-
1 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
2 bijou
m. (breton bizou "anneau", de biz "doigt") (pl. bijoux) скъпоценност, скъпоценен предмет, бижу; un bijou d'architecture архитектурно бижу, шедьовър. Ќ bijoux de famille семейните бижута; разг. пенис и тестиси. -
3 digitation
f. (dér. sav. du lat. digitus "doigt") 1. анат. разделяне на мускулите във форма на пръсти; 2. бот. нарязване на листа във формата на пръсти; 3. белег на отпечатъци от пръсти. -
4 digité,
e adj. (lat. digitus "doigt") бот. нарязан във вид на пръсти; feuille digité,e лист, чиято форма напомня дланта на ръката. -
5 écharde
f. (frq. °skarda) парче от тресчица, трънче или др., забито в плътта; avoir une écharde dans le doigt имам забито трънче в пръста. -
6 écorce
f. (lat. scortea "manteau de peau") 1. кора (на дърво); 2. кора, обвивка; écorce d'orange портокалова кора; écorce terrestre земна кора; 3. прен. външност, външен вид; un paysan d'écorce assez rude селянин с груба външност. Ќ entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt не се меси там, където не ти е работа; juger du bois par l'écorce погов. съдя за нещо по външния му вид. -
7 imparidigité,
e adj. (de impari- et lat. digitus "doigt") еднокопитен; нечифтокопитен. -
8 montrer
v.tr. (lat. monstrare) 1. показвам, соча, посочвам; montrer du doigt посочвам с пръст; montrer ses papiers показвам документите си; 2. проявявам; montrer son humeur проявявам характера си; montrer son courage проявявам смелостта си; 3. доказвам; montrer а qqn. qu'il a tort доказвам на някого, че греши; 4. предавам, уча, показвам; l'expérience nous montre que опитът ни учи, че...; 5. обяснявам, пояснявам; montrer comment обяснявам как; 6. представям, описвам, обрисувам; l'auteur montre dans ses livres... авторът описва в книгите си...; 7. изразявам; montrer а qqn. son affection изразявам обичта си към някого; se montrer правя добро или лошо впечатление при някакъв случай. Ќ montrer (faire voir) а qqn. son bec jaune убеждавам някого, като му посочвам грешките; montrer son béjaune а qqn. доказвам неопитността на някого; montrer ses cartes разкривам намеренията си; montrer les cornes ставам агресивен; montrer son cul победен съм; показвам се гол; montrer les dents ставам заплашителен; se montrer égal а soi-même лесно е да се предвиди какво ще сторя; montrer la lune en plein midi карам някого да повярва в неверни неща. -
9 obéir
v.tr. (lat. obњdire) 1. подчинявам се, покорявам се; obéir а une puissance подчинявам се на силата, на властта на някого; 2. намирам се в зависимост; obéir а un maître зависим съм, подчинен съм на господаря си; 3. слушам; enfant qui obéit а ses parents дете, което се подчинява, слуша родителите си; 4. изпълнявам; obéir а un ordre изпълнявам заповед; 5. следвам; obéir а la mode следвам модата. Ќ obéir au doigt et а l'њil безпрекословно се подчинявам. Ќ Ant. commander, diriger, désobéir, résister. -
10 paridigitidé,
e adj. m. (du lat. par "égal" et digitus "doigt") 1. двукопитен; 2. m. двукопитно животно. -
11 périssodactyles
m. pl. (du gr. perissos "impair" et daktulos "doigt") зоол. еднокопитни животни. -
12 plaie
f. (lat. plaga "blessure") 1. рана; plaie profonde дълбока рана; 2. прен. рана, скръб; бич, бедствие; les plaies de l'âme душевни рани. Ќ mettre le doigt sur la plaie засягам най-чувствителното място; plaie d'argent n'est pas mortelle погов. парична загуба не е болка за умиране. -
13 polydactylie
f. (de poly- et gr. daktulos "doigt") патол. аномалия, която се изразява в повече пръсти (на ръката или крака); полидактилия. -
14 prestidigitateur,
trice m., f. (de preste, lat. digitus "doigt" et -ateur) фокусник. -
15 remuer
v. (de re- et muer) I. v.tr. 1. мърдам, движа; remuer les lèvres мърдам устните; 2. местя, размествам; remuer la table местя масата; ne pas remuer le petit doigt не си помръдвам дори пръста, не правя нищо; 3. раздвижвам; 4. прен. вълнувам, трогвам; 5. прекопавам, обръщам (земя); 6. разбърквам (жарава, сос, салата и др.); II. v.intr. 1. движа се, шавам, мърдам, не стоя на едно място; 2. клатя се; люлея се; la dent remue зъбът се клати; les blés remuent dans le vent житата се люлеят от вятъра; 3. прен. вдигам се, бунтувам се, раздвижвам се (за политическо движение); se remuer 1. движа се, шавам; мърдам; 2. прен. старая се. Ќ remuer ciel et terre правя всичко, за да успея. -
16 rince-doigts
m.inv. (de rincer et doigt) съд с вода за измиване на пръстите след ядене. -
17 sexdigitaire
adj. et m. (de sex- et lat. digitus "doigt") 1. шестопръст; 2. m. човек с шест пръста. -
18 sexdigital,
e, aux adj. (de sex-1 et lat. digitus "doigt") шестопръст.
См. также в других словарях:
doigt — doigt … Dictionnaire des rimes
doigt — [ dwa ] n. m. • deie XIe; lat. pop. °ditus, contract. de digitus I ♦ 1 ♦ Chacun des cinq prolongements qui terminent la main de l homme. Les cinq doigts de la main. ⇒ pouce, index, majeur (ou médius), annulaire, auriculaire (ou petit … Encyclopédie Universelle
doigt — DOIGT. sub. m. (On ne pron. point le G.) Partie de la main ou du pied de de l homme. Doigts longs, courts, menus, etc. Les cinq doigts de la main. Les doigts du pied. Le gros doigt. Le petit doigt. Le doigt du milieu. Les ongles des doigts. Les… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
doigt — DOIGT. sub. m. Partie de la main, ou du pied de l homme. Doigts longs, courts, menus, &c. les cinq doigts de la main. les doigts du pied. le gros doigt. le petit doigt. le doigt du milieu. les ongles des doigts. les jointures des doigts: remuer… … Dictionnaire de l'Académie française
doigt — DOIGT: Le doigt de Dieu se fourre partout … Dictionnaire des idées reçues
doigt — (doi ; le t se lie dans le parler soutenu : un doi t effilé ; au plur. l s se lie : des doî z effilés) s. m. 1° Chacune des parties distinctes et mobiles qui terminent les mains et les pieds de l homme. Le doigt indicateur, le doigt qui vient… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DOIGT — s. m. (On ne prononce point le G.) Chacune des parties mobiles et distinctes qui terminent la main ou le pied de l homme. Doigts longs, courts, menus, etc. Les cinq doigts de la main. Les quatre doigts et le pouce. Les doigts du pied. Le gros… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
DOIGT — n. m. Chacune des parties mobiles et distinctes qui terminent la main ou le pied de l’homme. Doigts longs, courts, menus. Les cinq doigts de la main. Les quatre doigts et le pouce. Les doigts du pied. Le gros doigt. Le petit doigt. Le doigt du… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Doigt — Pour les articles homonymes, voir Doigt (homonymie). Les doigts (du grec drachilo, doigt) sont les extrémités articulées des mains et des pieds de l homme et de certains animaux. La présence de doigts caractérise le clade des tétrapodes. On… … Wikipédia en Français
doigt — nm. DAI (Abondance, Aime, Albanais.001, Albertville.021, Annecy.003, Arvillard, Beaumont, Combe Si., Compôte Bauges, Conflans, Cordon.083, Cruseilles, Giettaz, Houches, Juvigny, Macôt Plagne, Montagny Bozel, Montricher, Morzine, Nancy Cluses, St… … Dictionnaire Français-Savoyard
doigt — un Doigt, Digitus. Le doigt qui est aupres du poulce, Digitus salutaris. Le petit doigt, Auricularis digitus. Le doigt où on met l anneau, Annularis digitus. Avancer le doigt, Digitum proferre. Dresser les doigts, Digitis micare. Lever et dresser … Thresor de la langue françoyse
