-
1 ouï-dire
m.inv. (p.p. de ouïr et dire) мълва, хорски приказки; savoir qqch. par ouï-dire зная нещо от хората, от другите. -
2 bien-dire
m.inv. (de bien et dire) 1. лит. вежлив, приятен начин на изказване, изразяване; 2. способност да се говори леко и красиво. -
3 c'est-à-dire
loc. conj. (trad. lat. id est) тоест, с други думи; c'est-à-dire que това означава, че. -
4 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
5 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
6 amen
adv. (hébreu amen "oui, ainsi soit-il") амин, така да бъде. Ќ dire amen разг. съгласявам се с нещо, одобрявам нещо; dire (répondre) amen а qqch. приемам безусловно; jusqu'а amen докрай. Subst. invar. Un (des) amen. Ќ Hom. amène. -
7 boniment
m. (de l'arg. bonnir "dire", proprem. "en dire de bonnes") 1. шарлатанска хвалба ( на стока), панаирджийска разгласа (на акробати и др. за цирково представление); 2. разг. хитро стъкмена реч (за да се убеди и измами някой); raconter des boniments разправям небивалици. -
8 ouïr
v.tr. (lat. audire) 1. в съчет. c dire: j'ai ouï dire que чух да се казва, че; 2. слушам, изслушвам; ouïr des témoins изслушвам показанията на свидетели. -
9 vérité
f. (lat. veritas, de verus "vrai") 1. истина; toutes vérités ne sont pas bonnes а dire посл. всяка истина не е за казване; chercher la vérité търся истината; c'est la pure vérité това е чистата истина; taire la vérité премълчавам истината; la vérité historique историческата истина; la vérité d'un principe истинност на принцип; vérité banale банална истина; dire ses quatre vérités а qqn. казвам неприятната истина в очите на някого; heure de vérité часът на истината; 2. loc. adv. en vérité наистина, в действителност; а la vérité наистина, да си кажа правото; 3. прилика, точност, вярно възпроизвеждане; la vérité d'un portrait приликата на портрет (с изобразения човек); 4. искреност, спонтанност, автентичен израз ( в изкуството). Ќ Ant. erreur, fausseté; illusion; ignorance; contrevérité, mensonge; absurdité; conte, invention; apparence, fiction. -
10 vert,
e adj. et m. (lat. viridis) 1. зелен; voiture vert,e зелена кола; une robe vert,e зелена рокля; 2. зелен, неизсъхнал (за дърво или растение); odeur de foin vert, аромат на зелено сено; 3. пресен, зелен; salade vert,e зелена салата; légumes vert,s пресни зеленчуци; 4. неузрял, недозрял, зелен (за плод); des haricots vert,s зелен боб; blé vert, зелено жито; 5. прен. кисел; le vin est encore vert, виното е още кисело, младо; 6. неопитен, млад, зелен (за човек); 7. силен, здрав, бодър (въпреки възрастта); 8. разг. волнодумен; 9. ост., прен. силен, строг; une vert,e réprimande строго мъмрене; 10. екологичен; parti vert, екологична партия (на зелените); voter vert, гласувам за зелените, за еколозите; 11. m. зелен цвят; être habillé en vert, облечен съм в зелени дрехи; vert, vif яркозелено; 12. m. зелени растения, зеленина; зелен фураж; mettre un cheval au vert, храня кон със зелен фураж. Ќ employer le vert, et le sec прибягвам до всякакви средства; langue vert,e арго; prendre qqn. sans vert, ост., лит. заварвам някого неподготвен, изненадвам; se mettre au vert, излизам извън града, на полето; vert, galant ост. много галантен човек; avoir les doigts vert,s, la main vert,e опитен градинар съм; le billet vert, доларът; feu vert, зелен сигнал на светофара; donner le feu vert, а qqn. давам свобода на действие на някого; numéro vert, безплатен телефонен номер във Франция; vert, de peur позеленял от страх; les petits hommes vert,s зелените човечета, извънземните; en dire des vert,es et des pas mûres говоря шокиращи неща; en dire des vert,es разказвам цинични истории; l'énergie vert,e трансформиране на слънчевата енергия от растенията. Ќ Ant. blet, mûr, passé; desséché, sec. Ќ Hom. vair, ver, verre, vers. -
11 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser. -
12 vrai,
e adj. m. et adv. (lat. pop. °veracus, class. verus, verax) 1. верен, истински; un récit vrai, верен, истинен разказ; c'est la vérité vrai,e това е самата истина; il est vrai, que истина е, че; c'est vrai, това е истина; наистина; incroyable, mais vrai, невероятно, но факт; 2. ост. искрен, прям; un homme vrai, искрен човек; 3. действителен, истински; une poupée avec de vrai,s cheveux кукла с истински коси; de vrai,es perles истински перли; c'est un vrai, imbécile той е истински глупак; vrai, de vrai, разг. съвсем автентичен, истински; 4. m. правда, истина; реалност (в изкуството); 5. adv. вярно, истинно, точно, справедливо; jouer vrai, играя точно, справедливо; 6. adv. наистина; vrai,, nous n'avons pas pensé а cela наистина, ние не бяхме помислили за това. Ќ а vrai, dire (а dire le vrai,) да си кажа право; право да си кажа; au vrai, (pour vrai,, dans le vrai,) всъщност, в действителност; vous êtes dans le vrai, вие имате право; bien vrai, разг. съвсем истина, самата истина; de vrai,! нима! хайде де! pas vrai,? разг. нали? не е ли истина? c'est pas vrai,! не може да бъде! Ќ Ant. erroné, faux, inexact, mensonger; artificiel, factice; feint; imaginaire; illusoire; forcé, imité; erreur. -
13 absurdité
f. (bas lat. absurditas) абсурдност, безсмислица, нелепост, глупост; dire des absurdités говоря глупости; l'absurdité de l'existence абсурдността на съществуването. Ќ Ant. bien-fondé, sagesse; sens. -
14 adieu
interj. et m. (pour а Dieu) 1. interj. сбогом; dire adieu а qqn. казвам сбогом на някого; 2. m. сбогуване, прощаване, раздяла; faire ses adieux а qqn. сбогувам се с някого. -
15 adiré,
e adj. (de l'a v. adirer, de la loc. anc. fr. a dire "qui manque") ост. изгубен, унищожен; pièce adiré, e изгубен документ. -
16 ainsi
adv. (comp. de si, lat. sic et d'un premier élément obsur) 1. така, тъй, по такъв начин, също така; ainsi soit-il така да бъде, амин; 2. conj. и така, следователно; 3. ainsi que loc.conj. както, както и. Ќ il en est ainsi de така стои въпросът с; ainsi de suite и тъй нататък; pour ainsi dire така да се каже. -
17 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
18 autant
adv. (du lat. alterum) 1. толкова; autant d'hommes, autant d'avis колкото хора, толкова и мнения; 2. така, същото; tâchez d'en faire autant опитайте се да направите същото; 3. loc. adv. d'autant също толкова; d'autant mieux толкова по-добре; d'autant moins толкова по-малко; d'autant plus толкова повече; tout autant точно толкова (не по-малко); 4. loc. conj. autant... que толкова..., колкото (при сравнение); autant que докато; дотолкова, доколкото; d'autant que тъй като, като при това; pour autant que доколкото. Ќ autant dire все едно (кажи-речи); autant vaut mourir по-добре (все едно) смърт; autant comme autant в голямо количество. -
19 aventure
f. (lat. pop. °adventura) 1. приключение, авантюра; 2. loc. adv. а l'aventure наслуки, без определено намерение; d'aventure, par aventure случайно; 3. случайности, премеждия, неизвестности. Ќ dire la bonne aventure гадая, предсказвам бъдещето; tenter l'aventure опитвам си щастието. -
20 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre.
Страницы
См. также в других словарях:
dire — DIRE. v. a. Je dis, tu dis, il dit; nous disons, vous dites, ils disent. Je disois; nous disions. Je dirai, tu diras, il dira; nous dirons. Dis. Je dirois. Que je dise. Que je disse. Disant. Exprimer, énoncer, expliquer, faire entendre par la… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
dire — Dire, Dicere, Praedicere, Eloqui, Enuntiare. Dire par jeu, et non à bon escient, Dicere ioco. Dire à bon escient et de courage, Ex animo dicere. Dire à bon escient et selon qu on le pense, Dicere sedulo. Dire d or, C est dire avec grande maniere… … Thresor de la langue françoyse
dire (1) — {{hw}}{{dire (1)}{{/hw}}A v. tr. (pres. io dico , tu dici , egli dice , noi diciamo , voi dite , essi dicono ; imperf. io dicevo ; pass. rem. io dissi , tu dicesti , egli disse , noi dicemmo , voi diceste , essi dissero ; fut. io dirò , tu… … Enciclopedia di italiano
dire — (ant. dicere / ditʃere/) [lat. dicĕre ] (pres. dico, dici [ant. o pop. di ], dice, diciamo, dite, dìcono ; imperf. dicévo, ecc.; pass. rem. dissi, dicésti, ecc.; fut. dirò, ecc.; condiz. dirèi, ecc.; cong. pres. dica,... diciamo, dìcano ; cong.… … Enciclopedia Italiana
Diré — Commune and town … Wikipedia
dire — [ daır ] adjective 1. ) very severe or serious: News reports portray the situation as dire. in dire need: Refugees are arriving in dire need of food and medical attention. in dire straits (=in a very bad situation): The farming industry in this… … Usage of the words and phrases in modern English
dire — dire; dire·ful; dire·ly; dire·ness; ar·thro·dire; cryp·to·dire; dire·ful·ly; dire·ful·ness; pleu·ro·dire; … English syllables
dire — [daıə US daır] adj [Date: 1500 1600; : Latin; Origin: dirus] 1.) extremely serious or terrible ▪ warnings of dire consequences that often don t come true ▪ The country is in dire need of food aid. ▪ The situation looked dire. 2.) be in dire… … Dictionary of contemporary English
dire´ly — dire «dyr», adjective, dir|er, dir|est. causing great fear or suffering; dreadful: »the dire consequences of a nuclear war, dire necessity. Dire was the noise of conflict (Shakespeare). ╂[< Latin dīrus] … Useful english dictionary
Dire — (d[imac]r), a. [Compar. {Direr} (d[imac]r [ e]r); superl. {Direst}.] [L. dirus; of uncertain origin.] 1. Ill boding; portentous; as, dire omens. [1913 Webster] 2. Evil in great degree; dreadful; dismal; horrible; terrible; lamentable. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Diré — Géographie Pays Mali Région Tombouctou Cercle … Wikipédia en Français
