-
41 averti,
e adj. (de avertir) 1. предупреден, предизвестен; 2. в течение на, осведомен. Ќ une homme averti, (un bon averti,) en vaut deux предупреденият човек е двойно по-предпазлив. -
42 balafre
f. (croisement de l'a. fr. leffre "lèvre" et de balèvre "les deux lèvres" par anal. de forme entre les lèvres et la plaie) дълга рязка, белег по лицето, причинен от удар със сабя и др. -
43 balance1
f. (lat. pop. °bilancia, de bis "deux fois" et lanx "plateau") 1. теглилка, везни; 2. търг. баланс, равносметка; balance1 des paiements платежен баланс; 3. потенциометър за регулиране на звуковия баланс в стереосистема; 4. мрежа за улов на речни раци; 5. Везни (съзвездие от Южното полукълбо, зодиакален знак (от 23.IX. до 22. X.)); 6. преценка, преценяване; la balance1 de la raison лит. преценката на разума; 7. прен. баланс, равновесие; la balance1 des forces баланс на силите. Ќ balance1 romaine, balance1 а croc кантар; mettre en balance1 претеглям за и против. -
44 balèvre
f. (de bais, lat. bis "deux" et lèvre) 1. месеста устна; 2. издатина на камък, вграден в стена. -
45 besson,
ne m., f. (lat. pop. °bissus, de bis "deux fois") ост., диал. близнак. -
46 biaural,
e, aux adj. (de bi- ou lat. bini "les deux", et lat. auris "oreille") физиол. който засяга функционирането на двете уши. -
47 bifide
adj. (lat. bifidus "fendus en deux") бот. раздвоен ( за лист), разцепен на две. -
48 bigler
v.intr. (р.-к. du lat. pop. °bisoculare, de bis "deux fois" et oculus "њil") 1. гледам накриво (поради кривогледство); 2. v.tr. ост., разг. гледам изпод око. -
49 binaire
adj. (bas. lat. binarius, de bini "composé de deux éléments") 1. двоен, двустранен; двоичен, бинарен; code binaire двоичен код; élément binaire комп. бит; 2. муз. производно от такт с две времена; rithme binaire ритъм от два такта; 3. хим. съставен от два елемента. Ќ système binaire астр. двойна звезда. -
50 binet
m. (du lat. bini "deux") поставка на свещ, угарник за остатъци от свещ. Ќ faire binet ост. пестя. -
51 biscotte
f. (it. biscotto "biscuit", proprem. "cuit deux fois") сухар. -
52 biser2
v.tr. (du lat. bis "deux fois") пребоядисвам; biser2 une étoffe пребоядисвам плат. -
53 bouder
v.intr. (o.i., probabl. d'un rad. expressif bod-, désignant qqch. d'enflé) 1. мръщя се, муся се, сърдя се; il boude муси се; сърди се; 2. v.tr. показвам неудовлетворение от някого, от нещо; le pays boude l'organisation internationale държавата не иска да бъде член на международна организация; bouder les distractions не се отдавам на забавления; bouder la société отхвърлям обществото; se bouder цупя се, сърдя се; deux amoureux se boudent двама влюбени се сърдят, са скарани. Ќ bouder contre son ventre разг. не ям от инат, от упорство. -
54 brider
v.tr. (de bride) 1. слагам юзди, обяздвам; brider un cheval обяздвам кон; 2. техн. стягам, затягам със скоби; brider deux tuyaux свързвам два маркуча със скоби; 3. готв. завързвам; brider une volaille завързвам крайниците на птица (при готвене); 4. прен. задържам, попречвам, спъвам; brider qqn. dans ses élans прен. възпирам някого в поривите му, спирам поривите на някого. Ќ brider un arbre завързвам дърво, за да спре да расте; cette veste me bride ост. това сако ме стяга. Ќ Ant. débrider, libérer. -
55 brouette
f. (dimin. de l'a fr. °beroue, bas lat. birota "(véhicule) а deux roues") 1. ръчна количка (с едно колело); 2. ист. (до ХVII в.) двуколка. -
56 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
57 cadet,
te adj. (provenç. cabdel "chef", a supplanté "puîné" au XVIIIe) 1. по-млад; frère cadet,, sњur cadet,te по-малък брат, по-малка сестра; c'est mon cadet, това е по-малкият ми брат; 2. m., f. най-младият в семейството; 3. воен. кадет (ученик във военно или морско училище); 4. по-млад човек (без наличие на родствена връзка с другиго); il est mon cadet, de deux ans той е с две години по-млад от мен; les cadet,s най-младите (от група); 5. спортист на възраст от 16 до 17 години; 6. m. момче, което носи стиковете на играчите на голф. Ќ c'est le cadet, de mes soucis най-малко ме е грижа за това. -
58 caser
v.tr. (de case) 1. ост. поставям, подреждам нещо в отделение на чекмедже, шкаф; 2. настанявам на служба, работа; 3. при игра на табла - правя капия; 4. напъхвам; se caser подреждам се, настанявам се; разг. женя се. Ќ avoir deux filles а caser разг. имам две дъщери за женене. -
59 cerneau
m. (de cerner "couper en deux") 1. ядка от зелен орех; 2. неузрял, зелен орех; 3. зелен плод ( с маслени ядки). Ќ vin de cerneaux вино розе, което е добро за пиене през август - септември. -
60 chaise
f. (var. de chaire) 1. стол; chaise longue шезлонг; chaise а porteurs затворен стол, който се носи от двама носачи; chaise а bascule люлеещ се стол; 2. основа на уред; 3. noeud de chaise морски възел, с който се прави примка на края на конопено въже. Ќ chaise de poste ост. пощенска кола, теглена от коне; chaise de force стол за връзване на луди, които буйстват; être assis entre deux chaises в нестабилна позиция съм; chaise percée ост. пробит стол, под който се поставяло цукало; chaise électrique електрически стол за изпълняване на смъртна присъда; bâton de chaise пръчка на облегалката на стол; дръжка на носилка във вид на затворен стол.
См. также в других словарях:
deux — deux … Dictionnaire des rimes
deux — [ dø ] adj. numér. inv. et n. • dous, deuxXIIe; lat. duos, accus. m. plur. de duo I ♦ Adj. numér. card. [ døz ] devant un mot commençant par une voyelle, [ dø ] dans les autres cas. Nombre entier naturel équivalant à un plus un (2, II). ⇒ bi , di … Encyclopédie Universelle
deux — DEUX. adject. Nombre qui double l unité. Deux hommes. Deux femmes. Deux à deux. Deux à la fis. Deux fois autant. De deux jours en deux jours. De deux jours l un. Je les ai vus tous deux ensemble.Deux, est quelquefois substantif. Un deux de… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
deux — DEUX. adj. Nombre qui double l unité. Deux hommes. deux femmes. deux à deux. deux à la fois. deux fois autant. de deux jours en deux jours. je les ay veus tous deux ensemble. les deux yeux. les deux oreilles. Deux, est quelquefois substantif. Un… … Dictionnaire de l'Académie française
deux — Deux, Duo. Deux à deux, Bini. Deux à la fois, Bini. Tout deux, Vterque. Deux fois autant, Dupla pars, Bis tanto. Deux fois autant que, etc. Duplicia quam numerus seruorum exigit. Deux fois plus grand, Duplo maior, Altero tanto maior. Je l ay… … Thresor de la langue françoyse
Deux en un — Pour l’article homonyme, voir Deux en un (film, 2007) . Deux en un (Stuck on you) est un film américain réalisé par Peter et Bobby Farrelly, sorti en 2003. Sommaire 1 Synopsis … Wikipédia en Français
Deux de cœur — Classement dans un jeu de 52 cartes … Wikipédia en Français
deux — s.n. (în pas de deux) v. adagio (2). (Parte dintr o) compoziţie muzicală care se cântă într un tempo lent. ♦ Prima parte lentă, executată de doi solişti, într un balet clasic ( pas de deux ). [DEX 96] Trimis de gall, 04.03.2009. Sursa: Neoficial … Dicționar Român
deux — see FOLIE À DEUX … Medical dictionary
deux — deux, deux ans see deuce1, deusan … Useful english dictionary
Deux — (franz., spr. dö), zwei; d. à d., je zwei; à d. mains, für beide Hände passend, zum Doppelgebrauch … Meyers Großes Konversations-Lexikon
