-
1 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига. -
2 langue-d'agneau
f. (de langue et agneau) бот. живовляк. -
3 langue-de-bœuf
f. (de langue et bњuf) (pl. langues-de-bњuf) лопатка за шпакловане; бот. кала. -
4 langue-de-carpe
f. (de langue et carpe) (pl. langues-de-carpe) хир. зъболекарско длето. -
5 langue-de-carpette
f. (de langue et carpette) (pl. langues-de-carpette) желязно кръгло длето. -
6 langue-de-chat
f. (de langue et chat) (pl. langues-de-chat) вид плоски бисквити. -
7 abaisse-langue
m.inv. (de abaisser et langue) уред за снишаване на езика при преглед на гърлото. -
8 tire-langue
m. (de tirer et langue) хир. уред за изтегляне на езика ( при контролиране на гърлото). -
9 avaler
v.tr. (de aval2) 1. гълтам, поглъщам; 2. прен., разг. глътвам, поглъщам; avaler sa langue глътвам си езика (от изненада, ужас); 3. прен. прикривам, преглъщам; avaler sa rage прикривам яда си; 4. разг. понасям (мъка и др.); dur а avaler труден, мъчен за понасяне. Ќ avaler la pillule безропотно се подчинявам на нещо, от което се отвращавам; avoir avalé sa langue упорито отказвам да говоря; avoir avalé sa canne, son parapluie държа се прекалено надуто, сякаш съм глътнал бастун; dur а avaler труден за изтърпяване, за понасяне. -
10 cible
f. (alémanique suisse schîbe, all. scheibe "disque, cible") 1. прицел, мишена; tirer а la cible стрелям в мишена; manquer la cible пропускам, не улучвам мишената; 2. прен. цел, предмет на реклама; 3. прен. обект на критика или подигравка; 4. в съчет. langue cible език, на който се превежда текст или реч от друг език (langue source). 5. в съчет. atome cible атом, който се бомбардира с частици; organe cible орган, който се облъчва с частици, за да се унищожи тумор. -
11 empâté,
e adj. (de empâter) 1. мед. обложен; langue empâté,e обложен език; 2. тлъст, натежал, подпухнал; 3. изцапан, намазан. Ќ avoir la langue empâté,e задебелял ми е езикът, затруднено говоря (за пиян, за болен). -
12 national,
e, aux adj. (de nation) национален, народен; държавен; fête national,e национален празник; langue national,e национален език (да не се смесва с langue officielle); assemblée national,e народно събрание; bibliothèque national,e или la national,e национална библиотека; route national,e (la Nationale 7) магистрала; obsèques national,es национален траур. -
13 aboma
m. (mot angl. empr. а une langue congolaise mboma "python") вид питон. -
14 affiler
v.tr. (lat. pop. °affilare, de filum "fil (de l'épée)") 1. изтънявам; 2. точа, наточвам (режещ инструмент); 3. прен., ост. в израза avoir la langue bien affilée имам остър, хаплив език. -
15 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
16 aztèque
adj. (mot mexicain) ацтекски; langue aztèque езикът на ацтеките. -
17 bain
m. (lat. de balneum) 1. къпане, измиване; bain de mer морска баня; par anal. bain de soleil слънчева баня; bain de boue кална баня; bain de bouche промивка на устата; prendre un bain къпя се, окъпвам се; 2. pl. ост. минерални бани; 3. вана; bain а remous джакузи; 4. баня, къпалня. Ќ bain intestinal клизма; envoyer qqn. au bain отпращам някого; être dans le bain замесен съм, участвам в нещо; être dans le même bain в еднаква ситуация сме; bain de foule смесване с тълпата (за известен човек); robe bain de soleil рокля без ръкави с гол гръб; bain de langue престой в чужда страна, за да се научи езика. -
18 banane
f. (du port., lui-même empr. а une langue bantou) 1. банан (плод); 2. разг. военно отличие, орден; голям двуроторен хеликоптер; мъжки жак (за свързване на електрическа верига); мъжка прическа с навит кичур коса над челото и намазан с брилянтин; чантичка за документи, която се носи пред корема. -
19 canot
m. (esp. canoa, d'une langue des Caraïbes) лодка, ладия; canot de sauvetage спасителна лодка; canot automobile моторна лодка; canot major лодка за офицерите на военните кораби; canot pneumatique надуваема лодка. -
20 caouane
f. (esp. caouana, d'une langue d'Amér. du Sud) зоол. обикновена карета, голяма морска костенурка.
См. также в других словарях:
langue — [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la langue… … Encyclopédie Universelle
langué — langue [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la… … Encyclopédie Universelle
Langue Construite — Une langue construite ou langue artificielle est une langue créée par une ou plusieurs personnes dans un temps relativement bref, contrairement aux langues naturelles dont l élaboration est largement spontanée. Pourtant, toutes deux sont in fine… … Wikipédia en Français
Langue artificielle — Langue construite Une langue construite ou langue artificielle est une langue créée par une ou plusieurs personnes dans un temps relativement bref, contrairement aux langues naturelles dont l élaboration est largement spontanée. Pourtant, toutes… … Wikipédia en Français
Langue Auxiliaire Internationale — Une langue auxiliaire ou langue auxiliaire internationale est une langue véhiculaire dont la neutralité permet de transcender les cultures et dont la facilité rend son apprentissage et sa maitrise plus rapide qu une langue naturelle. Ce terme… … Wikipédia en Français
Langue Des Signes — Pour les articles homonymes, voir Signe. Lettre V en langue des signes. La langue des signes désigne l une ou l autre des langues gestuelles (il … Wikipédia en Français
Langue Transfrontalière — Une langue transfrontalière est une même langue parlée par un groupe ethnique, une tribu ou une nation, située dans une aire géographique répartie entre deux ou plusieurs pays reconnus internationalement et ayant une frontière terrestre ou… … Wikipédia en Français
Langue auxiliaire — internationale Une langue auxiliaire ou langue auxiliaire internationale est une langue véhiculaire dont la neutralité permet de transcender les cultures et dont la facilité rend son apprentissage et sa maitrise plus rapide qu une langue… … Wikipédia en Français
Langue transfrontaliere — Langue transfrontalière Une langue transfrontalière est une même langue parlée par un groupe ethnique, une tribu ou une nation, située dans une aire géographique répartie entre deux ou plusieurs pays reconnus internationalement et ayant une… … Wikipédia en Français
langue-de-bœuf — langue [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la… … Encyclopédie Universelle
langue — LANGUE. s. f. Cette partie charnuë & mobile qui est dans la bouche de l animal, & qui est le principal organe du goust & de la parole. La langue d un homme, d un oiseau, d un cheval, d un poisson. grosse langue. langue espaisse. langue mince,… … Dictionnaire de l'Académie française
