-
1 diamant
m. (lat. adamas) 1. диамант, елмаз; 2. техн. резец (за стъкло); 3. прен. скъп, безценен предмет. -
2 adamantin,
e adj. (lat. adamans "acier, diamant") лит. който има твърдостта и блясъка на диаманта, диамантен; вещество, което съставя емайла на зъбите. -
3 briller
v.intr. (it. brillare) 1. блестя, светя; le diamant brille de mille feux диамантът блести с хиляди светлини; 2. прен. блестя, изпъквам, проявявам се; briller dans la société изпъквам сред обществото; son visage brille de joie лицето му блести от радост; briller а un examen проявавам се, блясвам на изпит. Ќ tout ce qui brille n'est pas or погов. не всичко, което блести, е злато; il ne brille pas de courage разг. той е по-скоро страхлив; il brille par son absence отсъствието му не минава незабелязано. Ќ Ant. s'assombrir; s'obscurcir; pâlir. -
4 débrutir
v.tr. (de dé- et brutir) техн. изглаждам, шлифовам; débrutir un diamant изглаждам диамант. -
5 diamantaire
adj. (de diamant) 1. с диамантен блясък; 2. m. работник, който изглажда диаманти; продавач на диаманти. -
6 diamanté,
e adj. (de diamant) украсен, обсипан с диаманти. -
7 diamantifère
adj. (de diamant et fère) който съдържа диамант; диамантоносен. -
8 diamantin,
e adj. (de diamant) твърд, лъскав като диамант. -
9 endiamanté,
e adj. (de en- et diamant) украсен с диаманти, със скъпоценни камъни. -
10 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
11 noce
f. (lat. pop. °noptiњ) 1. сватба, сватбен пир; пиршество; noce d'or златна сватба; noce d'argent сребърна сватба; noce de diamant шестдесет годишнина от сватбата; noce de platine шестдесет и пет годишнина от сватбата; nuit de noces първа брачна нощ; justes noces легитимен брак; 2. pl. женитба, брак; célébrer ses noces празнувам сватбата си; 3. всички гости на сватба; 4. разг. празненство, пиршество, веселба, гуляй; faire la noce устройвам празненство. Ќ faire la noce разг. гуляя, пирувам; ne pas être а la noce намирам се в затруднение; noces de chiens полов акт. -
12 taille
f. (de tailler) 1. стрижене, подстригване; 2. сечене; кастрене, подкастряне; taille de la vigne подкастряне на лозите; 3. сечище, сечена гора, която покарва отново; 4. шлифоване, дялане; taille de la pierre дялане на камък; taille d'un diamant шлифоване на диамант; 5. кройка, мярка (на дреха); 6. острене; 7. острие (на сабя); 8. ръст, снага, талия; de grande taille едър на ръст; de petite taille дребен на ръст; 9. размер, номер (на дрехи, обувки и др.); cette veste n'est pas а ma taille това сако не е мой размер; 10. феод. данък (налаган на простолюдието); 11. резба с длето върху метал; 12. хир. операция на пикочния мехур (за вадене на камъни); 13. галерия, където се добиват въглища, руда; 14. ост. тенор; 15. ост. бюст, гърди. Ќ être de taille а faire qqch. в състояние съм да направя нещо; sortir en taille излизам без горна дреха; de taille огромен, значителен. -
13 tailler
v.tr. (du lat. pop. taliare, de talea "bouture, scion") 1. стрижа, подстригвам; 2. кастря, подкастрям; 3. шлифовам; tailler un diamant шлифовам диамант; 4. дялам; tailler la pierre дялам камък; 5. кроя; tailler et retailler кроя и прекроявам; 6. подострям; tailler un crayon подострям молив; 7. ист. облагам с данък; 8. хир. оперирам пикочния мехур (за камъни); se tailler 1. подстригвам се (си), подрязвам се; se tailler les moustaches подстригвам си мустаците; se tailler les ongles подрязвам си ноктите; 2. нар. тръгвам си, заминавам си. Ќ tailler une bavette (des bavettes) бъбря, дрънкам; tailler un costard (un costume), une veste а qqn. говоря лошо за някого; tailler des pipes правя свирки. -
14 voilé1,
e adj. (de voiler1) 1. забулен, покрит с воал, платно; 2. замъглен, премрежен, мътен; lumière voilé1,e мътна светлина; diamant voilé1, мътен, не съвсем прозрачен диамант; 3. прен. скрит, прикрит; неясен; sens voilé1, неясен, скрит смисъл; s'exprimer en termes voilé1,s изразявам се неясно, с думи със скрит смисъл; 4. дрезгав; неясен (за глас); voix voilé1,e дрезгав глас. Ќ photo voilé1,e снимка, която има сивкав воал (поради преекспониране и др.). Ќ Ant. éclatant, net, pur; clair, sonore.
См. также в других словарях:
DIAMANT — Connu en Inde dès la fin du IIe millénaire avant J. C., le diamant est le plus dur des matériaux connus. Cette dureté exceptionnelle en fait l’un des minéraux les plus recherchés et les plus prestigieux. Deux types d’utilisation permettent de… … Encyclopédie Universelle
Diamant — Ungeschliffener Diamant mit typischer Oktaederform Chemische Formel C Mineralklasse Elemente 1.CB.10 (8.Auflage: I/B.02–40) (nach Strunz) 01.03.06.01 (nach Dana) … Deutsch Wikipedia
Diamant (Homonymie) — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Pour l’article homophone, voir Diament. Sommaire … Wikipédia en Français
Diamant (cohete) — Saltar a navegación, búsqueda Diamant Cohete Diamant A en el Museo del Aire y el Espacio de Bourget Características Funcionalidad … Wikipedia Español
Diamant (Rakete) — Diamant im Luft und Raumfahrtsmuseum von Bourget Diamant ist die Bezeichnung einer Familie französischer Trägerraketen, mit deren Hilfe zwischen 1965 und 1975 eine Reihe kleiner Satelliten gestartet wurden. Diese Rakete wurde in einigen Versionen … Deutsch Wikipedia
Diamant (Begriffsklärung) — Diamant bezeichnet: Diamant, einen Edelstein Diamant (Rakete), eine französische Trägerrakete Diamant (Schriftmaß), eine Schriftgröße von 4 Punkt Diamant (Zeichnungsmuster), ein spezielles Zeichnungsmuster bei Schlangen Diamantbestattung, eine… … Deutsch Wikipedia
Diamant (board game) — Diamant (aka Incan Gold) A group of adventurers playing Incan Gold Designer(s) Alan R. Moon Bruno Faidutti … Wikipedia
Diamant Synthétique — Un diamant synthétique taillé, conçu avec la méthode CVD Un diamant synthétique (aussi appelé diamant de synthèse ou diamant de culture) est produit en utilisant différentes techniques physiques et chimiques, visant à reproduire la structure des… … Wikipédia en Français
Diamant artificiel — Diamant synthétique Un diamant synthétique taillé, conçu avec la méthode CVD Un diamant synthétique (aussi appelé diamant de synthèse ou diamant de culture) est produit en utilisant différentes techniques physiques et chimiques, visant à… … Wikipédia en Français
Diamant de culture — Diamant synthétique Un diamant synthétique taillé, conçu avec la méthode CVD Un diamant synthétique (aussi appelé diamant de synthèse ou diamant de culture) est produit en utilisant différentes techniques physiques et chimiques, visant à… … Wikipédia en Français
Diamant de synthèse — Diamant synthétique Un diamant synthétique taillé, conçu avec la méthode CVD Un diamant synthétique (aussi appelé diamant de synthèse ou diamant de culture) est produit en utilisant différentes techniques physiques et chimiques, visant à… … Wikipédia en Français
