-
1 difficile
adj. (lat. difficilis) 1. мъчен, труден, тежък; travail difficile трудна работа; 2. прен. опърничав, своенравен, с лош характер; 3. тежък, усилен; moment difficile dans la vie тежък момент в живота; 4. m. мъчнотия, трудност. Ќ jeunesse est difficile а passer погов. младите мъчно обуздават страстите си. Ќ Ant. aisé, facile, commode, simple; aimable, conciliant. -
2 accessible
adj. (de accéder) 1. достъпен; 2. прен. чувствителен (към); accessible а la flatterie чувствителен към ласкателството; 3. понятен, разбираем; une science accessible а tous наука, понятна за всички. Ќ Ant. inaccessible; impénétrable; insensible; ardu, difficile, secret. -
3 aisé,
e adj. (lat. pop. °adjacent) 1. лит. лек, лесен; 2. удобен, широк; 3. заможен, състоятелен; une famille aisé,e заможно семейство; 4. естествен, непринуден, приятен. Ќ avoir l'esprit aisé, съобразителен съм, имам жив ум. Ќ Ant. difficile, malaisé, gêné, embarrassé. -
4 approche
f. (de approcher) 1. приближаване, доближаване, достъп; 2. pl. околности; 3. воен. вход, достъп; travaux d'approche земен изкоп, който води до обсаден град или крепост; une њuvre d'une approche difficile труднодостъпно (трудно разбираемо) произведение; 4. прен. разстояние между две букви; 5. знак за приближаване (или разделяне) на две букви или думи; 6. loc. prép. а l'approche de близо до, при настъпването на, при пристигането на; aux approches de в съседство с. Ќ lunette d'approche физ. далекоглед. -
5 arrangeant,
e adj. (de arranger) който се спогажда, сговорчив. Ќ Ant. difficile, exigeant. -
6 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
7 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
8 coulant1,
e adj. (de couler) 1. течен, който тече; 2. плавен, гладък, лек; style coulant1, гладък стил; 3. разг. сговорчив, отстъпчив; 4. лесен, приятен. Ќ nњud coulant1, възел, който се стяга и разпуска; примка за бесене; vin coulant1, пивко вино. Ќ Ant. serré, difficile, sévère. -
9 difficilement
adv. (de difficile) мъчно, трудно. Ќ Ant. facilement. -
10 facile
adj. (lat. facilis "qui se fait aisément", de facere) 1. лесен, лек; opération facile лесна операция; 2. отстъпчив, сговорчив; 3. общителен; 4. достъпен; un homme de facile accès леснодостъпен човек; 5. написан с лекота, гладък; style facile гладък стил. Ќ Ant. difficile.
См. также в других словарях:
difficile — [ difisil ] adj. • 1330; lat. difficilis 1 ♦ Qui n est pas facile; qui ne se fait qu avec effort, avec peine. ⇒ ardu, dur, laborieux, malaisé, pénible, et par exagér. impossible, infaisable. Affaire, entreprise, opération, travail difficile.… … Encyclopédie Universelle
difficile — DIFFICILE. adj. des 2 genres. Qui est malaisé, qui donne de la peine. Une entreprise difficile. Cela est difficile à faire. Un Auteur difficile à entendre. Ce texte de l Écriture Sainte est difficile à expliquer. Un homme de difficile accès, de… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
difficile — Difficile. adj. de tout genre. Qui est mal aisé. Qui donne de la peine. Une entreprise difficile. cela est difficile à faire. un autheur difficile à entendre. ce texte d Aristote est difficile à expliquer. un lieu de difficile accés. un cheval… … Dictionnaire de l'Académie française
difficile — Difficile, Grauis, Difficilis. Difficile et desdaigneux, Fastidiosus, Morosus. Aucunement ou quelque peu difficile, Subdifficilis. Oeuvre difficile, où il faut beaucoup travailler et labourer, Laboriosum opus. Quand aucun est difficile à servir,… … Thresor de la langue françoyse
Difficile — Dif fi*cile, a. [L. difficilis: cf. F. difficile. See {Difficult}.] Difficult; hard to manage; stubborn. [Obs.] {Dif fi*cile*ness}, n. [Obs.] Bacon. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
difficile — /di f:itʃile/ [dal lat. difficĭlis, der. di facĭlis, col pref. dis 1]. ■ agg. 1. a. [non facile, che richiede quindi sforzo, attenzione, abilità: d. a dire ; lavoro di d. esecuzione ] ▶◀ complesso, complicato, difficoltoso, impegnativo,… … Enciclopedia Italiana
difficile — index difficult Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
difficile — [dif΄ə sēl′, dē΄fēsēl] adj. [MFr < L difficilis, difficult: reintroduced < Fr] hard or difficult; esp., hard to deal with, please, etc … English World dictionary
DIFFICILE — adj. des deux genres Qui est malaisé, qui donne de la peine. Un travail difficile. Une opération difficile. Une entreprise difficile, difficile à exécuter. Cette entreprise est de difficile exécution. Cela est difficile à faire. Un auteur… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
difficile — (di fi si l ) adj. 1° Qui n est pas facile. Il est difficile d imaginer rien de plus beau. • Vous avouerez à la fin qu il n y a peut être rien de si difficile que de rendre hérétiques ceux qui ne le sont pas, PASC. Prov. 18. • Les fautes… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
difficile — adj., compliqué, (à comprendre, à faire, ep. d un travail, de qc.) ; exigeant : DIFISSILO (Albanais.001, Annecy, Saxel.002b, Villards Thônes) / défissilo (002a) / déf(es)silo (Montagny Bozel.026 | Chambéry.025) / difsilo (Aillon J.) // pâ fassilo … Dictionnaire Français-Savoyard
