-
1 mur
m. (lat. murus) 1. стена, зид, ограда; le mur de Berlin Берлинската стена; 2. pl. градски стени; 3. pl. разш. самият град; entrer dans les murs влизам в града; 4. спорт. стена (от играчи); 5. бариера, преграда. Ќ entre quatre murs на четири очи; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; faire le mur измъквам се, избягвам незабелязано; les murs ont des oreilles (yeux) и стените имат уши (очи); coller qqn. au mur разстрелвам някого; faire le mur излизам без разрешение; le mur des lamentations стената на плача. -
2 mûr,
e adj. (lat. maturus) 1. узрял, зрял; 2. прен. зрял, обмислен. Ќ l'âge mûr, зряла възраст; habit mûr, стара, износена дреха; après mûr,e réflexion след дълго обмисляне. -
3 contre-mur
m. (de contre- et mur) (pl. contre-murs) допълнителна стена за подсилване. -
4 buter2
v. (de buter) I. v.intr. 1. спъвам се; buter2 contre спъвам се в; 2. опирам се; la poutre bute contre le mur гредата се опира в стената; 3. сблъсквам се с (трудност, препятствие); II. v.tr. 1. подпирам; поддържам; buter2 un mur подпирам стена; 2. ост., прен. създавам препятствия, пречки; 3. заинатявам; se buter2 1. спъвам се; 2. упорствам, инатя се. Ќ buter2 sur un mot трудно ми е да произнеса или прочета някоя дума. -
5 claquemurer
v.tr. (p.-к. de réduire а claque mur "serrer jusqu'a faire claquer le mur") затварям (в стая, у дома); se claquemurer затварям се у дома, не излизам никъде. Ќ Ant. élargir, sortir. -
6 acculer
v.tr. (de а et cul) 1. поставям в безизходно положение, притискам; acculer qqn. contre le mur притискам някого до стената; 2. прен. поставям натясно. -
7 adosser
v.tr. (de a- et dos) облягам, опирам; adosser au mur подпрян на стената; s'adosser облягам се (с гръб); s'adosser а la barrière подпирам се на бариерата. -
8 application
f. (de appliquer) 1. прилагане, налагане; приспособяване; залепване; application d'un enduit sur un mur полагане на мазилка върху стена; 2. прен. приложение; 3. разг. удряне, лепване; 4. прилежание, прилежност, усърдие, старание, залягане; 5. предназначение, употреба; application d'un remède приложение, употреба на лекарство; 6. украшение, апликация (от дантела и др.). Ќ Ant. distraction, inapplication, inattention, négligence, paresse. -
9 baisser
v. (lat. pop. °bassiare, de bassus) I. v.tr. 1. свалям, снижавам; 2. навеждам; baisser la tête навеждам глава; 3. спускам; 4. прен. намалявам, понижавам; baisser le ton ставам по-учтив; 5. намалявам височината на; baisser un mur намалявам височината на стена; 6. намалявам силата на звук; baisser la radio намалявам звука на радиото; II. v.intr. 1. спадам, намалявам; le niveau de l'eau baisse нивото на водата спада; 2. намалявам интензивността си; le jour baisse мръква се; sa vue baisse зрението му отслабва; il baisse beaucoup той отпада много (физически и интелектуално); se baisser навеждам се. Ќ le jour baisser свечерява се, мръква се; baisser pavillon devant qqn. признавам се за победен; se jeter tête baissée (dans qqch.) хвърлям се без да гледам (в нещо); baisser le nez засрамен съм; baisser les bras изоставям борбата, отказвам се; le vin a baissé цената на виното спадна; cette corde baisse муз. тази струна свири по-ниско даден тон. Ќ Ant. élever, hausser, lever, monter; augmenter. -
10 besace
f. (lat. bissaccium "double sac") дисаги. Ќ mur en besace стена, изградена от камъни, които са поставени последователно по дължина и широчина. -
11 blanchir
v. (de blanc) I. v.tr. 1. избелвам; blanchir le linge избелвам бельото; 2. изпирам пари; blanchir des capitaux изпирам незаконно придобити капитали; 3. белосвам, баданосвам; blanchir un mur а la chaux белосвам стена с вар; 4. пера, изпирам; 5. изчиствам, излъсквам; 6. прен. оправдавам, оневинявам; le tribunal a blanchi l'accusé съдът оправда обвиняемия; 7. изцапвам с вар; 8. готв. попарвам, бланширам; blanchir des légumes попарвам, бланширам зеленчуци; II. v.intr. 1. белея, побелявам; избелявам; l'horizon blanchit небосклонът побелява; ses cheveux blanchissent косите му побеляват; 2. остарявам; blanchir dans le service остарявам в службата; 3. побледнявам. Ќ Ant. colorer, noircir; accuser. -
12 borgne
adj. et n. (o. i.) 1. едноок; 2. прен. мрачен, с лош изглед; мръсен, подозрителен, съмнителен; compte borgne съмнителна сметка; rue borgne улица с лоша слава; 3. m., f. едноок човек. Ќ au royaume des aveugles les borgnes sont rois погов. между слепите едноокият е цар; changer (troquer) son cheval borgne contre un aveugle заменям кон за кокошка; fenêtre borgne прозорец без изглед; mur borgne стена без прозорци; trou borgne непроходен отвор. -
13 cadre
m. (it. quadro "carré", lat. quadrus) 1. рамка; разш. картина; mettre une photo dans un cadre поставям фотография в рамка; accrocher un cadre au mur закачам картина на стената; le cadre d'une porte рамка, каса на врата; 2. лит. план; 3. служебен щат в учреждение; être rayé des cadres уволнен съм; не съм вече на работа в това учреждение; 4. личен състав (кадри); 5. воен. списък на офицери и подофицери (кадри); 6. голяма каса за опаковка и пренасяне на багаж по влак, кораби и др.; 7. мор. хамак, койка; 8. декор, среда, околна среда, това, което ни заобикаля; partir en vacances pour changer de cadre заминавам на почивка, за да сменя средата; 9. граница, ограничение; dans le cadre de в рамките на. Ќ cadre de bicyclette рамка на велосипед; cadre où l'on coule du béton кофраж за бетон. -
14 chevaler
v.tr. (de cheval) техн. подпирам; chevaler un mur подпирам стена. -
15 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter. -
16 consolidation
f. (de consolider) 1. втвърдяване; 2. затвърдяване, закрепване; 3. заякчаване, заздравяне, укрепване; consolidation d'un mur укрепване на стена; 4. мед. затваряне, заздравяване, зарастване; consolidation d'une plaie затваряне на рана; 5. фин. разсрочване на дълг; 6. фин. консолидиране; consolidation du bilan консолидиране на баланс. Ќ consolidation de valeurs превръщане на краткосрочни ценни книжа в дългосрочни. -
17 consolider
v.tr. (lat. consolidare, de solidus "solide") 1. заякчавам, правя по здрав, стабилен; consolider un mur заздравявам стена; 2. затвърдявам, заздравявам; consolider une alliance заздравявам съюз; 3. мед. затварям, заздравявам; consolider une plaie затварям рана; 4. консолидирам; consolider le bilan d'une entreprise консолидирам баланса на предприятие. Ќ dette consolidée дълг, който е разсрочен за изплащане през по-дълъг срок. Ќ Ant. ébranler, miner, saper, démolir, abattre, affaiblir. -
18 contre
prép., adv. et m. (du lat. contra "en face de") prép. et adv. 1. против; c'est contre votre intérêt това е против интереса ви; 2. срещу; nager contre le courant плувам срещу течението; être en colère contre qqn. гневен съм срещу (на) някого; s'assurer contre l'incendie застраховам се срещу пожар; sirop contre la toux сироп против кашлица; 3. към, до, близо; serrer qqn. contre son cњur притискам някого до сърцето си; 4. до; на, в; s'appuyer contre le mur опирам се на стената; se cogner la tête contre le rocher блъсвам си главата в скалата; danser joue contre joue танцувам буза до буза; 5. m. противното, другото; le pour et le contre за и против; 6. adv. против; voter contre гласувам против; 7. контриране ( при игра на карти). Ќ par contre в замяна на това; tout contre ост. съвсем близо; le tableau ci-contre картината отсреща; contre vents et marées въпреки всички трудности; course contre la montre бягане по часовник (за колоездач); faire un contre в билярда - удрям с моята топка друга, която след рикошет в края на масата удря отново моята топка. -
19 coucher1
v. (lat. collocare "placer dans une position horizontale, étendre") I. v.tr. 1. поставям на легло, слагам да спи; coucher1 un enfant слагам дете да спи; 2. повалям, простирам на земята, поставям в хоризонтално положение; coucher1 une échelle le long d'un mur поставям стълба легнала до стена; 3. вписвам, записвам; coucher1 sur une liste вписвам в списък; 4. бот. отвеждам клон, пръчка; 5. подслонявам; II. v.intr. нощувам, прекарвам нощта, спя; coucher1 а l'hôtel нощувам в хотел; coucher1 а la belle étoile нощувам на открито; coucher1 а plat спя без възглавница; III. v. pron. se coucher1 1. лягам си; 2. залязвам; le soleil se coucher1 слънцето залязва; 3. залягам; 4. накланям се ( за кораб). Ќ coucher1 en joue прицелвам се; chambre а coucher1 спалня; un nom а coucher1 dehors разг. трудно за произнасяне име; coucher1 avec qqn. спя в леглото на някого; спя в стаята на някого; разг. имам сексуални контакти с някого; allez vous coucher1! оставете ме на мира; une Marie couche-toi là ост. лесно момиче; comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Ќ Ant. lever, dresser, élever, ériger. -
20 crépir
v.tr. (de crespir "friser", de l'a. adj. cresp) строит. мажа, измазвам; crépir un mur мажа стена. Ќ Ant. décrépir.
См. также в других словарях:
mur — [ myr ] n. m. • 980; lat. murus 1 ♦ Ouvrage de maçonnerie qui s élève verticalement ou obliquement (mur de soutènement) sur une certaine longueur et qui sert à enclore, à séparer des espaces ou à supporter une poussée. Matériaux utilisés dans la… … Encyclopédie Universelle
mûr — mur [ myr ] n. m. • 980; lat. murus 1 ♦ Ouvrage de maçonnerie qui s élève verticalement ou obliquement (mur de soutènement) sur une certaine longueur et qui sert à enclore, à séparer des espaces ou à supporter une poussée. Matériaux utilisés dans … Encyclopédie Universelle
Mur De Berlin — Pour les articles homonymes, voir Mur (homonymie). Le Mur de Berlin (en allemand Berliner Mauer), également appelé le « Mur »[1] ou le « Mur de la honte », a été érigé en plein Berlin pendant la nuit du 12 au… … Wikipédia en Français
Mur de berlin — Pour les articles homonymes, voir Mur (homonymie). Le Mur de Berlin (en allemand Berliner Mauer), également appelé le « Mur »[1] ou le « Mur de la honte », a été érigé en plein Berlin pendant la nuit du 12 au… … Wikipédia en Français
Mur Des Lamentations — 31°46′36″N 35°14′3″E / 31.77667, 35.23417 … Wikipédia en Français
Mur Occidental — Mur des Lamentations 31°46′36″N 35°14′3″E / 31.77667, 35.23417 … Wikipédia en Français
Mur de ville — Mur Pour les articles homonymes, voir Mur (homonymie). Un mur est une structure solide qui sépare ou délimite deux espaces … Wikipédia en Français
Mur des Lamentations — 31°46′36″N 35°14′3″E / 31.77667, 35.23417 … Wikipédia en Français
Mur des lamentations — 31°46′36″N 35°14′3″E / 31.77667, 35.23417 … Wikipédia en Français
Mur porteur — Mur Pour les articles homonymes, voir Mur (homonymie). Un mur est une structure solide qui sépare ou délimite deux espaces … Wikipédia en Français
mur — (mur) s. m. 1° Ouvrage de maçonnerie dressé et portant en terre sur des fondements, ou sur un plancher artificiel. Un mur solide. Le mur s écroula. • Ainsi tel autrefois qu on vit avec Faret Charbonner de ses vers les murs d un cabaret....,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
