-
1 travail
{'træveil}
I. 1. ост. родилни мъки
2. тежък труд
II. 1. ост. мъча се при раждане
2. книж. напрягам се, правя усилие да създам нещо* * *{'traveil} n 1. ост. родилни мъки; 2. тежък труд.(2) {'traveil} v 1. ост. мъча се при раждане; 2. книж. напряг* * *1 n родилни мъки; големи усилия;2 v мъча се; изпитвам родилни мъки; работя усилено;travail; n 1. ост. родилни мъки; 2. тежък труд.;{2};{'trЎveil} v 1. ост. мъча се при* * *1. i. ост. родилни мъки 2. ii. ост. мъча се при раждане 3. книж. напрягам се, правя усилие да създам нещо 4. тежък труд* * *travail[´træveil] ост. I. n 1. родилни мъки; 2. тежък труд; II. v 1. мъча се при раждане; 2. напрягам се, върша тежка работа. -
2 sans-travail
m., f.inv. (de sans et travail) безработен. -
3 aboutissant
m. (p.prés. de aboutir) 1. в израза les tenants et les aboutissants d'une affaire подробностите на някоя работа; 2. лит. достигане, окончателен резултат; c'est l'aboutissant d'un travail séculaire това е резултатът от вековен труд. -
4 absorbant,
e adj. (de absorber) 1. поглъщателен, абсорбиращ; la gaze est un tissu absorbant, марлята е попиваща материя; 2. m. поглъщател, абсорбент; pouvoir absorbant, поглъщателна способност (за газове, течности, лъчения); 3. прен. поглъщащ, завладяващ; un travail absorbant, работа, която поглъща. Ќ Ant. hydrofuge, imperméable. -
5 absorbé,
e adj. (de absorber) погълнат, залисан; absorbé, par le travail погълнат от работата. -
6 absorber
v.tr. (lat. absorbere) 1. попивам, абсорбирам, всмуквам; 2. ям, пия; absorber un verre de whisky изпивам чаша уиски; 3. прен. поглъщам; absorber les économies изхарчвам спестяванията; entreprise qui absorbe une autre предприятие, което поглъща друго; ce travail l'absorbe totalement тази работа го поглъща изцяло; s'absorber v.pron. 1. поглъщам се, изчезвам, просмуквам се; 2. прен. задълбочавам се. Ќ Ant. dégorger, rejeter. -
7 accabler
v.tr. (lat. pop. °catabola; gr. katabolê "lancement") 1. ост., лит. смазвам (под някаква тежест); 2. ост. събарям, довършвам (противник); 3. обсипвам, отрупвам ( с думи), нападам; accabler d'injures обсипвам с хули; унижавам някого; 4. потискам, обременявам, изтощавам; accabler le peuple d'impôts обременявам народа с данъци; accabler de travail смазвам с работа; la fatigue l'accable умората го смазва; 5. изпълвам, отрупвам; accabler de cadeaux отрупвам с подаръци; 6. юр. уличавам; accabler l'accusé уличавам обвиняемия. Ќ Ant. soulager, décharger, libérer, réconforter. -
8 accaparer
v.tr. (it. accaparrare, de caparra "arrhes") 1. икон. изкупувам стока, за да се появи дефицит и да се вдигне цената Ј; 2. присвоявам, обсебвам; accaparer le pouvoir обсебвам властта; le travail l'accapare tout entier работата го обсебва изцяло; 3. accaparer qqn. задържам някого; 4. привличам, завладявам, спечелвам някого; il l'accapara complètement той го спечели напълно. -
9 accident
m. (lat. accidens, de accidere "survenir") 1. случка, случайност, случай; un heureux accident щастлива случайност; par accident по случайност; 2. инцидент, злополука, нещастен случай; accident de travail нещастен случай при работа; accident de voiture произшествие с кола; 3. мед. случаен признак на болест, усложнение; 4. геогр. неравност; accidents de terrain неравности на почвата; 5. муз. знак за повишаване или понижаване на тона; il y a 3 accidents: le dièse, le bémol, le bécarre има три знака за изменение на тона: диез, бемол, бекар. -
10 acharner
v. (de a- et charn, var. anc. de chair) 1. v.tr. ост. хвърлям месо на куче или сокол, за да се настървят; 2. ожесточавам; 3. v.pron. s'acharner sur, après, contre разярявам се, настървявам се; ожесточавам се; s'acharner au travail проявявам упоритост в работата. -
11 annualiser
v. tr.(de annuel) давам годишен срок на; изработвам на базата на едногодишен срок; annualiser le temps de travail пресмятам годишно отработеното време. -
12 atmosphère
f. (du gr. atmos "vapeur" et sphaira "sphère") 1. атмосфера; въздух; 2. прен. атмосфера, обкръжение, дух; atmosphère de travail работна атмосфера; 3. физ. атмосфера ( мярка за налягане). -
13 atteler
v.tr. (lat. pop. °attelare) впрягам, запрягам; s'atteler впрягам се, запрягам се; s'atteler а un long travail залавям се за дълга работа. Ќ Ant. dételer. -
14 avancer
v. (lat. pop. °avantiare) I. v.tr. 1. придвижвам, бутам (напред); 2. протягам, подавам; elle avança sa main тя протегна ръка; 3. ускорявам; avancer son départ ускорявам заминаването си; 4. изтъквам, твърдя; 5. повишавам, произвеждам; 6. предплащам, авансирам; придвижвам напред; avancer son travail водя работата към завършване; II. v.intr. 1. вървя напред, напредвам, избързвам; 2. приближавам се; 3. издаден съм напред; ce cap avance dans la mer носът е издаден напред в морето; 4. повишават ме (в по-горен чин); 5. приближавам към своя край; la nuit avance нощта наближава края си; 6. избързвам (за часовник); s'avancer напредвам, пристъпвам напред, приближавам се. Ќ cela ne vous avancera guère това няма да ви помогне много. Ќ Ant. reculer, retarder. -
15 bâcler
v.tr. (lat. pop. °bacculare, de baculum "bâton") 1. ост. затварям, залоствам (врата, прозорец); 2. разг. свършвам набързо; претупвам; travail bâclé претупана работа. Ќ Ant. fignoler, soigner. -
16 bientôt
adv. (de bien et tôt) 1. скоро; наскоро; след малко; 2. loc.adv. а bientôt до скоро виждане; 3. ост. бързо; un travail bientôt fait бързо свършена работа. Ќ cela est bientôt dit погов. по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Ќ Ant. tard, tardivement, lentement; longtemps. -
17 bosser2
v.intr. (dial. bosser du dos "être courbé (sur le travail)", de bosse) разг. работя, бачкам. -
18 bouffer
v. (de °buff- onomat. désignant ce qui est gonflé) I. v.tr. 1. разг. гълтам, харча (за колЂ); la voiture bouffe de l'huile колата гълта масло; 2. нар. лапам лакомо, тъпча се; II. v.intr. 1. надувам се, издувам се, подпухвам; 2. бухвам; 3. разг. обземам, поглъщам напълно; son travail le bouffe complètement работата му го поглъща изцяло; 4. разг. плюскам, тъпча се; se bouffer надувам се. Ќ avoir envie de bouffer qqn. много ме е яд на някого; bouffer du curé настроен съм враждебно към поповете; se bouffer le nez карам се; bouffer des kilomètres пътувам много с колЂ. Ќ Ant. s'aplatir; jeûner. Ќ Hom. bouffée. -
19 bourreau
m. (de bourrer "frapper") палач; убиец; главорез; мъчител. Ќ bourreau des cњurs прен. съблазнител; bourreau de travail работохолик. Ќ Ant. victime. -
20 brosse
f. (p.-к. lat. °bruscia, de bruscum "nњud de l'érable") 1. четка; brosse а dents четка за зъби; brosse de peintre четка за рисуване; brosse а chaussures четка за обувки; donner un coup de brosse а son pantalon brosse изчетквам панталона си; 2. зоол. косъмчета по крачетата на някои насекоми за събиране на прашец. Ќ cheveux en brosse ниско подстригани коси; passer la brosse подмазвам се; travail fait а la brosse работа, извършена набързо; se donner un coup de brosse оправям си косата; porter la brosse нося косите си ниско подстригани.
См. также в других словарях:
TRAVAIL — ON en a fait maintes fois la remarque: l’apparition du mot «travail» est relativement récente. Cela ne signifie certes pas que la réalité désignée par ce mot le soit également, ni qu’il existât jamais de sociétés se livrant à la complète oisiveté … Encyclopédie Universelle
Travail (economie) — Travail (économie) Pour les articles homonymes, voir Travail. Lewis Wickes Hine, Mécanicien tra … Wikipédia en Français
TRAVAIL - Le droit du travail — Le droit du travail est la branche du droit qui régit l’ensemble des relations entre employeurs et salariés. Malgré son nom, il ne s’applique donc pas à toutes les formes de travail: il ne concerne que le travail dépendant – c’est à dire effectué … Encyclopédie Universelle
Travail (homonymie) — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Travail de devoir — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Travail individuel — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Travail manuel — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
TRAVAIL - La médecine du travail — La médecine du travail s’inscrit dans le cadre plus général des actions préventives qui contribuent au maintien de la bonne santé et de l’hygiène de la population, telles que les vaccinations systématiques ou le dépistage de certaines maladies… … Encyclopédie Universelle
TRAVAIL - Nouvelle division du travail — Adam Smith estimait au XVIIIe siècle que la division du travail provenait d’une «propension [de la nature humaine] au trafic, au troc et à l’échange d’une chose contre une autre». C’est l’extension du marché qui entraîne la nécessité de ne faire… … Encyclopédie Universelle
TRAVAIL - Physiologie — La physiologie du travail, branche spécialisée de la physiologie, s’intéresse au fonctionnement de l’organisme engagé dans une activité physique ou mentale. Une partie des connaissances acquises l’ont été sur l’animal, mais c’est l’homme qui est… … Encyclopédie Universelle
TRAVAIL - Travail et non-travail — À une époque récente, travail et non travail ont été tour à tour présentés comme des sources d’aliénation pour l’homme, le premier parce que ses formes actuelles ne permettent pas à la plupart des individus de se réaliser dans une œuvre achevée,… … Encyclopédie Universelle
