-
1 pointe
f. (bas lat. puncta) 1. връх; острие; la pointe d'une aiguille връх на игла; 2. клечка, пирон, клин; 3. длето (на скулптор, гравьор); 4. геогр. ивица земя, вдадена в морето; нос; 5. триъгълно шалче; 6. парче плат, скроено във формата на триъгълник; 7. pointe sèche суха игла (вид гравюра); 8. в съчет. pointe du pied палец на крака; faire des pointes хореогр. танцувам на пръсти; marcher sur la pointe des pieds ходя на върха на пръстите; 9. прен. начало, проявление; много малко количество, мъничко; 10. loc. adv. en pointe с остър връх. Ќ heure pointe връхна точка на натоварване; poursuivre (pousser, suivre) sa pointe упорито продължавам започнатото; pointe de vitesse спорт. спринт. -
2 acromion
m. (gr. akrômion "pointe de l'épaule") анат. голям костен израстък, удължаващ края на плешката. -
3 agacer
v.tr. (probabl. lat. pop. °adaciare, rad. acier "pointe") 1. дразня, раздразвам; изтръпвам (за зъби); 2. досаждам, отегчавам. Ќ Ant. calmer. -
4 baie1
f. (bas lat. baia) малък залив. Ќ Ant. cap, pointe, promontoire. -
5 barbelé,
e adj. (de l'a. fr. barbel, dimin. de barbe "pointe") 1. зъбест, назъбен; 2. бодлив; fil de fer barbelé, бодлива тел; 3. m. pl. ограда от бодлива тел. -
6 boutade
f. (de bouter "pousser une pointe") 1. ост. прищявка, приумица, каприз; 2. остроумна забележка, шега. -
7 casque
m. (lat. pop. °quassicare "casser") 1. каска, шлем; casque de pompier пожарникарска каска; casque d'écoute слушалки за радиоприемане; 2. сешоар във форма на каска; 3. коси; 4. разг. глава; 5. твърд израстък на главата или човката на някои птици; 6. горна част на венчето на цвят ( при някои растения). Ќ avoir le casque боли ме глава; casque а pointe стара островърха германска каска; casque а mèche ост., разг. нощно боне; les Casques bleus сините каски ( военни сили на ООН). -
8 copeau
m. (lat. pop. °cuspellus, class. cuspis "pointe") 1. талаш; 2. треска, 3. стърготина; 4. стружка; copeau de métal метална стружка. -
9 cuspide
f. (lat. cuspis, idis "pointe") 1. бот. остър и продълговат връх на растение; бодил, трън; 2. анат. връх на кътник, който опира в срещуположния зъб. -
10 disputer
v. (lat. disputare) I. v.tr.ind. 1. ост. споря, препирам се; 2. карам се; disputer d'un (sur un) sujet avec qqn. карам се с някого по дадена тема; 3. съпернича на някого; II. v.tr. 1. състезавам се, боря се за, защищавам, оспорвам, браня; 2. разг. карам се на някого, хокам някого; se disputer карам се; оспорвам се, оспорваме си. Ќ disputer sur la pointe d'une aiguille препирам се за дребни работи. -
11 épée
f. (spatha "large épée а deux tranchants") 1. меч, сабя, шпага; coup d'épée удар със сабя; 2. човек, който владее добре шпагата. Ќ а la pointe de l'épée с оръжие в ръка, насила, със заплашване; avoir l'épée sur la gorge ножът ми е опрял до гърлото; coup d'épée dans l'eau напразни усилия, напразен труд, дупка в морето; il a fait un bon coup d'épée той направи голяма глупост; il est brave comme son épée храбър, смел е като лъв; la main de l'épée дясната ръка; épée de chevet човек, към когото се обръщаме при всякаква нужда; l'épée de Samson ченета; épée de Damoclès неизбежна опасност; brave comme une épée много смел; couché comme l'épée du roi който си е легнал да спи облечен; jouer de l'épée а deux talons избягвам; passer au fil de l'épée подлагам на безмилостна сеч; mettre, pousser l'épée dans les reins de qqn. преследвам някого по петите; вадя душата на някого; quiconque se sert de l'épée périra de l'épée който нож вади, от нож умира; remettre l'épée dans le fourreau прекратява неприятелските действия; прекратявам войната; rendre son épée капитулирам, предавам се като пленник. -
12 épi
m. (lat. spica "pointe") 1. клас (на житно растение); 2. кичур от щръкнали коси; 3. бент на река за направляване на течението Ј; 4. орнамент на покрива на сграда. Ќ voitures garées en épi автомобили паркирани полегато, а не успоредно на тротоара; épi d'une voie ferrée малки странични железопътни разклонения. -
13 époi
m. (du germ. °spit "pointe") горен рог на елен. -
14 épointer
v.tr. (de й- et pointe) 1. счупвам, притъпявам (връх на молив, на сечиво); 2. рядко остря. -
15 giron
m. (frq. °gêro "pièce d'étoffe en pointe") 1. скут, лоно; le giron de la mère майчиният скут; le giron de l'Eglise лоното на църквата; 2. архит. ширина на стълбищно стъпало; 3. част от дреха, покриваща тялото от кръста до коленете; 4. част от дреха, чийто край завършва с връх; 5. триъгълно поле, чийто връх достига средата на главното поле на герб. Ќ Hom. girond. -
16 grandir
v. (de grand) I. v.intr. 1. ставам голям, раста, пораствам; il a grandi de 5 centimètres той порастна с пет сантиметра; 2. прен. израствам; grandir en vertu ставам по-добродетелен; 3. прен. ставам велик, известен; son nom grandit името му става велико; grandir en renommée ставам известен, велик; 4. увеличавам се; l'obscurité grandit тъмнината се увеличава; II. v.tr. 1. увеличавам, уголемявам; le mocroscope grandit les objets микроскопът уголемява предметите; 2. прен. давам сила, величие, кураж; les vertus grandissent un homme добродетелите възвисяват човека; 3. прен. преувеличавам, правя да изглежда по-голям; il grandit les danger той преувеличава опасността; se grandir 1. увеличавам се, ставам по-голям; se grandir en se haussant sur la pointe des pieds ставам по-голям, като се вдигна на пръсти; 2. възвисявам се. Ќ Ant. atténuer, amoindrir, diminuer, rapetisser, décroître. -
17 minot1
m. (du bret. min "bec, pointe") стара френска марка за вместимост. -
18 piton
m. (d'un rad. roman pitt- "pointe") 1. винт с халка или със скоба; 2. геогр. заострен планински връх с много стръмни склонове. -
19 pointeau
m. (de pointe) 1. техн. център (сечиво); 2. игла-регулатор (на пръскачна машина и др.); 3. разг. контрольор, маркировач. -
20 pointer2
v. (de pointe) I. v.tr. 1. пробождам (с шпага); 2. остря, наточвам (острие); 3. наострям (уши); II. v.intr. 1. издигам се, излитам; 2. пониквам; 3. стърча, издигам се; 4. изправям се на задните си крака (за кон); 5. появявам се.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
pointe — [ pwɛ̃t ] n. f. • 1150; bas lat. puncta; de pungere « poindre » I ♦ Extrémité pointue. A ♦ (Concret) 1 ♦ Extrémité allongée (d un objet qui se termine par un angle très aigu) servant à piquer, percer, tracer finement. Pointe d une aiguille, d un… … Encyclopédie Universelle
pointé — pointe [ pwɛ̃t ] n. f. • 1150; bas lat. puncta; de pungere « poindre » I ♦ Extrémité pointue. A ♦ (Concret) 1 ♦ Extrémité allongée (d un objet qui se termine par un angle très aigu) servant à piquer, percer, tracer finement. Pointe d une aiguille … Encyclopédie Universelle
Pointe-noire (congo) — Pour les articles homonymes, voir Pointe Noire. Pointe Noire (Congo) Administration Pays … Wikipédia en Français
pointe — Pointe. s. f. Bout piquant & aigu de quelque chose que ce soit. Pointe acerée. la pointe d une espine, d une areste. La pointe d une espée, d une aiguille, d un clou, &c. aiguiser, émousser la pointe d un couteau. la pointe d une lance, d une… … Dictionnaire de l'Académie française
Pointe-Verte — Administration Pays Canada Province … Wikipédia en Français
Pointe-a-Pitre — Pointe à Pitre Pour les articles homonymes, voir Pointe et Pitre. Pointe à Pitre Vue du port maritime à Pointe à Pitre … Wikipédia en Français
Pointe-au-Père — Le phare de Pointe au Père. Administration Pays … Wikipédia en Français
Pointe-à-pitre — Pour les articles homonymes, voir Pointe et Pitre. Pointe à Pitre Vue du port maritime à Pointe à Pitre … Wikipédia en Français
Pointe a pitre — Pointe à Pitre Pour les articles homonymes, voir Pointe et Pitre. Pointe à Pitre Vue du port maritime à Pointe à Pitre … Wikipédia en Français
Pointe à Pitre — Pour les articles homonymes, voir Pointe et Pitre. Pointe à Pitre Vue du port maritime à Pointe à Pitre … Wikipédia en Français
Pointe-à-Bouleau — Pointe à Bouleau, vu de Tracadie Sheila. Administration Pays … Wikipédia en Français
