dar+fe+de+algo

1. m, f 1) край, бряг; 2) поле (на страница); 3) кратка бележка върху поле (на книга, ръкопис); 4) прен. случай, възможност, пространство за извършване (случване) на нещо; estar (quedar) al de margen de algo настрана съм от нещо; dar margen para algo давам повод, (възможност) за нещо; 2. m икон. марж; margen de beneficio икон. марж (размер) на печалбата.

f 1) щека (за билярд); 2) бавене, задържане; dar largas a algo протакам, отлагам нещо; 3) допълнително парче за удължаване на обувка.

f 1) гласност, публичност; 2) публикация; 3) реклама, рекламиране; 4) медии, средства за разгласяване, публикуване; dar publicidad a algo разгласявам; en publicidad публично; publicidad directa por correo икон. реклама по пощата.

m 1) край, завършек; 2) крайна точка; 3) предел, граница; 4) време, краен срок; 5) район, участък (общински); 6) поземлен участък; земевладение; 7) граничен, синурен междинен знак; 8) цел; 9) понятие, термин, дума; 10) държавна граница; 11) пункт, място; 12) състояние, положение; 13) pl маниери; 14) външен вид; 15) грам. елемент на граматично отношение; 16) pl условия на договор; 17) мед. криза; 18) мат. член (в многочлени, прогресии и пр.); término medio средно аритметично число, средна величина; 19) муз. тон, нота; 20) жив., театр. план; primer término преден план, авансцена; medios términos, términos medios уговорки, увъртания; en términos propios, en propios términos дословно; estar en buenos términos в добри отношения съм; en primer término на преден план, на първо място, преди всичко; en buenos términos меко казано; с подбрани изрази; en último término adv като крайно решение; poner (dar) término a algo слагам край.

f 1) земя, суша; tierra adentro навътре в сушата; tierra firme суша, континент; tomar tierra а) мор. слизам на суша; б) ав. кацам, приземявам се; в) заземявам; 2) пръст, почва; 3) под, земя; 4) родно място; 5) страна, родина; 6) територия; 7) обработваема земя; 8) земеделска собственост; 9) Арж. прах; 10) жарг. хашиш от лошо качество; 11) прен. население; 12) мека глина (в керамиката); tierra de nadie ничия земя; tierra Prometida (de promisión) Обетована земя; tierra Santa Божигроб, Светите места; tierra vegetal плодородна земя; dar tierra a alguien погребвам някого; echar por tierra прен. развалям, съсипвам; irse (venirse) a tierra провалям се, пропадам; quedarse alguien en tierra разг. не успявам да се кача на превозно средство; sacar de debajo de (la) tierra прен. измъквам от вдън земя нещо; Ўtràgame tierra! excl разтвори се, земьо! (срам, мъка); tragarse a uno la tierra прен., разг. вдън земя потъвам; poner tierra por medio прен. спасявам се чрез бягство; dar en tierra падам; dar en tierra con algo (alguien) събарям нещо (някого); echar tierra a algo прен. посипвам с пепел, забравям нещо; en toda tierra de garbanzos разг. навсякъде; por debajo de tierra прен. в дълбока тайна; tierra de Holanda (de Venecia) охра (боя); en tierra de ciegos, el tuerto es rey погов. в царството на слепите и едноокият е цар.

f 1) светлина; media luz полусветлина, здрач, дрезгавина; 2) прен. ден, дневна светлина; a las primeras luces на разсъмване, призори; entre dos luces а) по здрач; б) на разсъмване; в) разг. полупиян; 3) прен. светлина, просвета; 4) източник на светлина; 5) арх. отвор в стена (на прозорец); 6) pl знания, култура; просвещение; El Siglo de las Luces векът на Просвещението; 7) радиомагнитно излъчване; 8) прен. интелигентност; 9) прен. модел, ръководна светлина; 10) прен., разг. пари; 11) мор. фар; 12) жив. точка, от която се осветява картината; 13) М. нощна фиеста; luz artificial (eléctrica) електрическо, изкуствено осветление; luz de la razón прен. разумност; luz mala Арж., Ур. блуждаещ огън върху гробовете; a la luz de algo в светлината на; имайки предвид (новина, факт и др.); a toda(s) luz(s) прен. а) навсякъде; по всякакъв начин; б) очевидно, несъмнено; dar luz verde прен. давам зелена светлина, разрешавам; echar luz а) светя; б) прен. хвърлям светлина върху нещо (проблем, факт); rayar la luz de la razón прен. проблясва разум; започвам да разбирам; persona de pocas luces прен. ограничен човек; sacar a (la) luz прен. изваждам на бял свят; ver la luz виждам бял свят; раждам се; a buena luz прен. разумно, внимателно; de pocas luces а) ограничен човек; б) слабограмотен човек; luz de Bengala бенгалски огън; dar a luz раждам; dar a la luz пускам на светлина; salir a la luz а) излизам от печат (книга); б) прен. излизам наяве; a dos luces двусмислено; traje de luces параден костюм на тореадор.

f 1) идея; 2) мисъл; 3) образ, понятие, представа; 4) план, намерение; 5) мнение; 6) идея, замисъл; 7) разг. мания; 8) pl убеждения; idea(s) de bombero разг. налудничава идея; idea fija фикс идея, натрапчива мисъл; ideas universales универсални представи; mala idea лоша умисъл; remota idea далечна, неясна представа; con idea de разг. а) с намерение да; б) със задно намерение; dar (una) idea de cierta cosa а) давам представа за нещо; б) нахвърлям представата за нещо; formarse (hacerse) una idea de algo съставям си мнение, разбирам го; представям си го; hacerse a la idea de una cosa приемам идеята, представата за нещо, примирявам се с него; llevar idea de hacer una cosa имам намерение да извърша нещо; no tener ni la màs remota idea de algo нямам ни най-бегла представа за нещо, не го познавам; perseguir a alguien una idea преследва ме, не ми дава мира една мисъл; Ўvaya una idea! що за хрумване!

m 1) игра, развлечение, забавление; juego de azar (de suerte) хазартна игра; juego de naipes игра на карти; juego de billar билярд; juego de interés (de envite) залагания; juego de palabras (vocablos, voces) игра на думи; 2) сервиз, комплект; гарнитура; juego de tocador тоалетни принадлежности; juego de porcelana порцеланов сервиз за кафе, чай; 3) екип, серия; hacer juegos malabares; juegos de pasa pasa жонглирам, върша фокусничества; 4) проблясък, изменчивост (на вода, светлина); 5) прен. умение за постигане на цел; 6) pl спорт. игри; Juegos Olímpicos Олимпийски игри; 7) de + sust зала, игрище за + значението на съществителното; juego de pelota игрище за футбол, баскетбол и др.; 8) хлабавина, луфт (на панти и др.); juego de niños прен. детска игра; непоследователна постъпка; juegos florales конкурс за поезия, основан в Прованс; abrir (el) juego започвам играта; conocerle (verle) a uno el juego прен. ясна ми е играта на някого, разбирам намерението му; darse bien (mal) el juego върви ми, имам късмет (нямам късмет, не ми върви); desgraciado en el juego, afortunado en amores разг. на който не му върви в играта, върви му в любовта; fuera de juego прен. вън от играта; poner en juego una cosa прен., разг. залагам нещо; por juego на шега, на игра; doble juego прен. двойна игра; dar juego a alguien (algo) а) прен. предлагам възможности; б) давам повод за коментари; entrar alguien (algo) en el juego влизам в играта, участвам, намесвам се в; hacer el juego a alguien прен. благоприятствам нечии интереси; играя по свирката на някого; hacer juego съчетавам се добре с друго нещо, отивам, подхождам; irse de juego разг. отивам на купон.

f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени.

f 1) нос (често pl); nariz aguileña орлов нос; nariz arremangada (respingada) вирнат нос; nariz chata чип нос; 2) ост. ноздра; 3) прен. обоняние, нюх; 4) прен. букет, аромат на вино; 5) прен. остър връх; la nariz de un puente края на моста; 6) прен. тръбичка на дестилатор; dar en la nariz прен. удря ме в носа (миризма); dejar con un palmo de narices прен. надхитрям някого; hincharse las narices разг. надувам се; tener narices largas, tener narices de perro perdiguero прен., разг. имам развит нюх; màs sonado que las narices разг. много познат и известен; meter uno las narices en una cosa прен., разг. намесвам се, пъхам си носа в нещо; darse de narices con alguien прен., разг. сблъсквам се с някого; dar(se) de narices прен., разг. падам по очи, удрям се в лицето; estar uno hasta las narices de algo прен., разг. до гуша ми е дошло от нещо; hacerle a uno las narices прен., разг. малтретирам, натривам носа някому; Ўnarices! разг. не! по никакъв начин!; no ver uno màs allà de sus narices разг. не виждам по-далече от носа си; Ўtiene narices (la cosa)! разг. нещо намирисва, не е за вярване.

m 1) задник, задна част; 2) анус; 3) прен. дъно, задна част (на шише, чаша); 4) прен., разг. малко питие на дъното на чаша; culo de vaso прен. фалшив скъпоценен камък; dar con el culo en tierra (caer de culo) падам на задните си части; culo de mal asiento прен., разг. неспокоен човек; който не може да си намери място; caerse uno de culo прен., разг. оставам стъписан, като гръмнат; ir de culo прен., разг. отивам все пҐ на зле; lamer el culo вулг. сервилнича, лижа задника някому; limpiarse el culo con algo вулг., прен. избърсвам си задника с нещо, не го ценя; pensar con el culo прен. мисля със задника си; не мисля; мисля глупаво и неразумно; perder uno el culo прен., разг. вървя много бързо; скъсвам си задника за нещо ( за някого).

a adj удържан, приспаднат; dar algo por descontado, разг. считам нещо за абсолютно сигурно; por descontado, разг. разбира се, несъмнено.

m 1) смокиня; 2) израстък около ануса; 3) прен. нищожно нещо, дреболия; 4) прен., разг. грозно, сбръчкано нещо; higo chumbo кактусов плод; de higos a brevas adv разг. от време на време; estar algo hecho un higo разг. нещо е много повредено, развалено; en tiempo de higos no hay amigos proverb пази Боже сляпо да прогледа; no dàrsele a uno un higo; no dar un higo por una cosa прен. пет пари не давам за нещо.

1. adj 1) равен, еднакъв, равностоен; 2) отговарящ, съответен; 3) равен, гладък; 4) подобен; 5) постоянен, неизменен; 6) на същата цена; 7) от една и съща класа, качество; encontrar su igual намирам си майстора; sin igual безподобен, несравним; tratar (hablar) de igual a igual отнасям се (разговарям) като равен с равен; dar igual algo a uno все ми е едно; 2. m мат. знак за равенство, равно на; dos y dos igual cuatro две плюс две равно на четири; 3. adv също така, по същия начин; толкова.

f 1) памет, способност да помня; de memoria наизуст; borrarse de la memoria заличава ми се от паметта; memoria a corto plazo информ. краткотрайна памет; memoria auxiliar информ. допълнителна памет; memoria buffer информ. буферна памет; memoria central информ. централна памет; memoria estàtica информ. статична памет; memoria intermedia информ. буферна памет; memoria RAM информ. оперативна памет; memoria ROM информ. постоянна памет; 2) спомен, памет; 3) списък, опис; 4) доклад, докладна записка; 5) pl мемоари, записки; 6) pl разг. привет, поклон; dar memorias предавам привети; acudir (venir) algo a la memoria прен. припомням си, спомням си; flaco de memoria (memoria de gallo, memoria de grillo) със слаба памет, забраван; hablar de memoria прен., разг. говоря наизуст; hacer memoria напомням, спомням си; huir (irse, pasàrsele) a uno una cosa de la memoria прен. забавям нещо; profanar la memoria de una persona прен. опетнявам честта на покойник; raer de la memoria прен. забравям какво искам да кажа; refrescar la memoria прен. освежавам паметта си; припомням си нещо; venir a la memoria una cosa прен. неочаквано изниква в паметта ми.

m 1) крак, лапа; 2) поставка, подложка; 3) стебло, стрък (на растение); 4) крак (на мебел); 5) жив. основен цвят; 6) поез. стъпка; 7) театр. подаване на суфльора; 8) стъпка (мярка за дължина); 9) заключителна част, край; 10) основание, предлог, повод; 11) утайка; 12) основа (на тъкан); 13) ходило на чорап; 14) стил, начин на съществуване или действие; estaba en pie de guerra намираше се във военна готовност; 15) край и бяло поле под текст; al pie de la carta в края на писмото; 16) pl противоположната част на началото; a los pies de la cama в долния край на леглото; 17) име или титла на лице, към което е адресирано посланието; 18) обяснение или кратък коментар под снимка или гравюра; 19) основна (или челна) част от нещо; pie de ejército ядро на войската; 20) pl с прил. muchos, buenos и др. означава лекота на походката; siete pies de tierra прен. гроб; al pie близо, до; al pie del àrbol до дървото; al pie de la cuesta прен. в началото на нещо трудно и дълго; al pie de la letra буквално, точно; стриктно; a pie juntillas а) със събрани крака; б) прен. уверено, сигурно, упорито, убедено; acentar uno el pie а) стъпвам сигурно; б) прен. действам предпазливо, зряло; caérsele algo o alguien a los pies a uno прен., разг. преставам да уважавам, да ценя, да имам доверие на нещо или някого; cojear uno del mismo pie que otro прен. имам същите недостатъци като друг; de a pie пехотинец (за войник); meter un pie прен., разг. започвам да напредвам; pie ante pie стъпка по стъпка; recalcarse el pie навяхвам си крака; tomar uno pie de una cosa прен. позовавам се или се оправдавам с нещо; a pie пеша; a pie firme твърдо; de (en) pie прав; dar pie прен. давам повод; estar de pie стоя прав; no poderse tener en pie прен. съвсем съм изтощен; ponerse de pie ставам, изправям се; a cuatro pies на четири крака; arrastrar los pies прен. не ме държат краката (от старост); írsele los pies a uno букв., прен. подхлъзвам се; haber nacido de pie прен. роден под щастлива звезда; no tener pies ni cabeza прен. безреден, несвързан, хаотичен.

f 1) кожа; 2) кожа (като суровина); piel sin curtir неощавена кожа; negociar en piel es търгувам с кожи; 3) обвивка на плод (кора, ципа); piel de gallina настръхнала кожа; piel roja червенокож, индианец (в Северна Америка); no quisiera encontrarme en su piel прен. не бих искал да съм на негово място; forro de piel кожена подплата; dar (soltar) uno la piel прен., разг. умирам; dejar (perder) uno la piel por algo разг. умирам за нещо; quitar (sacar) la piel a tiras прен., разг. критикувам сурово.