-
1 même
adj. (lat. pop. °metipsimus, superlat. de metipse, lat. egomet ipse "moi-même en personne") 1. пред същ. предшества се от члена le, la, les, un, une, des: същ, еднакъв; la même chose същото нещо; 2. след същ. или местоим.: сам, самият; l'homme même самият човек; lui-même той самият; 3. pron. et n. само членувано: le même, la même, du même, au même и пр.; същият, същата, същото и пр.; също нещо; cela revient au même това е същото нещо; 4. adv. даже, дори; je ne me rappelle même plus дори не си спомням вече; 5. loc. adv. de même същото, по същия начин; tout de même въпреки това, все пак; същото, по същия начин; quand même, quand bien même все пак, при все това; въпреки всичко! 6. loc. conj. de même que както и, тъй както; 7. loc. prép. а même de в състояние да; être а même de faire qqch. в състояние съм да направя нещо. Ќ en même temps едновременно; а même директно, право; manger а même le plat ям направо от чинията си; même que още повече че; on prend les mêmes (et on recommence) все едно и също. -
2 lors
adv. (lat. illa hora, ablatif "а cette heure-là") 1. ост. тогава; 2. loc. adv. pour lors тогава, за тогава; разг. в такъв случай; dès lors оттогава; depuis lors от този момент, от тогава насам; 3. loc. prép. lors de през време на; lors de ses études през време на следването му; 4. loc. conj. dès lors que щом като; lors même que дори когато, дори и когато. Ќ Hom. laure, lord. -
3 filtre
m. (lat. médiév. filtrum, o. frq., la même que feutre) 1. филтър; цедилка; café-filtre кафе филтър (приготвено с такава машина); 2. радио филтър (приспособление за отстраняване на паразитните шумове); 3. филтър (оцветено стъкло пред обектив за поглъщане на някои лъчи); filtre, bout filtre филтър за цигари. -
4 gouailler
(même rad. gab- que dans gaver, engouer) I. v.tr. разг., ост. подигравам, осмивам грубо; II. v.intr. шегувам се. -
5 quand
adv. et conj. (lat. quando) 1. adv. кога; quand est-ce que?... кога?...; quand est-il arrivé? кога пристигна той? depuis quand payez-vous vos dettes? от кога плащате дълговете си? а quand le mariage? кога ще е сватбата? jusqu'а quand докога? 2. conj. въвежда подчинено обстоятелствено изречение: когато; quand тогава, когато; ако, ако и да, макар, въпреки; quand vous aurez fini, vous pourrez partir когато свършите, ще можете да тръгнете; quand je vous disais que когато ви казвах, че; 3. loc. conj. quand même ако и да, макар че, дори и ако; 4. loc. adv. quand même въпреки всичко; все пак; 5. ост., диал. по същото време с, заедно с; il est arrivé quand moi той пристигна по същото време като мен. Ќ quand et quand ост., диал. по едно и също време. Ќ Hom. camp, khan, quant. -
6 afin
de loc. prép., afin que loc.conj. (pour а fin de, que) за да, с цел да (afin de + inf.); il est là afin de voir son ami той е тук ( дойде), за да види приятеля си; afin que (+ subj.); je suis venu afin que tu apprennes la vérité de moi-même дойдох, за да научиш истината от мен. -
7 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
8 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
9 écouter
v.tr. (bas lat. ascultare, class. auscultare) 1. слушам; изслушвам; 2. прен. вслушвам се, покорявам се; n'écouter que soi-même само в себе си се вслушвам; 3. обръщам внимание, държа сметка за думите на; écouter les conseils d'un ami обръщам внимание на приятелските съвети; 4. подслушвам; s'écouter слушам се, изслушвам се; вслушвам се. Ќ n'écouter que d'une oreille слушам с половин ухо, разсеян съм; écouter de toutes ses oreilles целият съм в слух. -
10 sorte
f. (du lat. sors, sortis, "rang, condition, catégorie") 1. вид, род; choses de même sorte неща от един и същ вид; 2. начин, маниер; de la sorte по този начин; 3. loc.adv. en quelque sorte тъй да се каже; 4. loc. conj. en sorte que, de sorte que по начин, че. Ќ de la bonne sorte основателно; строго, сериозно; une sorte de нещо подобно на; en aucune sorte по никакъв начин, в никакъв случай. -
11 tirelire
f. (probabl. même mot que tire-lire, refrain de chans., onomat. désignant le chant de l'alouette, p.-к. а cause du bruit que font les pièces de monnaie) 1. спестовна касичка; 2. нар. корем, стомах; 3. глава. -
12 amadouer
v.tr. (probabl. du même rad. que amadou) разг. залъгвам с ласки, лаская; печеля, достигам целта си с ласкателства. -
13 balzane
f. (même étym. que balzan) бяло петно на конски крак. -
14 barge1
f. (même étym. que barque) 1. мор. баржа, лодка с плоско дъно; малко параходче с плоско дъно; 2. четвъртита копЂ сено. -
15 biseau
m. (probabl. même origine que biais) 1. полегато отрязан край, кантиран ръб (при дебели стъкла или скъпоценни камъни); шлифован край; 2. дърв. длето; 3. муз. край на тръба на орган; 4. муз. мундщук на някои духови инструменти. -
16 boisseau
m. (lat. pop. °buxitellum, même rad. que boîte) 1. крина (около 10 литра); 2. съдържанието на крина, шиник; 3. тръба (на канализация); комин; 4. (Канада) мярка за вместимост от 8 галона (36,36 литра). Ќ mettre (cacher) la lumière sous le boisseau прикривам истината. -
17 botte1
f. (o. i., p.-к. même rac. que bot) 1. ботуш; 2. уч. арго най-добрите ученици от завършващ випуск. Ќ а propos de botte1s за нищо и никакво; graisser ses botte1s приготвям се да тръгвам; cirer, lécher les botte1s de qqn. подмазвам се на някого, сервилнича; mettre, avoir du foin dans ses botte1s трупам, имам много пари; chier dans les botte1s de qqn. прекалявам, преминавам мярката; en avoir plein les botte1s изморен съм от много ходене; vivre sous la botte1 de qqn. живея под властта на някого; être а la botte1 de qqn. на разположение съм на някого; bruit de botte1s заплаха от война, от военен преврат. -
18 boucher1
v.tr. (lat. pop. °bosca "broussailles", même rac. que bois) 1. запушвам; boucher1 son nez запушвам си носа (за да не усещам миризма); 2. преграждам, препречвам; boucher1 le passage преграждам пътя; 3. затъмнявам, покривам; les nuages bouchent l'horizon облаци затъмняват хоризонта; se boucher1 запушвам се, задръствам се. Ќ en boucher1 un coin а qqn. разг. карам някого да онемее от учудване; se boucher1 les yeux прен. отказвам да гледам; se boucher1 les oreilles прен. отказвам да слушам. Ќ Ant. déboucher, ouvrir. Ќ Hom. bouchée. -
19 bouse
f. (p.-к. même o. que boue) лайно ( говеждо изпражнение), тор. -
20 brasque
f. (it. brasca, lat. pop. °brasica, du même rad. que braise) техн. смес от въглищен прах и глина за гледжосване на съдове, в които се разтапят руди; огнеупорна глеч за високи пещи.
См. также в других словарях:
Lors même que — ● Lors même que même si : Cela serait ainsi lors même que vous ne le voudriez pas … Encyclopédie Universelle
mémé — [ meme ] n. f. • 1884; var. dial. de mémère ♦ Fam. 1 ♦ Enfantin Grand mère. ⇒ mamie. Où est ta mémé ? Mémé, ma mémé est partie. (Appellatif) Bonjour mémé ! ⇒ mémère. 2 ♦ péj. Femme d un certain âge, sans séduction. Les « mémés sur les plages qui… … Encyclopédie Universelle
même — mémé [ meme ] n. f. • 1884; var. dial. de mémère ♦ Fam. 1 ♦ Enfantin Grand mère. ⇒ mamie. Où est ta mémé ? Mémé, ma mémé est partie. (Appellatif) Bonjour mémé ! ⇒ mémère. 2 ♦ péj. Femme d un certain âge, sans séduction. Les « mémés sur les plages … Encyclopédie Universelle
que — 1. (ke) pron. relatif, ou mieux conjonctif 1° Lequel, laquelle, lesquels, lesquelles. Il ne s emploie que comme régime ; il est des deux genres, et des deux nombres ; l e s élide devant une voyelle ou une h muette. Ces hommes que vous avez vus … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Meme Ciredutemps — Mémé Ciredutemps Esméralda « Esmé » Ciredutemps (habituellement appelée Mémé Ciredutemps) est un personnage de l univers imaginaire du Disque monde. Il s agit de l une des trois sorcières formant, avec Nounou Ogg et Magrat Goussedail,… … Wikipédia en Français
Mémé Ciredutemps — Esméralda « Esmé » Ciredutemps (habituellement appelée Mémé Ciredutemps) est un personnage de l univers imaginaire du Disque monde. Il s agit de l une des trois sorcières formant, avec Nounou Ogg et Magrat Goussedail, le convent de… … Wikipédia en Français
Que le spectacle commence (Buffy) — Que le spectacle commence Épisode de Buffy contre les vampires Titre original Once More, With Feeling Numéro d’épisode Saison 6 Épisode 7 Invité(s) Anthony Stewart Head, dans le rôle de Rupert Giles Réalisation Joss Whedon … Wikipédia en Français
Que mon cœur lâche — Single par Mylène Farmer Face A Que mon cœur lâche (Single Version) Face B Que mon cœur lâche (Dub Remix) Sortie Novembre 1992 Durée 4:05 … Wikipédia en Français
même — (mê m ) adj. 1° Qui est comme une autre chose ou comme soi même ; qui n est pas autre, qui n est pas différent (il est ordinairement précédé de l article le, la, les, du nom de nombre un, une, du pronom démonstratif ce, cette). • L amour et… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
que — 1. que [ kə ] conj. • Xe; lat. médiév. que, forme affaiblie de qui, simplification de quia, employé en bas lat. au sens de quod « le fait que; que » 1 ♦ Introd. une complétive (à l indic. ou au subj. suivant le v. de la principale, ou la nuance à … Encyclopédie Universelle
MÊME — adj.des deux genres Qui n est pas autre, qui n est point différent. Il est ordinairement précédé de l article Le, la, les, ou du nom de nombre Un, une. Pierre et Céphas, c est le même apôtre. C est le même homme, la même personne. Il a encore le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
