-
1 digne
adj. (lat. dignus) 1. пред същ. достоен, честен, почтен; 2. след същ. важен, горд, благороден; 3. с предл. digne de достоен да, достоен за. Ќ Ant. indigne, familier. -
2 avilissant,
e adj. (de avilir) унизителен. Ќ Ant. digne, honorable. -
3 daigner
v.intr. (lat. dignari "juger digne") благоволявам. -
4 déshonorable
adj. (de dés- et honorable) опозорителен, позорен, срамен. Ќ Ant. honorable, digne. -
5 dignement
adv. (de digne) достойно, почтено, заслужено. Ќ Ant. indignement. -
6 faible
adj. (lat. flebilis "pitoyable, digne d'être pleuré", de flere "pleurer") 1. слаб; se sentir faible чувствам се слаб; 2. прен. слаб, безхарактерен, малодушен; 3. незначителен, жалък, малък; 4. крехък; 5. беззащитен, нестабилен; 6. посредствен, лош; élève faible слаб ученик; 7. нерешителен, несигурен; c'est un homme faible et craintif това е нерешителен и страхлив човек; 8. мор. лек; 9. m. слабо, уязвимо място; слабост; 10. m. слаб човек; 11. loc.adv. du fort au faible, le fort portant le faible средно взето. Ќ faible d'esprit слабоумен; avoir un faible pour имам слабост, наклонност към. Ќ Ant. fort, vigoureux, robuste, énergique; grand, considérable. -
7 foi
f. (lat. fides "confiance, croyance") 1. честна дума; 2. ост. вярност; foi conjugale съпружеска вярност; 3. вярване, доверие, надежда, вяра; avoir foi en qqn. имам вяра в някого; avoir foi а (des paroles) вярвам на нещо; 4. дадена дума, обещание; 5. клетва; jurer sa foi кълна се; 6. вяра (в дадена религия, убеждение). Ќ bonne foi добросъвестност, сърдечност, искреност; digne de bonne foi достоен за вярване; en foi de quoi в уверение на което; faire foi свидетелствам; foi de charbonnier наивна вяра (в нещо); homme de foi верен човек; ma foi! par ma foi! sur ma foi! interj. разг. честна дума! Бога ми! наистина! mauvaise foi злонамереност; n'avoir ni foi ni loi не спазвам никакви правила; sur la foi de въз основа на. Ќ Ant. infidélité, trahison; incrédulité, incroyance, athéisme. Ќ Hom. foie, fois. -
8 indigne
adj. (lat. indignus) 1. недостоен; parents indignes недостойни родители; 2. омразен, презрян; 3. който опозорява; conduite indigne позорно, недостойно поведение; 4. лишен от граждански права; 5. ост. смирен, покорен (във фразите, изразяващи учтивост) votre indigne serviteur ваш покорен слуга. Ќ Ant. digne. -
9 loyer
m. (lat. locarium "prix d'un gîte") 1. наем; le loyer d'un appartement наемът на апартамент; donner а loyer давам под наем; prendre а loyer вземам под наем; 2. срок за изплащане на наем; 3. награда, възмездие; заплата, заплащане, цена; toute peine est digne de loyer всеки труд се заплаща. Ќ loyer de l'argent лихва по паричните средства; habitation а loyer modéré (H.L.M.) жилище с умерен наем ( в жилищен блок). -
10 plausible
adj. (lat. plausibilis "digne d'être applaudi") допустим, правдоподобен, приемлив; excuse plausible приемливо извинение. Ќ Ant. invraisemblable.
См. также в других словарях:
digne — digne … Dictionnaire des rimes
digne — [ diɲ ] adj. • 1050; lat. dignus, de decet « il convient »; → décent I ♦ Avec un compl. 1 ♦ Qui mérite (qqch.). Personne digne d admiration. Coupable digne d un châtiment. Tout homme digne de ce nom agirait ainsi. Objet digne d intérêt, d… … Encyclopédie Universelle
digne — DIGNE. adj. des 2 g. Qui mérite quelque chose. Digne de louange, de récompense. Digne de mépris, de punition. C est un homme digne de mort, de la mort. Digne de la corde, de la roue. Digne de grâce, de pardon. Il étoit digne d un meilleur… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
digne — DIGNE. adj. de tout genre. Qui merite quelque chose. Digne de loüange, de recompense. digne de mespris, de punition. c est un homme digne de mort, digne de la mort. il estoit digne d un meilleur traitement, d une meilleure fortune. sa fortune est … Dictionnaire de l'Académie française
Digne — les Bains DEC … Deutsch Wikipedia
Digne — • Diocese comprising the entire department of the Basses Alpes; suffragan of the Archbishopric of Aix Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Digne Digne … Catholic encyclopedia
DIGNE — (Heb. דּינייא), capital of the department of Basses Alpes, S.E. France. By the end of the 13th century there was a sizable Jewish community there; the fact that in 1311 the market contained three kosher meat stalls is proof of its importance.… … Encyclopedia of Judaism
digne — de loyer, Dignus praemio. Digne et avenant, Condignus. Estimer digne, Dignare, Dignari. Estre reputé digne, Dignari. Il n y a chose plus digne d estre aimée, Dignius est nihil quod ametur. Digne de loüange pour quelque chose, Probabilis re aliqua … Thresor de la langue françoyse
Digne — Digne, a. [F., fr. L. dignus. See {Design}.] 1. Worthy; honorable; deserving. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] 2. Suitable; adequate; fit. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] 3. Haughty; disdainful. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Digne — (spr. Dinj), 1) Arrondissement im französischen Departement Basses Alpes (Niederalpen); 524 QM.; 53,000 Ew. in 8 Cantonen; 2) Hauptstadt daselbst u. des Departements, an der Bleone; hat die Departementsbehörden, Bischof, College, öffentliche… … Pierer's Universal-Lexikon
Digne — (spr. dinj , bei den Alten Dinia), Hauptstadt des franz. Depart. Niederalpen, an der Bléonne und der Lyoner Bahn, zwischen hohen Waldbergen 590 m ü. M. gelegen, hat eine Kathedrale (von 1500), ein Lyzeum, eine Lehrerinnenbildungsanstalt, eine… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
