-
1 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
2 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
3 poule
f. (lat. pulla) 1. кокошка; poule pondeuse кокошка, която мъти; 2. женската на някои птици; poule faisane женски фазан; 3. разг. галено обръщение към жена; 4. миза (при игра на карти); 5. нар. лека жена, уличница. Ќ avoir la chair de poule настръхнал съм, имам тръпки; la poule ne doit pas chanter devant le coq погов. жената трябва да се подчинява на мъжа; lait de poule питие от захарен сироп и жълтък; les poules pondent par le bec погов. кокошките снасят, като са хранени добре; poule mouillée страхливец; poule d'eau водна кокошка; poule des sables вид блатна птица (от Южна Франция); poule sauvage дива кокошка; tuer la poule pour avoir l'њuf заради бълхата изгарям юргана; quand les poules auront des dents никога. -
4 claquer
v. (onomat.) I. v.intr. 1. пляскам, плющя; le drapeau claque au vent знамето плющи на вятъра; 2. тракам; claquer des dents тракам със зъби; 3. неодобр. умирам, пуквам; 4. разг. скъсвам се, счупвам се; II. v.tr. 1. наплесквам; 2. блъсвам силно; claquer la porte затръшвам вратата; 3. арго прахосвам, изхарчвам, разпилявам; 4. разг. преуморявам, изморявам; claquer un cheval преуморявам кон; se claquer v. pron. 1. разг. изморявам се, изтощавам се; 2. разг. разтягам, скъсвам ( мускул). Ќ claquer la porte au nez а qqn. блъскам, затварям врата под носа на някого; claquer du bec разг. гладен съм. -
5 grincement
m. (de grincer) скърцане; grincement des dents скърцане със зъби; прен. тъга, болка. -
6 grincer
v.intr. (forme nasalisée de l'a. v. grisser, doublet de crisser) 1. скърцам; grincer des dents скърцам със зъби; la porte grince вратата скърца; 2. цвърча, пищя (за животно, напр. прилеп и др.). -
7 grincheux,
se adj. et n. (var. dial. de grinceur "qui grince facilement des dents") 1. който постоянно мърмори и се оплаква; 2. n. мърморко. -
8 desserrer
v.tr. (de dés- et serrer) развързвам, разхлабвам, отпускам, разпускам; se desserrer отпускам се; ne pas desserrer les dents дума не продумвам, не обелвам зъб. Ќ Ant. serrer, resserrer. -
9 verre
m. (lat. vitrum) 1. стъкло; verre double дебело стъкло; verre opalin, verre dépoli матово стъкло; verre fumé опушено стъкло; verre coloré оцветено стъкло; verre armé (grillagé) армирано стъкло; verre apyre (pyrex или verre d'Jéna (Jéna) огнеупорно стъкло; verre а vitre обикновено стъкло; verre au plomb оловен кристал; 2. стъклено изделие (чаша, шише и др.); verre а lunettes стъкло на очила; verre de vin чаша с вино; verre а vin винена чаша; verre а champagne чаша за шампанско; verre а dents чашка за изплакване на устата след миене на зъбите; 3. съдържанието на чаша с питие; boire un verre изпивам чаша алкохол. Ќ papier de verre шкурка; personne а metre sous verre разг. много изнежен човек; qui casse les verres les paie който чупи, купи; se briser comme du verre чупя се, троша се лесно; maison de verre къща, в която няма никакви тайни; laine de verre стъклена вата; verre organique плексиглас; verre de volcan обсидиан; verre de montre стъкло на часовник (предпазващо циферблата); porter des verres нося очила; verres de contact контактни лещи; une tempête dans un verre d'eau буря в чаша вода. Ќ Ant. vair, ver, vers, vert.
См. также в других словарях:
Box-office des Dents de la mer — Résultat au box office des Dents de la mer Les Dents de la mer, produit et distribué aux États Unis par Universal, est le 5e film ayant rapporté le plus d argent à ce studio hollywoodien, derrière notamment deux autres films de Steven Spielberg,… … Wikipédia en Français
Resultat au box-office des Dents de la mer — Résultat au box office des Dents de la mer Les Dents de la mer, produit et distribué aux États Unis par Universal, est le 5e film ayant rapporté le plus d argent à ce studio hollywoodien, derrière notamment deux autres films de Steven Spielberg,… … Wikipédia en Français
Résultat au box-office des Dents de la mer — Les Dents de la mer, produit et distribué aux États Unis par Universal, est le 5e film ayant rapporté le plus d argent à ce studio hollywoodien, derrière notamment deux autres films de Steven Spielberg, E.T. l extra terrestre (1er) et Jurassic… … Wikipédia en Français
Résultat au box-office des dents de la mer — Les Dents de la mer, produit et distribué aux États Unis par Universal, est le 5e film ayant rapporté le plus d argent à ce studio hollywoodien, derrière notamment deux autres films de Steven Spielberg, E.T. l extra terrestre (1er) et Jurassic… … Wikipédia en Français
Saga des Dents de la mer — Les Dents de la mer a donné lieu à trois suites, sans toutefois recevoir le même accueil commercial et critique que l original. En se servant du succès du premier volet, Steven Spielberg aurait pu facilement demander à réaliser une ou plusieurs… … Wikipédia en Français
Saga des dents de la mer — Les Dents de la mer a donné lieu à trois suites, sans toutefois recevoir le même accueil commercial et critique que l original. En se servant du succès du premier volet, Steven Spielberg aurait pu facilement demander à réaliser une ou plusieurs… … Wikipédia en Français
Histoire évolutive des dents — Les dents sont des organes minéralisés extrêmement durs situés à l entrée de l appareil digestif de nombreux vertébrés. Elles sont apparues chez l ancêtre des Gnathostomes (Vertébrés à mâchoire) il y a environ 450 millions d années. Elles sont… … Wikipédia en Français
Adaptation Cinématographique Des Dents De La Mer — Paru en février 1974, le roman Jaws de Peter Benchley, sera vendu à plus de 9,5 millions d exemplaires aux États Unis et 20 dans le monde, en faisant un des plus importants best sellers de ces dernières décennies. En 1974, les producteurs de… … Wikipédia en Français
Adaptation cinematographique des Dents de la mer — Adaptation cinématographique des Dents de la mer Paru en février 1974, le roman Jaws de Peter Benchley, sera vendu à plus de 9,5 millions d exemplaires aux États Unis et 20 dans le monde, en faisant un des plus importants best sellers de ces… … Wikipédia en Français
Adaptation cinématographique des dents de la mer — Paru en février 1974, le roman Jaws de Peter Benchley, sera vendu à plus de 9,5 millions d exemplaires aux États Unis et 20 dans le monde, en faisant un des plus importants best sellers de ces dernières décennies. En 1974, les producteurs de… … Wikipédia en Français
Brossage Des Dents — Le brossage des dents est le frottement d une brosse à dents contre plusieurs dents. Il a pour but le maintien de dents saines et d un parodonte sain par l élimination de la principale cause de pathologie dentaire : la plaque dentaire.… … Wikipédia en Français
