-
1 contraire
adj. et m. (lat. contrarius) 1. противен, противоположен; sens contraire противоположна посока; противоположен смисъл; au contraire de в противоположност на; mots de sens contraire думи с противоположен смисъл; 2. вреден, неблагоприятен; 3. m. противното, противоположното; 4. loc.adv. au contraire напротив, обратно; 5. m. антоним; 6. ост. противопоказен; le vin lui est contraire виното е противопоказно за него. Ќ sort contraire безпощадна, немилостива съдба; dans le sens contraire des aiguilles d'une montre в посока обратна на движението на часовниковата стрелка. Ќ Ant. même, pareil, semblable; favorable, propice. -
2 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
3 abonder
v.intr. (lat. abundare "regorger") изобилствам; abonder de ост.; en abonder произвеждам се в голямо количество или имам в голямо количество; abonder dans le sens de qqn. съгласен съм с някого; ce qui abonde ne vicie pas юр. едно доказателство в повече не вреди. -
4 croisade
f. (réfect. de croisée et croisement, employés dans ce sens, d'apr. l'a. provenç. crozata, esp. cruzada) 1. ист. кръстоносен поход; 2. прен. борба, движение в защита на нещо. -
5 flèche1
f. (frq. °fliugika "celle qui fuit") 1. стрела; étui а flèche1s колчан; 2. предмет, който прилича на стрела; 3. стрелка, знак за показване на посока; dans le sens de la flèche1 по посока на стрелката; 4. ок (на каруца); 5. стърчишка (на каруца); 6. конична или пирамидна част над камбанария; 7. воен. цялата задна част на лафет на оръдие; 8. геом. перпендикуляр, спуснат от средата на кръгова дъга до хордата; 9. плоски пръчици на ветрило; 10. пет стотинки, рупче; 11. loc. adv. en flèche1 един зад друг; partir comme une flèche1 спускам се като стрела, светкавично. -
6 inverse
adj. (lat. inversus, de invertere "retourner") 1. обратен, който е на обратната страна, опаков; dans le sens inverse des aignilles d'une montre в посока, обратна на движението на часовниковите стрелки; 2. m. опака страна (на нещо); обратното; противоположното; vous faites l'inverse de ce que je vous dis вие правите обратното на това, което ви казвам; 3. обърнат, противоположен; figures inverses геом. фигури, които са обърнати една спрямо друга. Ќ а l'inverse de в противоположност на. Ќ Ant. même. -
7 rétrograde
adj. (lat. retrogradus, rac. gradi) 1. обратен, който се движи назад; 2. прен. назадничав, ретрограден. Ќ phrase rétrograde изречение, което се прочита, като се размени редът на буквите или се чете обратно; amnésie rétrograde амнезия, засягаща моменти, предхождащи дадено събитие; mode rétrograde ретромода; rotation dans le sens rétrograde мат. ротация в посока на движението на часовниковата стрелка; mouvement rétrograde d'une étoile обратно движение на звезда ( от изток на запад). Ќ Ant. direct; novateur, progressif, progressiste. -
8 toréador
m. (esp. toreador, qui ne s'emploie plus dans ce sens) ост. тореадор, бикоборец. -
9 vide
adj. et m. (lat. pop. °vocitus, de vocuus, forme archaïque du class. vacuus) 1. празен; espace vide празно пространство; vide de sens безсмислен; ensemble vide празно множество; bouteille vide празна бутилка; appartement vide празен апартамент, без мебели; 2. пуст; les rues sont vides улиците са пусти; 3. безсмислен, лишен от интерес; discussion vide безсмислена дискусия; mot vide de sens дума, лишена от смисъл; 4. гол (за повърхност, стена); 5. m. празнота, празно пространство, празнина; boucher les vides запълвам празнините; combler les vides d'un récit запълвам празнотите в разказ; 6. m. вакуум; 7. m. прен. суета, празнота; 8. loc. adv. а vide празен, без съдържание; напразно; faire le vide autour de qqn. изоставям някого, изолирам го напълно; parler dans le vide говоря напразно; faire le vide dans son esprit не мисля за нищо; regarder dans le vide гледам неопределено в празното пространство; avoir un passage а vide работя на празен ход (за двигател); ефективността ми намалява за момент (за човек, който е изморен). Ќ Ant. plein, rempli; surpeuplé; occupé; plein, plénitude. -
10 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
11 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
12 présent2,
e adj. (lat. prњsens) 1. който присъства, присъстващ; être présent2, а un endroit присъствам някъде; 2. настоящ, актуален; le siècle présent2, настоящият век; 3. сегашен; temps présent2, грам. сегашно време; 4. m. настоящето, сегашното; vivre dans le présent2, живея в настоящето; 5. f. настоящото писмо, текст; 6. interj. présent2,! тук! 7. loc. adv. а présent2, сега; 8. loc. conj. а présent2, que сега, когато. -
13 rue1
f. (lat. ruga "ride", par métaph. "chemin") 1. улица; rue piétonne пешеходна улициа; se promener dans la rue (лит. par la rue1) разхождам се по улицата; rue1 а sens unique еднопосочна улица; 2. всички жители, обитатели от дадена улица; 3. градско население, което може да се разбунтува; 4. разстояние между две успоредни кулиси на театрална сцена; 5. дълъг и тесен пасаж. Ќ être vieux comme les rue1s много съм стар; figure (gueule) en coin de rue1 ъгловото лице, с остри черти; jeter а la rue1 изгонвам, изхвърлям на улицата; а tous les coins de rue1 навсякъде; fille des rue1s проститутка. Ќ Hom. ru. -
14 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм.
См. также в других словарях:
Abonder dans le sens de quelqu'un — ● Abonder dans le sens de quelqu un donner des arguments qui vont dans le sens de ce que dit quelqu un, être tout à fait de son avis … Encyclopédie Universelle
résistance dans le sens conducteur — tiesioginė varža statusas T sritis fizika atitikmenys: angl. forward resistance vok. Durchlaßwiderstand, m rus. прямое сопротивление, n; сопротивление в прямом направлении, n pranc. résistance dans le sens conducteur, f; résistance dans le sens… … Fizikos terminų žodynas
résistance dans le sens direct — tiesioginė varža statusas T sritis fizika atitikmenys: angl. forward resistance vok. Durchlaßwiderstand, m rus. прямое сопротивление, n; сопротивление в прямом направлении, n pranc. résistance dans le sens conducteur, f; résistance dans le sens… … Fizikos terminų žodynas
grandeur dans un sens général — bendrasis dydis statusas T sritis Standartizacija ir metrologija apibrėžtis Tam tikram objektui arba daiktui nepriskirtas dydis, pvz.: ilgis, laikas, masė, temperatūra, elektrinė varža, masinė terpės koncentracija ir pan. atitikmenys: angl.… … Penkiakalbis aiškinamasis metrologijos terminų žodynas
mouvement dans le sens inverse des aiguilles d — judėjimas prieš laikrodžio rodyklę statusas T sritis fizika atitikmenys: angl. counterclockwise motion vok. Bewegung gegen Uhrzeiger, f rus. движение против часовой стрелки, n pranc. mouvement dans le sens inverse des aiguilles d, m … Fizikos terminų žodynas
mouvement dans le sens des aiguilles d’une mon — judėjimas pagal laikrodžio rodyklę statusas T sritis fizika atitikmenys: angl. clockwise motion vok. Bewegung nach Uhrzeiger, f rus. движение по часовой стрелке, n pranc. mouvement dans le sens des aiguilles d’une mon, m … Fizikos terminų žodynas
courant dans le sens conducteur — tiesioginė srovė statusas T sritis fizika atitikmenys: angl. forward current vok. Vorwärtsstrom, m rus. прямой ток, m pranc. courant dans le sens conducteur, m; courant direct, m … Fizikos terminų žodynas
sens — 1. (san ; l s se lie : un sen z actif ; il ne faut pas faire entendre l s, ni dire : les cinq sans , un homme de sans , Au XVIIe siècle, Chifflet, Gramm. p. 211, recommande de toujours prononcer l s finale pour le distinguer de sang, c est ainsi … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Sens de la mort — Sens Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
dans — [ dɑ̃ ] prép. • denz adv. XIIe; a remplacé en comme prép.; lat. pop. de intus, renforcement de intus « dedans » ♦ Préposition indiquant la situation d une personne, d une chose par rapport à ce qui la contient (⇒ inter , intra ). 1 ♦ Marque le… … Encyclopédie Universelle
Sens anti-horaire — Sens de rotation Le sens de rotation est le sens dans lequel a lieu une rotation. Il en existe deux, qui sont nommés différemment selon les contextes. Le sens de rotation est généralement représenté par une flèche en forme d arc de cercle. Sens… … Wikipédia en Français
