-
1 nuit
f. (lat. nox, noctis) 1. нощ; nuit opaque тъмна нощ; nuit blanche безсънна нощ; nuits blanches бели нощи; bonne nuit! лека нощ! 2. мрак, тъма. Ќ la nuit des temps тъмното средновековие; la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от нощта; la nuit, tous les chats sont gris всичко си прилича нощем; всичко е еднакво, когато е тъмно. -
2 belle-de-nuit
f. (de belle et nuit) (pl. belles-de-nuit) 1. бот. нощна красавица (декоративно растение, чиито цветове се разтварят през нощта), Mirabilis jalapa; 2. проститутка, която работи нощем. -
3 bonnet
m. (o. i.; p.-к. du frq. °obbunnu "ce qui est attaché sur", ou var. de boune, du gallo-rom. °bottina) 1. шапка, шапчица, кепе; bonnet а poil калпак; bonnet de nuit нощно кепе; bonnet de bain плувна шапка; 2. зоол. сирище (втори стомах у преживните животни); 3. чашка на сутиен. Ќ avoir la tête tout près du bonnet разг. сприхав съм, лесно се разсърдвам; bonnet carré четириъгълна шапка, носена от съдии, лекари, професори и др.; bonnet d'âne книжна шапка с две дълги уши, поставяна някога на главата на мързеливите ученици за наказание; bonnet de Turquie чалма; bonnet phrygien шапка - емблема на Френската революция и на Републиката; casser le bonnet а qqn. досаждам на някого; c'est bonnet blanc et blanc bonnet не по врат, ами по шия; être triste comme un bonnet de nuit много съм тъжен; gros bonnet важна личност, големец; jeter son bonnet par-dessus les moulins разг. развявам си байрака (за жена); mettre son bonnet de travers ост. започвам да се сърдя; opiner du bonnet свалям шапка в знак, че се присъединявам към мнението на другите; присъединявам се към мнението на някого. -
4 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
5 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
6 abondance
f. (du lat. abundantia "flot") 1. изобилие, богатство, охолство; en abondance в изобилие; vivre dans l'abondance живея охолно; 2. богатство на езика; parler avec abondance говоря с лекота; parler d'abondance говоря направо; без подготовка; parler d'abondance de cњur говоря откровено. Ќ abondance de biens ne nuit pas от много глава не боли. Ќ Ant. rareté; disette pénurie, indigence, dénuement, pauvtreté. -
7 anuiter
(s') v. pr. (de a- et nuit) ост. замръквам. -
8 atteindre
v. (lat. pop. °attangere) I. v.tr. 1. стигам, достигам; nous atteindrons Paris avant la nuit ще стигнем в Париж преди нощта; 2. застигам, настигам; 3. прен. постигам; atteindre un but постигам дадена цел; 4. сполетявам, засягам (за болест и др.); 5. достигам, изравнявам се с някого; 6. засягам, ранявам с оръжие; il l'a atteint au front уцели го в челото; 7. засягам, разтърсвам, развълнувам; cette révélation m'atteignit jusqu'au fond de l'être разкритието ме разтърси из дъно; II. v.intr. достигам до, постигам; atteindre а la perfection достигам до съвършенство. Ќ Ant. manquer. -
9 avancer
v. (lat. pop. °avantiare) I. v.tr. 1. придвижвам, бутам (напред); 2. протягам, подавам; elle avança sa main тя протегна ръка; 3. ускорявам; avancer son départ ускорявам заминаването си; 4. изтъквам, твърдя; 5. повишавам, произвеждам; 6. предплащам, авансирам; придвижвам напред; avancer son travail водя работата към завършване; II. v.intr. 1. вървя напред, напредвам, избързвам; 2. приближавам се; 3. издаден съм напред; ce cap avance dans la mer носът е издаден напред в морето; 4. повишават ме (в по-горен чин); 5. приближавам към своя край; la nuit avance нощта наближава края си; 6. избързвам (за часовник); s'avancer напредвам, пристъпвам напред, приближавам се. Ќ cela ne vous avancera guère това няма да ви помогне много. Ќ Ant. reculer, retarder. -
10 avant2
adv. (lat. imp. abante, de ab et ante "avant") 1. по-рано, по-напред, преди това; 2. навътре, надълбоко, надалече, късно (в съчет. с si, bien, trop, plus, assez, fort); bien avant2 dans la nuit твърде късно през нощта; 3. loc. adv. avant2 peu скоро, след малко; en avant2 напред; 4. prép. преди; 5. loc. prép. avant2 de преди; avant2 tout преди всичко; 6. loc. conj. avant2 que преди да; 7. en avant2! interj. напред! Ќ Ant. après. -
11 bien1
m. (de bien, adverbe) 1. добро, добрина; faire le bien1 правя добро; un ami qui vous veut du bien1 приятел, който ви желае доброто, доброжелател (в анонимните писма); 2. благо, облага, полза; le bien1 public обществено благо; 3. имот, имущество, собственост; un bien1 immeuble недвижим имот; bien1s publics обществени имоти; bien1s privés частни имоти. Ќ abondance de bien1 ne nuit погов. от много глава не боли; grand bien1 vous fasse! правете каквото щете! mener une entreprise а bien1 водя начинание до добър край; un homme de bien1 ост. милостив, състрадателен човек; честен човек. Ќ Ant. mal; dommage; injustice. -
12 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
13 boîte
f. (lat. pop. °buxida, class. pyxis) 1. кутия; ковчеже; boîte aux lettres кутия за писма, пощенска кутия; boîte de secours кутия с лекарства за първа помощ; boîte de vitesses скоростна кутия; boîte en carton картонена кутия, кашон; boîte а outils купа за инструменти; boîte а ordures кошче за боклук; boîte d'allumettes кутия кибрит; boîte а musique музикална кутия; boîte crânienne черепна кутия; 2. магазин на филмова камера; 3. арго гимназия; 4. разг. място, където се работи (фирма, предприятие); 5. увеселително заведение; boîte de nuit нощно увеселително заведение. Ќ mettre qqn. en boîte разг., прен. подигравам се с някого, пращам го за зелен хайвер; boîte postale пощенска кутия на частно лице или предприятие, която се намира в сградата на пощата (съкращение в кореспонденцията В.Р.); boîte noire черна кутия на самолет; boîte de dérivation разпределителна кутия (в електрическа верига); c'est dans la boîte това е заснето на лента. -
14 ça1
pron.dém. (forme syncopée de cela) 1. (вм. cela) разг. това, онова; donnez-moi ça1 дайте ми това; il ne manquait plus que ça1 само това липсваше; а part ça1 освен това; ça1 y est това е, всичко свърши; 2. сексуален акт; il ne pense qu'а ça той мисли само за секс. Ќ c'est ça1 да, точно така; comment ça1 va? (ça va?) как сте? pas de ça1 не, така не бива; regarde moi ça виж как ми стои това; il y a de ça това е отчасти вярно; sans ça ако ли не; (Белгия) ça est това е (вм. c'est); les enfants, ça grandit децата растат; ça a neigé toute la nuit валя сняг цяла нощ; ah, ça alors! а, стига толкова! ça oui, ça non това да, това не; où ça? къде става това? -
15 cailler
v. (lat. coagulare) I. v.tr. 1. квася, подквасвам; 2. съсирвам; 3. подсирвам; II. v.intr. 1. съсирвам се, подквасвам се; le lait caille млякото се подквасва; 2. разг. студено ми е; студено е; ça va cailler cette nuit тази нощ ще е студено; se cailler квася се, подквасвам се; съсирвам се; подсирвам се. Ќ Hom. cahier, caillé; -
16 chemise
f. (bas lat. camisia) 1. риза, рубашка; chemise de nuit нощница; en chemise по риза; 2. обвивка; 3. папка; 4. мор. брезент; 5. техн. кожух, обвивка. Ќ chemises noires италианска фашистка полиция; en bras de chemise по риза; разш. облечен съм небрежно; chemise de femme ост. женски сукман; chemise de mailles ист. ризница; chemises brunes членове на нацистки организации; changer de qqch. comme de chemise сменям нещо постоянно; laisser dans une affaire jusqu'а sa dernière chemise разорявам се; être comme cul et chemise разг. като дупе и гащи съм с някого; chemise de cylindres d'automobile цилиндрова риза на буталата на двигател; chemise de maçonnerie слоят от мазилка на къща. -
17 clos2,
e adj. (de clore) 1. затворен, закрит; а huis clos2, юр. при закрити врати (за заседание); 2. приключен, завършен; la séance est clos2,e заседанието е закрито. Ќ champ clos2, ист. заградено място за двубой или турнир през средните векове; trouver porte clos2,e не намирам никого; maison clos2,e публичен дом; vivre en vase clos2, живея затворено, уединено; а la nuit clos2,e посред нощ; yeux mi-clos полузатворени очи. Ќ Hom. clause. -
18 conseil
m. (lat. consilium "délibération, projet") 1. съвет; demander un conseil искам съвет; suivre les conseils de qqn. следвам съветите на някого; conseil d'ami приятелски съвет; 2. съвет, съвещание, заседание; assister au conseil присъствам на съвета; conseil suprême върховен съвет; tenir conseil заседавам; conseil municipal общински съвет; conseil d'Etat Държавен съвет; conseil des Ministres Министерски съвет; conseil d'administration управителен съвет в предприятие; conseil de sécurité съвет за сигурност (в ООН); conseil de surveillance надзорен съвет в предприятие; conseil des prud'hommes съд, който се занимава с въпросите от трудовото законодателство и трудовите спорове; 3. ост. обмислено решение; 4. pl. ост. ръководни принципи; 5. ост. съветник; conseil juridique юридически съветник. Ќ la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от вечерта. -
19 encre
f. (bas lat. encau(s)tum, gr. egkauston) мастило; encre d'imprimerie печатарско мастило; encre de Chine туш; encre sympathique симпатическо мастило; encre d'imprimerie печатарско мастило; encre а copier, communicative мастило за ксерокопия; encre indélébile мастило за слагане на печати върху дрехи. Ќ une nuit d'encre много тъмна нощ; se faire un souci d'encre притеснявам се, тревожа се. -
20 équinoxe
m. (lat. њquinoctium de њquus et nox, noctis "nuit") астр. равноденствие (21 март); équinoxe vernal, de printemps пролетно равноденствие; équinoxe d'automne есенно равноденствие (23 септември).
Страницы
См. также в других словарях:
nuit — [ nɥi ] n. f. • noit 980; lat. nox, noctis I ♦ 1 ♦ Obscurité résultant de la rotation de la Terre, lorsqu elle dérobe un point de sa surface à la lumière solaire. ⇒ obscurité, 1. ombre, ténèbres; nocturne. Le jour et la nuit, la lumière et la… … Encyclopédie Universelle
nuit — NUIT. s. f. L espace de temps que le Soleil est sous nostre hemisphere. Nuit obscure. nuit claire. belle nuit. nuit calme. nuit profonde. nuit close. nuit fermée. à nuit fermante. en hiver la nuit vient, la nuit tombe tout d un coup. il est noire … Dictionnaire de l'Académie française
Nuit Blanche — Pour l’article homonyme, voir Nuit blanche. Nef du Grand Palais pendant l édition 2005 de Nuit Blanche à Paris … Wikipédia en Français
Nuit Blanche (Paris) — Nuit Blanche Pour l’article homonyme, voir Nuit blanche. Nef du Grand Palais pendant l édition 2005 de Nuit Blanche à Paris … Wikipédia en Français
Nuit des Longs Couteaux (Allemagne) — Nuit des Longs Couteaux Pour les articles homonymes, voir Nuit des Longs Couteaux (homonymie). Ne doit pas être confondu avec Nuit de cristal … Wikipédia en Français
Nuit des longs couteaux — Pour les articles homonymes, voir Nuit des Longs Couteaux (homonymie). Ne doit pas être confondu avec Nuit de cristal … Wikipédia en Français
Nuit des longs couteaux (Allemagne) — Nuit des Longs Couteaux Pour les articles homonymes, voir Nuit des Longs Couteaux (homonymie). Ne doit pas être confondu avec Nuit de cristal … Wikipédia en Français
Nuit longs couteaux — Nuit des Longs Couteaux Pour les articles homonymes, voir Nuit des Longs Couteaux (homonymie). Ne doit pas être confondu avec Nuit de cristal … Wikipédia en Français
Nuit de folie — Single by Début de Soirée from the album Jardins d enfants B side … Wikipedia
Nuit de cristal — Ne doit pas être confondu avec Nuit des Longs Couteaux. La nuit de Cristal (en allemand Reichskristallnacht) est le nom donné au pogrom contre les Juifs du Troisième Reich qui se déroula dans la nuit du 9 novembre 1938 au… … Wikipédia en Français
Nuit de crystal — Nuit de Cristal Ne doit pas être confondu avec Nuit des Longs Couteaux. La nuit de Cristal (en allemand Reichskristallnacht) est le nom donné au pogrom contre les Juifs du Troisième Reich qui se déroula dans la nuit du… … Wikipédia en Français
