-
1 abuser
v.tr. (de abus) 1. v.tr.ind. злоупотребявам, използвам извънмерно; abuser de son pouvoir злоупотребявам с властта си; abuser d'une femme опозорявам, изнасилвам жена; 2. v.tr.dir. мамя, измамвам, възползвайки се от доверчивостта на някого, прелъстявам; la ressemblance vous abuse приликата ви заблуждава; s'abuser заблуждавам се, лъжа се. Ќ Ant. détromper. -
2 accoucher
v.tr. (de a- et coucher) 1. v.tr.ind. accoucher de раждам (дете); accoucher d'un garçon раждам момче; 2. v.tr.dir. акуширам на родилка; 3. v.tr.indir. разг. изработвам, създавам мъчително; accoucher d'un mauvais roman създавам лош роман; 4. нар. изказвам се, обяснявам се, говоря. -
3 agréer
v. (de gré) I. v.tr.dir. 1. приемам благосклонно; veuillez agréer l'assurance de ma considération благоволете да приемете моите почитания (учтива форма в официални писма); 2. юр. упълномощавам; II. v.tr.ind. нравя се, харесвам се. Ќ Ant. récuser, refuser, rejeter. -
4 aider
(lat. adjutare) I. v.tr.dir. помагам, подпомагам; aider ses amis помагам на приятелите си; II. v.tr.ind. aider а помагам, спомагам, допринасям; aider au succès d'une entreprise допринасям за успеха на някакво начинание; s'aider помагам си, служа си; помагаме си. Ќ Ant. abandonner, contrarier, desservir, gêner, nuire. -
5 approcher
v. (bas lat. appropiare, rac. prope "prés."; d'apr. proche) I. v.tr.dir. 1. приближавам, доближавам; approcher un fauteuil de la table приближавам фотьойл до масата; 2. имам достъп до, доближавам се до; II. v.tr.indir. et intr. 1. наближавам, приближавам; 2. докосвам; 3. достигам до (цел и др.); 4. доближавам се до, приличам си; approcher de la vérité доближавам се до истината; s'approcher de приближавам се, наближавам. Ќ Ant. éloigner, écarter, séparer, éviter, repousser. -
6 consentir
v. (lat. consentire) I. v.tr.ind. consentir а съгласявам се, скланям; II. v.tr.dir. 1. приемам, допускам; 2. отпускам; consentir qqch. а qqn. отпускам нещо на някого; consentir un prêt отпускам заем; III. v.intr. мор. извивам се, огъвам се (мачта); удължавам се ( корабно въже). Ќ Ant. empêcher, interdire, s'opposer, refuser. -
7 croire
v. (lat. credere "confier", fig. "avoir confiance") I. v.tr.dir. мисля, вярвам, допускам, смятам, считам; croire qqn. вярвам на някого; je te crois вярвам ти; мисля като тебе, това е очевидно; je crois ce que vous me dites вярвам на това, което ми казвате; qui l'eût cru кой би си го помислил; ne pas en croire ses yeux не вярвам на очите си; on croît rêver сякаш това е сън; on l'a cru mort сметнаха го за мъртъв; II. v.tr.ind. croire а, en вярвам; croire au progrès вярвам в прогреса; croire а l'astrologie вярвам в астрологията; croire en Dieu вярвам в бога; croire en qqn. имам доверие в някого; III. v.intr. 1. вярвам, имам вяра в; 2. имам религиозна вяра; se croire смятам се, считам се; il se croit très malin той се смята за много хитър. Ќ а ce que je crois както ми се струва; а l'en croire според него (ако се вярва на това, което той казва); c'est а n'y pas croire това е просто невъзможно, недопустимо; faire croire а qqn. qqch. уверявам, убеждавам някого в нещо; je crois bien (je te crois) разг. естествено, разбира се; croire que c'est arrivé въобразявам си, че нещо се е случило; croire au Père Noël разг. много съм наивен. Ќ Ant. douter; contester; nier, protester. -
8 décider
v.tr. (lat. decidere) I. v.tr.dir. 1. решавам; 2. карам, накарвам, подбуждам; убеждавам някого да направи нещо; II. v.intr.indir. décider de qqch. 1. разполагам; 2. решавам, определям, уреждам; 3. постановявам; se décider решавам се; определям се; être décidé а решен съм да. -
9 décoller1
v. (de dé- et coller) I. v.tr.dir. 1. отлепям, отделям, разделям; décoller1 un timbre-poste отлепям марка; 2. нар. не досаждам, преставам да досаждам; II. v.tr.indir. 1. отивам си, отделям се, разделям се; il ne décolle pas d'ici негат. непрекъснато стои тук; 2. отделям се от реалността; III. v.intr. 1. ав. излитам (за самолет); 2. разг. отслабвам (след болест и др.); 3. прен. започвам да се развивам икономически ( след застой). -
10 dériver2
v. (lat. derivare) I. v.tr.dir. 1. отклонявам; dériver2 un cours d'eau отклонявам водна маса; 2. грам. произлизам; 3. прен. произлизам, произтичам; II. v.tr.ind. отклонен съм от естествената си посока. -
11 disposer
v. (lat. disponere) I. v.tr.dir. 1. редя, нареждам, подреждам; disposer en ligne подреждам в линия; 2. приспособявам; 3. предразполагам; настройвам; склонявам; 4. подготвям, приготвям; disposer un malade а mourir подготвям болен за смърт; II. v.intr. предписвам, разпореждам; III. v.tr.indir. ползвам се от, разпореждам се с, разполагам с; постановявам; se disposer нареждам се, подреждам се; готвя се да. -
12 épiloguer
v.tr.indir. (de épilogue) 1. épiloguer sur разисквам, препирам се, споря за нещо; 2. v.tr.dir. ост. критикувам, порицавам. -
13 fournir
v. (frq. °frumjan "exécuter") I. v.tr.dir. 1. снабдявам; доставям; 2. давам, предавам; fournir des renseignements а qqn. предавам сведения на някого; 3. извършвам; fournir un effort considérable извършвам значимо усилие; 4. произвеждам, създавам; école qui fournit des spécialistes училище, което създава специалисти; II. v.tr. ind. прен. притичвам се; fournir aux besoins de qqn. притичвам се на нуждите на някого; se fournir снабдявам се, доставям си. -
14 pourvoir
v. (lat. providere) I. v.tr.dir. 1. снабдявам, доставям, набавям; 2. pourvoir d'un emploi, d'un titre назначавам; 3. прен. надарявам; la nature l'a pourvue de grandes qualités природата я е надарила с много качества; II. v.tr.ind. 1. грижа се за нещо, вземам мерки, доставям; 2. назначавам; se pourvoir юр. обжалвам. Ќ pourvoir а qqn. грижа се за някого; pourvoir а l'insuffisance d'une loi допълвам закон; pourvoir а un inconvénient отстранявам неудобство. Ќ Ant. démunir, déposséder. -
15 préjuger
v.tr.dir. et v.tr.ind. (lat. prњjudicare) 1. предрешавам; 2. правя предположение. -
16 présider
v. (lat. prњsidere) I. v.tr.dir. председателствам; présider une assise председателствам заседание; II. v.tr.ind. 1. ръководя, направлявам, възглавявам нещо; 2. играя главна роля в нещо. -
17 présumer
v. (lat. prњsumare) I. v.tr.dir. предполагам; допускам; II. v.tr.ind. имам добро мнение, преценявам добре (нещо); se présumer предполагам се, допускам се. -
18 raisonner
v. (lat. rationare) I. v.intr. 1. разсъждавам, правя заключение; raisonner avant d'agir разсъждавам преди да действам; 2. възразявам, умувам; II. v.tr.dir. 1. обмислям, обсъждам; 2. убеждавам, увещавам някого да бъде разумен; III. v.tr. ind. ост. raisonner de съдя за, давам мнение за; raisonner de tout давам мнение за всичко; se raisonner убеждавам се да слушам гласа на разума, опитвам се да съм разумен. Ќ raisonner comme un pied разг. разсъждавам по глупав начин. Ќ Ant. déraisoner. -
19 recourir
v. (de re- et courir) I. v.intr. отново тичам, бягам; II. v.tr. ind. recourir а 1. притичвам се; 2. прибягвам (до някого, нещо); recourir а mon frère прибягвам до помощта на брат ми; 3. използвам средство; recourir а l'emprunt използвам заем; III. v.tr.dir. пробягвам отново; recourir un cent mètres пробягвам отново стометрово разстояние. -
20 réfléchir
v. (lat. reflectere; d'apr. fléchir) I. v.tr. dir. отразявам (светлина); se réfléchir отразявам се; II. v.intr. разсъждавам, обмислям; laissez-moi le temps de réfléchir оставете ми време да размисля; III. v.tr.ind. réfléchir sur qqch. размишлявам върху нещо; réfléchir а qqch. мисля за нещо; réfléchir que помислям, че; преценявам, че; réfléchissez que c'est votre seule chance помислете, че това е единственият ви шанс.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
dir — ↑ du … Das Herkunftswörterbuch
dir ... — dir … Deutsch Wörterbuch
dirəkləmə — «Dirəkləmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
dirəklənmə — «Dirəklənmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
dirəklətmə — «Dirəklətmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
dirəmə — «Dirəmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
dirənmə — «Dirənmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
dirəşmə — «Dirəşmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
dir — dir̃ interj., dìr 1. dar (kartojant nusakomas važiavimas ratais): Įsisėdo rateliuos, dir̃ dir̃ dir̃ ir pakalnėj Kp. Su ratukais dir̃ dir̃ dir̃ nuo kalno Srv. Dir̃ dir̃ dir̃ atvažiuoja Lp. Pamažiukais sau dìr dìr dìr ir pardirdnosu Vvr. 2.… … Dictionary of the Lithuanian Language
dir — [di:ɐ̯] Personalpronomen; Dativ von »du«>: a) das hat er dir längst verziehen. b) <reflexivisch> wünsch dir was! * * * dịr 〈Personalpron., Dat. von „du“〉 ich sage es dir; wasch dir bitte die Hände; wie du mir, so ich dir! 〈Sprichw.〉;… … Universal-Lexikon
dir — dir; dir·ca; dir·dum; dir·gie; dir·hem; dir·iá; dir·i·ge; dir·i·gi·bil·i·ty; dir·i·ment; ka·dir; man·dir; mu·dir; na·dir·al; dir·i·gi·ble; na·dir; dir·i·an; ken·dir; … English syllables
