur de la famille. économie domestique. La vie domestique. Les travaux domestiques. Services domestiques. Affaires domestiques. Le bonheur … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
domestique — nm. (homme), domestique de ferme, commis, valet : KOMI (Albanais.001), VÂLÈ (001). E. : Berger, Gens. A1) an., domestique : domèstiko (001) / domestiko (Albertville, Chambéry.025b) / domesteko (025a) / dom(e)stiko (Arvillard.228), A, E. E. :… … Dictionnaire Français-Savoyard
domestique — I. Domestique, Familiaris, Domesticus. II. Domestique, Cicur … Thresor de la langue françoyse
