del+re

слят член, образуван от предл. ''de'' и определителен член м. р. ед. ч. ''el''; agua del río. Изключения: когато опред. член за м. р. ед. ч. е част от собствено име на човек, град, заглавие на литературна творба или на етикет, афиш: el monasterio de El Escorial.

f 1) сандък, ракла; 2) кутия, касетка (за скъпоценности; 3): arca de Noé (del diluvio) Ноев ковчег; 4) каса за пари; 5) pl касетка в трезор; hacer arcas отварям касетка в трезора; arca de agua цистерна; arca cerrada прен. затворен, непроницаем човек; arca del cuerpo торс на човек; arca del pan разг. стомах.

f 1) нещо; вещ, предмет; 2) работа; 3) събитие; 4) pl имущество; 5) (в отрицателни изречения) нищо; 6) нещо (нематериално); 7) юр. имот, притежание; cosa de entidad важно нещо; cosa del otro jueves прен., разг. нещо невиждано, изключително; cosa de oír (ver) нещо, което си заслужава да се чуе (да се види); cosa de risa смешно, несериозно; cosa no vista (nunca vista) чудо невиждано; cosa perdida неспасяем случай; cosas de alguno чудатости; cosas del mundo земни неща, нещата от живота; a cosa hecha със сигурен успех; como si tal cosa разг. все едно, че не е станало нищо; cosa de около, горе-долу; cosas que van y vienen преходни неща; la cosas que а) важното е, да; б) това, което искам е да; las cosas del palacio van despacio хубавите неща стават бавно; no hay tal cosa не е вярно, не е така; Ўno he visto cosa igual! не съм виждал такова нещо!; їqué cosa? какво казвате, какво има?; Ўqué cosas tienes! що за идеи имаш!

m 1) тяло, част от материята; 2) тяло на живо същество (с всички части); 3): tronco del cuerpo туловище, без крайниците; 4) плът; en cuerpo y en alma тялом и духом; 5) книга, том; la librería tiene dos mil cuerpos в книжарницата има две хиляди тома; 6) основна част на книга (без предговора и приложенията); 7) размер, дебелина; 8) плътност, градус на напитка; vino de cuerpo силно вино; 9) труп; 10) съставляващите един народ, общност, асоциация и др.; 11) гилдия, съсловие; 12) част от нещо; un armario de dos cuerpos шкаф от две части; 13) геом. геометрично тяло; 14) воен. корпус; cuerpo de baile трупа, състав; cuerpo del delito състав на престъпление; cuerpo de doctrina съдържание на доктрина, идея; cuerpo diplomàtico дипломатически корпус; cuerpo extraño чуждо тяло; cuerpo glorioso теол. възкръснал, блажен; cuerpo legislativo законодателен орган; cuerpo sin alma прен. мъртва душа; a cuerpo descubierto прен. беззащитно; открито, явно; cuerpo a cuerpo ръкопашен бой; dar cuerpo a una cosa реализирам нещо; hacer del cuerpo разг. ходя по нужда; tomar cuerpo продобивам плът, измерения.

m 1) конец, нишка; 2) ленено влакно; 3) ленена тъкан или дреха; 4) прен. тънка струя; 5) жица, метална нишка; 6) копринена нишка, пашкул или паяжина; 7) прен. продължение, нишка (на мисъл, разказ и др.); colgar (pender) de un hilo прен., разг. в опасност съм, вися на косъм; hilo de la muerte прен. край на живота, смърт; hilo de la vida прен. нишката на живота; hilo de medianoche (mediodía) точно в полунощ (по пладне); hilo de voz тъничък, пресекващ глас; a hilo а) без прекъсване; б) по посока, успоредно; al hilo del viento по посока на вятъра; coger uno el hilo de algo прен., разг. хващам нишката, разбирам за какво става въпрос; cortar el hilo прен. прекъсвам разговора; cortar el hilo de la vida убивам; cortar el hilo del discurso сменям темата; говоря несвързано; de hilo направо, без бавене; estar cosida una cosa con hilo blanco прен., разг. съшито е с бели конци; hilo a hilo непрекъснато, малко по малко; irse al (tras el) hilo de la gente водя се по другите, правя нещо само защото и други го правят; màs tonto que un hilo de uvas кръгъл глупак; perder el hilo прен. забравям, губя си мисълта; por el hilo se saca el ovillo каквото началото, такъв и краят; денят се познава от сутринта; seguir el hilo продължавам (да говоря, да правя); tomar el hilo прен. подновявам разговор, реч; vivir al hilo del mundo прен., разг. оставям се на течението.

m пазар; тържище; mercado exterior международен пазар; mercado interior вътрешен пазар; mercado mundial световен пазар; mercado de venta пласментен пазар; mercado negro спекулантска търговия, черна борса; mercado libre икон. свободен пазар; mercado monetario (cambiario; de divisas) икон. валутен пазар; mercado abierto отворен пазар; mercado activo активен пазар; висока пазарна конюнктура; mercado clandestino (estaperlista) черен пазар; mercado común общ пазар; Mercado Común Centroamericano Централноамерикански общ пазар; Mercado Común Europeo Европейски общ пазар; mercado crediticio кредитен пазар; mercado de capitales капиталов пазар; mercado de trabajo (de mano de obra) пазар на труда (на работна сила); mercado de valores (de títulos) фондова борса; mercado financiero финансов пазар; mercado rural селски пазар; acceso al mercado достъп до пазара; buen mercado изгодна сделка; capacidad del mercado възможност на пазара; expansión del mercado разширяване на пазара; sector del mercado пазарен сектор; supermercado супермаркет.

m 1) свят, мир, вселена; venir al mundo раждам се, появявам се на света; todo el mundo; el mundo entero цял свят; desde que el mundo es mundo от как свят светува, от незапомнени времена; 2) земята; 3) всяка една от планетите; 4) светски живот, свят; 5) глобус; 6) човешкият род; 7) социален кръг; 8) определена среда (социална); Mundo Antiguo а) Старият свят; б) Античен свят; mundo mayor макрокосмос; mundo menor микрокосмос; el Nuevo Mundo Новият свят; el otro mundo отвъдният живот; este mundo y el otro прен., разг. изобилие, богатство; medio mundo прен., разг. много хора, половината свят; Tercer Mundo Третият свят; todo el mundo прен. всички; andar (estar) el mundo al revés светът се е обърнал, върви нагоре с краката; caérsele a uno el mundo encima прен., разг. пропаднали са гемиите някому; echar al mundo раждам; echar del mundo отхвърлям от обществото; echarse al mundo прен. отдавам се на пропаднал живот; проституирам; este mundo es un pañuelo прен., разг. светът е малък; entrar uno en el mundo влизам в обществото; hacer un mundo de una cosa прен., разг. придавам на нещо прекалено голямо значение; hundirse el mundo прен. светът потъва; irse (salir) uno de este mundo умирам; morir al mundo мъртъв съм за света; no ser uno de este mundo прен. прекалено добър, различен съм, не съм от (за) този свят; no ser una cosa nada del otro mundo прен., разг. не е нещо изключително; ponerse uno el mundo por montera прен., разг. не ме интересува общественото мнение, не ми пука от хората; por esos mundos прен., разг. по широкия свят (с гл. andar, irse); por nada del mundo прен., разг. за нищо на света; їqué mundo corre? какво ново?; rodar (por el) mundo прен., разг. обикалям света; tener (mucho) mundo разг. много свят съм видял, не съм вчерашен; valer un mundo прен., разг. струвам много скъпо; ver mundo прен. пътувам, виждам свят.

f 1) край, ръб, ивица; 2) бряг; en la orilla1 del río на брега на реката; a orilla1s del rio по бреговете на реката; a orilla1s del mar на брега на морето; 3) бордюр; 4) прен. граница, предел; 5) pl Арж., М. покрайнини; a la orilla1 прен. близо до; orilla1 de до, много близо до; salir uno a la orilla1 прен. стигам края, въпреки трудностите и рисковете.

m 1) работа, труд; trabajo intelectual интелектуален труд; trabajo manual физически труд; trabajo asalariado наемен труд; trabajo voluntario доброволен труд; Código del trabajo кодекс на труда; jornada de trabajo трудоден, работен ден; protección del trabajo охрана на труда; rendimiento del trabajo производителност на труда; trabajos forzados каторжна работа; el sin trabajo безработен; trabajo estacional икон. сезонна работа; trabajo por turnos икон. работа на смени; 2) научен труд, произведение, съчинение; 3) изпълнение, действане, функциониране; 4) прен. трудност, препятствие; 5) прен. мъка, страдание; 6) pl прен. бедност, нищета, нужда; con trabajo adv трудно, мъчно; costar trabajo una cosa коства много усилия; tomarse uno el trabajo (de) заемам се с нещо.

f 1) крило; 2) воен. фланг; 3) редица, линия; en ala в редица; 4) периферия на шапка; 5) стряха; 6) ноздра; 7) крило на самолет; 8) прен. крило на движение, партия и др.; 9) арх. крило на сграда; 10) мор. допълнително платно; 11) pl прен. размах, надутост (с гл. dar, tomar); 12) pl смелост, дързост; енергия; ahuecar el ala прен. отлитам, изчезвам, вдигам гълъбите; arrastrar el ala прен., разг. карам някого да се влюби; cortar a uno las alas разг. обезкуражавам, затруднявам; del ala разг. засилва стойността или направените разходи; много, прекалено (използва се след количество); tocado del ala adj разг. луд, смахнат.

f 1) дръжка; 2) прен. предлог, повод; ser del asa, muy del asa разг. много близък приятел съм.

m 1) пеене, песнопение; canto1 gregoriano (canto1 llano) църковно пеене; al canto1 del gallo разг. на зазоряване; 2) песен; 3) мелодия, ария; canto1 del cisne прен. лебедова песен, последна творба, действие; ser canto1 llano una cosa прен., разг. обикновен; без украса; незатрудняващ, лесен.

m 1) разказ; 2) приказка, басня; cuento1s de hadas вълшебни приказки; 3) разг. клюка, сплетня; 4) разг. измислица, лъжа, измама; 5) сметка, изчисление; 6) ост., мат. милион; de cuento1s билион; 7) прен. пререкание, спор; 8) прен. заплетена история; cuento1 largo прен. дълга история; el cuento1 de nunca acabar прен., разг. проблем или работа, на която не Ј се вижда края; dejarse de cuento1s прен. говоря направо; ese es el cuento1 прен. това е проблемът; estar uno en el cuento1 добре съм информиран; ser mucho cuento1 разг. голяма работа съм; venir a cuento1 подхожда за случая; venirle a uno con cuento1 разг. разправят ми неща, които не искам да знам и не ме интересуват; vivir uno del cuento1 разг. живея за чужда сметка; al fin del cuento1 в края на краищата; en cuento1 de вместо; en todo cuento1 във всеки случай; saber su cuento1 прен. знам си работата; Ўno me vengas con cuento1! разг. не ми разправяй бабини деветини!

m 1) армия, войска; 2) прен. многобройна общност, организирана с определена цел; ejército del Aire военновъздушни сили; ejército de Tierra сухопътни войски; ejército del Mar военноморски сили.

m, f 1) край, завършек (по-често m); a fin(es) del mes (año, siglo и др.) в края на месеца (годината, века и т. н.); dar fin a а) завършвам нещо; б) изчерпвам, изразходвам; в) умирам; poner fin a su vida самоубивам се, слагам край на живота си; fin de fiesta а) край на театрална постановка; б) прен. дръзко прекратяване на разговор, точка на въпроса; fin de semana а) уикенд, почивните дни (събота и неделя); б) пътуване през уикенда; в) прен. малък пътнически сак; 2) цел, намерение; fin último крайна цел; a fin de за да; a fin de que с цел да, за да (със subj); a fin de que no haya ilusiones за да не си правим илюзии; 3) граница, предел; sin fin безкраен, безброен; 4) развръзка, изход; 5) смърт; a la fin loa la vida, y a la tarde loa el día вечно нещо не ни достига, никога не сме напълно доволни; al fin най-накрая; al fin del mundo на края на света; al fin se canta la gloria а) разг. пилците се броят наесен; б) прен. наградата увенчава усилието; al fin y a la postre, al fin y al cabo в края на краищата; dar fin de una cosa разрушавам, премахвам; en fin а) накрая, най-накрая; б) така че, накратко; en fin de cuentas накратко; в крайна сметка; hasta el fin nadie es dichoso да не бързам да се радвам, докато не видя края; por fin най-накрая.

f 1) цвете; 2) прен. прашец, мъх (на току-що откъснат плод); 3) свежест, новост; 4) прен. комплимент (по-често pl); 5) прен. най-отбраното, най-хубавата част; 6) прен. плесен върху вино; 7) прен. девственост; 8) прен. измама при игра; 9) прен. Арж. душ; 10) бот. амарант; flor de la canela прен. най-прекрасното; flor de la edad младост; flor de la maravilla прен., разг. който се съвзема, възстановява се много бързо; flor del viento мор. първият полъх на вятъра; flor y nata прен. цветът, каймакът, най-отбраното от вида; flor de cantueso прен., разг. несъществено нещо; flor de mano изкуствени цветя; a flor de върху, по повърхността; a flor de cuño нумизм. много добре запазен (монета, медал); a flor de piel а) повърхностно, върху кожата; б) прен. лесно, бързо; andarse a la flor del berro прен., разг. отдавам се на удоволствия, развлечения; andarse en flores прен. навлизам в същността на нещата; caer uno en flor прен. умирам, загивам рано; como mil flores, como unas flores а) като цвете е, прекрасно; б) доволен съм; dar uno en la flor de скалъпвам лъжа, измама; decir (echar) flores ухажвам; de mi flor разг. чудесно, превъзходно; en flor прен. незрял, непълен, недостигнал съвършенство; en flores прен. на гладно, на пост и молитва; entenderle a uno la flor прен., разг. схващам, разбирам намеренията; pasàrsela uno en flores прен. прекарвам добре, имам прекрасен, лек живот; segar en flor (la vida, los deseos) прен. прекършвам; умирам в разцвета; si son flores o no son flores прен. не съм наясно, нерешителен съм, преструвам се, че нямам мнение; tener por flor навик ми е; flores blancas мед., разг. бяло течение ( у жена).

f 1) официално облекло; 2) празник, гала вечеря, гала-представление; 3) грация, прелест, изящество; 4) най-отбраната, най-хубавата част; 5) pl тоалети, украшения, бижута; тоалет; tener a gala; hacer gala de излагам на показ, хваля се, перча се с нещо; de gala луксозен, елегантен; función de gala гала представление; de media gala полуофициален; hacer gala del sambenito прен., разг. гордея се с нещо срамно; la gala del nadador es saber guardar la ropa proverb най-големият успех за плувеца е да не му задигнат дрехите; llevar(se) uno la gala обирам овациите.

1. tr 1) правя, извършвам, върша; 2) произвеждам, създавам, образувам; 3) изработвам, фабрикувам; 4) вмествам, съдържам; 5) предизвиквам, причинявам; 6) създавам (концепция, поема и др.); 7) раздвижвам, упражнявам (мускули, пръсти и др.); 8) (и като prnl) приготвям, подготвям (ядене, куфар и др.); 9) привиквам, карам да свикне (и като prnl: hacerse a todo свиквам с всичко); 10) обучавам птици за лов; 11) подстригвам, подрязвам (и prnl); 12) hacer + sust означава действие, образувано от корена на съществителното; hacer estimación = estimar; hacer burla = burlarse; 13) hacer + sust правя на + значението на съществителното; hacer pedazos правя на парчета; 14) правя знак, жест; 15) hacer + el, la, lo + sust представям, изпълнявам ролята на; hacer el rey изпълнявам ролята на краля (като intr + предл. de; hacer de maestro в ролята на учител); 16) театр. изпълнявам театрална (филмова) роля; 17) мат. съставям, правя, давам (като резултат); dos y dos hacen cuatro две и две прави четири; 18) заставям, карам някого; le hizo venir накара го да дойде; 19) hacer del cuerpo (una necesidad, una diligencia) разг. ходя по голяма (малка) нужда; 20) постигам, печеля; hacer dinero правя, печеля пари; 21) освобождавам, остъпвам, правя място; hacer caso обръщам внимание, съобразявам се; hacer tiempo (hora) изчаквам удобно време (час); hacer por hacer правя нещо, колкото да се намирам на работа; hacer memoria напомням; hacer conocer известявам, съобщавам; hacer mío приемам (убеждения, мнение); hacer carne въплъщавам, превръщам на дело; hacer alto задържам се, установявам се; estar por hacer предстои ми да направя нещо; hacer cara възразявам, противя се; hacer falta не достига, липсва; hacer boca закусвам; hacer la vista gorda правя се, че не виждам, че не забелязвам; hacer alarde хваля се; hacer su agosto използвам случая, възползвам се; hacer la rosca del galgo прен. отивам, за да не се върна; hacer raya превъзхождам, надвишавам, надминавам; màs hace el que quiere que el que puede да искаш, значи да можеш; 2. intr 1) действам, постъпвам, процедирам; creo que hace bien смятам, че постъпва добре; 2) подхождам; eso no hace al caso това не е уместно, не подхожда (не се отнася за) на случая; 3) съответствам, ставам, пасвам; llave que hace a ambas cerraduras ключ, който става на двете ключалки; 4) hacer + por (para) + inf внимавам да + значението на глагола в инфинитив; hacer por venir гледам, внимавам да дойде; hacer para sí внимавам, грижа се за себе си; 5) преструвам се на нещо (често с adv como); 6) мор. добивам (петрол, въглища и т. н.); 7) impers (за време, природни явления); hace frío студено е; hace calor топло е; hace buen (mal) tiempo хубаво (лошо) време е; hace niebla мъгливо е; hace viento духа вятър; hace sol слънчево е; 8) impers (за време) hace dos semanas преди две седмици; hace tiempo преди време, отдавна; 3. prnl 1) преструвам се, представям се за това, което не съм; hacer el tonto правя се на глупак; 2) израствам, увеличавам се; hacer los sembrados израстват посевите; 3) превръщам се, ставам на: hacer vinagre el vino вкиселявам се ( за вино), ставам на оцет; 4) ставам; hacer famoso ставам известен, знаменит; їqué se hizo de tantas promesas? какво стана (какво излезе) от толкова обещания?; se hace tarde става късно; свечерява се; 5) приучвам се, приспособявам се, привиквам; hacerse al frío привиквам на студ; 6) (con) обзавеждам се, снабдявам се с нещо; hacerse cargo натоварвам се, наемам се с нещо; hacerse atràs отстъпвам; hacerse fuerte воен. закрепвам се, задържам се; hacerse a la mar излизам в открито море; no saber qué hacerse не зная къде да се дяна, отегчавам се; a medio hacer незавършен, до половина; hacer de menos а) презирам; б) подценявам; hacer el efecto създавам впечатление; hacer la alguna разг. натворявам нещо, правя нещо неразумно; hacer y deshacer командвам, разпореждам се, коля и беся; hacer a todo ставам за всичко; hacer presente представям, информирам, припомням; hacer saber уведомявам, съобщавам; hacerse a una parte оттеглям се настрана; hacerse con una persona o cosa разг. притежавам, владея; hacerse uno de rogar карам да ме молят; hacer sele algo una cosa a uno заприличва ми на нещо; las manadas que a don Quijote se le hicieron ejércitos стадата, които Дон Кихот взе за войски; hacerse uno el olvidadizo преструвам се, че съм забравил; hacerse uno presente нарочно се набивам в очи; hacer sudar a uno а) прен., разг. карам някого да се изпоти (от трудност); б) прен., разг. задължавам го да плаща; no es de hacer una cosa не е редно да се прави нещо; no la hagas y no la temas не греши този, който нищо не прави; no me hagas hablar не ме карай да си отварям устата, да говоря; їqué hemos de hacer? їqué le hemos de hacer? їqué se le ha de hacer? їqué vamos a hacer? їqué le vamos a hacer? какво да се прави, така стоят нещата; hacerla hecho buena разг., ирон. добра я свърши.

m 1) дете, син; hijo políitico зет; 2) рел. чадо; чедо; 3) дете (ласкаво обръщение); 4) pl деца, наследници (синове и дъщери); 5) прен. издънка, потомък; 6) прен. дело, творба; 7) издънка, филиз; 8) бяло вещество в рогата на животно; hijo de papà син на богат баща; hijo natural извънбрачно дете; cualquier (cada, todo) hijo de vecino разг. всеки човек; hijo adoptivo осиновено дете; hijo bastardo незаконородено (копеле); hijo de leche млечен син (дъщеря); hijo de la calle уличник, скитник; cada uno es hijo de sus obras proverb всеки е рожба на делата си; по делата им ще ги познаете; hijo de Dios теол. Божи Син; Божие чадо; hijo del agua който много обича водата, морето; hijo de la tierra който няма роднини, близки; сам на земята; hijo del diablo дяволско изчадие; hijo de puta кучи син, копеле; hijo reconocido припознато дете; costar màs que un hijo tonto прен., разг. излиза ми прекалено скъпо; echar al hijo подхвърлям дете; tomar a uno por el hijo de la portera прен., разг. отнасям се с пренебрежение към някого, не му обръщам внимание.

m 1) страна; 2) страна, посока; al lado de до, редом с; a un lado встрани, настрани; por todos lados навсякъде, отвсякъде, от всички страни; 3) страна, повърхност (медал, тъкан); 4) място, местност; 5) геом. страна (на фигура); 6) прен. страна, аспект; por otro lado от друга страна, от друга гледна точка; 7) генеалогична линия; del lado paterno по бащина линия; 8) pl покровители, съветници; dejar a un lado а) оставям настрана, отмятам; б) прен. не обръщам внимание, изключвам от разговора; hacerse a un lado отмествам се, оттеглям се настрана; mirar de (de medio) lado прен. а) гледам отвисоко; б) поглеждам скришом; comerle un lado a uno прен., разг. подяждам някого, живея за негова сметка; dar de lado a uno прен., разг. изоставям някого, лицемерно го избягвам; echar a un lado прен. изоставям, захвърлям встрани; estar del otro lado на другата страна съм, от противниковия лагер, партия; застъпвам различни идеи; ir cada uno (cada cual) por su lado прен., разг. всеки по пътя си; взаимно не се разбираме; ir de un lado para otro непрекъснато щъкам насам-натам.