-
81 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
82 miner
v. tr. (de mine3) 1. минирам; miner une route минирам път; 2. подкопавам, дълбая, подмивам, руша, минирам; 3. прен. разяждам, измъчвам. -
83 national,
e, aux adj. (de nation) национален, народен; държавен; fête national,e национален празник; langue national,e национален език (да не се смесва с langue officielle); assemblée national,e народно събрание; bibliothèque national,e или la national,e национална библиотека; route national,e (la Nationale 7) магистрала; obsèques national,es национален траур. -
84 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
85 ouverture
f. (lat. class. apertura) 1. отвор, отверстие, дупка; вход, гърло, цепнатина, цев; 2. отваряне, разтваряне, разпечатване; l'ouverture d'un testament разпечатването на завещание; l'ouverture d'une route отварянето на път; 3. прен. откриване, начало; discours d'ouverture встъпително слово; 4. pl. предложение; 5. муз. увертюра; 6. чистота, чистосърдечност, искреност; ouverture d'esprit чистосърдечно мислене. Ќ ouverture d'une succession юр. влизане в сила на правото за наследство. Ќ Ant. clôture, fermeture; fin. -
86 policer
v.tr. (de police) 1. облагородявам нравите, цивилизовам; 2. въвеждам законност. Ќ route policée път, по който движението е урегулирано. -
87 R.N.
f. sing. съкращение от Route nationale първостепенно национално шосе. -
88 raccorder
v.tr. (de re- et accorder) 1. свързвам; raccorder deux tuyaux свързвам две тръби; 2. съединявам, скачвам; 3. съединявам две филмови сцени (при монтаж); se raccorder свързвам се; cette route se raccorde а l'autoroute този път се свързва с автомагистралата. Ќ Ant. séparer. -
89 rade1
f. (a. angl. rad "raid") мор. залив, пристанище; mouiller sur rade1 хвърлям котва в залив, пристанище. Ќ laisser en rade1 разг. изоставям; voiture en rade1 sur le bord de la route кола, изоставена край пътя. Ќ Hom. rad. -
90 relier
v.tr. (de re- et lier) 1. отново свързвам; 2. подвързвам (книга); 3. свързвам, съединявам; la route relie les deux villes пътят свързва двата града; 4. прен. установявам връзка, съединявам, свързвам; relier deux faits свързвам два факта; 5. техн. набивам обръчи (на бъчва); se relier отново се свързвам. Ќ Ant. déconnecter, délier, éparpiller, séparer. -
91 resserrer
v.tr. (de re- et serrer) 1. затягам, стягам по-здраво; resserrer un nњud стягам по-здраво възел; 2. ост. затварям отново, затварям на по-сигурно място (затворник); 3. поставям на сигурно място, скривам; 4. прен. стягам; затягам, заздравявам; resserrer la discipline затягам дисциплината; 5. стеснявам, съкращавам; resserrer une jupe а la taille стеснявам пола в талията; resserrer les pores de la peau стеснявам порите на кожата; resserrer un texte съкращавам текст; se resserrer 1. ставам по-тесен; la route se resserre пътят се стеснява; 2. стягам се; l'étau se resserre менгемето се стяга; 3. ост. ограничавам се; se resserrer dans ses dépenses ограничавам се в разходите си. Ќ Ant. élargir; desserrer, dilater, épanouir, relâcher. -
92 restoroute
m. (nom dépose, de restaurant et route) ресторант край магистрала или главен път. -
93 routard,
e m., f. (de route) човек, който пътува на стоп, с малко разходи. -
94 router
v.tr. (de route) 1. изпращам по предназначение (писмо, документ), експедирам (списания и др.); 2. мор. определям маршрута на кораб. -
95 routier1
m. (de l'a. fr. route "bande de soldats", de rout "rompu") изпечен, закоравял човек; un vieux routier1 старо куче, опитен човек. -
96 routier2,
ère adj. et m. (de route) 1. шосеен, пътен; carte routier2,ère пътна карта; gare routier2,ère автогара; 2. m. мор. дребномащабна морска карта; 3. m. шофьор на тежкотоварен камион; 4. крайпътен ресторант; 5. m. спорт. колоездач, който се състезава на шосе; 6. f. лек автомобил, който се държи добре на пътя. -
97 routin
m. (de route) диал. малка пътечка в гора; тесен път. -
98 routine
f. (de route) 1. обиграност, навик, сръчност, придобита от дълга практика, рутина; enquête de routine рутинно, обичайно следствие; 2. рутина, шаблон, стар навик, привичка, стара традиция, изостаналост; 3. комп. компютърна програма, която повтаря често определени операции. Ќ Ant. initiative, innovation.
См. также в других словарях:
route — [ rut ] n. f. • XIIe; lat. médiév. rupta, ellipse de via rupta, lat. class. rumpere viam « ouvrir un passage » 1 ♦ Voie de communication terrestre aménagée, plus importante que le chemin, située hors d une agglomération ou reliant une… … Encyclopédie Universelle
Route du bord de mer (Alpes-Maritimes) — Route départementale 6098 D 6098 Côte d Azur est Caractéristiques Longueur 98 km … Wikipédia en Français
Route du bord de mer (Alpes Maritimes) — La route du bord de mer des Alpes Maritimes (citée ci après : la Route) est une route touristique de la Côte d Azur qui longe la Méditerranée depuis Le Trayas (dans le département du Var) jusqu à Menton et la frontière Italienne, sur une… … Wikipédia en Français
Route du bord de mer (alpes maritimes) — La route du bord de mer des Alpes Maritimes (citée ci après : la Route) est une route touristique de la Côte d Azur qui longe la Méditerranée depuis Le Trayas (dans le département du Var) jusqu à Menton et la frontière Italienne, sur une… … Wikipédia en Français
Route 66 — Schild Die Route 66 … Deutsch Wikipedia
Route 11 (NB) — Route 11 (Nouveau Brunswick) Route 11 Longueur 429,9 Km Ouverture Années 1920 Direction … Wikipédia en Français
Route 11 (nb) — Route 11 (Nouveau Brunswick) Route 11 Longueur 429,9 Km Ouverture Années 1920 Direction … Wikipédia en Français
Route 175 — (Québec) Route 175 Longueur 243,0 km [1] … Wikipédia en Français
Route 175 (Quebec) — Route 175 (Québec) Route 175 Longueur 243,0 km [1] … Wikipédia en Français
Route 175 (québec) — Route 175 Longueur 243,0 km [1] … Wikipédia en Français
Route Transcanadienne — Longueur 7821km (4869 mi) Ouverture 1962 Direction Ouest/Est Extrémité Ouest … Wikipédia en Français
