-
1 garantie
f. (de garant) 1. гаранция, поръчителство; garantie d'un an едногодишна гаранция; demander des garanties pour l'avenir искам гаранции за бъдещето; 2. обезпечаване; 3. прен. залог. Ќ prendre des garanties вземам предпазни мерки. -
2 renseignement
m. (de renseigner) 1. сведение, справка; demander des renseignements искам сведения; 2. воен. разузнаване, сведения за противника. Ќ agent de renseignements таен агент, шпионин; renseignements généraux служби по сигурността и полицейската префектура. -
3 conseil
m. (lat. consilium "délibération, projet") 1. съвет; demander un conseil искам съвет; suivre les conseils de qqn. следвам съветите на някого; conseil d'ami приятелски съвет; 2. съвет, съвещание, заседание; assister au conseil присъствам на съвета; conseil suprême върховен съвет; tenir conseil заседавам; conseil municipal общински съвет; conseil d'Etat Държавен съвет; conseil des Ministres Министерски съвет; conseil d'administration управителен съвет в предприятие; conseil de sécurité съвет за сигурност (в ООН); conseil de surveillance надзорен съвет в предприятие; conseil des prud'hommes съд, който се занимава с въпросите от трудовото законодателство и трудовите спорове; 3. ост. обмислено решение; 4. pl. ост. ръководни принципи; 5. ост. съветник; conseil juridique юридически съветник. Ќ la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от вечерта. -
4 aide1
f. (de aider) 1. помощ, подкрепа, поддръжка; demander de l'aide1 искам, моля за помощ; aide1 sociale социална помощ; aide1 au retour съвкупност от средства за привличане на имигриращата работна ръка; 2. m.pl. ист. данъци, налози (във Франция преди 1789 г.); la cour des aide1s съд, който решавал спорове по данъци; 3. pl. съвкупност от помощни средства на ездача; 4. а l'aide1 de loc.prép. с помощта на. Ќ Ant. empêchement, gêne. -
5 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
6 quartier
m. (de quart) 1. една четвърт част от нещо, четвъртина; un quartier de fruit четвъртина от плод; 2. къс, парче, част, отломък; quartier de fromage парче сирене; quartier de roche скален блок; 3. срок от три месеца, четвърт година; заплата за три месеца; 4. квартал; жители на един квартал; le quartier chinois китайският квартал; 5. астр. лунна четвърт; premier quartier първа четвърт; dernier quartier последна четвърт; 6. воен. казарма; зона на действие на батальон в отбранителна позиция; 7. милост, помилване на дезертьор; 8. благороден произход, родословно коляно; avoir quatre quartiers de noblesse имам четирима прадеди от благороден произход; 9. парче кожа, което обвива тока на обувка; 10. част от седлото; 11. част от затвор със специално предназначение. Ќ Quartier Général воен. генерален щаб; quartier d'hiver място, където са се прибрали войските между две кампании; quartier général воен. главна квартира (щаб); poids des quatre quartiers нетно тегло на животно, което ще се транжира; avoir quartier libre имам разрешение да напусна казармата; за момент съм свободен; demander quartier искам милост; ne pas faire de quartier избивам всички; отнасям се безмилостно с някого. -
7 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого.
См. также в других словарях:
Demander des comptes à quelqu'un — ● Demander des comptes à quelqu un lui demander des explications, l inviter à se justifier … Encyclopédie Universelle
demander — [ d(ə)mɑ̃de ] v. tr. <conjug. : 1> • 1080; lat. demandare « confier », de mandare « mander, solliciter », en lat. pop.→ mander I ♦ 1 ♦ Faire connaître à qqn (ce qu on désire obtenir de lui); exprimer (un désir, un souhait) de manière à en… … Encyclopédie Universelle
demander — DEMANDER. v. a. Prier quelqu un d accorder quelque chose. Je vous demande votre amitié, votre secours, votre protection. Il lui a demandé la vie. Je vous demande au nom de Dieu... Je vous demande en grâce .. Demander audience, une audience.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
demander — Demander. v. act. Prier quelqu un d accorder quelque chose. Je vous demande vostre amitié, vostre secours, vostre protection. il luy a demandé la vie. je vous demande au nom de Dieu. je vous demande en grace. demander audience, une audience.… … Dictionnaire de l'Académie française
demander — (de man dé) v. a. 1° Exprimer à quelqu un qu on souhaite obtenir quelque chose de lui. Je vous demande votre appui. • Toutes les dignités que tu m as demandées, Je te les ai sur l heure et sans peine accordées, CORN. Cinna, V, 1. • Que vous … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DEMANDER — v. a. Exprimer à quelqu un le désir qu on a d obtenir quelque chose de lui. Je vous demande votre amitié, votre secours, votre protection. Demander de l argent. Demander du temps, un délai. Demander une permission, une autorisation. Demander une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
DEMANDER — v. tr. Indiquer à quelqu’un par des paroles, par un écrit ou tout autre moyen ce qu’on désire obtenir de lui. Je vous demande votre amitié, votre secours, votre protection. Demander de l’argent. Demander du temps, un délai. Demander une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
demander excuse — Cette expression ne rend pas le sens qu on y attache; demander des excuses à quelqu un, c est vouloir qu il nous en fasse. On demande pardon ; on fait des excuses … Dictionnaire grammatical du mauvais langage
des — (dê ; l s se lie : dê z hommes) art. plur. contracté pour de les, et qui se dit pour le masculin et le féminin. • N es tu pas dans ces lieux Où la haine des rois, avec le lait sucée...., RAC. Bérén. IV, 4. • S il n est pas des plus beaux, il… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
demander — Demander, Deposcere, Petere, Procare, Rogare, Quaerere. Demander chose juste, honeste et convenante, Postulare, Poscere. Demander affectueusement, Contendere aliquid ab aliquo. Demander instamment, Exposcere. Il a ce qu il demande, Voti compos… … Thresor de la langue françoyse
Des tyrans et des rois — est une série de trois romans écrite par John Marco. On se trouve dans un univers de combat à l’épée bien que quelques technologies existent. Ces romans prennent place dans un univers fantastique nommé Nar. Ils sont classés dans la catégorie de… … Wikipédia en Français
