-
1 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите. -
2 vif-argent
m. (de vif "vivant" et argent) хим., ост. живак. Ќ avoir du vif-argent dans les veines много съм пъргав, жив. -
3 verser
v. (lat. versare, fréquent. de vertere "tourner") I. v.tr. 1. сипвам, изсипвам; пресипвам; verser du sable dans des sacs сипвам пясък в чували; 2. наливам, сипвам, изсипвам; verser du vin dans un verre сипвам, наливам вино в чаша; 3. проливам; verser le sang проливам кръв; verser des larmes проливам сълзи; verser son sang проливам кръвта си (за нещо); 4. прен. изливам, откривам; пръскам; verser de l'or а pleins mains пръскам злато с пълни шепи; verser sa joie изливам радостта си; 5. внасям, влагам (суми); verser de l'argent sur son compte влагам пари по сметката си; verser une somme d'argent а qqn. изплащам, внасям определена сума на някого; 6. повалям; l'orage a versé les blés бурята повали житата; 7. катурвам, прекатурвам, преобръщам; 8. добавям документ (към досие, папка); 9. зачислявам някого на определена служба, включвам го във военна част; II. v.intr. 1. преобръщам се, обръщам се настрана (за кола); 2. повалям се, полягам (за жито и др.); 3. прен. verser dans отдавам се на, впускам се в; l'écrivain verse dans la comédie писателят се впуска в комедийния жанр; se verser сипвам се, наливам се; сипвам си, наливам си. Ќ Hom. versé. -
4 voler2
v.tr. (on disait rober; de voler, mais cette origine, d'ailleurs discutée, n'est plus comprise de nos jours) 1. крада, открадвам, обирам; voler2 une montre открадвам часовник; voler2 qqn. sous la menace обирам някого чрез заплаха; voler2 de l'argent крада пари; voler2 avec effraction крада с взлом; 2. прен. отмъквам, присвоявам си; voler2 une réputation присвоявам си репутацията на някого; voler2 une idée отмъквам идея; 3. разг. не удържам обещанията си; on n'est pas volé, on en a pour son argent не сме излъгани, не сме разочаровани, получихме достатъчно за парите си; se voler2 крада се, открадвам се, обирам се; крадем се едни други. Ќ il ne l'a pas volé разг. заслужил го е; qui vole un њuf vole un bњuf погов. който може да краде малки неща, започва след това да краде и големи. -
5 allier
v.tr. (lat. alligare) 1. смесвам; allier l'or et l'argent смесвам злато със сребро; 2. съединявам, свързвам; 3. сродявам (чрез брак); 4. съчетавам, съпоставям; s'allier 1. смесвам се; съчетавам се; 2. съюзявам се, свързвам се; сродявам се ( чрез брак). Ќ Ant. désunir, opposer. -
6 argentage
m. (de argent) посребряване. -
7 argentan
m. (de argent) аргентан (сплав от мед, цинк и никел). -
8 argenter
v.tr. (de argent) 1. посребрявам; 2. прен. придавам сребърнобял цвят, посребрявам; s'argenter посребрявам се, побелявам. Ќ Ant. désargenter. -
9 argenterie
f. (de argent) сребърни съдове. -
10 argenteux,
se adj. (de argent) нар., ост. пълен с пари. -
11 argentifère
adj. (lat. argentum "argent" et fère) среброносен; couche argentifère среброносен пласт. -
12 argentin1,
e adj. (de argent) 1. сребърен, сребрист; 2. ясен, звънлив; son argentin1, ясен звук. -
13 argentique
adj. (de argent) хим. който съдържа сребро ( за химично вещество). -
14 argentite
f. (de argent) сребърен сулфид, аргентит. -
15 assoiffé,
e adj. (de assoiffer) 1. жаден, изжаднял, ожаднял; 2. прен. алчен; assoiffé, d'argent, de plaisirs алчен за пари, за удоволствия. -
16 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
17 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
18 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
19 bonheur
m. (de bon et heur) 1. щастие, благополучие, благоденствие, блаженство; cela porte bonheur това носи щастие; le bonheur d'aimer щастието да обичаш; 2. щастливо събитие, благоприятен случай; 3. радост, удоволствие; quel bonheur de vous voir! какво удоволствие е да ви видя! 4. успех, сполука, благо; 5. loc. adv. par bonheur за щастие; avec bonheur лит. успешно, с успех, сполучливо; le vin allie avec bonheur des arômes différents виното съчетава сполучливо различни ухания. Ќ au petit bonheur каквото ще да става, според случая; être en bonheur; jouer avec bonheur върви ми в играта; l'argent ne fait pas le bonheur погов. парите не са всичко; le malheur des uns fait le bonheur des autres погов. един гледа сватба, друг - брадва; faire le bonheur de qqn. доставям удоволствие на някого, полезен съм на някого. Ќ Ant. adversité, calamité, désastre, infortune, malheur, malchance; échec. -
20 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари.
См. также в других словарях:
ARGENT — L’argent, élément chimique de symbole Ag et de numéro atomique 47, est l’un des métaux les plus anciennement connus. Il semble cependant que sa découverte soit postérieure à celle des deux autres métaux de la même famille chimique: l’or et le… … Encyclopédie Universelle
Argent (métal) — Argent Pour les articles homonymes, voir Argent (homonymie). Argent … Wikipédia en Français
argent — ARGENT. s. m. Métal blanc, le plus parfait et le plus précieux après l or. Mine d argent. Minière d argent. Veine d argent. Barre, lingot d argent. Argent de mine. Argent de chimie. Argent de bon aloi. Argent de coupelle. Argent de Paris. Argent… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
argent — Argent, Pecunia, argentum, les Alquemistes appellent l argent lune. Argent trespur et bien affiné, Argentum pustulatum. Argent monnoyé, Argentum, Nummus argenteus. Vif argent, Argentum viuum. Argent duquel on n a rien osté, Argentum incolume.… … Thresor de la langue françoyse
argent — ARGENT. s. m. Metal blanc, le plus parfait aprés l or. Mine, miniere d argent. veine d argent. barre, lingot d argent. Monnoye d argent. medailles, jettons, pieces d argent. Ouvrages d argent. vaisselles, estoffes, passements d argent. Argent de… … Dictionnaire de l'Académie française
Argent (disambiguation) — Argent may refer to: *Argent – the heraldic tincture of silver (abbreviation: ar) *Argent (band) – a rock band led by Rod Argent *Argent (company) Las Vegas casino operator *Argent (comics) – a Titans (comics) character *ARGENT (TV channel) – a… … Wikipedia
Argent (Homonymie) — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
ARGENT — Pour les articles homonymes, voir Argent (homonymie). Création 21 février 2005 Propriétaire Groupe TVA (Quebecor Media) … Wikipédia en Français
Argent Double — l Argent Double Photo bienvenue Merci Caractéristiques Longueur 37 4 km Bassin 108 km2 Bassin collecteur l Aude … Wikipédia en Français
Argent Hotel San Francisco (San Francisco) — Argent Hotel San Francisco country: United States, city: San Francisco (City: Downtown Union Square) Argent Hotel San Francisco If you re looking for the right place in San Francisco to revel in the excitement of The City, The Argent Hotel is the … International hotels
Argent — ist der Name folgender geographischer Objekte in Frankreich: Argent sur Sauldre, Gemeinde im Département Cher Côte d’Argent, ein Abschnitt an der französischen Atlantikküste Kanton Argent sur Sauldre im Département Cher der Oberlauf des Flusses… … Deutsch Wikipedia
