-
1 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
2 abandonné,
e adj. (de abandonner) 1. изоставен; maison abandonné, изоставена къща; 2. безпризорен; enfant abandonné, безпризорно дете; 3. запуснат, занемарен. Ќ Ant. recherché; tendu. -
3 aîtres
m.pl. (du lat. atrium "pièce principale de la maison romaine") разположение на частите на къща. -
4 arrêt
m. (de arrêter) 1. спирка, спиране; arrêt d'un moteur, du cњur спиране на мотор, на сърцето; attendre а l'arrêt d'autobus чакам на автобусната спирка; 2. престой; 3. пружина на брава, на пушка (за запиране); 4. юр. решение, определение, постановление; recueil d'arrêts сборник от съдебни решения; 5. затвор, арест; maison d'arrêt затвор (зданието); être aux arrêts под арест съм; 6. запор, задържане; 7. присъда. Ќ chien d'arrêt ловджийско куче, научено да спира когато подуши дивеча. Ќ Ant. marche, mouvement; continuation. Ќ Hom. haret. -
5 auberge
f. (prov. auberjo) гостоприемница; хан; кръчма. Ќ on n'est pas sorti de l'auberge трудностите, грижите още не са свършили; prendre la maison de qqn. pour une auberge настанявам се да живея при някого без да съм канен. -
6 cabine
f. (angl. cabin, du picard cabine "maison de jeu", o.i.) 1. кабина на кораб; 2. кабина на камион; 3. обитаема капсула на космически кораб. Ќ cabine d'essayage пробна (в магазин за дрехи); cabine de bain кабина за преобличане в баня; cabine de douche душ-кабина. -
7 cadeau
m. (cabdel "chef", fig. "lettre capitale"; lat. pop. capitellus, de caput "tête") 1. подарък, дар; cadeau de Noël коледен подарък; faire un cadeau а qqn. правя подарък на някого; 2. ост. развлечение, което се предлага на дама. Ќ papier cadeau хартия за увиване на подаръци; c'est un cadeau de la maison разг. това е безплатно; c'est pas un cadeau това е човек, който трудно се понася; faire cadeau de qqch. давам нещо като подарък. -
8 campagne
f. (it. campagna, lat. campania "plaine") 1. поле, нива; de riches campagnes богати полета, ниви; en pleine campagne, en rase campagne на открито поле; 2. село; demeurer а la campagne живея на село; 3. воен. поход, война, кампания; entrer en campagne отивам на война; se mettre en campagne отивам на война; тръгвам на поход; 4. прен. кампания; campagne agricole селскостопанска кампания; campagne publicitaire рекламна кампания; campagne de dénigrement клеветническа кампания; 5. ост. равнина. Ќ se mettre en campagne започвам военна операция; прен. започвам да търся методично нещо; tenir la campagne воен. издържам нападение на неприятеля; battre la campagne обикалям полята; partie de campagne екскурзия, пикник сред полето; maison de campagne вила сред полето. -
9 caractère
m. (lat. character, gr. kharactêr "signe gravé, empreinte") 1. характер, нрав; индивидуалност; traits de caractère черти на характера; un caractère changeant променлив характер; 2. отличителна черта, признак (на нещо); la simplicité est le caractère de son style простотата е отличителна черта на стила му; visage sans caractère неизразително лице; 3. знак; caractère algébrique алгебричен знак; 4. печ. знак; 5. печ. буква; 6. pl. шрифт. Ќ maison de caractère стара и живописна къща; caractère générique символ, който може да замести всяка буква при компютърна текстообработка; avoir un heureux caractère оптимист съм; avoir un mauvais caractère гневлив и раздразнителен съм; manquer de caractère липсва ми воля и решителност; caractère dominant биол. доминиращ признак, доминиращ ген; caractère récessif биол. рецесивен признак, рецесивен ген. -
10 casanier,
ère adj. (p.-к. it. casaniere, de casa "maison") 1. който обича да си седи вкъщи; 2. m., f. домошар. Ќ Ant. bohème, nomade. -
11 casino
m. (it casino "maison de jeux") казино. -
12 chabanais
m. (du nom d'une maison de prostitution de la rue Chabanais а Paris) 1. разг. голям шум, врява; 2. разг. бордей. -
13 charbonnier,
ère adj. et n. (lat. carbonarius) 1. въглищен, който се отнася до произвеждането и продажбата на въглища; régions charbonnier,ères области със залежи от въглища; 2. m., f. въглищар; 3. m. мор. кораб за пренасяне на каменните въглища; 4. ист. член на политическо дружество във Франция по време на Реставрацията; 5. f. място в гора, където се правят дървени въглища. Ќ charbonnier, est maître dans sa maison (chez soi) погов. всеки е господар в къщата си; la foi du charbonnier, простодушна вяра; mésange charbonnier,ère зоол. голям синигер. -
14 clos2,
e adj. (de clore) 1. затворен, закрит; а huis clos2, юр. при закрити врати (за заседание); 2. приключен, завършен; la séance est clos2,e заседанието е закрито. Ќ champ clos2, ист. заградено място за двубой или турнир през средните векове; trouver porte clos2,e не намирам никого; maison clos2,e публичен дом; vivre en vase clos2, живея затворено, уединено; а la nuit clos2,e посред нощ; yeux mi-clos полузатворени очи. Ќ Hom. clause. -
15 commun1,
e adj. (lat. communis) 1. общ; intérêts commun1,s общи интереси; le Marché commun1, общият пазар; mettre en commun1, qqch. правя общо нещо; 2. съвместен; travail commun1, съвместна работа; 3. еднакъв; 4. обществен; des biens commun1,s обществени блага, имоти; salle commun1,e обществена зала; transport en commun1, обществен транспорт; 5. обикновен; тривиален; attitude commun1,e обикновено, обичайно поведение; 6. loc. adv. en commun1, заедно; vivre en commun1, живеем заедно. Ќ d'un commun1, accord по взаимно съгласие, d'une voix commun1,e с обикновен, груб глас; faire bourse commun1,e живеем на обща сметка; faire cause commun1,e водим борба с общи усилия; genre commun1, общ род; nom commun1, съществително нарицателно; съществително, което има една и съща форма за мъжки и женски род; maison commun1,e кметство; le commun1, des hommes по-голямата част от хората. Ќ Ant. rare, exceptionnel, distingué; singulier, original, particulier, différent. -
16 communal,
e, aux adj. et n. (de commun) 1. adj. общински; biens communal,aux общински имоти; 2. m. pl. общински имоти; 3. f. общинско училище; 4. (Белгия) maison communal,e кметство; conseil communal, общински съвет. -
17 coquet,
te adj. (de coq) 1. кокетен, хубав; maison coquet,te кокетна къща; 2. приятен, чаровен; 3. m., f. кокетен човек; 4. f. ост. кокетка. Ќ faire sa coquet,te правя фасони, кокетнича, карам да ме молят; jouer les grandes coquet,tes мъча се да съблазня чрез престорено поведение. -
18 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
19 coupe1
f. (de couper) 1. сечене, рязане; hauteur de coupe1 d'une tondeuse а gazon височина на рязане на косачка за трева; outil de coupe1 режещ инструмент; 2. сечище; 3. кройка; 4. напречен разрез, профил; контур; coupe1 du visage контур на лицето; la coupe1 d'un tronc d'arbre мястото на отрязване на дървесен дънер; coupe1 verticale d'une maison вертикално сечение на къща; 5. сечене на карти при игра; 6. лит. пауза (в стих); 7. липса на карти от определена боя ( при игра на карти), което позволява да се играе коз. Ќ avoir qqn. sous sa coupe1 държа някого под властта си; être sous la coupe1 de qqn. играя първи (на карти); прен. завися от някого; fromage vendu а la coupe1 сирене, което се продава на резени (според желанието на клиента); coupe1 sombre сечене на дървета за прореждане на гора; прен. премахване на голяма част от нещо; coupe1 claire сечене за по-силно разреждане на гора; coupe1 réglée периодично изсичане на част от гора; coupe1 de cheveux подстригване на коси; формата на подстриганата коса; coupe1 optique тънък слой от нещо, който се наблюдава под микроскоп. -
20 couture
f. (lat. pop. °consutura, de consuere "coudre") 1. шиене; couture а la main шиене на ръка; 2. шев; 3. шивачество; 4. мед. продълговат белег (от сабя, рана, болест). Ќ battre qqn. а plate couture разг. сразявам напълно някого; maison de haute couture модна къща (за шев); point de couture бод; examiner sur, sous toutes les coutures разглеждам много внимателно, от всички страни; la haute couture висша мода ( в изработването на дрехи).
См. также в других словарях:
maison — [ mɛzɔ̃; mezɔ̃ ] n. f. • v. 980; lat. mansio, mansionem, de manere « rester »; a remplacé en gallo roman casa I ♦ 1 ♦ Bâtiment d habitation (⇒ habitation ), spécialt Bâtiment construit pour loger une seule famille, ou maison individuelle (opposé… … Encyclopédie Universelle
Maison Blanche — Pour les articles homonymes, voir Maison Blanche (homonymie). 38° 53′ 52″ N 77° 02′ 12″ W … Wikipédia en Français
Maison blanche — Pour les articles homonymes, voir Maison Blanche (homonymie). 38° 53′ 52″ N 77° 02′ 12″ W … Wikipédia en Français
Maison De France — La Maison de France incarnait sous l Ancien régime la continuité des institutions politiques du royaume de France, dans ses relations avec les souverains des autres pays. Elle comportait à la fois une dimension patrimoniale (le domaine royal) et… … Wikipédia en Français
Maison de France (ou de Bourbon) — Maison de France La Maison de France incarnait sous l Ancien régime la continuité des institutions politiques du royaume de France, dans ses relations avec les souverains des autres pays. Elle comportait à la fois une dimension patrimoniale (le… … Wikipédia en Français
Maison de france — La Maison de France incarnait sous l Ancien régime la continuité des institutions politiques du royaume de France, dans ses relations avec les souverains des autres pays. Elle comportait à la fois une dimension patrimoniale (le domaine royal) et… … Wikipédia en Français
Maison royale de France — Maison de France La Maison de France incarnait sous l Ancien régime la continuité des institutions politiques du royaume de France, dans ses relations avec les souverains des autres pays. Elle comportait à la fois une dimension patrimoniale (le… … Wikipédia en Français
maison — Maison, f. penac. Est un manoir assorti de ses membres, Domus, aedes, ium. Et vient du Latin Maneo, dont se fait Mansio, comme qui diroit Mansion. l Italien dit aussi Magione. Si fait l Espagnol Meson. Mais il le fait particulier à logis d… … Thresor de la langue françoyse
maison — MAISON. s. f. Logis, bastiment fait pour y loger, pour y habiter. Maison commode, bien logeable. belle mai son. grande maison. maison à porte cochere. petite maison. maison basse. maison elevée, exhaussée. maison à un estage, à plusieurs estages … Dictionnaire de l'Académie française
Maison Basque — Pour les articles homonymes, voir Maison (homonymie). La maison basque ou etxe est, tout comme la maison béarnaise, la pierre angulaire de la vie sociale traditionnelle du Pays basque français (Iparalde). Elle était transmise, ainsi que toutes… … Wikipédia en Français
Maison Royale De Saint-Louis — Localisation Localisation Saint Cyr l École, France Informations … Wikipédia en Français
