-
1 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого. -
2 absent,
e adj. (lat. absens, absentis) 1. отсъстващ; 2. ост. разделен от някого; 3. изчезнал; la ponctuation est absent,e dans ce texte пунктуационните знаци липсват в този текст; 4. прен. разсеян; avec un air absent, с разсеян вид. Ќ les absent,s ont toujours tort виновни са винаги тези, които отсъстват. Ќ Ant. présent; attentif. -
3 réintroduire
v.tr. (de re- et introduire) отново вмъквам, въвеждам; réintroduire dans un texte des phrases nouvelles отново вмъквам нови изречения в текст. -
4 relever
v. (de re- et lever) I. v.tr. 1. вдигам, поставям на място; relever un mouchoir вдигам кърпичка; relever un véhicule renversé вдигам преобърната кола; 2. вдигам, изправям; relever la tête вдигам глава; relever son col вдигам си яката; 3. възстановявам; relever un mur démoli възстановявам разрушена стена; 4. повдигам; la rivière relève son niveau реката повдига нивото си; 5. запретвам; 6. прен. възстановявам, повдигам равнището, способствам за разцвета, за благоденствието; relever l'économie възстановявам икономиката; relever le niveau de vie вдигам нивото на живот; 7. определям местоположението; 8. забелязвам, отбелязвам; вземам бележка; relever les fautes dans un texte отбелязвам грешките в текст; 9. освобождавам (от поето задължение); relever qqn. de qqch. освобождавам някого от нещо; 10. освобождавам някого от служба, от длъжност; 11. подправям ядене; 12. украсявам разказ; relever un récit de détails украсявам разказ с подробности; 13. подчертавам, правя да изпъкне; 14. заменям някого в непрекъсната работа; II. v.intr. 1. възстановявам се; 2. вдигам се нагоре (за дреха); III. v.tr.ind. relever de 1. завися от; il relève de son directeur той зависи от своя директор; 2. от ресора съм на, от областта съм на, подчинявам се на; se relever 1. повдигам се, изправям се, стъпвам на крака; l'enfant tombe et se relève детето пада и се изправя; 2. ставам от легло (след болест); 3. прен. оправям се от; въздигам се, преживявам подем; le pays se relève страната изживява подем; 4. заменям се ( в работата на смени). Ќ relever le gant приемам предизвикателство; relever des empreintes снемам отпечатъци. Ќ Ant. renverser; abattre, affaiblir; abaisser, descendre, rabattre; déprécier, diminuer, rabaisser; descendre, tomber. -
5 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
6 resserrer
v.tr. (de re- et serrer) 1. затягам, стягам по-здраво; resserrer un nњud стягам по-здраво възел; 2. ост. затварям отново, затварям на по-сигурно място (затворник); 3. поставям на сигурно място, скривам; 4. прен. стягам; затягам, заздравявам; resserrer la discipline затягам дисциплината; 5. стеснявам, съкращавам; resserrer une jupe а la taille стеснявам пола в талията; resserrer les pores de la peau стеснявам порите на кожата; resserrer un texte съкращавам текст; se resserrer 1. ставам по-тесен; la route se resserre пътят се стеснява; 2. стягам се; l'étau se resserre менгемето се стяга; 3. ост. ограничавам се; se resserrer dans ses dépenses ограничавам се в разходите си. Ќ Ant. élargir; desserrer, dilater, épanouir, relâcher.
См. также в других словарях:
Dans le texte — D@ns le texte est une émission littéraire bimensuelle du site web d Arrêt sur images. Sommaire 1 Concept 2 Les invités 2.1 Première émission … Wikipédia en Français
Dans le texte — ● Dans le texte dans la langue d origine, par opposition à la traduction … Encyclopédie Universelle
Héritages et Constructions dans le Texte et l'Image — CNRS EA 4249 Site web www.univ brest.fr/HCTI … Wikipédia en Français
TEXTE (THÉORIE DU) — Qu’est ce qu’un texte, pour l’opinion courante? C’est la surface phénoménale de l’œuvre littéraire; c’est le tissu des mots engagés dans l’œuvre et agencés de façon à imposer un sens stable et autant que possible unique. En dépit du caractère… … Encyclopédie Universelle
texte — [ tɛkst ] n. m. • 1265; « évangéliaire, missel » 1175; lat. textus « enchaînement d un récit, texte », proprt « tissu; trame », de texere « tisser » 1 ♦ LE TEXTE, UN TEXTE : la suite des mots, des phrases qui constitue un écrit ou une œuvre… … Encyclopédie Universelle
Texte massoretique — Massorah Un feuillet du codex d Alep, comprenant de nombreuses notes massorétiques marginales. La Massore ou Massorah (hébreu : מסורה, chaîne ou tradition) est un pr … Wikipédia en Français
Texte massorétique — Massorah Un feuillet du codex d Alep, comprenant de nombreuses notes massorétiques marginales. La Massore ou Massorah (hébreu : מסורה, chaîne ou tradition) est un pr … Wikipédia en Français
texte — (tèk st ) s. m. 1° Les propres paroles d un auteur, d un livre, considérées par rapport aux commentaires, aux gloses, qu on a faits dessus. • L étude des textes ne peut jamais être assez recommandée ; c est le chemin le plus court, le plus… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Texte gras — Graisse (typographie) Pour l’article homonyme, voir Graisse. En typographie, la graisse est l épaisseur d un trait ou d un caractère. En augmentant la graisse d un caractère maigre, on obtient un caractère demi gras, puis gras, et… … Wikipédia en Français
DANS — Préposition de lieu qui marque Le rapport d une chose à ce qui la contient ou la reçoit. Être dans la chambre. Entrer dans la chambre. Mettre quelque chose dans une cassette, etc. Avoir quelque chose dans la bouche. Recevoir un coup d épée dans… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Texte bi-directionnel — Unicode Jeux de caractères UCS (ISO/CEI 10646) ISO 646, ASCII ISO 8859 1 WGL4 UniHan Équivalences normalisées NFC (précomposée) NFD (décomposée) NFKC (compatibilité) NFKD (compatibilité) Propriétés et algorithmes ISO 15924 … Wikipédia en Français
