-
1 décharger
v.tr. (de dé- et charger) 1. разтоварвам, разтоварям, стоварвам, намалявам товара; 2. прен. намалявам, облекчавам; откривам; décharger des contributions намалявам данъци; décharger son cњur откривам си сърцето; 3. изливам; décharger sa bile sur qqn. изливам гнева си върху някого; 4. освобождавам от дълг, задължение; 5. изпразвам електрически заряд; 6. изпразвам оръжие; 7. освобождавам от присъда (обвиняем); se décharger разтоварвам се; облекчавам се, освобождавам се. Ќ Ant. charger, surcharger; aggraver, augmenter; accuser, condamner. -
2 accabler
v.tr. (lat. pop. °catabola; gr. katabolê "lancement") 1. ост., лит. смазвам (под някаква тежест); 2. ост. събарям, довършвам (противник); 3. обсипвам, отрупвам ( с думи), нападам; accabler d'injures обсипвам с хули; унижавам някого; 4. потискам, обременявам, изтощавам; accabler le peuple d'impôts обременявам народа с данъци; accabler de travail смазвам с работа; la fatigue l'accable умората го смазва; 5. изпълвам, отрупвам; accabler de cadeaux отрупвам с подаръци; 6. юр. уличавам; accabler l'accusé уличавам обвиняемия. Ќ Ant. soulager, décharger, libérer, réconforter. -
3 assumer
v.tr. (lat. assumere) 1. поемам (върху себе си); assumer une responsabilité поемам отговорност; 2. изпълнявам; assumer une fonction, emploi изпълнявам функция, дейност, длъжност; 3. понасям; assumer sa condition понасям, търпя положението, в което се намирам. Ќ Ant. récuser, rejeter, se décharger. -
4 bile
f. (lat. bilis) 1. жлъчка; 2. прен. гняв, яд; décharger, échauffer la bile de qqn. ост., прен. разсърдвам някого. Ќ bile noire ост. меланхолия; se faire de la bile разг. безпокоя се, измъчвам се. Ќ Hom. bill. -
5 charger
v.tr. (lat. pop. °carricare, de carrus "char") 1. товаря, натоварвам, отрупвам; de paquets товаря с пакети; 2. обременявам; charger qqn. d'impôts обременявам някого с данъци; 3. пълня, напълвам; зареждам; charger un fusil пълня пушка; charger un canon пълня оръдие; charger une caméra зареждам камера; 4. обсипвам; charger une table de mets отрупвам маса с ястия; charger un discours de citations обсипвам, изпълвам реч с цитати; 5. обвинявам, давам показания против; charger un accusé давам показания против обвиняем; 6. воен. нападам, атакувам; charger l'ennemi атакувам неприятеля; 7. заръчвам, поръчвам; 8. надувам, преувеличавам; 9. окарикатурявам; 10. обявявам стойност на писмо; charger une lettre подавам писмо с обявена стойност; 11. въвеждам данни в компютър; se charger товаря се, натоварвам се; пълня се; нагърбвам се, нападам се; обвинявам се; разг. дрогирам се, опивам се; je me charge de cette affaire нагърбвам се с тази работа. Ќ Ant. décharger; alléger; excuser. -
6 déchargement
m. (de décharger) 1. разтоварване, разтоваряне (на кораб, кола, и под.); 2. воен. изпразване на огнестрелно оръжие. -
7 déchargeoir
m. (de décharger) отточна тръба ( през която се изтича водата на препълнен водоем). -
8 déchargeur
m. (de décharger) ост. разтоварител (на гара, пристанище и под.). -
9 grever
v.tr. (lat. gravare "charger") претоварвам, обременявам (с разходи, с дългове); grever d'impôts претоварвам с дългове; grever l'économie d'un pays претоварвам икономиката на страна. Ќ Ant. dégrever, exonérer, décharger, affranchir, aider, alléger.
См. также в других словарях:
décharger — [ deʃarʒe ] v. tr. <conjug. : 3> • deschargier fin XIIe; de dé et charger I ♦ Enlever la charge de. 1 ♦ Débarrasser de sa charge (une personne, un navire, une voiture, une bête de somme...). Décharger un porteur de son fardeau. « On se… … Encyclopédie Universelle
décharger — DÉCHARGER. v. act. ter un fardeau du lieu où il étoit. Décharger des marchandises. Décharger des ballots. f♛/b] On dit aussi, Décharger un crocheteur, pour dire, Lui ôter le fardeau qu il porte. Et dans la même acception on dit: Décharger un… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
DÉCHARGER — v. a. Ôter ce qui formait la charge, le fardeau. Il se dit principalement en parlant Des marchandises, des denrées, et des autres objets qu on retire du navire, du bateau, ou de la voiture qui sert à les transporter. Décharger des marchandises.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
décharger — (dé char jé. Le g prend un e devant a et o : déchargeant, déchargeons) v. a. 1° Ôter la charge, enlever des marchandises, des denrées, etc. d un navire ou d une voiture. Décharger des marchandises, des ballots, des pierres, du blé. • Son… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DÉCHARGER — v. tr. ôter ce qui formait la charge d’un navire, d’un bateau, d’une voiture de transport, d’une bête de somme, etc. Décharger des marchandises. Décharger des ballots. Décharger des pierres, des briques, des planches, etc. Décharger du blé. On… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
décharger — vt. , débarder, (des marchandises, un camion, un mulet, une batterie...) ; soulager (sa conscience) ; dispenser (d une corvée) ; disculper (un accusé) : désharzhî (Albanais.001, Annecy.003, Balme Si., Morzine, Thônes), déshardî (Saxel.002),… … Dictionnaire Français-Savoyard
Décharger sa bile, sa rate, sa mauvaise humeur, sa colère, etc. — ● Décharger sa bile, sa rate, sa mauvaise humeur, sa colère, etc. donner libre cours à sa mauvaise humeur, à sa rage, etc., faire passer sa colère sur quelqu un … Encyclopédie Universelle
Décharger sa conscience — ● Décharger sa conscience se soulager d un secret lourd à porter, avouer une faute ; libérer sa conscience … Encyclopédie Universelle
Décharger son cœur — ● Décharger son cœur dire ce qu on a sur le cœur ; s épancher … Encyclopédie Universelle
Décharger, déverser sa bile — ● Décharger, déverser sa bile se soulager en s abandonnant à sa colère … Encyclopédie Universelle
décharger — v.i. Éjaculer … Dictionnaire du Français argotique et populaire
