-
1 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
2 dent-de-lion
f. (adapt. lat. méd. dens leonis) (pl. dents-de-lion) бот. глухарче, радика, Tarascacum officinale. -
3 brèche-dent
adj. (de brèche et dent) 1. щърбав; 2. m. щърбав човек, със счупен зъб. -
4 cure-dent
m. (de curer et dent) (pl. cure-dents) клечка за зъби. -
5 creux,
se adj. et n. (lat. pop. °crossus, °crosus, d'o. gaul.) 1. кух; 2. вдлъбнат, издълбан; essiette creux,se дълбока чиния; 3. мършав, хлътнал; 4. прен. кух, празен, безсъдържателен; 5. m. вдлъбнатина, хлътналост, кухина; creux, d'un arbre кухина на дърво (хралупа); 6. m. период на намалена активност, на свободно време; 7. m. мор. височина на вълна; ниска част на вълна; 8. f. стрида с вдлъбната черупка; 9. adv. кухо, празно. Ќ avoir un bon creux, муз. имам силен басов глас; avoir le ventre (l'estomac) creux, гладен съм; heures creux,ses часове с най-малка консумация (на ток); le creux, de la main дланта; dent creux,se зъб, прояден от кариес; il n'y a pas de quoi se boucher une dent creux,se разг. няма почти нищо за ядене; avoir le nez creux, имам нюх, отгатвам, проницателен съм; tissu creux, отпусната плът; mer creux,se море, разлюляно от големи вълни; avoir un creux, гладен съм; être dans le creux, de la vague в криза съм, далеч от успеха съм; en creux, вдълбано; непряко, косвено. Ќ Ant. bombé, convexe, renflé, proéminent, saillant; plat; aspérité, bosse, relief, saillie. -
6 adenter
v.tr. (de a- et dent) техн. сглобявам две дървени части чрез жлебове. -
7 arracher
v.tr. (lat. e(x)radicare, de radix, radicis "racine") 1. изскубвам, изтръгвам, изкоренявам, изваждам; издърпвам; arracher des arbres изкоренявам дървета; arracher une dent изваждам зъб; 2. прен. добивам с мъка; 3. прен. причинявам мъка, страдание; 4. спасявам, измъквам; arracher de la mort спасявам от смъртта; arracher qqn. de la misère спасявам от нищета; 5. arracher qqn. de изгонвам някого насила; s'arracher изскубвам се, изкоренявам се, изтръгвам се. Ќ s'arracher les yeux караме се. Ќ Ant. planter, fixer, implanter; attacher. -
8 barré,
e adj. et m. (de barrer). 1. преграден с бариера (за път); 2. бариран, зачертан с две успоредни линии (за чек); 3. разделен на равни части (за герб); 4. спорт. екипаж от гребци, когато са ръководени от кормчия; 5. m. муз. едновременно натискане на няколко струни на инструмент с показалец при свирене. Ќ dent barré, зъб, чиито извити корени правят ваденето му трудно. -
9 branler
v. (contraction de brandeler, de brandir) I. v.tr. 1. клатя, разклащам; branler la tête клатя глава; 2. вулг. мастурбирам; 3. разг., вулг. правя, изработвам; II. v.intr. клатя се, олюлявам се, нестабилен съм; une dent qui branle зъб, който се клати; le couteau branle dans le manche дръжката на ножа се клати; se branler v. pron. мастурбирам. Ќ Ant. tenir. -
10 canin,
e adj. (lat. caninus, de canis "chien") кучешки; race canin,e кучешка порода; dent canin,e кучешки зъб. Ќ faim canin,e вълчи глад. -
11 carnassier,
ère adj. (lat. caro) 1. хищен; месояден; 2. m. pl. хищници; 3. dent carnassier,ère плътояден зъб ( на хищниците). -
12 chiendent
m. (de chien et dent) 1. бот. троскот, Cynodon dactylon; 2. прен., разг. трудност, заплетена работа. -
13 claquedent
m. (de claquer et dent) ост. 1. голтак, бедняк, клетник; 2. публичен дом; 3. игрален дом. -
14 dental,
e, aux adj. (de dent) 1. ост. зъбен; 2. f. фон. зъбен звук, дентала. -
15 denté,
e adj. (de dent) 1. назъбен; feuille denté,e назъбен лист; 2. зъбчат; roue denté,e зъбчато колело. -
16 dentée
f. (de dent) следи по кожата на дивеч от ухапване на куче. -
17 dentelé,
e adj. (de dent) 1. зъбчат, назъбен; 2. m. зъбчат мускул. -
18 denteler
v.tr. (de dent) правя зъбци, назъбвам; se denteler назъбвам се. -
19 dentelle
f. (de dent) дантела; ne pas faire dans la dentelle работя грубо, без да изпипвам нещата. -
20 dentier
m. (de dent) 1. зъбчат механизъм; 2. челюст с изкуствени зъби, протеза.
См. также в других словарях:
dent — [ dɑ̃ ] n. f. • 1080 masc. ou fém.; lat. dens, dentis I ♦ 1 ♦ (Chez l homme) Un des organes de la bouche, de couleur blanchâtre, durs et calcaires, implantés sur le bord libre des deux maxillaires. ⇒arg. ratiche . Mâcher, mordre, déchirer avec… … Encyclopédie Universelle
dent — dent; dif·fi·dent; dif·fi·dent·ly; dif·fi·dent·ness; ei·dent; ev·i·dent·ly; ev·i·dent·ness; ex·e·dent; fron·dent; im·pu·dent; im·pu·dent·ly; im·pu·dent·ness; in·ci·dent·less; in·ci·dent·ly; in·dent·ed·ly; in·dent·er; in·de·pen·dent·ly;… … English syllables
Dent — may refer to: Contents 1 People 1.1 Fictional characters 2 Places 3 Companies 4 Other … Wikipedia
Dent — ist der Familienname folgender Personen: Alfred Dent (1844−1927) britischer Kaufmann und Gründer der North Borneo Chartered Company Catherine Dent (* 1965), US amerikanische Schauspielerin Charlie Dent (* 1960), US amerikanischer Politiker Denny… … Deutsch Wikipedia
dent — DENT. s. f. Petit os qui tient à la mâchoire de l animal, et qui lui sert à inciser les alimens et à les mâcher. On distingue les dents en dents molaires, dents canines, et dents incisives. On dit aussi: Dent oeillère. Dent mâchelière. Grosse… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
dent — DENT. s. f. Petit os qui tient à la maschoire de l animal & qui luy sert à mascher. Grosse dent. dent oeilliere. dent mascheliere. dent de lait. dent de dessus, de dessous. dents de devant, de derriere. belles dents. dents blanches. dents noires … Dictionnaire de l'Académie française
dent — Dent, Dens. Dent de laquelle si on est frappé, on devient enragé, Dens rabidus. Les dens de devant qui sont à l opposite de ceux qui nous regardent, Dentes auersi, Primores dentes. Les quatre dens de devant, Ctenes. Parler entre ses dens à la… … Thresor de la langue françoyse
Dent & Co. — Dent building, c. 1858 Dent building, c. 1869 … Wikipedia
Dent — Dent, OH U.S. Census Designated Place in Ohio Population (2000): 7612 Housing Units (2000): 3369 Land area (2000): 6.005988 sq. miles (15.555438 sq. km) Water area (2000): 0.000000 sq. miles (0.000000 sq. km) Total area (2000): 6.005988 sq. miles … StarDict's U.S. Gazetteer Places
dent — dènt f. dent. I a jamai tròp de pan, mai de dents n i a de rèsta prov. . Dent de l uelh : canine. Dent dau sen : dent de sagesse. expr. Revirar lei dents : tenir tête ; résister ; montrer les dents. Traucar lei dents : percer ses dents > « Ma… … Diccionari Personau e Evolutiu
Dent — (d[e^]nt), n. [A variant of {Dint}.] 1. A stroke; a blow. [Obs.] That dent of thunder. Chaucer. [1913 Webster] 2. A slight depression, or small notch or hollow, made by a blow or by pressure; an indentation. [1913 Webster] A blow that would have… … The Collaborative International Dictionary of English
