-
1 docile
adj. (lat. docilis) 1. схватлив, възприемчив; 2. ост. който се оставя да бъде воден, направляван; 3. прен. покорен, послушен, кротък. Ќ Ant. indocile, rebelle, récalcitrant, rétif, indiscipliné. -
2 docilement
adv. (de docile) послушно, покорно, кротко. -
3 dur,
e adj. (lat. durus) 1. твърд, корав, як; lit dur, твърдо легло; 2. суров, груб, строг; 3. мъчен, тежък, труден; 4. безмилостен, коравосърдечен; 5. adv. силно, здраво; frapper dur, удрям силно. Ќ avoir l'oreille dur,e, être dur, d'oreille не чувам добре, тежко чувам; coucher sur la dur,e спя на голата земя; en dire de dur,es казвам тежки обиди; être dur, а cuire имам силна воля; être dur, а la desserre, а la détente алчен, свидлив; filer le dur, а qqn. следвам някого; dur, de dur, непоколебим, непреклоним човек. Ќ Ant. mou, souple, tendre, docile; doux; bon. -
4 indiscipliné,
e adj. (de in- et disscipliné) недисциплиниран, разпуснат; élève indiscipliné, недисциплиниран ученик. Ќ cheveux indiscipliné,s коси, с които трудно се прави прическа. Ќ Ant. discipliné, docile, obéssant, soumis. -
5 indocile
adj. (lat. indocilis) 1. непослушен, непокорен; enfant indocile непослушно дете; 2. който не се поддава на въздействие, неподатлив. Ќ Ant. docile, obéissant, soumis, souple. -
6 ingouvernable
adj. (de in- et gouvernable) който не може да бъде управляван; неуправляем. Ќ Ant. docile, maîtrisable. -
7 mutin,
e adj. (de meute "émeute") 1. непокорен, твърдоглав, упорит; 2. прен. игрив, жив; закачлив; 3. m., f. бунтар, бунтовник. Ќ Ant. docile; morose; sérieux; triste. -
8 obstiné,
e adj. (lat. obstinatus) 1. упорит, настойчив; вироглав, неотстъпчив, инат; 2. m., f. вироглавец, инатчия, неотстъпчив човек. Ќ Ant. docile, inconstant. -
9 raisonneur,
euse adj. et n. (de raisonner) 1. лит. човек, който много разсъждава, който си служи с доводи; 2. adj. който възразява; 3. m., f. човек, който възразява; 4. adj. разсъдителен, логичен. Ќ Ant. docile; impulsif. -
10 rebelle
adj. et n. (lat. rebellis "qui recommence la guerre", de bellum "guerre") 1. бунтовнически, метежен; 2. лит. непокорен, бунтарски; който не признава авторитета на другите; fils rebelle непокорен син; 3. прен. упорит; който не се подчинява, настроен е враждебно; rebelle а la discipline неподчиняващ се на дисциплината; fièvre rebelle упорита температура; 4. ост. безчувствен; неподатлив (за чувство); cњur rebelle сърце, неподатливо на чувствата; 5. m., f. метежник, бунтовник, въстаник. Ќ Ant. disciplinable, docile, soumis, souple. -
11 récalcitrant,
e adj. et n. (lat. recalcitrare "ruer", de calx, calcis "talon") 1. упорит, своенравен; който се съпротивява; неподатлив; 2. техн. който не се поддава на обработка, огнеупорен; 3. m., f. упорит, своенравен, непокорен човек. Ќ Ant. docile, soumis, souple. -
12 refractaire
adj. (lat. refractarius, de refringere "briser") 1. refractaire а непокорен; refractaire aux ordres който не се подчинява на заповедите; prêtre refractaire свещеник, отказал да положи клетва към правителството през 1790 г.; conscrit refractaire човек, който не се явява на военна служба; 2. мед. който не се поддава на лечение (за болест) с изпробваните досега методи; 3. огнеупорен; 4. m. войник, който се отклонява от военна повинност; 5. m. човек, който отказвал да работи за Германия (през окупацията 1940 - 1944 г.); 6. нечувствителен; etre refractaire aux influences нечувствителен съм към различните влияния. Ќ Ant. docile, obéissant; fusible. -
13 retif,
ve adj. (lat. pop. °restivus, °restitivus, de restare, "rester; résister") 1. упорит, вироглав, който не иска да върви (за кон или магаре); 2. прен. непокорен, опърничав, неподатлив. Ќ Ant. discipliné, docile, doux, facile, maniable. -
14 vicieux,
se adj. (lat. vitiosus, de vitium) 1. ост., лит. порочен, с порок; с недостатък; 2. развратен, порочен; 3. грам. неправилен, погрешен; locution vicieux,se неправилен израз; 4. опърничав, инат (за кон); 5. m., f. човек с пороци; 6. разг. който има странни, порочни вкусове; 7. непредвидим и опасен ( за поведение). Ќ position vicieux,se du corps мед. неправилно положение на тялото; cercle vicieux, порочен кръг; coup vicieux, спорт. заблуждаващ удар. Ќ Ant. chaste, pur, vertueux; correct, bon, docile.
См. также в других словарях:
docile — [ dɔsil ] adj. • 1495; lat. docilis, de docere « enseigner » 1 ♦ Vieilli Docile à. Qui a de la disposition à céder, à obéir. Élève, écolier docile à ses maîtres, aux leçons de ses maîtres. « Soumis et docile à la critique quand elle lui… … Encyclopédie Universelle
docile — DOCILE. adj. des 2 genr. Qui est propre à recevoir instruction, ou qui a de la disposition à se laisser conduire et gouverner. Naturel docile. Esprit docile. Humeur docile. Enfant docile. Un homme fort docile aux leçons de son maître. Docile au… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
docile — DOCILE. adj. de tout genre. Qui est propre à recevoir instruction, ou qui a de la disposition à se laisser conduire & gouverner. Naturel docile. esprit docile. humeur docile. enfant docile. un homme fort docile … Dictionnaire de l'Académie française
Docile — Doc ile, a. [L. docilis,fr. docere to teach; cf. Gr. ?, and L. discere to learn, Gr. ? learned, ? knowing: cf. F. docile. Cf. {Doctor}, {Didactic}, {Disciple}.] 1. Teachable; easy to teach; docible. [Obs.] [1913 Webster] 2. Disposed to be taught; … The Collaborative International Dictionary of English
docile — (adj.) late 15c., easily taught, from It. or Fr. docile, from L. docilis easily taught, from docere teach (see DOCTOR (Cf. doctor)). Sense of obedient, submissive first recorded 1774 … Etymology dictionary
docile — index facile, malleable, obedient, obsequious, passive, patient, pliable, pliant, sequacious … Law dictionary
docile — / dɔtʃile/ agg. [dal lat. docĭlis, der. di docēre insegnare ]. 1. a. [di persona che si piega facilmente alla volontà altrui, anche con la prep. a : un ragazzo d., d indole d. ; essere d. agli avvertimenti ] ▶◀ accondiscendente, cedevole,… … Enciclopedia Italiana
docile — *obedient, biddable, tractable, amenable Analogous words: *compliant, acquiescent: pliant, pliable, adaptable (see PLASTIC): yielding, submitting or submissive (see corresponding verbs at YIELD) Antonyms: indocile: unruly, ungovernable Contrasted … New Dictionary of Synonyms
docile — [adj] compliant, submissive accommodating, acquiescent, adaptable, agreeable, amenable, biddable, childlike, complacent, cool, docious, ductile, easily influenced, easy, easygoing, gentle, governable, humble, laidback, manageable, meek, mellow,… … New thesaurus
docile — ► ADJECTIVE ▪ ready to accept control or instruction; submissive. DERIVATIVES docilely adverb docility noun. ORIGIN Latin docilis, from docere teach … English terms dictionary
docile — [däs′əl; ] Cdn & Brit, usually [ dō′sīl΄] adj. [Fr < L docilis, easily taught < docere, to teach: see DECENT] 1. Now Rare easy to teach; teachable 2. easy to manage or discipline; submissive SYN. OBEDIENT docilely adv. docility [dō sil′ə… … English World dictionary
