-
1 capitale
-
2 capitàle
1. agg основен, капитален, главен; 2. f столица; 3. m капитал: capitàle iniziale първоначален капитал; Ќ pena capitàle смъртна присъда. -
3 capitale
f. (de ville, lettre capitale) 1. столица; 2. печ. главна буква. -
4 diversamènte
avv 1) другояче, иначе: so che и cosм, ma diversamènte non si puт fare знам, че е така, но иначе не може да стане; 2) в противен случай: o si rispettano i termini del contratto, o diversamènte ritiro il mio capitale или се спазват сроковете на договора, или в противен случай си изтеглям капитала. -
5 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
6 cadeau
m. (cabdel "chef", fig. "lettre capitale"; lat. pop. capitellus, de caput "tête") 1. подарък, дар; cadeau de Noël коледен подарък; faire un cadeau а qqn. правя подарък на някого; 2. ост. развлечение, което се предлага на дама. Ќ papier cadeau хартия за увиване на подаръци; c'est un cadeau de la maison разг. това е безплатно; c'est pas un cadeau това е човек, който трудно се понася; faire cadeau de qqch. давам нещо като подарък. -
7 cheptel
m. (lat. capitale, de caput "tête") 1. договор за пазене и гледане на добитък, според който придобитата стойност се дели; 2. добитък, който се дава за гледане по този договор; 3. всички домашни животни. Ќ cheptel vif юр. животните в една ферма; cheptel mort юр. инструментите, сечивата в една ферма. -
8 décapitaliser1
v.tr. (de dé- et capitale) лишавам (град) от качество на столица. -
9 exécution
f. (lat. executio) 1. изпълняване, изпълнение; извършване; exécution d'un jugement привеждане в изпълнение на съдебно решение; 2. екзекутиране, изпълняване на смъртна присъда; exécution capitale екзекутиране на осъден на смърт, изпълнение на смъртна присъда; 3. муз. изпълнение на музикално произведение. Ќ mettre а exécution привеждам в изпълнение. -
10 importance
f. (it. importanza, du lat. importare "importer") 1. значение, важност; attacher de l'importance а une chose отдавам значение на нещо, считам нещо за много важно; c'est d'une importance capitale това е от първостепенна важност; 2. тежест, влияние; personne d'une grande importance личност с голямо влияние; 3. величина, значителен размер, значително количество; importance des effectifs численост на войската; 4. loc. adv. ост., лит. d'importance прекалено силно, извънредно много; de la dernière importance много важно. Ќ prendre de l'importance ставам важен. Ќ Ant. futilité, insignifiance, médiocrité. -
11 lettre
f. (lat. littera) 1. буква; lettre majuscule главна буква; lettre minuscule малка буква; 2. печ. буква; шрифт; lettres italiques курсивни букви, курсивен шрифт; lettre capitale главна буква; 3. прен. тесен, буквален смисъл; 4. писмо; записка; lettre recommandée препоръчано писмо; lettre chargée ценно писмо; lettre de condoléance съболезнователно писмо; lettre d'avis съобщение за получен колет; авизо; lettre de recommandation препоръчително писмо; lettre de faire part съобщение; lettre simple обикновено писмо; lettres de créance дипл. акредитивни писма; lettres de recréance дипл. писма, които се връчват при отзоваване; lettre de commerce търговско писмо; lettre de change менителница; lettre de crédit кредитно авизо; lettre de voiture товарителница; 5. патент; lettre de maîtrise патент за право на самостоятелно упражнение на занаят; 6. фонетичен звук, представен с буквен символ. Ќ belles lettres художествена литература; homme (femme, gens) de lettres писател, литератор; lettre de change търг. полица; lettre de connaissement търг. коносамент; lettre de voiture товарителница; lettre de mer разрешение за отпътуване по море; а la lettre буквално; au pied de la lettre в тесния смисъл на думата, буквално; mot en toutes lettres дума, изписана изцяло, без съкращения; nombre en toutes lettres число, изписано с думи, а не с цифри; passer comme une lettre а la poste разг. правя нещо без да срещна спънки; смилам лесно храната си; lettre ouverte отворено писмо (до вестник); faculté des lettres филологически факултет; lettre morte документ или предмет без стойност; lettre close (lettres closes) нещо неразбираемо; avant la lettre преди достигане на окончателно състояние, на пълно развитие. -
12 peine
f. (lat. pњna) 1. наказание; peine capitale смъртно наказание; peine pécuniaire глоба; purger une peine de prison изтърпявам, излежавам наказание; 2. труд, мъка усилие; valoir la peine de faire qqch. струва си, заслужава си труда да се направи нещо; 3. затруднение, трудност, мъка; être bien en peine затруднен съм; mettre en peine затруднявам, създавам грижи; 4. страдание, мъка; avoir de la peine мъчно ми е; 5. съжаление; il me fait peine de жал ми е да; 6. огорчение; donner de la peine огорчавам; 7. безпокойство; se mettre en peine de (être en peine de) безпокоя се; 8. нужда, неволя; tomber en peine изпадам в нужда, в неволя; 9. loc. adv. а peine едва; а peine si едва що; sous peine de под страх; при опасност да. Ќ toute peine mérite salaire погов. всеки труд се плаща, всяко усилие заслужава награда; comme une âme en peine тъжно, нещастно; avoir toutes les peines du monde а полагам големи усилия, за да; ne pas compter ses peines et ses pas не си пестя усилията; ne pas être au bout de ses peines имам още много работа докато свърша; en être pour sa peine напразно съм се мъчил; se mettre en peine de, pour qqn. притеснявам се, грижа ме е за някого. -
13 esecuzione
См. также в других словарях:
capitale — [ kapital ] n. f. • 1509; de ville, lettre capitale 1 ♦ Ville qui occupe le premier rang (hiérarchique) dans un État, une province; siège du gouvernement. Rome, capitale de l Italie. Capitale fédérale. Capitale régionale. Ville la plus importante … Encyclopédie Universelle
Capitale (typographie) — Capitale et majuscule Bien que l’usage tende à confondre capitales et majuscules, en typographie une distinction existe entre ces deux mots. La capitale (du latin capitalis, « qui concerne la tête ») est, en typographie, la casse à… … Wikipédia en Français
Capitale Et Majuscule — Bien que l’usage tende à confondre capitales et majuscules, en typographie une distinction existe entre ces deux mots. La capitale (du latin capitalis, « qui concerne la tête ») est, en typographie, la casse à utiliser pour composer en… … Wikipédia en Français
Capitale-Nationale (Région) — Capitale Nationale Cet article détaille la région administrative québécoise de la Capitale Nationale. Pour l article de la capitale nationale du Québec, la ville de Québec, voir Québec (ville). Capitale Nationale Localisation de la Capitale… … Wikipédia en Français
Capitale Nationale — Cet article détaille la région administrative québécoise de la Capitale Nationale. Pour l article de la capitale nationale du Québec, la ville de Québec, voir Québec (ville). Capitale Nationale Localisation de la Capitale Nationale au Québec … Wikipédia en Français
Capitale Européenne De La Culture — Pour les articles homonymes, voir capitale de la culture. Tramway aux couleurs de … Wikipédia en Français
Capitale europeenne de la culture — Capitale européenne de la culture Pour les articles homonymes, voir capitale de la culture. Tramway aux couleurs de … Wikipédia en Français
capitale (1) — {{hw}}{{capitale (1)}{{/hw}}agg. 1 Mortale: pena, sentenza capitale | Peccato –c, che comporta la morte spirituale | Vizio –c, la ripetizione di un peccato mortale. 2 Che ha estrema importanza: argomento –c; SIN. Principale. ETIMOLOGIA: dal lat.… … Enciclopedia di italiano
Capitale Européenne — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Capitale européenne ou capitale de l Europe : capitale d un État du continent européen (cf. la liste des capitales du monde). Capitale européenne ou… … Wikipédia en Français
Capitale de l'Europe — Capitale européenne Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Capitale européenne ou capitale de l Europe : capitale d un État du continent européen (cf. la liste des capitales du monde).… … Wikipédia en Français
Capitale europeenne — Capitale européenne Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Capitale européenne ou capitale de l Europe : capitale d un État du continent européen (cf. la liste des capitales du monde).… … Wikipédia en Français
