de+dos

1. adj num 1) две; 2) втори; a cada dos por tres често; a dos por tres прен., разг. надве-натри; (un, el) dos piezas а) бикини; б) женски костюм от две части; en un dos por tres прен., разг. в миг; 2. m двойка (карта, на зар и др.).

1. tr 1) правя, извършвам, върша; 2) произвеждам, създавам, образувам; 3) изработвам, фабрикувам; 4) вмествам, съдържам; 5) предизвиквам, причинявам; 6) създавам (концепция, поема и др.); 7) раздвижвам, упражнявам (мускули, пръсти и др.); 8) (и като prnl) приготвям, подготвям (ядене, куфар и др.); 9) привиквам, карам да свикне (и като prnl: hacerse a todo свиквам с всичко); 10) обучавам птици за лов; 11) подстригвам, подрязвам (и prnl); 12) hacer + sust означава действие, образувано от корена на съществителното; hacer estimación = estimar; hacer burla = burlarse; 13) hacer + sust правя на + значението на съществителното; hacer pedazos правя на парчета; 14) правя знак, жест; 15) hacer + el, la, lo + sust представям, изпълнявам ролята на; hacer el rey изпълнявам ролята на краля (като intr + предл. de; hacer de maestro в ролята на учител); 16) театр. изпълнявам театрална (филмова) роля; 17) мат. съставям, правя, давам (като резултат); dos y dos hacen cuatro две и две прави четири; 18) заставям, карам някого; le hizo venir накара го да дойде; 19) hacer del cuerpo (una necesidad, una diligencia) разг. ходя по голяма (малка) нужда; 20) постигам, печеля; hacer dinero правя, печеля пари; 21) освобождавам, остъпвам, правя място; hacer caso обръщам внимание, съобразявам се; hacer tiempo (hora) изчаквам удобно време (час); hacer por hacer правя нещо, колкото да се намирам на работа; hacer memoria напомням; hacer conocer известявам, съобщавам; hacer mío приемам (убеждения, мнение); hacer carne въплъщавам, превръщам на дело; hacer alto задържам се, установявам се; estar por hacer предстои ми да направя нещо; hacer cara възразявам, противя се; hacer falta не достига, липсва; hacer boca закусвам; hacer la vista gorda правя се, че не виждам, че не забелязвам; hacer alarde хваля се; hacer su agosto използвам случая, възползвам се; hacer la rosca del galgo прен. отивам, за да не се върна; hacer raya превъзхождам, надвишавам, надминавам; màs hace el que quiere que el que puede да искаш, значи да можеш; 2. intr 1) действам, постъпвам, процедирам; creo que hace bien смятам, че постъпва добре; 2) подхождам; eso no hace al caso това не е уместно, не подхожда (не се отнася за) на случая; 3) съответствам, ставам, пасвам; llave que hace a ambas cerraduras ключ, който става на двете ключалки; 4) hacer + por (para) + inf внимавам да + значението на глагола в инфинитив; hacer por venir гледам, внимавам да дойде; hacer para sí внимавам, грижа се за себе си; 5) преструвам се на нещо (често с adv como); 6) мор. добивам (петрол, въглища и т. н.); 7) impers (за време, природни явления); hace frío студено е; hace calor топло е; hace buen (mal) tiempo хубаво (лошо) време е; hace niebla мъгливо е; hace viento духа вятър; hace sol слънчево е; 8) impers (за време) hace dos semanas преди две седмици; hace tiempo преди време, отдавна; 3. prnl 1) преструвам се, представям се за това, което не съм; hacer el tonto правя се на глупак; 2) израствам, увеличавам се; hacer los sembrados израстват посевите; 3) превръщам се, ставам на: hacer vinagre el vino вкиселявам се ( за вино), ставам на оцет; 4) ставам; hacer famoso ставам известен, знаменит; їqué se hizo de tantas promesas? какво стана (какво излезе) от толкова обещания?; se hace tarde става късно; свечерява се; 5) приучвам се, приспособявам се, привиквам; hacerse al frío привиквам на студ; 6) (con) обзавеждам се, снабдявам се с нещо; hacerse cargo натоварвам се, наемам се с нещо; hacerse atràs отстъпвам; hacerse fuerte воен. закрепвам се, задържам се; hacerse a la mar излизам в открито море; no saber qué hacerse не зная къде да се дяна, отегчавам се; a medio hacer незавършен, до половина; hacer de menos а) презирам; б) подценявам; hacer el efecto създавам впечатление; hacer la alguna разг. натворявам нещо, правя нещо неразумно; hacer y deshacer командвам, разпореждам се, коля и беся; hacer a todo ставам за всичко; hacer presente представям, информирам, припомням; hacer saber уведомявам, съобщавам; hacerse a una parte оттеглям се настрана; hacerse con una persona o cosa разг. притежавам, владея; hacerse uno de rogar карам да ме молят; hacer sele algo una cosa a uno заприличва ми на нещо; las manadas que a don Quijote se le hicieron ejércitos стадата, които Дон Кихот взе за войски; hacerse uno el olvidadizo преструвам се, че съм забравил; hacerse uno presente нарочно се набивам в очи; hacer sudar a uno а) прен., разг. карам някого да се изпоти (от трудност); б) прен., разг. задължавам го да плаща; no es de hacer una cosa не е редно да се прави нещо; no la hagas y no la temas не греши този, който нищо не прави; no me hagas hablar не ме карай да си отварям устата, да говоря; їqué hemos de hacer? їqué le hemos de hacer? їqué se le ha de hacer? їqué vamos a hacer? їqué le vamos a hacer? какво да се прави, така стоят нещата; hacerla hecho buena разг., ирон. добра я свърши.

prep за, през, чрез, от, из, на, по, като, защото; 1) за средство, посредничество (особено при глагол в страдателен залог): escrito por написано от; 2) за повод, причина, цел: eso le pasa por tonto това му се случва, защото е глупав; 3) за начин: por escrito писмено; por dicha за щастие; 4) за цена: lo comprè por 100 pesetas купих го за 100 песети; 5) за посока: partir por (para) Sofía заминавам за София; 6) за място: por aquí оттук; 7) за време: por febrero през февруари; 8) за интерес, пожертване, привързаност: por ella lo daría todo за нея всичко бих дал; 9) за заменяне, съпоставяне, определение: la tengo por mabre тя ми е като майка; 10) за мнение, оценка: pasar por listo минавам за хитър; 11) за делба, разпределение: dos veces por año два пъти годишно; 12) за умножение: dos por dos две по две; 13) за съотношение: el cinco por ciento пет на сто; 14) за сравнение: libro por libro, prefiero el mío ако става дума да избирам между двете книги, предпочитам моята; 15) що се отнася: por una y otra proposición относно двете предложения; 16) за търсене: ir por agua отивам за вода; 17) с inf: за бъдеще, отсъствие, неизпълнение: està por llegar още не е дошъл; 18) por = para: por decirlo así тъй да се каже; 19) употреба като съюз: а) за цел: por que (= porque) понеже, тъй като; б) като въпрос: їpor qué no viene? защо не идва?; 20) между два еднакви инфинитива, означава: безсмисленост, безполезност; hablar por hablar говори само за да се намира в работа, ей така си говори; 21) с отрицателната частица no, означава: отстъпване; no por mucho madrugar, amanece màs temprano от ранното ставане не съмва по-рано (разг. от бързане голяма файда няма); 22): por + прилагателно + que sea колкото и да е..., въпреки че е; por donde от което; їpor qué? защо?; por si, por si acaso за всеки случай.

f 1) вода; agua bendita светена вода; agua viva течаща вода; agua muerta застояла вода; agua cruda твърда вода; aguas termales минерални води; agua de cepas разг. вино; agua de borrajas прен. незначително нещо, дреболия; aguas jurisdiccionales, territoriales териториални води; 2) вода, разтвор, есенция; agua de Colonia одеколон; agua fuerte хим. разтвор от азотна киселина; agua regia хим. смес от азотна и солна киселина; 3) наклон на покрив; techo a dos aguas двускатен покрив; 4) pl дъжд; 5) pl отблясък (на плат, скъпоценен камък и др.); 6) сълзи; 7) мор. пробив, дупка; 8) мор. вж. marea; 9) урина; 10) минерален извор; 11) pl морски води; 12) мор. морско течение; 13) мор. следа, път на кораб; a flor de agua по повърхността на водата; agua abajo по течението; echar agua en el mar прен. правя нещо безполезно; estar entre dos aguas прен. колебая се; guàrdate del agua mansa proverb пази се от тихата вода; sin decir agua va прен., разг. тихомълком нанасям вреда; sacar agua de las piedras прен. извличам полза от неблагоприятна ситуация; romper aguas изтича ми водата (при родилка); parecer que uno no esturbia el agua прен. тиха вода (за обикновен и кротък човек, който таи качества, злоба и т. н.).

m 1) тяло, част от материята; 2) тяло на живо същество (с всички части); 3): tronco del cuerpo туловище, без крайниците; 4) плът; en cuerpo y en alma тялом и духом; 5) книга, том; la librería tiene dos mil cuerpos в книжарницата има две хиляди тома; 6) основна част на книга (без предговора и приложенията); 7) размер, дебелина; 8) плътност, градус на напитка; vino de cuerpo силно вино; 9) труп; 10) съставляващите един народ, общност, асоциация и др.; 11) гилдия, съсловие; 12) част от нещо; un armario de dos cuerpos шкаф от две части; 13) геом. геометрично тяло; 14) воен. корпус; cuerpo de baile трупа, състав; cuerpo del delito състав на престъпление; cuerpo de doctrina съдържание на доктрина, идея; cuerpo diplomàtico дипломатически корпус; cuerpo extraño чуждо тяло; cuerpo glorioso теол. възкръснал, блажен; cuerpo legislativo законодателен орган; cuerpo sin alma прен. мъртва душа; a cuerpo descubierto прен. беззащитно; открито, явно; cuerpo a cuerpo ръкопашен бой; dar cuerpo a una cosa реализирам нещо; hacer del cuerpo разг. ходя по нужда; tomar cuerpo продобивам плът, измерения.

m пръст; dedo gordo (pulgar) палец; dedo índice показалец; dedo del corazón среден; dedo anular безимен; dedo meñique кутре; estar a dos dedos de algo вися на косъм; a dedo жарг. на автостоп; a dos dedos de прен. много близо, почти; chuparse uno los dedos прен., разг. а) ям (правя, слушам) нещо с голямо удоволствие; б) пръстите да си оближеш; no mover uno un dedo прен., разг. пръста не си мръдвам; poner uno el dedo en la llaga прен. слагам пръст в раната; ser uno el dedo malo прен., разг. все аз съм виновен за всичко; poner a uno los cinco dedos en la cara прен., разг. удрям плесница.

f 1) ост. лице; 2) лицева страна (на плат); 3) горната част на лист (дърво, растение); haz2 de la tierra прен. земната повърхност; лицето на земята; a dos haces със скрита цел, със задно намерение; a sobre haz2 външно погледнато; ser uno de dos haces прен. двуличен, лицемерен съм.

1. adj 1) равен, еднакъв, равностоен; 2) отговарящ, съответен; 3) равен, гладък; 4) подобен; 5) постоянен, неизменен; 6) на същата цена; 7) от една и съща класа, качество; encontrar su igual намирам си майстора; sin igual безподобен, несравним; tratar (hablar) de igual a igual отнасям се (разговарям) като равен с равен; dar igual algo a uno все ми е едно; 2. m мат. знак за равенство, равно на; dos y dos igual cuatro две плюс две равно на четири; 3. adv също така, по същия начин; толкова.

f 1) светлина; media luz полусветлина, здрач, дрезгавина; 2) прен. ден, дневна светлина; a las primeras luces на разсъмване, призори; entre dos luces а) по здрач; б) на разсъмване; в) разг. полупиян; 3) прен. светлина, просвета; 4) източник на светлина; 5) арх. отвор в стена (на прозорец); 6) pl знания, култура; просвещение; El Siglo de las Luces векът на Просвещението; 7) радиомагнитно излъчване; 8) прен. интелигентност; 9) прен. модел, ръководна светлина; 10) прен., разг. пари; 11) мор. фар; 12) жив. точка, от която се осветява картината; 13) М. нощна фиеста; luz artificial (eléctrica) електрическо, изкуствено осветление; luz de la razón прен. разумност; luz mala Арж., Ур. блуждаещ огън върху гробовете; a la luz de algo в светлината на; имайки предвид (новина, факт и др.); a toda(s) luz(s) прен. а) навсякъде; по всякакъв начин; б) очевидно, несъмнено; dar luz verde прен. давам зелена светлина, разрешавам; echar luz а) светя; б) прен. хвърлям светлина върху нещо (проблем, факт); rayar la luz de la razón прен. проблясва разум; започвам да разбирам; persona de pocas luces прен. ограничен човек; sacar a (la) luz прен. изваждам на бял свят; ver la luz виждам бял свят; раждам се; a buena luz прен. разумно, внимателно; de pocas luces а) ограничен човек; б) слабограмотен човек; luz de Bengala бенгалски огън; dar a luz раждам; dar a la luz пускам на светлина; salir a la luz а) излизам от печат (книга); б) прен. излизам наяве; a dos luces двусмислено; traje de luces параден костюм на тореадор.

m вино; vino tinto червено вино; vino clarete роз˜; vino generoso силно, отлежало вино; vino de dos orejas прен. силно вино; vino de mesa трапезно вино; vino de postre десертно вино; vino abierto наливно вино; vino abocado, vino embocado полусухо вино; vino peleón обикновено вино; tomarse uno del vino прен. напивам се; vino de dos, tres hojas две-тригодишно вино; bautizar el vino прен. разреждам (кръщавам) виното с вода; dormir el vino прен. спя, за да изтрезнея; tener mal vino прен. ставам свадлив, когато пия.

prep на, в; до, към, за, по, при, с, след и съюза да (когато се слива с члена el приема формата al): 1) като допълнение: а) вин. падеж (без предлог на български): Ўrespeta a los sabios! уважавай мъдреците!; б) вин. падеж (с предлог на български): на, при; contestar a la pregunta отговарям на въпроса; в) дат. падеж: на, за, към; suscribirse al periódico абонирам се за вестник; 2) направление, място: на, в, за, до, към; їa dónde? накъде?; voy a la universidad отивам в университета; 3) място, близост, положение: на, до, при; a la salida на изхода; 4) разстояние: до, на; їa cuàntos kilómetros? на колко километра; 5) време, възраст: на, в, след, при; a tiempo навреме; їa qué hora? в колко часа?; 6) разпределение, последователност: в, по; dos veces al mes два пъти месечно; 7) цена, процент: на, по; їa qué precio? на каква цена?; 8) съответствие, сравнение: в, на; huele a flores мирише на цветя; 9) причина: по; a requerimiento de Ud. по Ваше искане; 10) цел, условие: за, на; їa qué te atienes? на какво разчиташ?; 11) намерение, цел, решение (а + inf, зависещ от глагол): да; enseñar a leer уча да четe; 12) начало (а + inf, зависещ от глагол): да; se puso a cantar започна да пее; 13) начин: а) по; a la española по испански; a mi gusto по мой вкус; б) (а + sust) (наречия на бълг.); a pie пеша; a la fuerza насила; в) като начало на адвербиални изрази: a oscuras на тъмно; a ciegas сляпо; a escondidas скришом; a tontas y a locas неумело; 14) средство, оръдие; a màquina на машина; a mano на ръка; 15) al + inf (деепричастие на бълг. или същ. с предлог) при; al verlo виждайки го; al entrar при влизането; 16) в елиптични изречения: а) призив, заповед, покана (a + inf и а + sust); Ўa su salud! за Ваше здраве!; Ўa las armas! на оръжие!; б) а + que: a que no sabes нима знаеш; 17) заменя: conj si: a saberlo yo lo diría ако знаех, щях да го кажа; conj con: a cuchillo с нож; prep hacia: se fue a ellos отиде към тях; prep hasta: con el agua a la cintura във вода до кръста; prep para: a beneficio de в полза на; prep por: a ruego suyo по негова молба; prep según: a la ley de Castilla според законите на Кастилия.

f 1) карти за игра; колода, тесте; 2) pl караница; безредие; jugar con dos barajas прен., разг. проявявам лицемерие.

adv 1) добре; успешно, сполучливо; 2) в добро здраве, здрав; 3) охотно, на драго сърце, с желание; 4) лесно, без проблем или притеснение; 5) достатъчно, много добре; 6) с някои причастия: bien2 criado; 7) приблизително, сигурно около; bien2 hablàbamos dos horas говорихме сигурно два часа; 8) добре (за съгласие); 9) или... или... (разпределителен съюз); no bien2 adv едвам, веднага щом; Ўqué bien2! много добре, колко хубаво! de bien2 en mejor loc adv все по-добре; bien2 de голямо количество.

f 1) лице, лик; cara de acelga (de gualda) прен., разг. бледо, зеленикаво лице; cara de aleluya (de pascua) прен., разг. щастливо лице; cara de (justo) juez прен., разг. строго лице; cara empedrada (de rallo) прен., разг. надупчено от шарка лице; 2) изглед, израз, изражение на лице; 3) външност, фасада, външен вид; 4) лицева страна (плат, монета); 5) прен., разг. дързост, нахалство; 6) прен. присъствие; 7) геом. страна на фигура; 8) повърхност; cara a cara лице в лице; de cara a с лице към; cara dura безочлив човек; a cara o cruz ези или тур€; por su bella (linda) cara прен., разг. за черните му очи; cruzarle a uno la cara залепвам плесница; el sol da de cara слънцето блести в очите; dar en cara a uno упреквам някого; hombre de dos caras разг. двуличник; andar a cara descubierta прен. действам откровено, без преструвки; cara nueva непознат, външен човек.

m 1) охлюв, черупка от охлюв; 2) анат. външно ухо; 3) спирала; пружина на часовник; 4) препускане в кръг на кон; 5) къдрица от коса; 6) pl весела народна песен в Андалусия; Ўcaracoles! interj по дяволите!; no se le da (no importa, no vale) un caracol (dos caracoles) прен. не струва пукната пара, пет пари не струва; escalera de caracol вита стълба.

a 1. adj 1) малко по-тежък; 2) малко по-голям, по-широк; 3) разг. опитен, ловък; 4) прен. засрамен, смутен; de corrido, плавно, без запъване (при четене); dos años corrido,s две поредни години; tener (tantos) años corrido,s навършвам (толкова) години; 2. m 1) навес над стопански двор; 2) романс (в Андалусия, Америка); 3) съседна част на сграда; 4) pl просрочени кредити.

1. pron rel 1) какъвто; 2) при сравнение такъв, какъвто; cual..., tal... какъвто... такъв; cuales palabras te dicen, tal corazón te ponen каквито думи ти казват, такова чувство изпитваш; cada cosa sin engaño se muestra cuales всяко нещо се показва точно такова, каквото е; 3) с опред. член който; cada cual всеки; tal cual такъв, какъвто си е; 2. adv както; pronto nos hemos de ver los dos cual deseamos скоро ще се видим ние двамата, както искахме; cual si все едно, че.

a 1. adj четвърти; 2. m 1) четвъртина; четвърт час; las dos cuarto,as partes двете четвърти; cuarto, de luna четвъртинка луна; cuarto, creciente (menguante) астр. първата (последната) четвъртинка на луната; 2) стая, помещение, жилище, квартира; cuarto, de baño баня; cuarto, de estar дневна стая; cuarto, obscuro фот. стая за проявяване на филми; 3) медна монета (= 4 мараведи); прен. пари; tener muchos cuarto,s прен. имам много пари; tener cuatro cuarto,s прен. имам пари; valer de tres al cuarto, разг. нищо не струвам; estar sin un cuarto, разг. без пукнат петак съм; 4) воен. стража, караул; 5) pl красиви, здрави части от тялото на животно (предимно кон); cuarto, delantero (trasero) предни (задни) крака на животно; dar un cuarto, al pregonero прен. разгласявам, разтръбявам тайна; írsele a uno cada cuarto, por su lado прен., разг. разпадам се на части, на нищо не приличам; no dàrsele a uno un cuarto, de una cosa разг. изобщо не ме интересува, пет пари не давам.

prep между 1) място, пространство; 2) взаимодействие между елементи; entre cuatro hombres, se comieron un cordero четиримата мъже изядоха едно агне; 3) за времетраене: tanto (entretanto) междувременно; entre lobo y can прен. ни риба, ни рак; 4) неопределеност, преход от едно към друго; 5) част от група; в състава на; 6) свързано с друг предлог: hablando para entre los dos между нас казано; 7) вътре, в себе си; tal pensaba yo entre mí така си мислех аз ( вътрешно).

f ловджийска пушка; escopeta de dos cañones, escopeta de tiro doble двуцевна пушка; escopeta de caza ловджийска пушка; a tiro de escopeta на един изстрел разстояние.