-
1 dire
-
2 dìre
v 1) казвам, говоря: ti voglio dìre una cosa искам да ти кажа нещо; dìre sul serio говоря сериозно; 2) подсказва: il mio sesto senso mi dice che моето шесто чувство ми подсказва, че; Ќ dìre chiaro e tondo казвам направо, без заобикалки; come sarebbe a dìre? това какво ще рече?; a dìre il vero в интерес на истината; dìre di sм потвърждавам; dìre di no отричам; si fa presto a dìre лесно е да се каже. -
3 dire
{daiə}
1. ужасен, страшен, потресаващ
2. краен, бедствен, злокобен* * *{daiъ} a 1. ужасен, страшен, потресаващ; 2. краен; бедствен;. з* * *страшен; страхотен; ужасен; потресаващ; бедствен;* * *1. краен, бедствен, злокобен 2. ужасен, страшен, потресаващ* * *dire[´daiə] adj 1. поет. ужасен, страшен, страхотен, потресаващ; бедствен; \dire foe заклет враг; \dire news потресаваща новина; 2. зловещ, предвещаващ нещастие; FONT face=Times_Deutsch◊ adv direly; 3. разг. долнопробен, лошокачествен. -
4 ouï-dire
m.inv. (p.p. de ouïr et dire) мълва, хорски приказки; savoir qqch. par ouï-dire зная нещо от хората, от другите. -
5 bien-dire
m.inv. (de bien et dire) 1. лит. вежлив, приятен начин на изказване, изразяване; 2. способност да се говори леко и красиво. -
6 c'est-à-dire
loc. conj. (trad. lat. id est) тоест, с други думи; c'est-à-dire que това означава, че. -
7 direkt
dirékt I. adj 1. директен, пряк, непосредствен; 2. прав; директен (влак, автобус); adv направо, право, точно; Eine direkte Frage Директен въпрос; direkt am Meer Непосредствено до морето, до самото море; direkt nach der Arbeit Веднага след работа; Ling direkte Rede пряка реч. II. partikel наистина; направо; Das hat mir direkt Spaß gemacht Това наистина ми достави удоволствие; Er hat sich direkt dafür geschämt Той направо се срамуваше от това.* * *a F прав, пряк, непосредствен; =e Rede грам пряка реч. -
8 Direktexport
Diréktexport m директен износ. -
9 Direktflug
Diréktflug m директен полет. -
10 Direktheit
Diréktheit f, -en директност; прямост. -
11 Direktimport
Diréktimport m директен внос. -
12 Direktinvestition
Diréktinvestition f пряка инвестиция. -
13 Direktor
Diréktor m, Direktóren директор. -
14 Direktstudent
Diréktstudent m редовен студент. -
15 Direktstudium
Diréktstudium n редовно следване. -
16 Direktübertragung
Diréktübertragung f директно предаване. -
17 strait
{streit}
I. 1. тесен, ограничен
2. строг, взискателен
3. ам. труден, затрудняващ, затруднителен
II. 1. геогр. и рl пролив
2. обик. pl затруднение, затруднено положение, нужда
in dire STRAIT в бедствено положение, в беда* * *{streit} а ост. 1. тесен, ограничен; 2. строг, взискателен; З.(2) {streit} n 1. геогр. и рl пролив; 2. обик. pl затруднение,* * *теснина;* * *1. i. тесен, ограничен 2. ii. геогр. и рl пролив 3. in dire strait в бедствено положение, в беда 4. ам. труден, затрудняващ, затруднителен 5. обик. pl затруднение, затруднено положение, нужда 6. строг, взискателен* * *strait [streit] I. adj ост. 1. тесен, ограничен; 2. ост. строг, взискателен; 3. ам. затруднен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv straitly; II. n 1. геогр. (и pl) пролив; 2. често pl затруднение; затруднено положение; нужда; to be in a \strait (in great \straits, in dire \straits, desperate \straits) намирам се в бедствено положение, загазил съм, в затруднение. -
18 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
19 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
20 vèro
1. agg истински, действителен: un fatto vèro истински случай; и vèro? вярно ли е?; fosse vèro! де да беше така!; credi che sia vèro? смяташ ли, че е истина?; 2. m истина: dire il vèro казвам истината; Ќ a dire il vèro честно казано.
См. также в других словарях:
dire — DIRE. v. a. Je dis, tu dis, il dit; nous disons, vous dites, ils disent. Je disois; nous disions. Je dirai, tu diras, il dira; nous dirons. Dis. Je dirois. Que je dise. Que je disse. Disant. Exprimer, énoncer, expliquer, faire entendre par la… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
dire — Dire, Dicere, Praedicere, Eloqui, Enuntiare. Dire par jeu, et non à bon escient, Dicere ioco. Dire à bon escient et de courage, Ex animo dicere. Dire à bon escient et selon qu on le pense, Dicere sedulo. Dire d or, C est dire avec grande maniere… … Thresor de la langue françoyse
dire (1) — {{hw}}{{dire (1)}{{/hw}}A v. tr. (pres. io dico , tu dici , egli dice , noi diciamo , voi dite , essi dicono ; imperf. io dicevo ; pass. rem. io dissi , tu dicesti , egli disse , noi dicemmo , voi diceste , essi dissero ; fut. io dirò , tu… … Enciclopedia di italiano
dire — (ant. dicere / ditʃere/) [lat. dicĕre ] (pres. dico, dici [ant. o pop. di ], dice, diciamo, dite, dìcono ; imperf. dicévo, ecc.; pass. rem. dissi, dicésti, ecc.; fut. dirò, ecc.; condiz. dirèi, ecc.; cong. pres. dica,... diciamo, dìcano ; cong.… … Enciclopedia Italiana
Diré — Commune and town … Wikipedia
dire — [ daır ] adjective 1. ) very severe or serious: News reports portray the situation as dire. in dire need: Refugees are arriving in dire need of food and medical attention. in dire straits (=in a very bad situation): The farming industry in this… … Usage of the words and phrases in modern English
dire — dire; dire·ful; dire·ly; dire·ness; ar·thro·dire; cryp·to·dire; dire·ful·ly; dire·ful·ness; pleu·ro·dire; … English syllables
dire — [daıə US daır] adj [Date: 1500 1600; : Latin; Origin: dirus] 1.) extremely serious or terrible ▪ warnings of dire consequences that often don t come true ▪ The country is in dire need of food aid. ▪ The situation looked dire. 2.) be in dire… … Dictionary of contemporary English
dire´ly — dire «dyr», adjective, dir|er, dir|est. causing great fear or suffering; dreadful: »the dire consequences of a nuclear war, dire necessity. Dire was the noise of conflict (Shakespeare). ╂[< Latin dīrus] … Useful english dictionary
Dire — (d[imac]r), a. [Compar. {Direr} (d[imac]r [ e]r); superl. {Direst}.] [L. dirus; of uncertain origin.] 1. Ill boding; portentous; as, dire omens. [1913 Webster] 2. Evil in great degree; dreadful; dismal; horrible; terrible; lamentable. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Diré — Géographie Pays Mali Région Tombouctou Cercle … Wikipédia en Français
