-
1 siècle
m. (lat. sæculum "séculaire") 1. век, столетие; 2. pl. дълъг период от време; вечност; depuis des siècles отпреди много време; 3. съвремие, настояще; 4. време, епоха; 5. рел. светски живот. -
2 lumière
f. (lat. lumen "lumière") 1. светлина; lumière du jour дневна светлина; lumière diffuse разсеяна светлина; 2. свещ, запалена лампа, светилник; faites de la lumière запалете лампите, светнете; 3. високоинтелигентен човек; ce n'est pas une lumière разг. той не е много интелигентен; 4. техн. пролука в тръбичка; 5. отвор (на пушка); 6. pl. прен. познания, осведоменост; просвещение; светлина; худ. светлини; siècle des lumières век на просвещението; les lumières et les ombres светлините и сенките. Ќ mettre en lumière публикувам, издавам; voir la lumière раждам се; живея. Ќ Ant. obscurité, ombre; aveuglement. -
3 machine
f. (lat. machina "invention, engin") 1. машина, механизъм; machine а coudre шевна машина; machine а écrire пишеща машина; machine а calculer сметачна машина; machine а vapeur парна машина; machine hydraulique хидравлична машина; machine pneumatique пневматична машина; machine а forer сондажен агрегат; machine électronique електронна машина; machine agricole земеделска машина; machine-transfert (pl. machines-transferts) поточна линия от станоци; machine diesel дизелова машина; machine combinée комбайн; chambre а machines машинно отделение; machine а laver пералня; machine infernale адска машина; machine d'une montre механизъм на часовик; 2. ост. оръдие; machine de guerre обсадно оръдие; 3. организъм, машина; machine de l'homme човешкият организъм; 4. прен., ост. гениално произведение; 5. механизиране на сцена; 6. мор. la chambre des machines машинно отделение; 7. машина, кола, мотор; machine diesel дизелова кола; 8. механизиране; le siècle de la machine векът на механизацията; 9. худ. une grande machine голяма помпозна картина; 10. за жена или момиче, на което не се знае името. Ќ la machine ronde земята; machine а coudre (а découdre) картечница; faire machine arrière (en arrière) прекратявам, прекъсвам започнатата работа. -
4 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla. -
5 mondain,
e adj. (lat. ecclés. mondanus "du monde, du siècle") 1. светски; 2. m., f. светски човек; човек от висшето общество. -
6 présent2,
e adj. (lat. prњsens) 1. който присъства, присъстващ; être présent2, а un endroit присъствам някъде; 2. настоящ, актуален; le siècle présent2, настоящият век; 3. сегашен; temps présent2, грам. сегашно време; 4. m. настоящето, сегашното; vivre dans le présent2, живея в настоящето; 5. f. настоящото писмо, текст; 6. interj. présent2,! тук! 7. loc. adv. а présent2, сега; 8. loc. conj. а présent2, que сега, когато. -
7 quinzième
adj. numér. ord. et n. (de quinze) 1. петнадесети; le ХV-e siècle петнадесети век; 2. m. петнадесета част; neuf quinzièmes девет петнадесети; 3. adj. който се дели на петнадесет; 4. m., f. петнадесети по ред. -
8 séculaire
adj. (lat. sæcularis, de sæculum "siècle") 1. стогодишен, столетен; 2. вековен; много стар. -
9 unique
adj. (lat. unicus, de unus "un") 1. единствен, едничък; enfant unique единствено дете; son unique fils нейният единствен син; cas unique изолиран, единствен случай; c'est son unique souci това е единствената Ј грижа; 2. единен; monnaie unique единна валута; 3. прен. единствен по своя род, забележителен, несравним, необикновен; l'homme est une créature unique човекът е единствено по рода си творение; c'est un siècle unique това е забележителен век; une occasion unique изключителен случай; 4. странен, чудноват; екстравагантен; type unique екстравагантен, странен тип. Ќ rue а sens unique еднопосочна улица. Ќ Ant. multiple, plusieurs; différent, divers; commun, habituel. -
10 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
См. также в других словарях:
siècle — [ sjɛkl ] n. m. • XIIIe; secle 1080; seule Xe; lat. sæculum→ séculaire, séculier I ♦ 1 ♦ Période de cent ans dont le début (ou la fin) est déterminé par rapport à un moment arbitrairement défini, et spécialt par rapport à l ère chrétienne. Le deu … Encyclopédie Universelle
Siecle d'or neerlandais — Siècle d or néerlandais Le siècle d or néerlandais (en néerlandais : de Gouden Eeuw) est une période de l histoire des Pays Bas comprise entre 1584 et 1702. Cette période vit la modeste république des Provinces Unies (Republiek der Zeven… … Wikipédia en Français
Siècle d'or hollandais — Siècle d or néerlandais Le siècle d or néerlandais (en néerlandais : de Gouden Eeuw) est une période de l histoire des Pays Bas comprise entre 1584 et 1702. Cette période vit la modeste république des Provinces Unies (Republiek der Zeven… … Wikipédia en Français
Siecle des Lumieres — Siècle des Lumières Pour les articles homonymes, voir Lumières. Le siècle des Lumières tire son nom du mouvement intellectuel, culturel et scientifique aux multiples manifestations connues sous le nom de Lumières. Il est souvent utilisé dans la… … Wikipédia en Français
Siècle des Lumières (histoire de France) — Siècle des Lumières Pour les articles homonymes, voir Lumières. Le siècle des Lumières tire son nom du mouvement intellectuel, culturel et scientifique aux multiples manifestations connues sous le nom de Lumières. Il est souvent utilisé dans la… … Wikipédia en Français
Siècle des lumières — Pour les articles homonymes, voir Lumières. Le siècle des Lumières tire son nom du mouvement intellectuel, culturel et scientifique aux multiples manifestations connues sous le nom de Lumières. Il est souvent utilisé dans la littérature… … Wikipédia en Français
Siecle d'or espagnol — Siècle d or espagnol Histoire de l Espagne Préhistoire de l Ibérie Celtibères … Wikipédia en Français
siecle — SIECLE. s. m. Cours de cent années. Nous sommes dans le dix septiesme siecle de l Eglise. il y a tant de siecles depuis le deluge, depuis la creation du monde. de siecle en siecle. le commencement, le milieu, la fin du siecle. la durée d un… … Dictionnaire de l'Académie française
Siecle — Siècle Un siècle est maintenant une période de cent années. Le mot vient du latin saeculum, i, qui signifiait « race », « génération ». Il a ensuite indiqué la durée d une génération humaine et faisait 33 ans 4 mois. Très… … Wikipédia en Français
Siecle d'Or catalan — Siècle d Or catalan Au XVe siècle, la Couronne d’Aragon (composée du Comté de Barcelone, du Royaume de Valence et du Royaume d Aragon proprement dit) brille de tout son éclat, et son fleuron en est le Royaume de Valence, qui lui offre un… … Wikipédia en Français
Siecle europeen — Siècle européen L expression « siècle européen » a été employée en premier par Mark Leonard dans son livre Perpetual Power : Why Europe will run the 21st century pour illustrer sa théorie de la domination future des États européens … Wikipédia en Français
